Решение по дело №174/2021 на Районен съд - Панагюрище

Номер на акта: 23
Дата: 24 ноември 2021 г.
Съдия: Таня Петкова
Дело: 20215230200174
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Панагюрище, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и
осми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Иванка П. Палашева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215230200174 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. ИВ. В., ЕГН **********, с адрес гр. Панагюрище,
ул. „**************“ № *, против Наказателно постановление № 11-01-204 от
30.08.2021 г. издадено от Директора на Агенция Държавна финансова инспекция
(АДФИ) гр. София, с което за нарушение на чл.17 ал.1 във вр. с чл.20 ал.3 т.2 от Закон
за обществените поръчки (в редакцията ДВ бр.80/28.09.20218 г. в сила от 28.09.2018 г.)
на основание чл.256 ал.1 от ЗОП е наложена глоба в размер на 815,30 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до това, че НП е
незаконосъобразно и необосновано, издадено при нарушение на материалния закон и
процесуалния закон, с оглед на което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично и с
упълномощен процесуален представител, чрез който поддържа жалбата и излага
аргументирано становище в писмен вид в подкрепа на искането за отмяна на НП. Не се
претендират разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законови или процесуален
представител. По делото не е представено писмено становище по същество и не е
направено искане за присъждане на разноски.
Съдът провери основателността на жалбата, като прецени доводите изложени в
нея и становището на процесуалния представител на жалбоподателя, съблюдавайки
закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни
1
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП при следната приета за установена
фактология:
Дружество „ВиК-П“ ЕООД като търговско дружество с блокираща квота
общинско участие в капитала по смисъла на чл.4 т.3 от Закона за държавната
финансова инспекция, попадало в обхвата на държавната финасова инспекция. То е
самостоятелно юридическо лице с предмет на дейност: разширение, реконструкция,
поддържане и експлоатация на местните водоизточници, водовземните съоръжения,
довеждащи мрежи и съоръжения, пречиствателни съоръжения, канализационни мрежи
и други. Едноличен собственик на капитала на дружеството е Община Панагюрище.
Същото било учредено през 1998 г. и вписано в търговския регистър при
Пазарджишкия окръжен съд с Решение № 1457/06.07.1998 г. на Пазарджишкия
окръжен съд по фирмено дело № 961/1998 година. Учредено било на основание чл.21
ал.1 т.9 от ЗМСМА с Решение № 235 на Общински съвет, гр. Панагюрище, прието на
заседание от 30.06.1998 г. по Протокол № 28.
По смисъла на т.42 на § 2 от ДР на ЗОП, дружество „ВиК-П“ ЕООД гр.
Панагюрище било „публично предприятие“ предвид упражняваното доминиращо
влияние от Община Панагюрище- публичен възложител и собственик на 100% от
капитала на дружеството. Секторен възложител на основание чл.5 ал.4 т.1 от ЗОП бил
представляващият публичното предприятие, извършващо секторна дейност по чл.123
от закона, в случая свързана с водоснабдяване.
Съгласно чл.126 ал.1 т.1-3 от ЗОП, дейностите, свързани с водоснабдяване били:
предоставяне или експлоатация на фиксирани мрежи за обществени услуги във връзка
с производството, преноса или разпределението на питейна вода; снабдяване на
мрежите по т.1 с питейна вода; производството и търговията на едро и дребно с
питейна вода.
През периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г., „ВиК-П“ ЕООД- Панагюрище
било представлявано от управителя М. ИВ. В., който бил и секторен възложител на
обществени поръчки по смисъла на чл.5, ал.4, т.1 от ЗОП.
През проверявания период, не от управителя на дружеството не били
упълномощавани други длъжностни лица да организират и/или да възлагат обществени
поръчки, по реда на чл.7, ал.1 от ЗОП, или да извършват определени действия във
връзка с обществени поръчки с предмет доставки или услуги, което било удостоверено
от управителя В. с писмо изх. № 707/24.11.2020 г.
В хода на финансовата инспекция при извършената проверка за
законосъобразност на отчетените от дружеството разходи с обект доставки и услуги по
смисъла на ЗОП през 2019 г., било установено, че по счетоводна сметка 602 „Разходи
за външни услуги“ във „ВиК-П“ били осчетоводени разходи за извършени услуги към
2
„Асарел - Медет“ АД- Панагюрище, свързани с пренос (провеждане) на вода,
възлизащи на обща стойност 67 941.86 лв. без ДДС / 81 530.23 лв. с ДДС/. Основание
за извършване на разходите бил посочен договор и анекс, а именно Договор № ДИ-
65/24.06.2009 г., сключен между „ВиК - П“ ЕООД- Панагюрище, в качеството на
получател и „Асарел - Медет“ АД- Панагюрище, в качеството на водоподавател, с
предмет „двете страни се споразумяват да уредят отношенията по провеждане на
питейна вода със съоръжения на „Асарел - Медет“ АД за нуждите на „ВиК - П“ ЕООД.
Съгласно договора, водоподавателят „Асарел - Медет“ АД се задължавал да проведе
месечните количества питейна вода съгласно изготвени графици за режима за работа;
да уведоми „ВиК- П“ ЕООД за възникнали проблеми, водещи до намаление или
прекратяване на водоподаването и да осигури свой представител за ежемесечно
отчитане на проведената подадена вода. С договора получателят „ВиК - П“ ЕООД се е
задължил да заплаща разходите за получените количества вода и да осигури свой
представител за ежемесечно отчитане на подадената питейна вода. Цената на услугата
по водопровеждането съгласно т. 5.2 от договора на 1 куб. м е определена на 0.281 лв.
без ДДС, а съгласно т.5.3 от договора заплащането на разходите се извършвало
ежемесечно след подписване на двустранен протокол за определяне на количеството
вода, подадена към „ВиК-П“. Срокът на договора бил 1 година, считано от 10.06.2009
г. С Анекс №6/16.12.2016 г. между страните бил договорен срок на действие на
сключения договор до 31.12.2017 г., както и бил договорено, че цената на услугата за 1
куб. м. била променена от 0.281 лв. без ДДС на 0.434 лв. без ДДС, считано от
01.01.2017 г.
Така сключените договор и анекс към него не са действали в периода от
01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., но въпреки това дружество „ВиК- П“ продължило да
отчита разходи към „Асарел - Медет“ АД за предоставените му услуги през 2018 г. и
2019 г. при ценовите условия, договорени в анекса. В периода от 01.01.2019 г. до
31.12.2019 г., „Асарел - Медет“ АД издало на „ВиК- П“ ЕООД 12 бр. фактури, с които
били фактурирани разходи за водопренасяне на вода чрез съоръжения на „Асарел -
Медет“ за нуждите на „ВиК-П“ ЕООД, с единична цена на услугата за 1 куб. м.
пренесена вода от 0.434 лв. без ДДС, което се установявало от Справка изх. №
107/19.02.2021 г. От последната било установено, че стойността на годишния разход за
пренос (провеждане) на вода за 2019 г. възлизал на 67 941.86 лв. без ДДС или 81 530.23
лв. с ДДС, както и че първата услуга за проведена питейна вода била отчетена с
издаването на фактура № **********/29.01.2019 г. на стойност 7 205.27 лв. без ДДС
или 8 646.32 лв. с ДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗОП възложителите отговарят за
правилното прогнозиране, планиране, провеждане, приключване и отчитане за
резултатите от обществените поръчки, а съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗОП
те са длъжни да приложат предвидения в закона ред за възлагане на обществена
3
поръчка, когато са налице основанията за това. Възложителите прилагат реда за
възлагане чрез събиране на оферти с обява или покана до определени лица, когато
обществените поръчки имат прогнозна стойност- при доставки и услуги, с изключение
на услугите по приложение № 2 - от 30 000 лв. до 70 000 лв. без ДДС, съгласно чл. 20,
ал. 3, т. 2 от ЗОП. „ВиК-П“ ЕООД извършило разходи за проведена от „Асарел -
Медет“ АД, за нуждите на дружеството, питейна вода през 2019 г. възлизали на обща
стойност 67 941.86 лв. без ДДС, съгласно справка изх. № 107/19.02.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 191, ал. 1, т. 2 от ЗОП, възложителите могат да не
публикуват обява, а да изпратят покана до определено лице/лица при наличие на някое
от следните основания: възлагането на обществената поръчка на друго лице е
невъзможно, поради наличие на авторски или други права на интелектуална
собственост, или на изключителни права, придобити по силата на закон или на
административен акт, както и когато естеството на доставката или услугата е
ограничено до точно определен изпълнител по причини, които не се дължат на
възложителя.
