ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1110
гр. София, 07.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:И. Д. М.
при участието на секретаря М. М. М.
в присъствието на прокурора Н. Ив. Н.
като разгледа докладваното от И. Д. М. Частно наказателно дело №
20221110204390 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.64, ал.1 от НПК.
Постъпило е искане от прокурор при СРП за вземане на мярка за
неотклонение „Задържане под стража" спрямо СТ. АЛ. К. , с ЕГН: **********
– обвиняем по Досъдебно производство № 227 ЗМК 679/2021г. по описа на 03
РУ - СДВР. В него се излагат съображения, че спрямо лицето е налице
обосновано предположение, че е извършило престъплението, за което му е
било повдигнато обвинение, както и че е налице реална опасност да извърши
престъпление. Прокурорът е посочил, че престъплението е извършено при
условията на опасен рецидив, което презюмира двете процесуални опасности.
Поради тази причина се иска от съда да постанови определение, с което да
му бъде взета най - тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража".
В съдебно заседание представителят на СРП поддържа искането и моли
съда да го уважи. Излага подробни съображения в негова подкрепа по
отношение и на обвиняемия като счита, че събраните до този момент
доказателства по досъдебното производство може да се направи обосновано
предположение, че е извършител на престъплението и има реална опасност да
извърши друго такива. Не счита, че е налице опасност от укриване.
Акцентира върху предходните криминални прояви на обвиняемия.
Обвиняемият С.К., редовно призован, се явява лично и чрез своя
защитник моли да не се уважава искането на прокурора. Развива подробни
съображения в насока и в частност че няма опасност да се укрие. Моли съда
на вземе по – лека мярка за неотклонение.
СЪДЪТ, като съобрази събраните в досъдебното производство
доказателства, изложените в искането доводи, съображенията на страните и
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
1
Досъдебното производство е било образувано с нарочно постановление
на прокурор от 17.05.2021г. по обвинение в извършване на престъпление по
чл.194, ал.1 от НК.
Събраните към настоящия момент гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно свидетелските показания на Л. А., Й. Д.,
Ю. И., Ф. А., М. А., както и протоколите за доброволно предаване
установяват обоснованото предположение за съпричастност на обвиняемия К.
към престъплението, за което му е било повдигнато обвинение. Разпитаните
лица заявяват, че е имало извършена кражба от владението на свидетеля Л. Й.,
както и че обвиняемият е ги е отчуждил посредством продаването им на част
от свидетелите и други неустановени лица.
С нарочно постановление от 14.03.2022г., предявено на 05.04.2022г. на
СТ. АЛ. К. е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по
чл.196, ал.1 т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1 б.,,б“ във вр. с чл.26,
ал.1 от НК. Разпитан в присъствието на упълномощен защитник, обвиняемият
заявил, че се признава за виновен и желае да сключи споразумение с
прокурора.
По досъдебното производство били приобщени като писмени
доказателства и доказателствени средства съдебно оценителна експертиза,
която оценила стойността на отнетите вещи на сумата от 1 295, 60 лева.
Също така била приложена справка за съдимост на обвиняемия, както и
справка от УИС на прокуратурата. Видно от същите е, че обвиняемият е бил
многократно осъждан за извършени престъпления против собствеността,
както и че към момента има висящо досъдебно производство, образувано за
престъпление по чл.196, ал.1 т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1
б.,,б“ от НК.
С оглед изложеното съдът намира, че от показанията на разпитаните
свидетели и частичните обяснения на обвиняемия, депозирани пред орган на
досъдебното производство в присъствието на упълномощен защитник може
да се направи обосновано предположение, че С.К. е съпричастен в
извършване на престъплението, за което е бил обвинени. Независимо, че не е
бил разпознат от свидетеля М.А., събраната до този момент доказателствена
съвкупност обуславя предположението за авторство в лицето на обвиняемия.
Поради тази причина и следва да се приеме, че от данните по делото може да
се направи обосновано предположение, че е налице първата предпоставка за
вземане спрямо на мярка за неотклонение ,,Задържане под стража“.
Спрямо С.К. е повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление
от общ характер, по смисъла но чл. 93 т.7 от НК, при условията на опасен
рецидив, което предвиждат наказания лишаване от свобода от две до десет
години.
Освен това от справката за съдимост на дееца е видно, че същият е бил
осъждан за тежки умишлени престъпления против собствеността и към
настоящия момент има друго висящо досъдебно производство за същото
обвинение. Поради тази причина и може да се направи обосновано
предположение, че е налице реална опасност лицето да извърши
2
престъпление, която се презюмира от наличието на данни по делото и
повдигнатото обвинение за наличие на опасен рецидив. Видно от справката за
предходни осъждания на дееца е, че по НОХД № 10471/2015г. и по НОХД №
758/2017г. и двете по описа на СРС обвиняемият е бил осъждан на наказания
лишаване от свобода, съответно на десет месеца и пет месеца и двадесет и
пет дни, като и двете не са били отложени за изтърпяване по реда на чл.66,
ал.1 от НК. Същевременно не са били изтекли пет години от изтърпяване на
наказанията лишаване от свобода. Следователно към момента на настоящите
деяния са налице кумулативните предпоставки на опасния рецидив в неговия
вариант на чл.29, ал.1 б.,,б“ от НК.
Според съда разпоредбата на чл.63, ал.2 т.1 от НПК вменява и
съществуването на реална опасност от укриване на обвиняемия, доколкото
той е бил подведен под наказателна отговорност за престъпление, извършено
при условията на опасен рецидив. Освен това от собствените му обяснения,
дадени в съдебно заседание лицето признава, че е бил наркозависим и се е
лекувал в чужбина. Сам признава, че не е съзнавал какво извършва под
въздействието на наркотици. Именно след неговото завръщане в пределите на
страната е узнал, че е бил издирван. В случая опасността от укриване е
реална, тъй като очевидно сред като лицето е извършило процесните деяния,
то е напуснало страната, което може да се тълкува и като действие, свързано
освен с неговото лечение, но и с укриване.
Съдът не споделя становището на защитника, че по – лека мярка за
неотклонение би способствала за по – бързото приключване на наказателното
производство със споразумение. Възстановяването на имуществените вреди и
доказването на това обстоятелство биха могли да бъдат установени по друг
алтернативен способ, напр. последващ разпит на пострадалия. Поради тази
причина и не е необходимо непременно личното участие на обвиняемия при
установяване на това обстоятелство. Стремежът към бързото приключване на
наказателното производство няма процесуална връзка с преценката за
задържането на едно лице.
Гореописаните обстоятелства обуславят единствения възможен извод за
наличие на висока обществена опасност на дееца. Поради тази причина
единствената адекватна мярка за неотклонение спрямо обвиняемия е
,,Задържане под стража“.
Воден от горното и на основание чл.64, ал.5 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА спрямо СТ. АЛ. К., с ЕГН: ********** – обвиняем по
Досъдебно производство № 227 ЗМК 679/2021г. по описа на 03 РУ - СДВР
мярка за неотклонение ,,ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в три
3
дневен срок от днес пред СГС.
В случай на жалба или протест насрочва делото в открито съдебно
заседание пред СГС на 13.04.2022г. от 10:0ч. за която дата и час страните да
се считат уведомени.
Препис от протокола да се издаде на служител при ОЗ ,,Следствени
арести” за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4