МОТИВИ
към присъдата по НОХД №229/2015 г. по опис на РС Девня, четвърти състав
Девненският районен прокурор е възвел обвинителен
акт срещу С.Г.Р., ЕГН **********, за това e че:
За периода
от 14.11.2011 г. до 14.02.2015 г. в с. Чернево, обл. Варна, след като била
осъдена с Решение №263/28.102011 г. по гр. дело №1110/2011 г. на РС Девня, в
сила от 14.11.2011 г., да издържа свои низходящи – А.С.Р., р. *** г., К.С.Р.,
р. *** г. и Ж.С.Р., р. *** г., чрез техния баща и законен представител С.Г.Р.,
съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни
вноски – 39 месечни вноски по 80.00 лв всяка за детето А.С.Р., 39 месечни
вноски по 68.00 лв всяка за детето К.С.Р., и 39 месечни вноски по 68.00 лв
всяка за детето Ж.С.Р., в общ размер 8424.00 лв – престъпление по чл.183, ал.1 НК.
След направено от подсъдимата признание относно фактите, визирани в обстоятелствената
част на обвинителния акт и декларирано от същата
съгласие да не се събират доказателства за тези факти, на основание чл.372,
ал.4 НПК, съдът е приел, че самопризнанията се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства.
В хода на съдебните
прения, прокурорът поддържа обвинението, като счита същото за безспорно
доказано. Моли съда, да признае подсъдимата за виновна по възведеното обвинение и да определи за същата по-тежкото измежду двете
алтернативно предвидени наказания – лишаване от свобода в максимален установен срок една година и със
задължителното приложение на чл.58а НК, вр.373, ал.2 НПК, да
редуцира срока на това наказание до осем месеца.
Защитникът на подсъдимата не
оспорва визираната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа
обстановка, но счита, че е налице обективна невъзможност за
подзащитната му да изпълнява вмененото й от закона задължение.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
След преценка на
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата С.Р. и свидетелят С.Р.
били съпрузи и имали
родени от брака три
деца - А.С.Р., р. *** г., К.С.Р., р. *** г. и Ж.С.Р., р. *** г.. С Решение №263
от 28.10.2011 г. по гр. дело
№1110/2011 г. по опис на РС Девня,
в сила от 14.11.2011 г., бракът бил прекратен като
родителските
права спрямо децата били
предоставени
на бащата, а подс. Р. била осъдена да плаща издръжка в
размер 80.00 лв за детето А.Р., 68.00 лв за детето К.Р. и 68.00 лв за детето Ж.Р..
След влизане в сила на бракоразводното
решение подс. Р. не платила нито една месечна вноска по издръжката на децата си.
За целия период от влизане в сила на решението – 14.11.2011 г. до датата
14.02.2015 г. подс. Р. не била заплатила общо вноски – по 39 месечни вноски за
всяко дете, възлизащи съответно в размери: 3120 лв за детето А.Р., 2652 лв за
детето К.Р. и 2652 лв за детето Ж.Р., а общата стойност на дължимите и
неплатени вземания за издръжки за трите деца била 8424 лв.
Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно и
категорично установена въз основа на направеното по реда на чл.372 НПК
признание от подсъдиматеа на фактите, визирани в обстоятелствената част на
обвинителния акт, което се подкрепя в пълна степен от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства – искова
молба от С. Р. срещу С. Р., удостоверение за раждане на А. Р., удостоверение за
раждане на Ж. С., решение №263 от 28.10.2011 г. по гр. дело №1110/2011 г. на РС
Девня, справка за съдимост за С. Р., жалба от С. Р. срещу С. Р. вх.№724/13 от
18.07.2013 г., декларация за семейно и материално положение и имотно състояние
на С. Р. и протокол за разпит на свид. С. Р., чиито показания са безпристрастно дадени в резултат на непосредствени лични възприятия
и съответстват на останалите приобщени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че подс. С.Г.Р. е осъществила от обективна и субективна страна, фактическия състав на следното деяние:
За периода от 14.11.2011 г. до 14.02.2015 г. в с. Чернево, обл.
Варна, след като била осъдена с Решение №263/28.102011 г. по гр. дело
№1110/2011 г. на РС Девня, в сила от 14.11.2011 г., да издържа свои низходящи –
А.С.Р., р. *** г., К.С.Р., р. *** г. и Ж.С.Р., р. *** г., чрез техния баща и
законен представител С.Г.Р., съзнателно не изпълнила задължението си в размер
на повече от две месечни вноски – 39 месечни вноски по 80.00 лв всяка за детето
А.С.Р., 39 месечни вноски по 68.00 лв всяка за детето К.С.Р., и 39 месечни
вноски по 68.00 лв всяка за детето Ж.С.Р., в общ размер 8424.00 лв – престъпление по чл.183, ал.1 НК.
