О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е № 517
Пловдивският окръжен съд, гражданско
въззивно отделение – девети състав, в закрито заседание на седемнадесети март
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове:
Фаня Рабчева
Светослав Узунов
след като разгледа докладваното от
председателя в.ч.гр. дело 502 по
описа на съда за 2020 година, за да
се произнесе, намира следното:
Производство
по чл. 278 вр. чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.
Постъпила е с вх. № 14292/25.02.2020г.
чрез РС-Пловдив ЧАСТНА ЖАЛБА до Окръжен съд Пловдив с вх. № 7124/28 февруари
2020г.,подадена от „Профи Кредит България” ЕООД, с ЕИК
*********,гр. София, чрез пълномощник Н.М.Л., срещу Разпореждане, с което е
отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
част от вземанията.
Заявява се, че с промените в чл. 411 ал.
2 т.3 от ГПК,/обн.ДВбр.100/2019г./, законодателят предоставя правомощия на заповедния
съд да преценява дали искането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това, което, обаче,
не изключвало тълкуването за липсата на правомощие на заповедния съд досежно
преценката за валидност на сделката поради нарушение на закона или добрите
нрави. Поради което счита, че заповедният съд не следва да извършва преценка за
валидност на договора за потребителски кредит или отделни негови клаузи на
основание нарушение на закона или на добрите нрави. С оглед гореизложеното
счита, че съдът в заповедното производство е превишил своите правомощия и е
нарушил съдопроизводствените правила.
Счита, че заповедният съд е длъжен да
изследва не само представените доказателства, но и да ги подведе под нормата на
чл. 143 от ЗЗП, за да направи извод за обоснована вероятност за неравноправна
клауза, което заповедният съд не е сторил.
Счита, че заповедният съд неправилно не
е отчел и разпоредбата на чл. 145 ал.2 от ЗЗП, че преценяването на
неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му
предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна,
и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга
страна, при условие, че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми, тъй като
заповедният съд неправилно е извършил, именно, такава преценка.
Излага и подробни аргументи по
съществото на спора, като се счита, че не са налице нарушения на
законодателството в областта на потребителското кредитиране. Заявява се, че за
кредитора е налице законоустановена възможност да предлага допълнителни услуги,
които поради характери им са извадени от годишния процент на разходите по кредита,
както и че споразумението между страните е сключено по искане на клиента, направено
при информиран избор от негова страна; налице е клауза, която не се прилагала
автоматично за всички сключени от дружеството договори и относно всички негови
контрагенти, а само по отношение на тези, които изрично са изразили желание и договорили
конкретни условия.
Въз основа на гореизложеното, се моли
да бъде отменено разпореждането в обжалваната част, като вместо него бъде
постановено да бъде издадена заповед за изпълнение относно всички вземания,
претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Претендира разноски, в т.ч.и юрисконсултско възнаграждение.
Въззивният състав на ПдОС след като
констатира, че частната въззивна жалба е допустима – подадена от надлежна
страна, в законния срок по чл. 275 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване
валидно и допустимо определение на районния съд, разгледа частната жалба по
същество.
Разгледана по същество, частната жалба
се явява неоснователна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното
разпореждане, в частта му, с която отхвърля
заявлението на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, против Н. Х. К.,
ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за
присъждане на сумата от 248,71 лв. – възнаграждение за закупен допълнителен
пакет услуги, районният съд излага мотиви: Клаузите на договора, уговарящи
възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги в посочения размер при
предоставена заемна сумата от 300 лв., са неравноправни на основание чл. 143,
ал.2, т.5 ЗЗП; при което приема, че искането се основава на неравноправна клауза
в договора, сключен с потребител, при което и съгласно чл.411, ал.2, т.3 ГПК
(нова, ДВ бр. 100 от 2019 г., в сила от 24.12.2019 г.) съдът не следва да издава
заповед за изпълнение.
