№ 678/17.5.2023г..
гр. Пазарджик
Административен
съд – Пазарджик – ХI – административен състав, в закрито съдебно заседание в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ВИДЕВ 2. ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА |
|
|
|
като
изслуша докладваното от съдията Златева – Найденова ч.адм. дело № 327 по описа
за 2023 г. на Административен съд – Пазарджик, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 229
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 285 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Образувано е по
частна жалба, подадена от А.Л.К., понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от
свобода в Затвора – Пловдив, чрез адв. Н.Д. срещу Определение № 281
от 24.02.2023 г. постановено по адм.д. № 1055 по описа за 2022 г. на
Административен съд – Пазарджик,
с което исковата молба на А.К. е оставена без разглеждане и делото е прекратено
поради неизпълнение на дадените от съда указания за изправяне на констатираните
нередовности на исковата молба.
Определението е оспорено като
неправилно и незаконосъобразно. По същество се твърди, че в исковата молба
подробно били описани периодите на претърпените неимуществени вреди и
конкретните неимуществени вреди, като е цитирана исковата молба така както е
заявена пред първоинстанционния съд.
Ответникът – Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр. София, чрез юрк. Русчев представя възражение, с
което оспорва частната жалба като неоснователна.
Административен
съд – Пазарджик, IX с-в
намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежната
страна и в срока по чл. 230 от АПК.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Производството
пред Административен съд Пазарджик е образувано по искова молба на от А.Л.К.,
понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора – Пловдив, чрез
адв. Н.Д. на основание чл. 284 и ал. от ЗИНЗС да
бъде осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, да му
заплати сумата от 30 000,00 лв., представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени „…болки, страдания, обида, огорчение,
възмущение, погнуса, отвращение, внушаване на чувство за малоценност, излагане
на риск живота и здравето ми и др. …“, в периода „….от март 2018 г. до август
2019 г….“, в резултат на наложеното му от администрацията на Затвора Пазарджик
обитаване на помещения с площ по-малка от 3,00м², без санитарен възел на
определените и задължителни места, наличие на хлебарки, дървеници и гризачи и
други, липса на адекватно лечение, липса на подходяща храна за здравословното
му състояние.
С
оглед необходимостта от установяване на предмета на правния спор, първоинстанционният
съд с Разпореждане № 2509 от 23.11.2022 г., е указал на ищеца в седем дневен
срок от съобщаването с писмена молба с препис, ясно и точно да посочи
конкретните дати на исковия период, както и да посочи кои са въпросните „… и
други“ неимуществени вреди, които е претърпял в резултат на твърдените
противоправни действия от страна на администрацията.
Съобщения
с указанията на съда са връчени лично на адресата и чрез неговия пълномощник на
28.11.2022 г. и 31.11.2022 г. Към датата на постановяване на оспореното
определение указанията на съда не са изпълнени. Предвид това, с Определение №
281 от 24.02.2023 г. постановено по адм.д. № 1055 по описа за 2022 г. на
Административен съд – Пазарджик исковата молба е оставена без разглеждане и
делото е прекратено.
За да постанови оспорения резултат
първоинстанционният съд е приел, че не са изпълнени дадените от съда указания.
Обжалваното
определение е правилно.
Съгласно
чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът за обезщетение се разглежда по реда на глава
единадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Съответно чл. 203 от АПК
предвижда исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица да се разглеждат по реда на тази глава,
като за неуредените въпроси за имуществената отговорност по чл. 203, ал. 1 АПК
се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Т.е.
исковите производства от вида на процесното се разглеждат по реда на чл. 285 от ЗИНЗС във вр. с чл. 203 и сл. от АПК.
В
тази връзка чл. 204, ал. 5 от АПК предвижда, че за изискванията към
съдържанието на исковата молба, приложенията към нея и доказателствата се
прилагат правилата на Гражданския процесуален кодекс.
Съгласно
чл. 127, ал. 1 от ГПК, исковата молба трябва да бъде написана на български език
и да съдържа: 1. посочване на съда; 2. името и адреса на ищеца и ответника, на
техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, електронен
адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление дали желае връчване
на посочения електронен адрес, както и телефонен номер на ищеца и неговите
представители или пълномощници, единния граждански номер на ищеца и номера на
факса и телекса, ако има такива; 3.
цената на иска, когато той е оценяем; 4.
изложение на обстоятелствата, на които се основава искът; 5. в какво се състои искането; 6. подпис на лицето, което подава молбата.
В
случая е констатирано, че ищецът не е конкретизирал исковия си период, както и
кои са „другите“ понесени от него вреди.
В
този смисъл по аргумент от чл. 129, ал. 1 от ГПК когато исковата молба не
отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128 на
ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности.
Това е сторено с Разпореждане № 2509 от 23.11.2022 г., редовно връчено както на
жалбоподателя, така и на процесуалния му представил.
В
законния 7-дневен срок от съобщението нередовностите на исковата молба не са
били отстранени, което е основание за прекратяване на производството съгласно
чл. 129, ал. 3 от АПК, към който препраща чл. 204, ал. 5 от АПК.
Следва
да се изтъкне, че в процесния случай нередовностите не са изправени нито към
момента на постановяване на оспореното определение, нито на по – късен етап,
като дори с частната жалба е преповторена исковата молба, като процесните
периоди не са конкретизирани в пълна степен, а само по месеци, без да е ясно
дали се касае за началото или края на всеки от месеците. Този порок е съществен
доколкото и практиката по делата по реда на чл. 285 от ЗИНЗС предполага
присъждане на обезщетение за претърпени вреди от нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС на
дневна база, каквато е практиката както на националните съдилища, така и на Европейския
съд по правата на човека. Не е изяснено и в пълна степен какви са
претендираните вреди, доколкото от техния вид и характер следва и задължението
на съда за разпределение на доказателствената тежест между страните и даване на
указания на ответния орган вкл. в контекста на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС.
При
тези съображения, настоящия състав намира, че оспореното определение е правилно,
като фактът на оставяне на така заявената искова молба без разглеждане не
преклудира възможността за заявяване на исковата претенция на следващ момент.
Водим
от горното, Административен съд – Пазарджик, IX-ти
касационен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Определение № 281 от 24.02.2023 г. постановено по адм.д. № 1055 по описа
за 2022 г. на Административен съд – Пазарджик, II състав.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/