Р Е Ш Е Н И Е
№ 2338/29.11.2021г.
Град Пловдив, 29.11.2021
година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на дванадесети ноември
две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: Анелия
Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното
от съдията административно дело № 1981
по описа на съда за 2021 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на К.Я.Т., действаща
като едноличен търговец под фирма ЕТ „К.Т.“, срещу заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-185-0017214 от 27.04.2021 г. на
началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП – запечатване на
търговски обект – магазин за дрехи, находящ се в град Пещера, *****,
стопанисван от ЕТ „К.Т.“, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
Според жалбоподателката заповедта е
незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон, липса на мотиви,
необоснованост и несъобразяване с целта на закона, поради което се иска нейната
отмяна. Допълнителни съображения са изложени в писмени бележки, представени в
съдебното заседание на 12.11.2021 г. Претендира присъждане на разноски съгласно
представен списък.
Ответникът чрез процесуалния си представител
моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и претендира юрисконсултско
възнаграждение, съгласно представен списък. Поддържа фактическите и правни
констатации, изложени в решението на директора на дирекция „Оперативни
дейности“. Подробни
съображения са изложени в писмено становище (л.5-6).
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с
правен интерес, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни интереси
са неблагоприятно засегнати от заповедта, и в 14-дневния преклузивен срок от
съобщаването, извършено на 05.07.2021 г., на решението на директора на Дирекция „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, постановено в
производството по обжалване по административен ред на заповедта. Жалбата е
против заповед за налагане на принудителна мярка, която съгласно чл.186, ал.4 ЗДДС подлежи на обжалване по реда на АПК. Всичко изложено налага извод, че
жалбата е допустима, а разгледана по същество, тя е неоснователна поради
следните съображения:
От представената административна преписка се
установява, че при извършена на 21.04.2021 г. проверка на търговски обект – магазин
за дрехи, находящ се в град Пещера, *****, стопанисван от ЕТ „К.Т.“, за която е
съставен протокол за извършена проверка от същата дата (л.24-26), е
констатирано, че при извършената контролна покупка на една блуза на стойност 5 лева,
платена в брой от проверяващите, не е издаден фискален касов бон от въведеното
в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство, нито касова бележка от
кочан с ръчни касови бележки, отговаряща на изискванията на разпоредбите на
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. От проверяващите е изведен дневен отчет, като е
установена положителна касова разлика в размер на 105 лева между наличните
парични средства в касата съгласно приложен опис и тези, маркирани във
фискалното устройство. Според контролните органи търговецът не е издал документ
за продажба по реда на чл.118 ЗДДС, с което е нарушен чл.3, ал.1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г.
Въз основа на констатациите от проверката е
издадена оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-185-0017214 от 27.04.2021 г. – предмет на настоящото съдебно производство,
като е преценено, че наличието на административно нарушение по чл.3, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., във връзка с чл.118, ал.1 ЗДДС, е основание по
смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС за налагане на мярката.
В хода на съдебното производство не са
ангажирани нови доказателства.
Следователно между страните няма спор по фактите. Спорът е относно правилното
приложение на материалния закон.
При така установените факти съдът намира, че
оспорената заповед е законосъобразна.
Чл.118, ал.1 ЗДДС въвежда задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този
закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство
(фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
В изпълнение на
чл.118, ал.4 ЗДДС министърът на финансите е издал Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, чийто чл.3, ал.1
установява задължение за всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски
оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за
пощенските услуги. А когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод,
на клиента следва да се предостави хартиен или в електронен вид документ,
съдържащ най-малко информацията по чл.26, ал.1, т.1, 4, 7 и 8.
Съгласно чл.186, ал.1, т.1,
б.“а“ ЗДДС принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл.118.
При тази правна регламентация и с оглед
липсата на издаден при проверката фискален бон за контролната покупка следва да
се приеме, че в настоящия случай са налице всички елементи от хипотезата на
чл.186, ал.1, т.1, б.”а” ЗДДС за налагане на принудителната административна
мярка запечатване на обект. Липсата на фискален бон за извършената контролна
покупка е категорично и безспорно доказана, който факт жалбоподателката не
оспорва. Впрочем, този факт се установява и от собственоръчно изписаното от
служителя в описа на паричните средства в касата към момента на започване на
проверката (л.27). Съставеният при проверката протокол по определение е
официален документ (чл.179 ГПК, приложим в настоящото производство съгласно препращащата
норма на чл.144 АПК), който официален документ се ползва с материална
доказателствена сила и е доказателство за извършените от и пред органа по
приходите действия и изявления и установените факти и обстоятелства (чл.179 ГПК
и чл.50, ал.1 ДОПК). В този смисъл нарушението се явява безспорно доказано.
След като е осъществен фактическият състав на
административно нарушение по чл.185 ЗДДС, административният орган налага
принудителната административна мярка по чл.186 ЗДДС, като действа в условията
на обвързана компетентност или задължителна администрация, т.е.,
административният орган не разполага с правомощие да преценя дали да наложи
мярката или да извърши друго действие, съответно да издаде друг акт.
Налагането на принудителната административна
мярка запечатване на обект е основание за прилагане на втората принудителна
административна мярка по чл.187, ал.1 ЗДДС – забрана на достъпа до обекта.
