МОТИВИ:
Плевенска районна прокуратура е
повдигнала обвинение против А.Я.В. *** това, че на 12.12.2015 година, в град
Плевен, като непълнолетна, но могла да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си, отнела чужди движими вещи – 1 брой
мобилен телефон „LG” на стойност 130 лева със СИМ-карта на стойност 10 лева; 1
брой детска касичка на стойност 2 лева и сумата от 120 лева, всичко на обща
стойност 262 лева от владението на Ц.Г.И. ***, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 194 ал. І във вр. с чл. 63
ал. І т. 3 от НК.
В хода на съдебното производство подсъдимия
се представлява от служебен защитник –
адвокат Н.Х., ПлАК, назначена при условията на чл. 94 ал. 1 т. 1 НПК.
Със
съгласието на подсъдимата, в присъствието на защитника и производството е
стартирано по реда на съкратеното съдебното следствие – чл. 372 ал. ІV във вр. с
чл. 371 т. 2 от НПК.
Представителят на Районна
прокуратура - Плевен подържа изцяло така повдигнатото против подсъдимата
обвинение за извършено престъпление против собствеността. Пледира за
постановяване на осъдителна присъда и
предлага на съда да определи и наложи на подсъдимата наказание пробация за срок
от 9 месеца, което ще изпълни ефективно целите на наказанието за конкретното
престъпление.
Защитникът
на подсъдимия - адвокат Х., моли съда да определи и наложи наказание пробация
като отчете оказаното съдействие от страна на подсъдимия за разкриване на
обективната истина, както и критичното му отношение към случилото се и чистото му
съдебно минало.
СЪДЪТ,
като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимата
А.Я.В. е родена на *** ***, Плевенска област, ***, българска гражданка, с
начално образование, неомъжена, учи, не работи, неосъждана, ЕГН **********.
Подсъдимата А.В. признава вината си, както и
всички факти и обстоятелства изписани в обстоятелствената част на обвинителният акт. Дава категоричното си
съгласие да не събират доказателства за тези факти.
Предвид
горното съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата
А.В. и свидетелката Ц.И. са братовчедки. И двете имат постоянния си адрес в ***.
На 12.12.2015
година подсъдимата В. решила да посети дома на свидетелката И.. Когато
пристигнала на адреса установила, че Ц.И. и мъжът и *** отсъстват. Тогава
подсъдимата решила да влезе в къщата и да извърши кражба.
Подсъдимата
В. видяла, че един от прозорците на къщата бил леко открехнат. Бутнала го, той
се отворил и така В. проникнала в дома на Ц.И.. Разходила се из стаите. В едно от помещенията
видяла детска касичка със сумата от 120 лева и мобилен телефон „LG” със
поставена в него СИМ-карта. Подсъдимата В. взела горните вещи и напуснала
къщата.
Веднага
след извършване на деянието подсъдимата продала мобилния телефон за сумата от
19 лева на лице с името „ ***“, което не познавала. Паричните средства
употребила за свои нужди.
Свидетелката
Ц.И. се прибрала в дома си и установила извършената кражба. Незабавно
депозирала сигнал в полицията. Бил извършен оглед на местопрестъпление, били
намерени и иззети от външната страна на прозорец дактилоскопни следи. По данни
от свидетелката Ц.И. бил конкретизиран и предмета на кражбата.
Образувано
е наказателно производство. В хода на проведеното разследване 1 брой мобилен
телефон „LG” със СИМ-карта били установени във владението на ***, който предал доброволно същия на
органите на полицията и срещу разписка бил върнат на собственика.
Резултатът
от извършеното дактилоскопско изследване на намерените на местопрестъплението
следи установи съвпадение на същите с пръстов отпечатък от длан на лява ръка на
подсъдимата А.В..
Назначена
е и е извършена съдебно – оценителна
експертиза. Съгласно заключението по същата общата стойност на противоправно
отнетите от собственика Ц.И. Вещи възлиза на 262 лева.
Към
наказателна отговорност била привлечена А.Я.В..
В подкрепа на горната
фактическа обстановка е признанието на подсъдимия, което се подкрепя от
събраните в досъдебната фаза на процеса и присъединени към доказателствата по
делото по реда на чл. 373 ал. ІV от НПК доказателства, обективирани в следните
писмени документи, приложени по досъдебно производство № Д – 2597/2015 година по описа на
Районна прокуратура – Плевен – протокол за оглед на местопроизшествие от 12.12.2015
година и придружаващият го фотоалбум; протоколи за разпит на свидетелите Ц.Г.И.,
***, ***, ***, обективирани в нарочни протоколи, приложени към материалите по
делото; протокол за оглед на местопрестъпление от 12.12.2015 година и
придружаващият го фотоалбум; протокол за доброволно предаване от 25.02.2016
година стр. 39 от материалите по делото; разписка от 26.02.2016 година стр. 41
от материалите по делото; заключения по изготвените дактилоскопна и оценителна
експертизи справка за съдимостта на подсъдимата; характеристична справка, присъединени
по реда на чл. 283 от НПК.
При
така установената фактическа обстановка е видно, че от обективна и субективна
страна подсъдимия А.Я.В. осъществила от
обективна и субективна страна признаците от състав на престъпление по 194 ал. 1
във вр. 63 ал. 1 т. 3 НК.
Ето
защо СЪДЪТ призна подсъдимата за виновна по така
повдигнатото и обвинение.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата
В. съдът отчете младата и възраст, ниската и лична степен на обществена
опасност, липсата на предишни осъждания, причината за извършване на
престъплението – проявеното лекомислие, както и че част от отнетите вещи са
възстановени фактически, събраните данни за социално и положение на
непълнолетна, спрямо която родителите не оказват достатъчен родителски контрол.
В процеса на индивидуализация на наказанието по реда на чл. 58 А НК съдът
намери, че разпоредбата на чл. 55 НК се явява по – благоприятна и за дееца. Ето
защо съдът определи и наложи на подсъдимата А.В. наказание на основание чл. 194
ал. І във вр. с чл. 63 ал. І т. 3 от НК във вр. с чл. 58 ал. ІV във вр. с ал. І
от НК във вр. с чл. 55 ал. І т. 2 буква Б от НК във вр. с чл. 42 А ал. ІІ т. 1
и 2 от НК я ОСЪЖДА на ПРОБАЦИЯ при следните пробационни мерки:
Задължителна
регистрация по настоящ адрес *** за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА два пъти седмично;
Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА.
Посредством така определеното
наказание съдът намери, че спрямо подсъдимата А.В. ще бъдат постигнати
ефективно целите на наказанието, предвидени в разпоредбата на чл. 36 НК.
При
този изход на делото и на основание чл. 189 ал. 3 НПК съдът осъди В.Ю.Б., ЕГН **********
и Я.В.И., ЕГН ********** като родители и законни представители на
непълнолетната подсъдима А.Я.В. да заплатят сумата от 152,58 лева, представляваща
направените разноски в досъдебната фаза на процеса за възнаграждение на вещи
лица в полза на ОД на МВР - Плевен..
При тези доводи съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: