Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260037/19.01.2021 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд, Девети граждански състав
на деветнадесети януари две хиляди
двадесет и първа година
в закрито
заседание в следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар:
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов
гражданско дело номер 2225 по описа на съда за
2016 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 247 от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по молба от ищцата М.В.М., чрез пълномощника й адв. А. С., за допълване на постановеното по
делото Решение № 260125/12.10.2020 г., с искане съдът да се произнесе
относно присъждането на законна
лихва върху сумата от 834,71 лева, представляваща част от иска й
за причинени имуществени вреди, а именно обезщетение за забава върху сумата от 3 400,20
лева за периода от 02.07.2009 г. до 25.10.2011 г., считано
от 25.10.2011 г. до окончателното й изплащане.
Насрещната страна по молбата я оспорва като неоснователна.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните, данните по делото и приложимия закон, намира следното:
Най-напред е уместно да се отбележи, че допълване на решение е необходимо, когато съдът не се е
произнесъл по част
от спорно право, по един от съединените искове или по други допълнителни искания, които са свързани с главния
предмет на делото. Допълването предполага не само съдът да не
е постановил диспозитив, но и да не е изложил и мотиви по тях. Когато, видно от мотивите към решението, съдът е формирал воля по целия спорен предмет, но е
пропуснал да изрази част от нея в диспозитива му, е налице
очевидна фактическа грешка /ОФГ/. В този смисъл е както утвърдената
правна теория -
С., Ж., Българско гражданско процесуално право, С., 2004, с. 495, така и задължителната
съдебна практика - Решение № 168 от 02.08.2013 г. по гр. д. № 580/2012 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 368 от
28.12.2012 г. по гр. д. № 340/2012 г. на
ВКС, I г. о. и др.
Молбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно
легитимирана страна, пред компетентния за това съд, като не е необходимо
призоваването на страните в открито заседание.
Разгледана
по същество, тя се явява основателна по следните съображения:
В
настоящия случай не се спори, а и от съдържанието на исковата молба е видно, че
ищцата е поискала да й бъде присъдена законна лихва/обезщетение за забава върху
претендираните обезщетения за причинените й имуществени и
неимуществени вреди от 25.10.2011 г. до окончателното им
изплащане.
В мотивите на постановеното по делото Решение № 260125/12.10.2020 г. съдът е обсъдил
и дължимостта на законната лихва
върху обезщетението за претърпените имуществени вреди, като е изложил
ясни и аргументирани съображения защо следва да бъде присъдена такава
единствено върху сумата от 3 400,20 лева.
Тази воля на съда, обаче не е обективирана
в диспозитива на решението, тъй като е пропуснато изрично да се отхвърли претенцията за присъждане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 834,71 лева,
считано от 25.10.2011 г. до окончателното й
изплащане.
Следователно, действително е налице ОФГ,
която не засяга правните изводи на
съда, и която подлежи на поправяне по реда на чл. 247 ГПК /така
и в Определение № 83 от
22.04.2020 г. по гр. д. № 3869/2019 г. на
ВКС, IV г. о./.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в
Решение № 260125/12.10.2020 г., постановено по гр.
д. № 2225/2016 г. по описа на Районен съд - Хасково, като
ОТХВЪРЛЯ искането на М.В.М., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, настоящ
адрес:***, съдебен адрес:***, офис **,
партер, за присъждане на законна
лихва върху сумата от 834,71 лева, представляваща част от иска й за
причинени имуществени вреди, а именно обезщетение за забава върху сумата от 3 400,20 лева за периода от
02.07.2009 г. до 25.10.2011 г., считано от 25.10.2011 г. до окончателното й изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
/Петър Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.