В случая е била налице последната хипотеза, естеството на услугата е
ограничено до точно определен изпълнител по причини, които не се дължат на
възложителя, а именно: питейната вода за нуждите на „ВиК-П“ ЕООД се провежда
чрез съоръжения- водопровод, собственост на „Асарел-Медет“ АД- Панагюрище.
Съгласно чл. 20, ал. 3 от ЗОП, прилагането на ред за възлагане чрез събиране на
оферти с покана до определени лица е в оперативната самостоятелност на
възложителя, като прилагането на чл. 191, ал. 1 от ЗОП следва да бъде обосновано и
мотивирано от възложителя.
За да възникне основание за прилагане на ред, предвиден в ЗОП, следва
задължително да са налице кумулативните изисквания по отношение на обект, субект и
стойност на обществената поръчка. Услугите по пренос на вода, са обект на
обществена поръчка по смисъла на чл. 3, ал.1, т.З от ЗОП. Предоставяните от „Асарел -
Медет“ АД, гр. Панагюрище услуги не попадат сред изключенията от приложното поле
съгласно чл. 13 и 15 от ЗОП. Стойността на отчетените за периода от 01.01.2019 г. до
31.12.2019 г. разходи за предоставените от „Асарел - Медет“ АД, гр. Панагюрище
ежемесечни услуги, свързани с водопренасяне попада в стойностните прагове по чл.
20, ал. 3, т. 2 от ЗОП.
По своето естество и начин на извършване услугите по пренос на вода имат
характер на регулярна услуга, поради което при изчисляване стойността на
обществената поръчка е приложима нормата на чл. 21, ал. 8, т. 1 от ЗОП. Съгласно
цитираната разпоредба, при регулярни обществени поръчки за услуги, прогнозната
стойност се определя на база действителната обща стойност на поръчките от същия
вид, които са възложени през предходните 12 месеца, коригирана с евентуалните
4
промени в количеството или стойността, които биха могли да настъпят за период от 12
месеца след възлагането на поръчката. Видно от справка с изх. № 106/19.02. 2021 г.
разходите на дружеството през предходните 12 месеца, или в периода от 01.01.2018 г.
до 31.12.2018 г. са били на стойност 63 951.22 без ДДС, като услугите са предоставени
от същия доставчик „Асарел - Медет“ АД- Панагюрище.
При това положение „ВиК- П“ вместо да приложи редът предвиден в ЗОП, а
именно събиране на оферти чрез облекчен ред - изпращане на покана до точно
определено лице, поръчката е възложена по реда на чл. 20, ал. 4, т. 3 от ЗОП - чрез
директно възлагане, като на ВиК дружеството са предоставени услуги, свързани с
водопренасяне на питейна вода за с. Оборище и с. Поибрене въз основа на издадени
първични счетоводни документи - двустранни протоколи и фактури за периода от
01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. на стойност 67 941.86 лв. без ДДС.
