№ 138
гр. София , 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело №
20201001002512 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 613а от ТЗ.
Образувано е по въззивната жалба, подадена от „Уникредит лизинг“ ЕАД - гр. София срещу
решение № 260 004 от 14.09.2020 г. по т.д.н. № 286/ 2018 г. на Софийския градски съд,
търговски отделение, VІ - 17 състав, с което производството по делото е прекратено и е
постановено заличаването от търговския регистър на „Стройком 95“ ООД (н.) - гр. София.
Оплакванията са срещу неправилния извод на съда, че преклузивния едногодишен срок по
чл. 632, ал. 2 от ТЗ е изтекъл на 27.08.2019 г. Въззивникът бил обжалвал обявителното
решение на съда и спора бил окончателно решен с постановяването на определение № 500
от 2.09.2020г. по т.д. № 410/ 2020 г. на ВКС, І т.о. Подаването на жалбата препятствало
течението на едногодишния срок по чл. 632, ал. 2 от ТЗ, преди изтичането на който
последиците на чл. 632, ал. 4 от ТЗ били неприложими. Затова и съдът не разполагал с
правомощието да постанови прекратяване на производството и заличаване на търговското
дружество.
Молбата към съда е решението да бъде отменено.
Ответниците по жалбата „Стройком 95“ ООД (н.) - гр. София и „Лозенец инвест“ ЕООД - гр.
София, я оспорват като неоснователна.
1
Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 633, ал. 1 от ТЗ от
кредитор в производството по несъстоятелност, който има правен интерес от обжалването
на подлежащ на въззивен контрол по силата на изричната разпоредба на чл. 613а, ал. 1 от ТЗ
валиден и допустим съдебен акт.
При обсъждането на основателността й приема следното.
С решение № 1695 от 13.08.2018 г. по посоченото дело е обявена неплатежоспособността на
„Стройком 95“ ООД - гр. София с начална дата 31.12.2012 г. и е открито производство по
несъстоятелност на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, наложена е възбрана и запор върху
имуществото му, постановено е прекратяване на дейността на предприятието, дружеството е
обявено в несъстоятелност и производството по делото е спряно. На кредиторите и на
длъжника е указано, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде
възобновено, ако в едногодишен срок от вписването на решението в търговския регистър
бъде внесена определената от съда сума за покриване на началните разноски в
производството - 6 000 лева.
Решението е вписано в търговския регистър на 27.08.2018 г.
С молба вх. № 109 230/ 4.09.2019 г. „Стройком 95“ ООД (н.) сезирало съда с искане за
прекратяване на производството и заличаването на търговеца, с оглед липсата на
доказателства за наличие на имущество на дружеството, както и за внасяне на определената
от съда сума за началните разноски в производството.
С разпореждане от 14.10.2019 г. съдът обявил, че ще се произнесе по искането след
влизането в сила на решение № 1695 от 13.08.2018 г.
С решение № 518 от 13.03.2020 г. по посоченото дело е оставено без уважение заявеното в
молбата с вх. № 107 241/ 29.08.2019 г. на Национална агенция за приходите - гр. София
искане за възобновяване на производството на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ.
С определение № 500 от 2.09.2020 г. по т.д. № 410/ 2020 г. на ВКС, І т.о. не е допуснато
касационно обжалване на решение № 1809 от 16.07.2019 г. на Софийския апелативен съд,
търговско отделение, девети състав, с което е потвърдено решение № 1695 от 13.08.2018 г.
по т.д.н. № 286/ 2018 г. на Софийския градски съд, търговски отделение, VІ - 17 състав.
С молба вх. № 90 247/ 3.09.2020 г. „Стройком 95“ ООД (н.) отново сезирало съда с искане за
прекратяване на производството и заличаването на търговеца, с оглед липсата на
2
доказателства за внасяне на определената от съда сума за началните разноски в
производството.
- 3 -
При тези факти настоящият състав на въззивната инстанция преценява жалбата като
неоснователна.
Възобновяването на спряното на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ производство по
несъстоятелност е допустимо при наличието на която и да било от двете алтернативно
посочени в чл. 632, ал. 2 от ТЗ предпоставки - ако в срок една година от вписване на
решението по ал. 1 в търговския регистър длъжникът или кредитор удостовери, че е налице
достатъчно имущество или ако депозира необходимата сума за предплащане на началните
разноски по чл. 629б от ТЗ, като определената от съда сума на началните разноски може да
бъде предплатена както от лицата по чл. 625, така и от друг кредитор. В конкретния случай
липсват доказателства някоя от посочените предпоставки да е налице.
Твърдението на въззивника, че за периода от подаването на жалба срещу обявителното
решение до постановяването на окончателен съдебен акт едногодишния срок по чл. 632, ал.
2 от ТЗ е спрял да тече, е несъстоятелно и не намира опора нито в правната доктрина, нито в
съдебната практика. Обратното, съобразно приетото в решение № 45 от 4.04.2012 г. по т.д.
№ 883/ 2011 г. на ВКС, ІІ т.о. едногодишният срок за възобновяване на спряното по чл. 632,
ал. 1 от ТЗ производство по несъстоятелност започва да тече от датата на вписване на
първоинстанционното решение на съда по несъстоятелността в търговския регистър, като
второинстанционното решение, с което се потвърждава вписаното решение по чл. 632 от ТЗ
само стабилизира занапред последиците на вече извършеното вписване.
Предварителното внасяне на паричните средства има за цел да се посрещнат разноските за
началното развитие на производството за един не много продължителен период от време - от
6 месеца до една година. Кредиторите имат право, не и задължение да внесат тези разноски
(така Решение № 194 от 9.05.2016 г. по т.д. № 2824/ 2014 г. на ВКС, І т.о.), но е в техен
интерес да го сторят, ако действително желаят производството да се развие, тъй като с това
ще се създаде възможност масата на несъстоятелността да бъде попълнена или да се
осребрят активи, за да се осигурят парични постъпления за заплащане на разноските в
производството.
Предвиденият в чл. 632, ал.1 от ГПК едногодишен срок е достатъчно продължителен, за да
могат действително заинтересованите лица да осигурят нужните парични средства за
началните разноски, затова и законът не предвижда възможност той да бъде продължаван
изрично или мълчаливо (например чрез спирането на теченето му в конкретни хипотези,
3
свързани с обжалването на постановените в производството
съдебни актове), защото това би възпрепятствало бързината на развитието на
производството, която е негова същностна черта.
За конкретния случай е нужно да се отбележи и това, че основанията за постановяване на
решение по чл. 632, ал. 4 от ТЗ са били налице още към деня на подаването на първата
молба от длъжника - 4.09.2019 г. и съдът не е имал задължението да изчаква
постановяването на окончателен съдебен акт за да прекрати производството. Това отлагане
във времето в крайна сметка е довело до продължаването с още една година на срока по чл.
632, ал. 1 от ТЗ, а невнасянето на определената от съда сума за началните разноски в
рамките на този нов едногодишен срок е най - красноречивото доказателство за нежеланието
на кредиторите производството по несъстоятелност да продължи.
Крайният извод от изложеното до тук е, че установените в чл. 632, ал. 4 от ТЗ предпоставки
за прекратяването на производството по несъстоятелност и заличаването на търговеца са
налице и поради съвпадането на този извод с изводите на първостепенния съд, решението
следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 004 от 14.09.2020 г. по т.д.н. № 286/ 2018 г. на
Софийския градски съд, търговски отделение, VІ - 17 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в
едномесечен срок от връчването на преписи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
4
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5