Нормата е императивна, органът по приходите действа в условията на обвързана
компетентност, като няма право на преценка относно необходимостта от
прилагането на мярката по чл.187, ал.1 ЗДДС. Тази преценка е извършена
предварително от законодателя и затова при налагане на принудителната
административна мярка по чл.186, ал.1 ЗДДС следва да бъде наложена също и мярката
по чл.187, ал.1 ЗДДС.
Съдът приема, че при съобразяване на принципа
на съразмерност, заложен в чл.6 АПК, правилно е определен 14-дневен срок на
мярката, при 30-дневен максимален срок, съответстващ на тежестта на нарушението
и последиците от него, местоположението на търговския обект и работното време,
благоприятстващо реализиране на значителни обороти, естеството на дейността,
както и разнообразието от стоки, които се предлагат за продажба. Съобразено е и
обстоятелството, че при проверката е установена положителна касова разлика
между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата наличност в размер на 105
лева, което според органа представлява индиция, че допуснатото нарушение не е
еднократно и са извършени и други продажби, приходите от които са останали
неотчетени. Нещо повече, в описа на паричните средства, попълнен собственоръчно
от служител на жалбоподателката, е отбелязано, че разликата се дължи на
неиздаване на ФКБ. Посочените обстоятелства в своята съвкупност налагат извод,
че накърнените обществени отношения във връзка с отчитане на реализираните
обороти от стопанския субект не се свеждат само до сумата 5 лева (стойността на
контролната покупка), тъй като установената положителна касова разлика и
изявлението на служителя на жалбоподателката свидетелстват за системност на
нарушения от този вид, поради което обосновано касовата разлика е отчетена при
определяне на срока на продължителност на мярката. При тези факти определеният срок
на мярката от 14 дни, който е около средата на законовия срок от 1 до 30 дни,
съответства на целта на закона, а възраженията на жалбоподателката, че е
нарушен принципът за съразмерност по чл.6, ал.2 АПК, се явяват напълно
неоснователни. Целта, за която е издадена оспорената заповед, е съобразена с
целта на закона – да се преустанови извършването на други нарушения на
фискалната дисциплина, водещи до неправилно отчитане на приходи в бюджета, и в
този смисъл засягането на интересите на търговеца, като е препятствана
възможността да се извършва търговска дейност в конкретния търговски обект за
срок от 14 дни, е минимално и необходимо, за да се организира работата в обекта
по начин, отговарящ на изискванията на закона. В този смисъл решение № 11426 от
11.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5190/2021 г., I о., решение № 11476 от
11.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4832/2021 г., I о., решение № 11348 от
10.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5018/2021 г., I о.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката
за нарушение на чл.187, ал.2 ЗДДС, тъй като е било разпоредено наличните стоки
да се отстранят от обекта в указан от издателя на заповедта срок. Нормата касае
изпълнението на наложената мярка и последващи влизането в сила на заповедта
действия.
Съгласно чл.187, ал.2 ЗДДС, когато
отстраняването е свързано със значителни затруднения за органите по приходите
и/или със значителни разходи за лицето, каквото в случая се твърди от
жалбоподателя, макар пред съда да не са ангажирани доказателства в тази насока,
административният орган може да разпореди стоките в обекта да бъдат оставени на
отговорно пазене от лицето. Видно е от съдържанието на оспорената заповед,
възможността стоките да се оставят на отговорно пазене в обекта не е отказана
на жалбоподателката, но това е последваща процедура след влизане в сила на
оспорената заповед. Затова не е налице основание за отмяна на заповедта в
посочената част.
Нормата на чл.186, ал.1 ЗДДС предвижда
отделно от налагането на имуществената санкция или глоба и налагането на принудителна
административна мярка – запечатване на обект за срок до 30 дни. Касае се за две
отделни и независими едно от друго производства по реда на ЗАНН и по реда на
АПК, всяко от които приключва с издаването на самостоятелен административен
акт, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол, поради което на нито един етап
от производството по издаване на оспорената заповед правото на защита на жалбоподателката
не е било нарушено.
Възможността по чл.187, ал.4 ЗДДС за
прекратяване на принудителната административна мярка при заплащане на санкцията
ясно говори, че мярката вече е наложена и се изпълнява. Т.е., противно на
застъпеното от жалбоподателката становище, законът не свързва издаването и влизането
в сила на заповедта за налагане на принудителната административна мярка с
предварително издаване на наказателно постановление за налагане на
административно наказание за установеното административно нарушение.
Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата
като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и
направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да бъде уважено и
да бъде осъдена жалбоподателката да заплати на НАП сумата 100 лева на основание
чл.143, ал.3 АПК, във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І
отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Я.Т.,
действаща като едноличен търговец под фирма ЕТ „К.Т.“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Асеновград, ул. „Генерал Арабаджиев“ № 7, срещу
заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-185-0017214 от
27.04.2021 г. на началник отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП – запечатване на търговски обект – магазин за
дрехи, находящ се в град Пещера, *****, стопанисван от ЕТ „К.Т.“, и забрана за
достъп до него за срок от 14 дни.
ОСЪЖДА К.Я.Т., действаща
като едноличен търговец под фирма ЕТ „К.Т.“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Асеновград, ул. „Генерал Арабаджиев“ № 7, да заплати
на Националната агенция по приходите сумата 100 (сто) лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: