Решение по адм. дело №600/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по искова молба, предявена от Д. И. Д., чрез адвокат Н. Д., против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“.

Твърди се в исковата молба, че в периодите от 02.10.20224 г. до момент на подаване на исковата молба, 18.03.2025 г., ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив. В затворническата килия, в която е пребивавал - стая 59, площта не е надвишавала 3 кв.м. Посещенията от лекар са осъществявани само веднъж седмично, като не са били правени редовни изследвания на ищеца. Имало мишки, хлебарки, както и котки. От многобройните котки получил конюктивид. Не са били предоставяни условия за пране и сушене на прането, поради това се извършвало в кофи, а простирането се извършвало в стаите, което образувало мухъл. Ищецът твърди, че е работел, но е спрян от работа без видима причина за това. При постъпването му в затвора, ищецът твърди че не е прегледан, както и че не му се предоставят необходимите лекарства за двете хронични заболявания, които има, както и че вследствие на котките е получил конюктивид. Твърди се, че няма баня и тоалетна в коридора, а общата баня се намира навън, като същата е в лошо състояние, липсвала и тоалетна на мястото където е карето, поради което през този един час, не можел да използва такава. Твърди, че е претърпял неудобства и в резултат на това, че помещението, в което е настанен е за пушачи, а той е непушач. На 12.02.2025 сутринта, ищецът бил поканен от служители на затвора в стая, където бил пребит, по-късно през деня е бил заведен в медицинския център на затвора, където му е отказано да му се издаде документ за състоянието му и му е отказано лечение. Няколко дни по-късно бил заведен на преглед в съдебна медицина.

С молба вх.№ 9029/30.05.2025г. е направено допълнение към обстоятелствената част на исковата молба, прието за съвместно разглеждане в настоящото производство с протоколно определение от 23.06.2025г. Твърди се, че вреди за ищеца са настъпили и в резултат на неглижиране на правото му на вероизповедание, изразяващо се в многократен отказ на достъп до свещеник, липса на служби, липса на възможност да запали свещ, невъзможност да погледне осветена икона, да чете требник, да пречисти тялото си с нафора, тамян и да разговаря с православен свещеник. Твърди категорично да му са отказвани християнски треби по седмичен график. Излага обстоятелства и за това, че през месец декември 2024г. бил вербуван даприсъства на коледен концерт, на който го принудили да слуша проповедници адвентисти и протестанти. Карали ги да пеят сектантски песнопения. В началото на 2025г. отново бил принуден да присъства на проповед и песнопения на Евангелската църква. Твърди, че на информационното табло на V пост липсва информация за възможността за персонално вероизповедание.

В резултат на гореописаните условия и действия ищецът твърди, че изпитал неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, погнуса, отвращение. Внушаване на чувство за малоценност, излагане на риск за живота и здравето му.

При тези обстоятелства претендира:

- обезщетение за неимуществени вреди претърпени в периода от 02.10.2024 г до датата на предявяване на исковата молба 18.03.2025 г., в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане;

Претендира се адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА, както и държавна такса в размер на 10 лв.

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл. 285 от ЗИНЗС и чл.86 от ЗЗД.

Ответникът ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“, чрез юрисконсулт Ч., оспорва предявените искове. Възразява се, че не са налице доказателства за търпени вреди, че не са конкретизирани твърдените обстоятелства, действия или бездействия на администрацията на затвора, от които да са причинени вреди. Твърди се, че условията за ищеца са били такива, каквито са и за останалите затворници. Твърди се, че на ищеца е осигуряван достъп до течаща вода и тоалетна. Твърди, че от страна на администрацията са изпълнени всички задължения.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на предявените искове.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност, събраните доказателства, намира за установено следното:

От справка на лист 25 от делото се установява, че ищецът е постъпил в Затвор Пловдив на 31.05.2024г. и е там и към датата на предявяване на исковата молба.

1. За времето от 02.10.2024г. до 05.03.2025г. ищецът е бил настанен на пост № 5, стая № 59 за непушачи с размери на помещението 26,64 кв.м. с два отваряеми прозореца и санитарен възел 2,56 кв.м. с един отваряем прозорец.

