Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
Normal;за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е по реда на чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс. С определение от 21.06.2012г. по гр. д. № 5048/2011г. на Районен съд – град Велико Търново Л. Т. Т., Г. Т. Т. и Л. Н. С. са осъдени да заплатят на „К.0 – Георги Георгиев” – град Велико Търново сумата 600.00 лева, представляваща направените от него по делото разноски – платено адвокатско възнаграждение. Недоволни от така постановеното определение са ищците по делото Л. Т. Т., Г. Т. Т. и Л. Н. С., които го обжалват чрез процесуалния си представител адв. П. Баевска в срока, предвиден в чл. 248 ГПК. В жалбата си адв. Баевска развива подробни съображения, относно неправилността и незаконосъобразността на обжалваното определение. Твърди, че разноските, присъдени на ответната страна са прекомерни по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Посочва, че делото не се отличава с действителна правна и фактическа сложност, но дори и да е така, то производството по същото е прекратено по инициатива на ищците. Моли определението, като неправилно, да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат ´рисъдени разноски в по-нисък размер, поради прекомерност на заплатеното от ответника по делото адвокатско възнаграждение. Ответникът по жалбата на Л. Т. Т., Г. Т. Т. и Л. Н. С., „К.0 – Георги Георгиев” – град Велико Търново, заема становище чрез процесуалния си представител адв. Христо Дишев, че същата е неоснователна, респективно – обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Излага подробни съображения относно неоснователността на всички възражения, изложени в жалбата. Посочва, че размерът на исковата претенция по делото е 7 200.00 лева, поради което минималното адвокатско възнаграждение е в размер 546.00 лева. Великотърновският окръжен съд, като съобрази твърденията на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подаден в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството по гр. д. № 5048/2011г. на Районен съд – град Велико Търново е образувано по подадена от Л. Т. Т., Г. Т. Т. и Л. Н. С. срещу „К.0 – Георги Георгиев” – град Велико Търново искова молба. Същата е връчена на ответника по делото. Последният е упълномощил адвокат Христо Дишев за осъществяване на процесуално представителство в производството по делото и който в срока по чл. 131 ГПК е депозирал в съда по делото писмен отговор. С определение по чл. 140 ГПК Районният съд е насрочил делото в открито заседание, за което са призовани страните. На проведеното на 08.02.2012г. съдебно заседание се е явил процесуалният представител на ответника по делото, но поради подадена от адв. Баевска молба с искане за отлагане на делото, не е даден ход на същото и е отложено за 07.03.2012 година. С определение № 475 от 21.02.2012г. на Районен съд – град Велико Търново е прекратено производството по гр.д. № 5048 по описа на съда за 2011 година поради оттегляне на подадената от ищците искова молба. За да постанови обжалваното определение за допълване на определението, с което е прекратено производството по делото, в частта за разноските, първоинстанционният съд е приел, че на ответника по делото се дължат разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК и че заплатеното от него адвокатско възнаграждение не е прекомерно. Въззивният съд приема, че този извод на Районен съд – град Велико Търново е правилен и обоснован. Следва да се има предвид, че отговорността за разноски, включително за адвокатско възнаграждение, обхваща тези, които реално са заплатени. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, стига да е поискано тяхното присъждане, т.е. в тази хипотеза попадат и случаите когато същото е прекратено поради оттегляне или отказ от иска. Видно от материалите по гр. д. № 5048/2011г. на ВТРС още с отговора на исковата молба ответникът по делото, чрез процесуалния си представител, е направил искане да му бъдат присъдени направените от него разноски по делото. Представено е пълномощно от 30.12.2012г., с което „К.0 – Георги Георгиев” – град Велико Търново е упълномощил адв. Христо Дишев за осъществяване на процесуално представителство по делото. Видно от договора за правна защита и съдействие страните са договорили възнаграждение в размер на 600.00 лева и същото е внесено. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че на „К.0 – Георги Георгиев” – град Велико Търново се дължат разноските, които същият е направил в производството по делото. Обстоятелството, че същото е прекратено поради оттегляне на подадената от ищците искова молба е ирелевантно, именно поради предвидената в чл. 78, ал. 4 ГПК отговорност на ищците за разноски. Неоснователно се явява и възражението на ищците по делото за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, респективно – искането им в тази насока да бъде присъден по-нисък размер на същото. В тази връзка съдът преценява конкретната фактическа и правна сложност на делото, като същевременно съобразява минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Едва след съпоставяне на посочените критерии може да бъде направена преценка за „прекомерност”. Видно от исковата молба Л. Т. Т., Г. Т. Т. и Л. Н. С. претендират „К.0 – Георги Георгиев” – град Велико Търново да бъде осъден да им заплати сумата в размер на 7 200.00 лева. Предвид материалния интерес на делото, минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде определен в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата, а именно 450.00 лева + 88.00 лева /4% за горницата над 5000 лева/ или общо 538.00 лева. С оглед осъщественото процесуално представителство – проучване на делото, изготвянето на отговор на исковата молба, ангажиране на доказателства и представителство в съдебно заседание, не би могло да бъде споделено становището, че заплатеното от ответника по делото адвокатско възнаграждение, което надвишава с 62.00 лева минимално предвиденото, е прекомерно. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че жалбата на Л. Т. Т., Г. Т. Т. и Л. Н. С. по делото е неоснователна. Обжалваното от тях определение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд О П Р Е Д Е Л И: ПОТВЪРЖДАВА определение от 21.06.2012г. на Районен съд – град Велико Търново по гр. д. № 5048/2011 година. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |