О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …….../……..2020 г.
гр. Варна
ОКРЪЖЕН
СЪД - ВАРНА, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав в закрито заседание, проведено на девети януари през
две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
мл. с. НАСУФ ИСМАЛ
като разгледа
докладваното от мл. съдия Н. Исмал
въззивно търговско дело
№ 2062 по описа за 2019 г.,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с
вх. № 58501/09.08.2019 г., депозирана от “Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49, действащ чрез процесуалния си
представител юрк. Радина Илиева, срещу решение № 3312/17.07.2019 г., постановено по гр. дело № 11431
по
описа за 2018 г. на Районен
съд - Варна, 18-ти съдебен състав, с което, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.
415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 240 ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК, е прието за установено, че С.М.С., ЕГН **********,
с адрес ***, дължи на
въззивника, сумата от 1 199.02 лева, представляваща дължима главница по Договор за
потребителски кредит № ********** от
25.05.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 10.04.2018 г. до окончателното
погасяване на задължението, за която сума има издадена Заповед № 2525/12.4.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч. гр. дело № 5167/2018 г. на РС-Варна, като е отхвърлен искът за сумата от 720.56 лева, предтсавляваща разликата над
присъдения размер от 1199.02 лева до претендирания размер от 1919.58 лева.
Във въззивната жалба се навеждат
доводи, за неправилност на изводите на РС-Варна досежно недължимостта на
вземанията за договорна лихва и възнаграждение за закупен пакет от услуги
поради частичната нищожност на договора за потребителски кредит. Иска се отмяна
на решението в тази част, като се поддържа, че предмет на производството е
единствено вземането за главница по процесния договор.
Съдът,
в рамките на извършената проверка досежно допустимостта на производството и
редовността на жалбата е констатирал, че същата е нередовна, доколкото не е
било ясно коя част от решението по съществото на материалноправния спор между
страните се обжалва. Въззивната жалба е оставена без движение с указания за
отстраняване на нередовностите.
На
13.11.2019 г. въззивникът е депозирал молба с вх. № 83837, с която уточнява, че
обжалва първоинстанционното решение, в частта, с която са прогласени за нищожни
договорните клаузи, касаещи вземанията за договорна лихва в размер на 606.72
лева и възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1552.96
лева.
Настоящият състав на ОС-Варна, като взе
предвид доказателствата по делото и доводите на въззивника, приема
производството по въззивно търговско дело № 2062 по описа за 2019 г. на съда за
недопустимо, поради следните съображения:
На
26.07.2018 г. въззивникът е предявил установителен иск по чл. 422 от ГПК за
приемане за установено със сила на пресъдено нещо, че въззиваемият дължи нему
сумите, обективирани в издадената по чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение на
парично задължение, а именно – 3472.54 лева, посочена като главница в
заявлението по чл. 410 от ГПК и изпълнителното основание, а в исковата молба –
неизплатено парично задължение по договор за потребителски кредит № **********. С уточняваща молба вх. № 56741/29.08.2018 г. /л.48/
ищецът-въззивник е уточнил, че претендираната главница е в размер на 1312.86
лева, като в условията на евентуалност /т. 7 от молбата/ е предявил осъдителен
иск досежно сумата в размер на 606.72 лева – договорна лихва и 1552.96 лева –
възнаграждение по закупен пакет от услуги, доколкото същите не са предмет на
изпълнителното основание. С определение № 12182/24.10.2018 г. /л. 63/
произовдството по гр. д. № 11431 по описа за 2018 г. на РС-Варна, е прекратено
касателно сумата в размер на 1552.96 лева – главница по процесния договор и
заповедта по чл. 410 от ГПК е обезсилена, в частта, с която е разпоредено С.С.
да заплати на „Профикредит България“ ЕООД посочената сума. Определението не е
обжалвано и същото е влязло в сила на 12.11.2018 г.
На
17.07.2019 г. е постановено обжалваното решение, с което, съдът е приел за
установено, че ответникът-въззиваем дължи на ищеца-въззивник сумата в размер на
1199.02 лева – главница по договора за кредит, като е отхвърлил сумата за
разликата над уважения размер до претендирания – 1919.58 лева – главница. В
конкретния случай настоящият съдебен състав е сезиран с искане за отмяна на
атакувания съдебен акт, в частта, с която РС-Варна е обявил за нищожни клаузите
за договорна лихва и възнаграждение за закупен пакет от услуги. На практика
търсената защита съответства на обжалване на мотивите на решението. Това е
така, защото липсва произнасяне по предявените осъдителни искове за договорна
лихва в размер на 606.72 лева и възнаграждение за закупен пакет от услуги –
1552.96 лева – видно от диспозитива на атакувания съдебен акт. В същото време,
не са инвокирани възражения против изводите на РС-Варна досежно
материалноправния спор за главницата по процесния договор за кредит, за която
има произнасяне и установителен диспозитив.
Липсва
и изричен диспозитив за обявяване на нищожност на клаузи от договора, който да
представлява произнасяне по предявен инцидентен установителен иск.
Действителността на клаузите не е предмет и на възражение за задържане или
прихващане, които по изключение се разрешават с мотиви –
арг. от чл. 298, ал. 4 от ГПК.
Съгласно разясненията по приложението на чл. 196 ГПК /отм./ - сега чл.
258 от ГПК, дадени в т. 18 от ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, страната не може да обжалва само мотивите
на решението, когато то я удовлетворява като резултат, дори в мотивите да
се съдържат констатации относно доказателствени и правнорелевантни факти, които
не са обхванати от спорния предмет, тъй като със сила на пресъдено нещо се
ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с
основанието и петитума на иска като предмет на делото, но не и мотивите към
него.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно търговско дело
№ 2062 по описа за 2019 г. на ОС-Варна, ТО, II въззивен съдебен състав,
като процесуално недопустимо.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен
съд – Варна в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.