РЕШЕНИЕ
Номер
3960
Година 2011 Град ПЛОВДИВ
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд Х
граждански състав
На 10.11
Година 2011
В
публично заседание на 11.10.2011 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар:
Величка Динкова
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело номер 5467 по описа за 2011
година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени частичен иск с
правно осн. чл. 92 от ЗЗД и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Р.Д.Р., в качеството му на
едноличен търговец с фирма “Р. – Р. Р.” – гр. П., моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответникът да му заплати сумата 16 000 лв. – част от
общо дължима сума в размер на 20 000 лв., представляваща неустойка по
чл.7, т.2 от сключения между страните на 01.12.2006 г. Договор за съвместна
работа, заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 08.05.2007 г. до
датата на подаване на исковата молба в размер на 7 995, 04 лв., заедно със
законната лихва върху главницата, по изложените в исковата молба и в писмена
защита съображения. Претендира разноски.
Ответникът Г.П.П. ***, оспорва ОСИ и
моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани по изложените в
отговора на исковата молба съображения.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните
доводи, намира за установено следното:
Не
се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени
доказателства е видно, че на 01.12.2006 г. между тях е бил сключен Договор за
съвместна работа, по силата на който ответникът, в качеството на продавач, се е
задължил да продава на ищеца, в качеството му на купувач, а той – да купува
сурово краве мляко, за периода от 01.12.2006 г. до 01.12.2009 г., като в чл.7.2
от Договора страните са уговорили, че продавачът няма право да разтрогва Договора
без съгласието на купувача за срока на Договора, както и, че при едностранно
прекратяване на Договора, продавачът дължи на купувача неустойка в размер на
20 000 лв. С оглед съдържащите се в приложеното гр. дело № 2172/2007 г. по
описа на ПРС – ХІІ гр. състав – и особено приетите по това дело заключения на
допуснати по него СГЕ, съдът намира за неоснователно искането на ответника за
признаване на Договора за неистински. От доказателствата в делото се установява
също така, че Договорът е бил прекратен предсрочно поради виновно неизпълнение
на задълженията на Г.П. по него.
С
постановеното по посоченото гр. дело № 2172/2007 г. по описа на ПРС – ХІІ гр.
състав Решение № 125/19.06.2008 г., влязло в сила на 01.09.2010 г., е бил уважен
предявеният от ищеца и по настоящето дело частичен иск с правно основание чл.92
от ЗЗД, като ответникът и по настоящето дело е бил осъден да заплати на ищеца
сумата 16 000 лв. – част от общо дължима сума в размер на 20 000 лв.,
представляваща дължимата неустойка по чл.7, т.2 от Договора.
Поради
това, доколкото с посоченото решение със сила на пресъдено нещо е установена
дължимостта на неустойката, и тъй като искът с правно основание по чл.92 от ЗЗД
е бил предявен по това дело като частичен, а до приключване на устните
състезания по делото ответникът не е ангажирал доказателства, че е заплатил на
ищеца останалата дължима неустойка в размер на 16 000 лв., съдът намира,
че предявеният по настоящето дело частичен иск с правно осн. чл.92 от ЗЗД се явява
доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло, заедно със
законната лихва от 24.03.2011 г. – датата на подаване на исковата молба.
Още
с връчена на ответника на 16.04.2007 г. при условията на чл.46 от ГПК (отм.)
Нотариална покана, ищецът е поискал в 3-дневен срок от получаването ответникът
да му заплати дължимата по Договора неустойка в размер на 20 000 лв., но –
както вече бе посочено, ответникът не е заплатил неустойката. От заключението
от 27.09.2011 г. на в. л. по ССЕ М. М., се установява, че размерът на дължимата
за процесния период мораторна лихва, е 7 990, 51 лв.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно
основание чл.86 от ЗЗД се явява доказан по основание и до посочения от ССЕ
размер, до който и размер следва да се уважи, като за разликата над него до
пълния предявен размер този иск следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
С
оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените
разноски за производството по делото в размер, съобразно уважената част от ОСИ,
общо на 3 019, 62 лв. – платени ДТ, депозит за ССЕ и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Г.И.П., ЕГН **********,***, офис 2, адв. М.К., ДА ЗАПЛАТИ НА Р.Д.Р., ЕГН
**********, в качеството му на едноличен търговец с фирма “Р. – Р. Р.”, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. П., ********, СУМАТА 16 000 лв.
– част от общо дължима сума в размер на 20 000 лв., представляваща
неустойка по чл.7, т.2 от сключения между страните на 01.12.2006 г. Договор за
съвместна работа, ЗАЕДНО С мораторна лихва върху тази сума за периода от
08.05.2007 г. до 24.03.2011 г. в размер на 7 995, 04 лв., ЗАЕДНО СЪС
законната лихва върху главницата, начиная от 24.03.2011 г., до окончателното й
изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото в размер на
3 019, 62 лв., КАТО искът с правно основание чл.86 от ЗЗД – за разликата над
уважения до пълния предявен размер, ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/ П.Павлов
Вярно с оригинала
ТР