Р Е Ш Е
Н И Е № 1167
гр.Пловдив,
17.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Гълъбова, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 1385/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
„ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД гр.София, ЕИК *********, чрез адв. П.К. срещу решение №
1390/12.04.2019г. по гр.д. № 13042/2018г. на Пловдивски районен съд, ІІ
граждански състав. С обжалваното решение е признато за установено в отношенията
между страните П.Г.Ф., и „Изи Асет Мениджмънт”
гр. София, че сключеният помежду им договор за паричен заем №
2425179/13.11.2015г. е недействителен, на основание чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1,
т. 9, т. 10 и т.11 ЗПК. Като „Изи Асет Мениджмънт” АД, е осъдено да заплати на П.Г.Ф. сумата от
1058,21 лв., представляваща заплатена при начална липса на основание по договор
за паричен заем № 2425179/13.11.2015г., прогласен за недействителен, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 10.08.2018
г., до окончателното изплащане на вземането.
Решението се обжалва изцяло.
Предявени са обективно съединени
искове от въззиваемата Ф. с правна квалификация чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.26 ал.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК и чл.55 ал.1 от ЗЗД срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД гр.София за обявяване
нищожност на договор за паричен заем № 2425179/13.11.2015г. сключен между
страните по делото и връщане на недължимо платените суми по този договор в
съответствие с нормата на чл.23 от ЗПК.
Жалбоподателят „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД гр.София навежда доводи за това, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът
неправилно приема, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК,
на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. В тази връзка
се сочи и решение на Съда на Европейския съюз по дело № С-42/15, с което се
тълкува Директива 2008/48/ЕО. Иска се отмяна на обжалваното решение и
отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноските по делото.
В срок е постъпил отговор на
въззивната жалба от П.Ф., с който се твърди, че жалбата е неоснователна, а
решението съответства на Закона и на съдебната практика. Иска се потвърждаване
на обжалваното решение. С оглед на това, че упълномощаването е по чл. 38 от ЗА,
се претендира и определяне на разноски от съда, които да са в тежест на
жалбоподателя.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти
граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите
на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния
срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо
или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна
норма.
За да уважи исковете РС Пловдив е
приел, че между
страните е бил сключен договор за паричен заем № 2425179/13.11.2015г., по
силата на който на ищцата Ф. е била предоставена сумата от 1000 лева. Видно от
договора между страните бил уговорен годишен лихвен процент по заема 40%, ГПР 47,90%, както и задължение за заемателя
да осигури едно от следните обезпечения: две физически лица поръчители, всяко
от които да отговаря на определени изисквания или банкова гаранция в полза на
заемателя за дължимата сума по договора, със срок за валидност 30 дни след
крайния срок за плащане на задълженията. При неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение заемателят дължал неустойка в размер на 1112,40
лева. Като безспорно е прието обстоятелството, че ищцата е извършила плащания
по кредита, както следва: 31.12.2015г. е заплатила 230,50 лева – главница, от
която 111,27 лева неустойка 85,90 лева главница и 33.33 лева лихва. На
14.01.2016г. е заплатена сумата от 230.50
лева, от която 111.27 лева неустойка, 88.76 лева главница и 30.47 лева
лихва. На 10.02.2016г. е заплатена сумата от 230.50 лева, от която 111.27 лева
неустойка, 91.72 лева главница и 27.51 лева лихва. На 14.04.2016 е заплатена
сумата от 230.50 лева, от която 111.27 лева неустойка, 94.78 лева главница,
24.45 лева заплатена лихва. На 16.05.2016г. била платена сумата от 991 лева, от
която 457.67 лева неустойка, 493.03 лева главница и 40.30 лева лихва. На 16.05.2016г.
била платена сумата от 145.81 – главница, което се установява и от
представената справка за извършени плащания по договор за паричен заем от
13.11.2015г. /л. 69 д./. На тази база РС Пловдив приема, че са налице нарушения
на чл.11 т.9,10 и 11 от ЗПК при сключване на договора за паричен заем.