Подсъдимата е осъществила съответното престъпление при форма на вината пряк
умисъл. Нормата на чл.143, ал.2 СК е императивна и вменява в задължение на
родителите да издържат своите непълнолетни деца, независимо дали са
работоспособни и дали имат имущество от което да се издържат, т. е. при всички случаи родителите дължат издръжка по силата на закона и
поради това, липсата на достатъчно средства за родител да плаща дължимата
издръжка не може да бъде третирано като оневиняващо обстоятелство при условие
на обективна невъзможност за престиране на дължимото поведение.
Причини за
извършване на престъплението – незачитане на правовия ред в страната и
безотговорно отношение към родителските задължения от подсъдимата.
При определяне вида и размера на наказанието на подс. Р.,
съдът прецени степента на обществена опасност на деянието, която определи като
средно висока, както предвид обстоятелството, че престъплението е осъществено
спрямо три нуждаещи се от издръжка малолетни деца, така и поради изключително
продължителния период от време, през който е реализирано продълженото
престъпление, а също и поради съществено високата обща стойност на неплатените вземания.
Като висока съдът прецени и степента на обществена опасност на подс. Р. предвид
многократните й предходни осъждания. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът прецени направените признания. Съдът намира за необходимо
да изтъкне също, че проявеното от подсъдимата критично отношение към стореното
бе само формално изразено, без да е съпроводено с някаква форма на искрено съжаление
или извинение към собствените й деца за съществено затрудненото материално
положение, в което ги е поставила през целия продължителен инкриминиран период.
Изложените съображения мотивират съда, при превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства, да определи на подс. Р. по-тежкото измежду алтернативно
предвидените наказания и в размер между средния и максималния предвиден, а
именно – лишаване от свобода за срок девет месеца. Съобразно задължителната
редукция по чл.58а, ал.1 НК на срока на наказанието с една трета, същото следва
да бъде наложено за срок шест месеца.
Предвид
обстоятелството, че след извършване на деянието по настоящото дело спрямо подс.
Р., са влезли в сила присъди по НОХД №541/2013 г. на РС Карлово и НОХД
№329/2013 г. на РС Силистра, съобразно датите на извършване съответните деяния,
се налага извод, че престъпленията по трите присъди, са извършени в условията
на съвкупност съгласно чл.23, ал.1 НК и подлежат на групиране. Най-тежко
измежду отделните наказания е лишаване от свобода за срок една година и четири
месеца и то следва да бъде определено за общо наказание по съвкупността
съгласно чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК.
Съобразно
чл.24 НК, като взе предвид множествеността и високата степен на обществена
опасност на всяко от деянията, включени в съвкупността, както и
обстоятелството, че преди осъществяване на всяко от деянията по съвкупността,
спрямо подс. Р. са били налагани наказания по общо седем предходни осъждания и
въпреки това личната превантивна цел на наказателната отговорност не е
реализирана, съдът намира че за постигане на пълноценен ефект спрямо осъденото
лице е наложително наложеното общо най-тежко наказание да бъде увеличено с една
трета, общото най-тежко и увеличено наказание следва да бъде със срок една година
и четири месеца.
Съобразно
чл.25, ал.2 НК, изтърпяната част от същото по вид наказание лишаване от свобода
за срок една година и четири месеца по НОХД
№541/2013 г. на РС Карлово и НОХД №329/2013 г. на РС Силистра, следва да бъде
приспадната при изпълнение на наложеното общо най-тежко и увеличено наказание.
Наред с
това, поради извършване на всяко от деянията по НОХД №541/2013 г. на РС Карлово, НОХД №329/2013 г. на РС Силистра и НОХД
№229/2015 г. на РС Девня, преди да е изтекъл изпитателния срок на наложеното с Определение
№1485 от 21.12.2012 г. по ЧНД №8011/2012 г. на РС Пловдив, общо най-тежко наказание за подс. Р. по НОХД №5111/2011 г. и НОХД №8281/2011, двете на РС Пловдив – лишаване от
свобода за срок четири месеца, чието изпълнение е било отложено с изпитателен
срок три години, следва да бъде приведено в изпълнение на основание чл.68, ал.1 НК. Съобразно чл.25, ал.2 НК,
изцяло изтърпяния срок към 08.06.2015 г. от същото по вид наказание - лишаване от
свобода по НОХД №5111/2011 г. и НОХД №8281/2011, двете на
РС Пловдив, следва да бъде приспаднат при изпълнение на приведеното общо
най-тежко наказание „лишаване от свобода” за срок четири месеца.
Съдът счита, че
с тези наказания и по този начин ще бъдат постигнати целите на специалната и
генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 НК.
Водим от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: