РЕШЕНИЕ
№ 1917
гр. Варна, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Светлана Ст. Г.ева
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20223110116739 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. ГПК.
Ищцата Т. И.а К.-О. твърди в исковата молби, че на 15.10.2021г. ответникът Г. Х. М.
е издал в нейна полза запис на заповед, с който безусловно и неотменимо се е задължил да
заплати на поемателя сумата от 2350 лева на уговорения падеж 31.10.2021г. Твърди се, че на
уговорения падеж М. не е заплатил посочената сума. Поради това и ищцата се е снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. №
3752/2022г., по описа на ВРС, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Отправеното до съда искане е да се приеме за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищцата сумите от 2350 лева, представляваща незаплатена сума по
запис на заповед от 15.10.2021г., с падеж 31.10.2021г., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда – 24.03.2022г., до окончателното изплащане на
задълженито. Претендират се и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Г. Х. М., чрез назначения му по реда на чл. 47, ал.
6 ГПК особен представител, депозира отговор на исковата молба, в който изразява
становище за неоснователност на иска. Поддържа, че посоченото в записа на заповед лица,
на което е следвало да се заплати сумата, няма пълномощия за получаване на парични суми
от името на ищцата, призтичащо от менителнични ефекти. Поддържа на следващо място, че
записът на заповед не отговаря на изискванията не отговаря на изискванията на чл. 535 и
536 ТЗ, тъй като не е посочено място на плащане. С оглед горното моли за отхвърляне на
иска.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от
1
фактическа страна следното:
Със заповед № 2266 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК от 06.04.2022г., ВРС, 34-ти състав по ч.гр.д. № 3752/2022г., е разпоредил
длъжникът Г. Х. М. да заплати на Т. И. Колчанова-О. сумата от 2350 лева, представляваща
дължима сума по запис на заповед, издаден на 15.10.2021г. в полза на заявителя, с падеж
31.10.2021г., ведно със законната лихва върху нея считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 24.03.2022г. до окончателното изплащане на задължението. Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Приет като доказателство по делото е издаденият на 15.10.2021г. запис на заповед от
Г. Х. М., от гр. В., ул. „*****“ **, с който същият се е задължил безусловно и без протест да
заплати по записа на заповед на И. Х. И., като пълномощник на Т. К.-О. сумата от 2350 лева
на падеж 31.10.2021г. Под текста на записа на заповед са изписани ръкописно трите имена
на ответника, дата на издаване – 15.10.2021г. и място на издаване: гр. В., бул. „********”
***.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
От материалите по приобщеното ч.гр.д. № 3752/2022г., по описа на ВРС, 34-ти
състав, се установи, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за
претендираната сума, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Искът е предявен в
предвидения в закона преклузивен едномесечен срок, което обуславя допустимост на
производството и правен интерес от воденето му за ищеца.
Предмет на предявения иск е установяването със сила на пресъдено нещо на
вземането, за което е издадена заповедта за незабавно изпълнение. Последната, видно е
обоснована с представен по чл. 417, т. 10 ГПК документ – запис на заповед от 15.10.2021г.,
издадена от ответника, за сумата от 2350 лева. Същата, съдът намира, че съдържа всички
предвидени в чл. 535 ТЗ реквизити. Съдът не споделя наведените от ответника абсолютни
възражения досежно формата и съдържанието на менителничния документ, черпени от
липсата на посочен адрес на изпълнение на задължението.
Действително адресът е съставна част от съдържанието на предвидения в чл. 535, т. 4
ТЗ реквизит на записа на заповед „място на плащане”. Липсата на вписан адрес е
равнозначна на липса на задължителните реквизити по чл. 535, т. 4 ТЗ, което опорочава
записа на заповед до степен на нищожност и го лишава от присъщия му по закон
менителничен ефект – чл. 536, ал.1 ТЗ, освен ако е възможно да бъдат заместени чрез
презумпциите на чл. 536, ал. 3 и 4 ТЗ. В процесния случай в издадения от М. запис на
заповед е вписано място на издаване, което е достатъчно да преодолее липсата на изписано
място на плащане, съгласно установената в чл. 536, ал. 3 ТЗ презумпция.
Що се отнася до възражението на ответника за липса на пълномощия посоченото в
ценната книга да получава парични суми от името на ищцата, произтичащи от
менителнични ефекти, настоящият състав на съда намира, че М. не разполага с това
2
възражение, тъй като само упълномощителят е субектът, който може да се позовава на този
факт. Представляваният е обвързано от действията на представляващия го. Когато между
представляван и представител няма спорове относно предмета и обема на представителната
власт, то насрещната страна не може да предизвиква такива спорове, като черпи права за
себе си. Обратното разбиране протИ.речи на вложения от законодателя смисъл в института
на представителството и последиците за страните по правоотношението, по което има
действия чрез представител, както и на справедлИ.стта и добрите нрави. Дори обаче горното
да не бъде споделено, изрично в представеното пълномощно е посочено, че изброяването на
правата по същото е примерно, като упълномощеното лице има право да извършва всички
прави и фактически действия, които са разрешени от действащото в РБългария
законодателство, дори и в случаите, за които се изисква изрично упълномощаване.
По изложените съображения, съдът намира, че е налице валидно менителнично
правоотношение между ищеца и ответника.
Видно от представената ценна книга, падежът на задължението е определен
съобразно чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ на определен ден – 31.10.2021г., която дата е настъпила,
съответно записът на заповед материализира изискуемо вземане на поемателя – ищец.
Доколкото в производството страните не са въвели твърдения, че процесният запис
на заповед обезпечава определено каузално правоотношение и предвид извода за редовност
от външна страна на ценната книга, задължението по което е станало изискуемо с
настъпване на падежа, съдът приема, че ценната книга материализира изискуемо вземане на
поемателя – ищец. Доказателствената тежест за факта на заплащане на сумата по записа на
заповед е на ответната страна, която не е въвела твърдения, респ. не е ангажирала
доказателства за заплащане на процесната сума.
С оглед горното съдът намира предявения иск за доказан и като такъв следва да бъде
уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на Т. И. Колчанова-О. сторените в хода на настоящото производство
разноски за заплатена държавна такса в размер на 47 лева и 500 лева – възнаграждение за
особен представител. Разноски в полза на ищцата за заповедното производство не следва да
се присъждат доколкото искане в този смисъл в рамките на ч.гр.д. № 3752/2022г. не е
отправено.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на Т. И. К.-О., родена на *******.,
гражданка на Руска Федерация, с адрес: гр. ********** срещу Г. Х. М., ЕГН **********, от
гр. В., ул. „**** ”, № **, сумата от 2350.00 лева (две хиляди триста и петдесет лева),
представляваща задължение по запис на заповед от 15.10.2021г., с падеж на 31.10.2021г.,
3
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до съда –
24.03.2022г., до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена
заповед № 2266 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК от 06.04.2022г. по ч.г.д. № 3752/2022г., по описа на ВРС, 34-ти състав, на основание
чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Г. Х. М., ЕГН **********, от гр. В., ул. „**** ”, № **, да заплати на Т. И.
К.., родена на ******г., гражданка на Руска Федерация, с адрес: гр. В. сумата от 547.00 лева
(петстотин четиридесет и седем лева), представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. Х. Т. Ф. от АК – гр. Варна, възнаграждение в размер на
500.00 лева, с оглед осъществената защита като особен представител в първа инстанция на
ответника Г. Х. М., ЕГН **********.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4