Въззивният съд приема за правилен
крайния извод на районния съд, като излага свои мотиви в тази насока:
Производството пред заповедния
съд е образувано по заявление подадено от заявителя "Профи
Кредит България" ЕООД срещу Н.Х. К., ЕГН **********, за издаване на
заповед за изпълнение за изпълнение по чл. 410 от ГПК за парично вземане; като
вземането произтича от следните обстоятелства: сключен на 29.05.2019г. Договор
за потребителски кредит № 30037171662, по силата на който заявителят превел
парична сума по посочена от длъжника банкова сметка, ***, на 7 месечни вноски
от по 82,47 лева, платими на 15-то число на месеца; длъжникът не изпълнявал
точно задълженията си по договора, като крайният срок на погасяване на кредита
изтекъл на 15.12.2019.
За част от заявлението,
районният съд издава заповед, като разпорежда длъжникът Н. Х. К., ЕГН: **********,
да заплати на кредитора Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, следните
суми: сумата 300 лв. (четири хиляди
шестстотин деветдесет и пет лева) - главница, дължима по Договор за
потребителски кредит № 30037171662, сключен на 29.05.2019 г.; сумата от 28,54
лв. (двадесет и осем лева и петдесет
и четири стотинки) – договорно възнаграждение за периода от 15.06.2019 г. до
15.12.2019; сумата от 30 лв.
(тридесет лева) – такси за извънсъдебно събиране на вземането; сумата от 51,18
лв. (петдесет и един лева и
осемнадесет стотинки) – обезщетение за забава за периода от 16.06.2019 г. до
15.12.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 03.02.2020 г. до окончателното й заплащане, както и разноски по делото, от които 15,56 лв. (петнадесет
лева и петдесет и шест стотинки) – платена държавна такса и 31,11 лв. (тридесет и един лева
и единадесет стотинки) - юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на
чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 ЗПП и чл. 26 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Разпореждането, в частта, с която
отхвърля заявлението за сумата, представляваща възнаграждение за закупен
допълнителен пакет услуги, е предмет на настоящата частна жалба. Въззивният съд
след проверка на приложените по делото доказателства и с оглед приложимия
закон, респективно, разпоредбата на чл.411 ал. 2 т. 2 от ГПК, съгласно която
съдът не издава заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона
или с добрите нрави, намира, че в случая,
претендираното възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги,
противоречи на разпоредбата на чл. 10а ал. 2 от ЗПК, която
забранява на кредитора да иска от потребителя заплащане на такси и комисионни
за действия, свързани с усвояване на кредита. Изрично се сочи от заявителя, че
чрез допълнителния пакет кредитополучателят си е осигурил приоритетното
разглеждане на кредита и неговото изплащане, а в случая крайният падеж за
погасяване на вноските е настъпил и преди подаване на заявлението в съда, при
което и длъжникът фактически не е ползвал каквато и да е от услугите,
хипотетично посочени в споразумението, но въпреки това му се вменява задължение
за заплащането на такива услуги. Предвид което въззивният съд намира, че с тази
такса кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в
закона.
Въззивният съд не споделя доводите в частната жалба, като приема, че както
спорното исково производство, така и заповедното, може да има за предмет, само,
съдебно защитими права, /арг.чл. 410ал.3 и чл.422 ал. 1 от ГПК/, поради което
съдът служебно следи за наличието на отрицателна процесуална предпоставка,
предвид разпоредбата на чл. 411 ал. 2 т. 2 от ГПК, при което и отказва да
издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или
добрите нрави.
Предвид което частната жалба се явява неоснователна, поради което
обжалваното разпореждане следва да се потвърди от въззивния съд.
Определението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Водим от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 835 от 07.02.2020г. на Районен съд –
Пловдив, гражданско отделение,ІІІ граждански състав, по ч.гр.дело № 1636 по
описа на съда за 2020година, В ЧАСТТА,
с която ОТХВЪРЛЯ
заявлението на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК
*********, против Н. Х. К., ЕГН: **********за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК за присъждане на сумата от 248,71 лв. – възнаграждение за закупен
допълнителен пакет услуги.
Определението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/
.