При така установеното било прието, че към 29.01.2019 г. са били налице и трите
предпоставки - обект, субект и стойност, задължаващи М. ИВ. В., в качеството си на
управител на „ВиК-П“ ЕООД- Панагюрище и секторен възложител на обществени
поръчки по чл. 5, ал. 4, т. 1 от ЗОП, да приложи предвидения в закона ред за възлагане
на обществена поръчка за услуга чрез събиране на оферти с обява или покана до
определени лица съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП.
С оглед на така установените при финансовата инспекция обстоятелства, било
прието че към 29.01.2019 г.- датата на първата фактура, с която било поето задължение
за извършване на разход за услуга за проведена питейна вода със съоръжения,
собственост на „Асарел - Медет“ АД гр. Панагюрище, във „ВиК-П“ ЕООД гр.
Панагюрище, М. ИВ. В., в качеството си на управител на „ВиК-П“ ЕООД гр.
Панагюрище и секторен възложител по смисъла на чл.5 ал.4 т.1 от ЗОП, не бил
приложил предвидения в закона ред за възлагане на услуга за провеждане на питейна
вода със съоръжения- собственост на „Асарел - Медет“ АД, при наличие на всички
законови предпоставки (обект, субект и стойност). Вместо това за периода от
01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. въз основа на разходо-оправдателни документи
(фактури), издадени от „Асарел - Медет“ АД, гр. Панагюрище, били извършени
разходи за проведена питейна вода за нуждите на „ВиК- П“ ЕООД, на обща стойност
67 941.86 лв. без ДДС, без да са събрани оферти с обява или покана до определени
лица, поради което поръчката се явявала възложена по по-облекчен ред от предвидения
в закона, съобразно нейната стойност. Общата стойност на извършените услуги в
размер на 67 941.86 лв. без ДДС, попадала в стойностните прагове по чл.20 ал.3 т.2 от
ЗОП, задължаващи възлагането на обществена поръчка чрез събиране на оферти или
покана до определени лица.
Така констатираното съставлявало нарушение на чл.17, ал. 1, във връзка с чл.
20, ал. 3, т. 2 от ЗОП (Обн., ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г...
5
приложима редакция ДВ, бр. 80 от 28.09.2018 г., в сила от 28.09.2018 г.).
Мястото на извършване на нарушението било „ВиК-П“ ЕООД, гр. Панагюрище
при и по повод изпълнение на служебни задължения.
В законоустановения тридневен срок, посочен в чл.44, ал.1 от ЗАНН е
постъпило писмено възражение против АУАН, заведено с вх.№11-01-204/08.03.2021г.,
в което Вие не отричате да сте извършил описаното в акта нарушение, но считате, че
същото може да бъде квалифицирано като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН.
Изтъквате обстоятелството, че услугата по пренос на питейна вода обективно не може
да бъде осъществена от друг изпълнител, тъй като никой друг освен „Асарел Медет“
АД не притежава необходимите за целта водопроводни съоръжения.
Така направените възражения са неоснователни.
С оглед на така констатираното против жалбоподателя М.В. бил съставен АУАН
№ 11-01-204/02.03.2021 г. в негово присъствие и в присъствието на свидетел, след
което му бил предявен и връчен срещу подпис. В акта не били вписани възражения от
нарушителя.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени възражения срещу така
съставения АУАН, в които се излагали доводи за приложение на чл.28 от ЗАНН.
АНО приел, че извършеното нарушение не съставлявало маловажен случай,
поради което на 30.08.2021 г. било издадено обжалваното НП. Последното било
връчено на санкционираното лице лично по пощата на 02.09.2021 г., видно от известие
за доставяне, приложено по АНП. Жалбата против НП била депозирана лично от
санкционираното лице директно до съда чрез куриер и била входирана в деловодството
на РС- Панагюрище на 08.09.2021 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА като
подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице активно легитимирано да инициира
съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя- св. Р.М.. Съдът
кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си
са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната
фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и следващите от
ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени в жалбата. При извършената такава, съдът констатира, че
административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН в
6
присъствието на нарушителя и на свидетел. Съставен е от компетентен орган в кръга
на правомощията му. Спазен е срокът по чл.34 ал.3 от ЗАНН за издаване на НП.
