РЕШЕНИЕ
№ 1114
гр. София, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20211110148089 по описа за 2021 година
искове с пр. основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК,
във вр. с чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 9 и чл. 92 от ЗЗД:
Ищецът – „А“ ЕАД, моли да се установи по отношение на ответника, че последният дължи
(по договор от 28.04.2017г. № М5665113):
- сумата от 311,26 лева, неустойка за невърнато оборудване (модем/рутер/ТВ приемник).
Претендира разноски.
Ответникът – „У. Б.“ ЕООД, оспорва иска:
- имало разминаване между заявлението в заповедното производство и исковата молба;
- била сгрешена сделката;
- клаузата противоречала на чл. 26 от ЗЗД;
- не било доказано предоставяне на оборудване;
- навежда и други доводи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:
от фактическа страна:
Не се спори, че е сключен договор/и за мобилна услуга. Номерацията на договора е
изписана както в заявлението, така и в исковата молба (договор от 28.04.2017г. № .......).
В заявлението изрично се сочи, че се претендира неустойка, а такива са и
твърденията, изложени и в исковата молба (л. 2, стр. 1).
1
ОУ с ценоразписа на ищеца са представени по делото. Приложеният към исковата
молба договор е от 28.04.2017г., както и ДС към него. В Молба от 24.11.2021г. ищецът
уточнява, че датата 18.05.2017г. е моментът на създаване на партидата на ответника. В
Приложение № 1 вече са описани и всички предоставени уреди (л. 39-40).
Депозирано е заключение на СТЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като
компетентно изготвено. От него се установява, че:
1. В счетоводството на „А“ ЕАД процесиите сметки за неустойки са отразени по ID на
партида: ...., име на партида: У. Б. ЕООД, ID на клиент: ...., име на клиент: „У. Б.“ ЕООД, ,
ID по Договор ......
Поради неосигурен достъп до счетоводството на „У. Б.“ ЕООД, експертизата не е състояние
да даде становище относно счетоводното отразяване на процесиите сметки за неустойки.
2. Не е имало забавени плащания.
3. Сметка за неустойка ...../21.11.2019г. е издадена за сумата от 200,00 лева. На 02.12.2019г.
„А“ ЕАД издава кредитно известие...../02.12.2019г. към фактура ...../01.11.2019г. в размер на
минус 48,74 лева с ДДС. Извършено е прихващане между дължимата сума по сметката за
неустойка ..../21.11.2019г. и сумата за възстановяване минус 48,74 лева с ДДС. В резултат на
прихващането, дължимият остатък по Сметка за неустойка ...../21.11.2019г. е в размер на
151,26 лева.
4. Съгласно действащият към ноември 2019г. - януари 2020г. ценоразпис на мобилния
оператор наличен в материалите по делото, както и на уебсайта на мобилния оператор
дължимата неустойка конкретното предоставено оборудване, а именно IP телефонна
централа и IP телефон Akuvox SP R50P - 4 броя, е както следва:
Неустойка за устройство (IP телефонна централа за пакети А1 офис централа S и М) – 200,00
лева без ДДС.
Неустойка за устройство (IP телефон за пакети А1 офис централа) – 40,00 лева без ДДС.
Размерът на дължимата неустойка е 200,00 лева (за IP телефонна централа) + 4*40,00 лева
(за 4 броя IP телефон Akuvox SP R50P) = 360,00 лева.
5. В счетоводството на мобилния оператор, задълженията на ответника по договора за
предоставяне на услугата Мтел офис централа, състояща се от услугата Mtel Business Voice
и оборудване - учрежденска телефонна централа е в размер на 311,26 лева. Сумата се
формира от неустойки за невърнато оборудване на обща стойност от 360,00 лева минус сума
по издадено кредитно известие за 48,74 лева.
от правна страна:
Съобразно заключението на в.л., оборудването е предоставено именно по договор от
28.04.2017г. Съвпада както партидата, така и номерацията на сделката. Предметът на
заповедната част и на исковата такава на производството съвпада изцяло – претендира се
неустойка, вследствие от невръщане на предоставено оборудване, описано по-горе.
2
Действително неустойките са определени едностранно, но ответнкът не е потребител по
смисъла на ЗЗП, а ЮЛ – търговец. Приложимо е само правилото на т. 3 от ТР № 1 от
15.06.2010г. по тълк. д. № 1/2009г., ОСТК на ВКС. Преценката на решаващия орган е, че
тези граждански глоби, представляващи предмета на делото, не са нищожни, като
прекомерни или по каквато и да е друга причина, изначално недействителни към момента на
сключване на договора.
Без значение как е прекратен договора – това би могло да се случи и с исковата молба (или
заявлението), което означава, че ответникът би следвало да възстанови предоставеното му
оборудване.
Не се претендира лихва, а съобразно изложеното, неустойките се дължат.
Съобразени са няколко обстоятелства:
1. както бе посочено (в доклада), недопустимо е да се оспорва доказаността на
предоставянето на оборудването (и то след цялото изложение относно приложимостта на чл.
26 от ЗЗД). Ответникът би следвало да е наясно дали му е предоставено или не оборудване –
съответно дали го е върнал или не. Той не може да заема подобна процесуална позиция.
След като тя обаче е налице, то съдът приема, че оборудването е предоставено;
2. допълнителен аргумент в тази насока е и обстоятелството, че в.л. не е допуснато до
счетоводството на ответника – приложимо е правилото на чл. 161 от ГПК.
В случая решаващият орган приема, че в счетоводството на ответното дружество е
осчетоводено задължението и то към момента, описан в исковата молба.
3. страните са били обвързани само от един договор, като неговата номерация е
правилна. По него е предоставено и оборудване. Дата на договора естествено е тази, на
която страните са се съгласували своите волеизявление (т.е. полагането на подписите). Кога
е осчетоводена партидата на ответника е без каквото и да е значение. Коректната номерация
на договора обаче + уточнението относно предмета му + обстоятелството, че страните не са
сключили друга сделка (няма твърдения в тази насока, съответно и ангажирани
доказателства), означава, че погрешната дата представлява само и единствено техническа
грешка.
Съобразно нормата н чл. 92, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват.
Искът е основателен.
Само за пълнота, предвид погрешната терминологична употреба в отговора, следва да се
посочи и следното: терминът „евентуално” означава, че съдът следва да възприеме някакво
поведение (да разгледа или не пореден довод/иск) в зависимост от сбъдването или не на
вътрешно процесуално положително или отрицателно условие – уважаване или не на
първоначален довод / иск. Терминът „алтернативно” означава, че за страната е безразлично
3
кой от двата или повече довода / иска ще се разгледат от съда, като на решаващия орган е
предоставена възможността да избере. Това по правило е хипотеза на нередовно изявление
на страна (Решение № 97/08.02.2013г. по т.д. № 196/11г. на І т.о.: Първоначалното
обективно съединяване на исковете може да се осъществи чрез кумулативно, алтернативно
или евентуално съединяване на няколко иска от ищеца с една искова молба – чл.210, ал.1
ГПК. При кумулативно обективно съединяване, съдът дължи произнасяне по всеки един от
предявените искове. При евентуално съединяване по почин на ищеца, съдът се произнася по
евентуалния иск, ако отхвърли главния иск. Алтернативното съединяване предполага
изявление на ищеца, че съдът може да се произнесе по исковете без значение, на кое от
конкуриращите се основания ще го уважи).
по разноските:
1. Настоящата инстанция дължи произнасяне и по разноските, сторени в заповедното
производство (т. 12 от ТР по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС) – 325 лева.
2. Разноски, съобразно уважената част от иска, на ищеца са в размер на 275 лева (чл.
78, ал. 1 от ГПК).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК,
във вр. с чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 9 и чл. 92 от ЗЗД, за УСТАНОВЕНО, по исковете,
предявени от „А“ ЕАД, чрез адв. И.Й., срещу „У. Б.“ ЕООД, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 311,26 (триста и единадесет лева и двадесет и шест стотинки) лева,
неустойка за невърнато оборудване (модем/рутер/ТВ приемник, във връзка с по договор от
28.04.2017г. № ....), ведно със законната лихва, считано от 30.06.2021г. до окончателното ù
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „У. Б.“ ЕООД, да заплати на „А“ ЕАД, чрез
адв. И.Й., сумата от 325 (триста двадесет и пет) лева, разноски, сторени в заповедното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „У. Б.“ ЕООД, да заплати на „А“ ЕАД, чрез
адв. И.Й., сумата от 275 (двеста осемдесет и пет) лева – сторени деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5