РС Пловдив, сочи, че не е ясно по
какъв начин е определен размерът на общата дължима сума от 1192,30 лева и какви
вземания се включват в нея. В договора са посочени годишния лихвен процент по
заема от 40%, както и годишния процент на разходите по заема от 47,90 %. Липсват обаче каквито и да било условия за
прилагането му. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният
процент – дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. В договора
е посочен само ГПР
без да се посочва как е формиран и какво
точно се включва в него, т.е какви
компоненти включва. Не е ясно дали
уговорената в чл.4, ал.2 от договора неустойка е включена в ГПР. Поставянето на
кредитополучателя в положение, за да разбере действителния размер на годишния
процент на разходите, да тълкува всяка една от клаузите в Общите условия и да
преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита,
противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, т. 10 ЗПК. РС Пловдив
сочи, че по чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да
съдържа условията за издължаване, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, последователността на разпределението им между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В
настоящия случай в приложеният по договора погасителен план е посочена само
общата сума на дължимата месечна вноска, но липсва разпределение на вноски във
времето върху отделните компоненти - главница, лихва и други разходи. В
погасителния план са посочени сумите от 119,23 лева - вноска и
111,24 лева- оскъпяване в случай на непредставяне на обезпечение, като не е
ясно сумата от 119,23 лева какви компоненти включва. Въпреки че в договора е
уреден фиксиран лихвен процент, за потребителя съществува неяснота досежно това
кои суми по кредита се погасяват и какъв е техният остатъчен размер. Наличието
на яснота не се потвърждава и от приложената по делото справка за извършени
плащания по кредита, видно от която при всяка една погасителна вноска се
погасява главницата и лихвата в различен размер.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД,
за това че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът
неправилно приема, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК,
на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. Лихвата по
този договор за заем е неясно определена, не само по посочените от РС Пловдив
правни доводи, но и поради факта, че имаме погасителен план с два различни вида
ежемесечни вноски, които са поставени под условие, за непредоставянето на
обезпечение. Да твърди се от жалбоподателя, че при непредставяне на обезпечение
се активира неустойка, която обаче се представя под формата на сума част от
всяка погасителна вноска. Тоест същата се превръща де факто в допълнителна
възнаградителна лихва, прикрита под формата на неустойка и включена в погасителния
план. Докато по-принцип в практиката непредставянето на обезпечение на заема
води до неговото неотпускане, то в казуса това обезпечение няма никакво
значение за отпускането на процесния кредит. Заемът се отпуска независимо дали
е обезпечен или необезпечен с исканите обезпечения. След което обезпеченията
губят вече смисъла си на такива, защото не съществуват и нищо не обезпечават,
като тяхната трансформация от „обезпечения“ в „неустойка“ ги превръща в
допълнителна лихва към кредита. Това обаче не е ясно посочено в договора и не
води до точното посочване на ГЛП. От там това води и до неправилно изчислен
ГПР. Като правилата за определяне на ГЛП и ГПР се заобикалят с горните клаузи в
договора за заем. От тук и разграничението при погасителните вноски на това
какво е главница, какво е лихвен процент, какво е неустойка и евентуално такси
е неясно и неподлежащо на точно изчисление. Ето защо са нарушени нормите на
чл.11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т.11 ЗПК и от тук договорът правилно е приет за
нищожен.
След, което правилно е приложен чл.23 от ЗПК като е
прието, че съгласно чл.23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Видно от представената
от ответната страна справка за извършени плащания по процесния договор, ищцата
е заплатила сумата от общо 2058,81 лв. Предоставената в заем сума е размер на
1000 лв., поради което всички платено над нея се явява недължимо платено.
Следва правилния извод на РС Пловидв, че предявеният осъдителен иск за осъждане
на ответника да заплати на ищцата сумата от 1058,21 лв. е основателен. Ето защо
обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото право на разноски се
поражда в полза на страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. В полза на въззиваемата страна следва
да се присъдят разноски на основание чл.78
ал.1 от ГПК. На основание чл.38 ал.2 от ЗА при осъждане на
ответната страна за разноски адвокатския хонорар се заплаща в полза на
адвоката, осъществил безплатната защита – в случая на пълномощника на
въззиваемата Ф. – адв.Д.Б. /л.5 от делото/. Поради което на адв.Б. на основание чл.38 ал.2 от
ЗА следва да се присъди сумата от 304 лева по
чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за безплатна защита пред въззивния съд.
Мотивиран така съдът.
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
1390/12.04.2019г. по гр.д. № 13042/2018г. на Пловдивски районен съд, ІІ
граждански състав.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Дажавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет. 2, да заплати
на адвокат Д.Г.Б. ***, сумата от 304 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 ал. 2 от
Закона за адвокатурата за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.