Не може обаче да бъде направена преценка от съда дали е спазен срокът по
чл.261 ал.1 от ЗОП, приложима като специална такава при съставянето на АУАН за
нарушения по ЗОП. Съгласно цитираната разпоредба АУАН по ЗОП се съставят от
длъжностни лица на АДФИ в срок 6 месеца от деня, в който нарушителят е открит от
органи на агенцията при извършване на финансова инспекция или проверка, но не по-
късно от три години от извършването на нарушението. Никъде в АУАН , а и в НП не е
посочено кога длъжностното лице на АДФИ е отрило нарушението и нарушителя. Не е
посочено дори кога е започнала финансовата инспекция на дружеството и кога е
приключила. Към АНП не е представен и документ (напр. съставен констативен
протокол) от който да може да се извлече тази информация. Но дори и такова
доказателство да бе приложено към материалите по АНП, то е недопустимо чрез
доказателствата да се извлича обстоятелство, което е от съществено значение за
извършеното нарушение и съгласно разпоредбите на чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН следва
да бъде посочено изрично в АУАН и НП. Казано с други думи актосъставителят и
АНО са длъжни да посочат в своите актове кога е установено нарушението, тъй като
това обстоятелство също подлежи на преценка за законосъобразност от страна на съда.
Липсата на посочване на датата на установяване на нарушението и нарушителя,
лишава съда от възможност да прецени спазен ли е шестмесечният срок по чл.216 ал.1
от ЗОП за съставяне на АУАН. Вярно е че цитираната разпоредба предвижда не само
срок от откриване на нарушителя, но и такъв от извършване на нарушението, като
последният срок очевидно е спазен. Но няма спор и съдебната практика е константна в
тази насока, че е достатъчно една от посочените хипотези относно сроковете да е
налице, за да се преклудира възможността за образуване на АНП. Когато са налице
предпоставките за прилагане на 6-месечния срок от откриване на нарушителя, се
изключва прилагането на 3-годишния срок от извършване на нарушението. В
конкретния случай обаче е неясно дали този 6-месечен срок е спазен от
актосъставителя. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като драстично накърнява
правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност
лице и всякога води до незаконосъобразност на издадения санкционен акт, като се
явява самостоятелно основание за неговата отмяна.
По-нататък съдът счита, при съставянето на АУАН и издаването на НП, са
нарушени и разпоредбите на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като от
направеното в същите словесно описание на нарушението е неясно коя е датата на
неговото извършване. На жалбоподателя е повдигнато адм. обвинение за извършено
нарушение на чл.17 ал.1 във вр. с чл.20 ал.3 т.2 от ЗОП. Първата разпоредба разписва,
че възложителите са длъжни да приложат предвидения в закона ред за възлагане на
обществена поръчка, когато са налице основанията за това. Очевидно е че тази норма е
7
бланкетна и нейната диспозиция следва да бъде запълнена с конкретната нарушена в
случая разпоредба. Такава привръзка е направена с разпоредбата на чл.20 ал.3 т.2 от
ЗОП, съгласно която възложителите прилагат реда за възлагане чрез събиране на
оферти с обява или покана до определени лица, когато обществените поръчки имат
прогнозна стойност…при доставки и услуги, с изключение на услугите по приложение
№ 2- от 30 000 лв. до 70 000 лв.
Анализът на горепосочените разпоредби налага преценката към кой момент
възложителят е следвало да приложи реда за възлагане чрез събиране на оферти с
обява или покана до определени лица. В случая нито в АУАН, нито в НП е посочено
кога е бил крайният момент за прилагането на този ред и очевидно след неговото
изтичане (на следващия ден след изтичане на крайната дата) възложителят, който не е
изпълнил тава изискване, ще е реализирал нарушение на посочената разпоредба.