На 06.03.2025г. до датата на предявяване на исковата молба ищецът е настанен в стая № 54 с площ 25,51кв.м., със санитарен възер 2,42кв.м. и два отваряеми прозореца.

Видно от справката е, че с изключение на периодите, в които в помещенията са били настанени 6 лица – общо 22 дни от исковия период, през цялото останало време ищецът е изтърпявал наказанието лишаване от свобода при условия на пренаселеност с предоставена му жилищна площ под 4 кв.м. общо за 145 дни. Като взима предвид служебно известното на съда решение по адм.д.№ 2144/2024г. на ПАС в което производство е разглеждана претенция за период до 02.10.2024г., съдът приема, че претенцията на ищеца е за времето от 03.10.2024г., което е въпрос не на недопустимост на претенцията в съвпадащия един ден, а на броене на дни и дати, и приспада още един ден или общо 144 дни пренаселеност. Допуснато е нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС във връзка с чл. 3 от ЗИНЗС.

2. Не се констатира нарушение на чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС, доколкото са били осигурени пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. По отношение наличието на топла течаща вода, от приложените от ответника становища се установява, че на л. св. е осигурен достъп до такава, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода, освен това, за част от пребиваването си в затвора се установява, че ищецът е бил работещ, а като такъв е имал достъп до баня всеки работен ден.

3. Във връзка с твърденията за липса на санитарен възел на определените и задължителни места – на коридора в Затвора Пловдив нямало баня и тоалетна, общата баня се намирала навън – на двора, нямало съблекалня и се налагало да минават през двора по хавлии, работели два душа, за които се "борили" 15-20 човека, в банята имало ръждясали железа и кал, а когато правели каре за един час, не можело да ползват тоалетна, защото на мястото на карето нямало нито мивка, нито тоалетна:

Липсва фиксирано от законодателя задължение за осигуряване на тоалетна или течаща вода на л. св. в коридора и при осъществяване на престоя им на открито. Последното мероприятие се осъществява за сравнително кратък период от време – 1 час дневно и липсват пречки л. св. да ползват санитарен възел преди или след това, като не се установява, включително и от разпитаните свидетели, да са налице пречки при нужда да се получи съдействие от надзирателите чрез извеждането им до тоалетна, съответно да си осигурят вода за пиене в бутилки. Все в тази насока следва да се посочи, че от представената справка се установява, че има разположена тоалетна между Пети и Шести пост, която се ползва от лишените от свобода по време на провеждане на престой на открито, поради което и не могат да бъдат приети за доказани твърденията на ищеца, че такава липсвала.

Относно твърдението, че при къпане следва да се преминава през двора, настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства не се установява от страна на затворническата администрация да са налице допуснати нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. Действително, използването на банята в Затвора Пловдив предполага преминаване на лишените от свобода през двора, но в посочената по-горе справка изрично се посочва, че в банята има съблекалня, където къпещите се могат да се преобличат и да оставят дрехите си. До извод в обратната насока не водят и показанията на разпитания по делото свидетел, доколкото в случая не се установява неизпълнение на задълженията на затворническата администрация по чл. 151 от ЗИНЗС, поради което и това оплакване е неоснователно. Недоказани останаха и следващите твърдения на ищеца, а именно, че в банята работели два душа, за които се "борили" 15-20 човека, както и че в банята имало ръждясали железа и кал, доколкото в тази връзка не са ангажирани никакви доказателства, а и разпитаният по делото свидетел не твърди да има ръждясали железа и кал.

4. От представените протоколи за ДДД обработка се установява, че такава е извършвана в месеците октомври, ноември 2024г.,януари и април 2025г. Действително, според показанията на свидетеля А. Г., в помещенията е имало дървеници и хлебарки, но очевидно е, че от страна на затворническата администрация са представени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция и дератизация.

По отношение присъствието на котки, не се установява как и защо има котки и причинноследствена връзка на присъствието им в затвора с действия или бездействия на ответната администрация.

Вероятно хигиената действително е била лоша и е лоша, но същата се осъществява от лицата, настанени в тях, поради което няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалното помещение. Същото се отнася и до влагата и мухъла в резултат на решение на самите затворници да простират в помещенията си. От страна на ответника е представен Седмичен график на служебната пералня в Затвора Пловдив, от който се установява, че за различните групи е предвидено ползване, както за пране за спално бельо, така и за лични и/или служебни дрехи. Отделно от това отново в посочената по-горе справка се сочи, че пералнята се ползва по утвърден график и изявено желание. Установява се също така и че в общото помещение на групата има простор за простиране на дрехи при необходимост.

5. Установява се от показанията на същия свидетел, че в помещение № 59 се е пушело, което е в нарушение на чл.21,ал.4 от ППЗИНЗС. Ищецът твърди, а и се установява от събраните гласни доказателствени средства, включително и показанията на свидетелката Й. П. М., с която ищецът живее на съпружески начала, че същият е непушач. Обстоятелството, че ищецът е закупувал цигари според представените справки от страна на ответника, не означава, че ищецът пуши, а и право на лишеният от свобода е да бъде настанен в помещение за непушачи независимо от това дали пуши или не. С оглед на това се обосновава извод, че администрацията на затвора Пловдив е проявила незаконосъобразно бездействие, вследствие на което ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия, при престоя му в спално помещение № 59, в което се е пушело, в нарушение на забраната за пушене, същото се констатира и през периода в който е бил устроен на работа. Настаняването на непушач, в помещение с пушачи, в което се пуши, независимо от наличието на прозорци за проветряване, съдът намира, че води до сериозни неудобства за ищеца, надхвърлящи неизбежното ниво на страдание, присъщо на изпълнението на наказанието лишаване от свобода. Презумираните неимуществени вреди следват от установеното бездействие на ответника за изпълнението на задълженията му по осигуряване на спазването на забраната за пушене в спалното помещение. Видно от справката за настаняване, нарушението е за целия период, в който ищецът е бил в помещение № 59 или общо 153 дни без съвпадащия 02.10.2024 г./вж.т.1/

6. Относно медицинското обслужване, не се констатират пропуски и неглижиране нуждите на ищеца. Осигуряването на доброто здравословно състояние на лицата, лишени от свобода, е израз на общото изискване за хуманност при изпълнение на наказанието. Налице е разлика между дължимата административна дейност по материално-битово осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др. и медицинската такава - профилактична, диагностична и лечебна, като качеството на последната следва да се основава на медицинските стандарти и добрата медицинска практика. Ефикасността, резултатността и правилността на оказаната в местата за лишаване от свобода медицинска помощ от гледна точка на утвърдените медицински стандарти (чл. 80 от Закона за здравето във вр. с чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения) и дали същата отговаря на изискванията за достатъчност и качество (чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето), не могат да бъдат контролирани от затворническата администрация тъй като не се касае за административна дейност, а за медицинска такава, контрол върху която се осъществява от контролните органи, посочени в Закона за лечебните заведения, Закона за здравето и Закона за здравното осигуряване (арг. чл. 6, ал. 6). В този смисъл, възраженията в насока за некомпетентност на лекари, за нарушения на добрата медицинска практика, няма как да обосноват основателност на претенциите, насочени срещу ответника ГДИН.

Представените с исковата молба Епикризи от 10.01.2024г. и от 25.02.2023г. касаят периоди преди исковия и не установяват наличието на специален лекарствен или друг режим, който да е бил предписан на ищеца към момента на постъпването му в затвора Пловдив и от страна на ответника да е препятсвано спазването му.

Видно от амбулаторен лист на лист 13 от делото е, че ищецът е бил прегледан от лекар на 21.11.2024г., констатиран е конюктивит и му е предписана съответна терапия с капки за очи. Заболяването не може да се приеме, че е основание да се търси отговорност от затворническата администрация за липсата на хигиена. Касае се за силно заразно заболяване, което често се среща в места със струпване на повече хора, вкл. в болници и детски градини. Освен това причините за заболяването може да са много и не само липсата на хигиена или присъствието на котки, а и контакт с друг болен, отслабен имунитет и прочее. В случая са предприети адекватни и навременни мерки за лечение и не са налице обстоятелства, от които да се направи извод, че ищецът е претърпял болки и страдания, които се дължат на бездействие на ответника. Следва тук да се отбележи, че в рамките на настоящото производство не се претендират вреди от обстоятелството, че предписаните на ищеца лекарства във връзка с лечението на конюктивита не са му били предоставени. Спорно бездействие в тази насока е било предмет на разглеждане по адм.д.№ 2716/2024г. и адм.д.№ 249/2025г. Установените нарушения обаче не са обосновали претенции на ищеца, които да са предмет на разглеждане тук, тъй като в исковата молба не са посочени такива обстоятелства.

7. Не се установи ищецът да е бил възпрепятстван да работи. От представените справки се установява, че същият е работил в Обособено производство, назначен като „ръчник“, след което поради оплаквания е бил преназначен в същото предприятие ДП ФЗД-ТП Пловдив. Поради оплакванията му за запрашеност, възможностите за работа са се изчерпали. За ищеца не е отказана възможост да кандидатства за друга работа при условие на налична свободна позиция.

8. Относно оплакванията за упражнено физическо насилие, според представеното съдебномедицинско удостоверение № 201/2025г. на лист 86 от делото при прегледа на ищеца на 12.02.2025г. е установено същият да е с охлузвания на главата, кръвонасядания на гръдния кош и охлузване на предна коремна стена, като уврежданията са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд предмет. Не се установява въпросните увреждания да са причинени с действия на затворническата администрация. Видно е, че от същия ден, от когато датира медицинското удостоверение, на ищеца е наложено наказание по чл.101,т.5 от ЗИНЗС за неизпълнение на разпореждане на длъжностно лице. Издадената в тази връзка заповед не е обжалвана надлежно по административен ред и е влязла в сила. От друга страна, според писмо на лист 211 от делото, по повод на искане от свидетелката Й. М., от страна на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е извършена проверка, при която е установено, че на въпросната дата е имало конфликт между ищеца и друг лишен от свобода, при който задържаният Д. е буйствал и е правил опити за самонараняване. Същото се установява и от представеното по делото прокурорско постановление от 02.07.2025г., с което е отказано образуването на досъдебно производство. При тези обстоятелства, наличието на нараняванията, описани в представеното съдебномедицинско удостоверение няма как да се свърже с действия или бездействия на затворническата администрация в резултат на които ищецът да е бил поставен в неблагоприятни, нарушаващи човешкото му достойнство условия. Претърпени вреди има, но те не са в резултат на причинноследствена връзка от събития, при които действията или бездействия на ответника да са необходимо условие за настъпването им.

9. По отношение на правото на вероизповедание, твърденията на ищеца са необосновани и недоказани. Ищецът твърди, че е православен християнин, но не представя свидетелство за свето кръщение, което е необходимия официален документ, удостоверяващ принадлежност към православното вероизповедание. В този смисъл е разпоредбата на чл.140, ал.5 от УБПЦП-БП. Представеното на лист 217 от делото свидетелство е по отношение на дете на ищеца, като следва да се отбележи, че посоченото в същото обстоятелство, че детето е на православни родители, не е достатъчно за установяване на твърдяната принадлежност.

Прочее, дори и да е загубено свидетелството на ищеца, както същият заявява, няма пречка да се поиска изготвянето на дубликат в случай,че ищецът е наясно в кой православен храм е бил кръстен.

Така или иначе, твърдяното обстоятелство не е доказано при условията на главно пълно доказване в тежест за ищеца.

Дори и да се приеме, че по твърденията на ищеца същият е православен християнин, то от изложените оплаквания се налага извод за липса на доказана необходимост от удовлетворяване на религиозни потребности по смисъла на чл.166 от ЗИНЗС. Твърдението, че на ищеца не му бил предоставен требник показва незнание за това що е требник. Требникът е църковна книга, която съдържа правила за извършване на обредите на църковните тайнства и други свещенодействия. Същият е необходим на свещенослужителите, но не и на миряните, най-малкото защото те няма как да извършват сами т.нар. треби- чинотайнства. Същото съмнение за липса на въцърковеност, а от тук и за недоказаност на твърдяната от ищеца нужда, пораждат оплакванията, че не можел „да пречисти тялото си с нафора, тамян…“. Нито нафората, нито тамянът са предназначени за пречистване на тялото, а и за православните християни причастието няма нищо общо с пречистване на тялото. В същата посока навежда на извод и обстоятелството, че ищецът няма сключен брак и живее на съпружески начала, което не е характерно за лицата, изповядващи православието, особено с претендирани религиозни потребности.

От друга страна следва да се отбележи, че от събраните по делото доказателства се установява в достатъчна степен наличието на осигурена възможност за достъп на духовни лица в Затвора Пловдив с оглед изискването на разпоредбата на чл.167 от ЗИНЗС. От представените по делото заповеди на Пловдивския митрополит Н./стр.139-141/, се установява, че за процесния период е имало назначени свещеници, които да обгрижват лишените от свобода и параклисите на територията на затвора Пловдив. Установява се още, че на 25.12.2024г. е била отслужена празнична литургия в параклиса на затвора. Последното опровергава твърденията на ищеца, че няма параклиси и, че няма осигурен достъп на духовни лица. Тук следва да се отбележи, че единият от разпитаните по делото свидетели на ищеца, свидетелят В. А. А., не е наясно какво е параклис. От страна на самият ищец няма данни да е уведомил затворническата администрация за желанието си да осъществи контакт с духовно лице и съответно такъв да му е бил отказан.

Недоказани останаха твърденията, че ищецът е бил принуден да присъства на мероприятия, организирани от други религиозни общности, тъй като в тази насока не са събрани никакви доказателства.

 

С оглед на всичко гореизложено, Съдът намира, че за констатираните в т.1 и т. 5 от мотивите на решението нарушения, претенцията на ищеца е частично основателна. Възведената в закона презумпция в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е за настъпването на неимуществените вреди. В този смисъл, събраните по делото гласни доказателствени средства в насока на това какви болки и страдания е претърпял ищецът, като показанията на свидетелката Й. П. М., се явяват ненужни. Въведената презумпция обаче не касае самите нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, които подлежат на установяване от претендиращия осъществяването им.

Ето защо само доказаните нарушения съдът приема, че са такива, квалифицирщи наличието на неблагоприятни условия по смисъл на чл. 3, ал. 2 от закона поради пребиваването при пренаселеност в посочената част от исковия период и поради настаняването в помещение, в което се пуши, противно на желанието на ищеца.

Тук е мястото да се посочи, че отговорността на държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях. В конкретния случай ищецът твърди определени обстоятелства, свързани с лошите условия, при които е изтърпявал наказание "лишаване от свобода" и посредством ангажирани от негова страна доказателства, тези твърдения следва да се приемат за доказани.

Тези обстоятелства, съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека, включително пилотното решение "Н. и други срещу България", съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.

Така, съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), приложим по препращане от § 1 ЗР на ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Понятието "справедливост" е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.

С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периода, през който е търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" в Затвора Пловдив и при отчитане икономическия стандарт на страната (за периода 2024 - 2025 г.), според настоящия съдебен състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди е в размер на 1000 лева. Размерът съдът определя, като съобразява актуалната практика и насоките на ЕСПЧ., в т. ч. и конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост. В останалата част искът ще се отхвърли до пълния предявен размер.

Съдът не обсъжда останалите събрани по делото доказателства поради неотносимост на голяма част от тях и липсата на доказателствена стойност на други- без такава са всички декларации и характеристики от трети, неучастващи по делото лица, които са с характер на свидетелски показания, но в писмен вид, което е недопустимо доказателствено средство.

С оглед частичната основателност на главния иск, основателна е и акцесорната за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.

Предвид изхода на спора, на ищеца се дължат сторените разноски в размер на 10 лева заплатена държавна такса.

На основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС и претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Д. адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер на 132,50 лева, съразмерно на уважената част от иска, изчислено на основание чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 и чл.2,ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а в ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.

Водим от горното, Съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, да заплати на Д. И. Д., [ЕГН], сумата от 1000 (хиляда) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в Затвора Пловдив за периода от 02.10.2024г. до 18.03.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.03.2025 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 20 000 лева.

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, да заплати на Д. И. Д., [ЕГН], сумата от 10 (десет) лева разноски.

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, да заплати на адвокат Н. П. Д., [ЕГН], с адрес гр.Пловдив, [улица], сумата от 132,50 лв. (сто тридесет и два лева и петдесет стотинки) адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.