Вярно е, че в АУАН и в НП е посочено, че към 21.01.2019 г. управителят В. не е
приложил предвидения в закона ред за възлагане на услуга за провеждане на питейна
вода със съображения собственост на „Асарел Медет“ АД, като тази дата е взета от
първата издадена фактура, с която е поето задължение за извършване на разход за
услуга за проведена питейна вода със съоръженията на „Асарел Медет“, но очевидно
към тази дата услугата е била вече възложена от възложителя и тя е била извършена от
водоподавателят „Асарел Медет“ в полза на „ВиК-П“ за определен период, очевидно с
оглед датата на издаване на фактурата- м. януари 2019 г. Вярно е и това, че към тази
дата задължението от възложителя за прилагане на законоустановения ред също не е
било изпълнено, но както се посочи по-горе за да е извършено вмененото нарушение,
то е следвало да се определи крайният момент, към който този ред е следвало да се
реализира преди да бъде възложена услугата по водоподаване.
Всичко изложено до тук е достатъчно основание за отмяна на НП,поради
допуснати СПН. За пълнота обаче съдът намира за необходимо по съществото на спора
да посочи следното:
На първо място съдът не споделя възраженията, направени с жалбата, а именно,
че жалбоподателят бил санкциониран в качеството му на физическо лице, като не било
посочено изрично нито в НП, нито в АУАН дали е санкциониран в качеството на
управител на „ВиК-П“. Видно от акта и НП е че на жалбоподателя е повдигнато адм.
обвинение и същият е санкциониран с глоба като физическо лице в качеството му на
управител на „ВиК-п“ и секторен възложител по смисъла на чл.5 ал.4 т.1 от ЗОП.
Несъстоятелно е и възражението, че в случая не бил приложим ЗОП, тъй като не
се касаело за водна услуга по смисъла на т.74 от ДР на закона за водите, а за
предоставяне ползването на съоръжение или наем на собственост с оглед
осъществяване на такава услуга. Това възражение не би било направено, ако се
държеше сметка на разпоредбата на чл.126 ал.1 т.1-3 от ЗОП, където са посочени
8
дейностите свързани с водоснабдяване и сред тях е и тази свързана с предоставянето на
фиксирана мрежа във връзка с преноса на питейна вода. В конкретния случай именно
такава услуга е била възложена от секторния възложител- управителя на „ВиК-П“ в
лицето на жалбоподателя на „Асарел Медет“ в качеството на водоподавател, чието
съоръжение е било предоставено на „ВиК-П“. А „ВиК-П“ е предприятие, извършващо
секторна дейност по чл.123 от ЗОП, свързана с водоснабдяване. При това положение
неминуемо разпоредбите на ЗОП са приложими в конкретния случай.
Основателно е обаче възражението, че не е осъществен състава на чл.286 ал.1 от
ЗОП, тъй като в описанието на нарушението било посочено, че възложителят не бил
приложил предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка за услуга чрез
събиране на оферти с обява или покана до определени лица съгласно чл.20 ал.3 т.2 от
ЗОП, а цитираната разпоредба предвиждала санкция, когато не била приложена
процедура по чл.18 ал.1 когато бил достигнат или надвишен минималния праг по чл.20
ал.1 и ал.2 от ЗОП. Видно от НП е, че жалбоподателят се санкционира за нарушение на
разпоредбата на чл.256 ал.1 от ЗОП в редакцията му с ДВ бр.13/16.02.2016 г., която
обаче към момента не е действаща и визираното в тази редакция нарушение не е
намерило израз в действащите към момента разпоредби на ЗОП. Казано с други думи
законодателят е преценил с възведените промени в ЗОП с ДВ бр.102/2019 г. в сила от
01.01.2020 г., че деяния от типа на конкретното не съставляват нарушение.
Предходната редакция на разпоредбата е предвиждала санкция за възложителя в
случаите, когато възложи поръчката при по-облекчен ред от предвидения в закона
съобразно нейната стойност. След промените в ЗОП през 2019 г. обаче, възлагането на
поръчка при по-облекчен ред не е възведено в нарушение. В случая следва да намери
приложение разпоредбата на чл.3 ал.2 от ЗАНН.
Вмененото нарушение не би могло да се преквалифицира и по чл.256 ал.2 от
ЗОП в сега действащата му редакция, тъй като тази разпоредба предвижда санкция за
възложител, който възложи обществена поръчка, като сключи договор или извърши
разходи или поеме задължение за извършване на разходи, с което се достига или
надвишава минималния стойностен праг по чл. 20, ал. 3, без да приложи предвидения в
закона ред за възлагане на обществената поръчка съобразно стойността на поръчката
при наличие на основания за това. Такова нарушение обаче не е вменено на
жалбоподателя. Разпоредбата на чл.256 ал.2 от ЗОП освен санкционна се явява и
материална, тъй като съдържа и състава на извършеното нарушение. Съдът е лишен и
от възможността да преквалифицира деянието, спазвайки Тълкувателно решение №
8/16.09.2021 г. на ВАС, тъй като основаните съставомерни факти включени в състава
на нарушението по чл.256 ал.2 от ЗОП не са изложени нито в АУАН, нито в НП.
Дори обаче да се приеме хипотетично, че жалбоподателят е извършил вмененото
му нарушение, то същото е осъществено от него само формално, като обществената му
9
опасност е явно незначителна и обосновава приложението на чл. 28 от ЗАНН. В
настоящия казус, от приетите по делото доказателства се установява, че от деянието не
са настъпили вредни последици за фиска и не е нарушена целесъобразността при
разходване на публични средства. Касае се за първо извършено нарушение, като
извършителят е изградил критично отношение към стореното. Липсват каквито и да
било данни, сочещи на завишена степен на обществена опасност на нарушението или
нарушителя. Безспорно е налице неизпълнение на задължението на въззивника да
приложи реда за възлагане чрез събиране на оферти с покана до определени лица, но
изложеното по- горе очертава извършеното нарушение като такова с изключително
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид и в
този смисъл е налице хипотезата на „маловажен случай“ на административното
нарушение. При това положение АНО не е следвало да съставя НП, а отчитайки
горните обстоятелства е следвало да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като
предупреди нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде наложено
административно наказание (в тази насока Решение № 158 от 18.03.2015 г. на РС -
Пазарджик по н. а. х. д. № 24/2015 г.).
Като не е приложил нормата на чл.28 от ЗАНН наказващият орган е издал
незаконосъобразен акт. Преценката за „маловажност на случая“ подлежи на съдебен
контрол, като в неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на
преценката по чл.28 от ЗАНН от страна на наказващия орган. С други думи, когато
съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият
орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление,
като в този случай преценката на съда е преценка за законосъобразност. (ТР №
1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. ОСНК – ВКС). В този ред на мисли има
достатъчно утвърдена съдебна практика на административните съдилища в Р България.
В този ред на мисли основателно е възражението на процесуалния представител
на въззивника, а именно че в НП не са изложени мотиви защо АНО приема, че
извършеното нарушение не съставлява „маловажен случай“. Липсата на мотиви в тази
насока е основание за отмяна на НП.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Така мотивиран Районен съд Панагюрище в настоящия състав, след като
извърши анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,


РЕШИ:
10
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 11-01-204 от 30.08.2021 г. издадено
от Директора на Агенция Държавна финансова инспекция (АДФИ) гр. София, с което
на М. ИВ. В., ЕГН **********, с адрес гр. Панагюрище, ул. „**************“ № *, за
нарушение на чл.17 ал.1 във вр. с чл.20 ал.3 т.2 от Закон за обществените поръчки (в
редакцията ДВ бр.80/28.09.20218 г. в сила от 28.09.2018 г.) на основание чл.256 ал.1 от
ЗОП е наложена глоба в размер на 815,30 лева, като законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пазарджик в 14-
дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
11