П Р О Т О
К О Л
гр.
Варна, 24.02.2023 година
Районен съд - Варна, Гражданско
отделение, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти февруари през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА Ж.
при участието на секретаря Христина Христова сложи за разглеждане гражданско дело № 1639 по описа за 2021 година, докладвано от
съдията.
На
именното повикване в 15:40 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Ищецът Г.В.Ж., редовно призован, не се явява, не се представлява.
Ответникът „Банка *” АД, редовно призован,
представлява се от юрисконсулт Т. Т.,
редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Вещото лице Е.Й.Т., редовно призовано, не се явява.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Ю. К. Т.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че от процесуална гледна точка, предвид
редовното призоваване на страните, не са налице пречки по даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД
НА ДЕЛОТО
Съгласно разпоредбата на чл. 143 от ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към изясняване на
фактическата страна на спора, като указва на ответната страна, че може да
въведе възражения, които не е могла да направи в срока с отговора на исковата
молба.
Ю. К. Т.: Поддържам възраженията си за недопустимост на производството.
СЪДЪТ, на основание чл. 146 от ГПК, пристъпва към ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към
изготвения проекто-доклад, обективиран в Определение № 260014/16.01.2023 г.:
Производството по делото е образувано под горния номер
въз основа на искова молба, заведена РС с рег. вх. № 268352/3.2.2021 г. от ищцата Г.В.Ж., ЕГН ********** против
БАНКА „*“ АД, след влизане в сила на Определение № 20265531/1.12.2020 г.
постановено от РС София , 82-ри състав по гр.д. № 5456/2020г., с което
производството по исковата молба предявена първоначално пред СРС на 03.02.2020
г. е прекратено и изпратено по подсъдност на РС Варна.
С Определение № 4452/15.12.2021 г. постановено от ОС
Варна по в. ч.т.д.№ 2919/2021 г. е било отменено Определение №
265998/28.10.2021 г.на ВРС постановено по гр.д.№ 1639/2021 г., като делото е
върнато на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно
мотивите на ОС Варна.
С Определение № 4029 /28.10.2022 г. на ОС Варна по
в.ч.гр. д. № 20223100502071/2022 г. по описа на ОС Варна е отменено и второто
постановено от РС Варна Определение №260482/23.5.2022г.за връщане на исковата
молба, също като неправилно.
Въз основа на горните констатации и РС Варна,
съобразявайки задължителните указания на Окръжен съд Варна следва да приеме, че
предявеният отрицателен установителен иск е процесуално допустим и редовен.
Ищцата по делото Г.Ж. ,представлявана от адв.С.С. е
сезирала съда с отрицателен установителен иск с правно осн. чл.124, ал.1 ГПК
против ответника БАНКА * АД.
Петитумът на
отрицателния установителен иск съдържа искането да бъде установено със СПН че в
полза на БАНКА * АД против ищцата Г.Ж. не съществува парично вземане в размер
на 9000 лв. /девет хиляди лева/ - главница по договор за кредит.
Уточненото искане на ищцата /л. 84 / е да бъде прието
за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи предсрочно
погасяване на сумата от 9000 лв. поради недействителност на договора от 08.09.2016 г. и ненастъпила
предсрочна изискуемост предвид недействителността на договора.
Обективирано е и искане за присъждане на сторените по
делото разноски.
Фактическите твърдения на ищцата , залегнали и в
сезиращата съда молба са за недължимост на сумата от 9000 лв., като уточненията
са сторени в молба от 15.04.2022 г.
Твърдението на ищцата е , че сумата от 9000 лв.-
получена в заем , би се дължала в края на срока на договора, като договорената
лихва, поради неяснота на клаузите й при определянето й, не се дължала, не се
дължали вноски доколкото не бил ясен размера на тези вноски.Твърди се от
ищцата, че не дължи тази сума, т.к. не бил настъпил падежа за връщане на цялата
сума.
Относно допустимостта на иска, в уточнителната си
молба от 15.4.2022 г.ищцата е повторила твърденията си , че настоящото дело е
образувано преди заповедното производство и съгласно трайната и
безпротиворечива практика на ВКС, е допустим установителен иск преди образуване
на заповедното производство и дори на този иск се придава действие на
възражение по заповедното производство. На стр.2-ра от уточнителната молба
ищцата е цитирала относимата съдебна практика, акцентирайки върху мотивите на
Решение № 2108/2019 г. на ВКС, Четвърто г.о. В цитираното Решение, пояснява още
ищцата ВКС изрично и подробно посочил, че когато преди издаване на заповед за
изпълнение , длъжникът е предявил отрицателен установителен иск , то тя не
влиза в сила ,изрично било посочено и защо искът е допустим, а именно:
„Отрицателният иск за установяване, че едно парично вземане не съществува е допустим винаги, когато вземането е
предявено от кредитора по реда на заповедното производство, но до изтичане на
двуседмичния срок за възражение по чл.414, ал.2 ГПК. До изтичане на срока по
чл. 414, ал.2 ГПК , длъжникът разполага с възможност да подаде възражение срещу
издадената заповед или да предяви отрицателен установителен иск по чл.124 ,
ал.1 ГПК, че вземането не съществува
- всяко право, което може да бъде заявено с възражение ,още повече може да бъде
предявено с иск. В този случай предявеният иск има ролята на възражение по чл.
414 , ал.1 ГПК – оспорва се вземането по издадената заповед с възражения, че то
не съществува и тези възражения са направени пред съд. Отрицателен
установителен иск за несъществуване на може да бъде предявен и преди връчване
на заповедта за изпълнение, съответно покана за доброволно изпълнение, т.к.
длъжникът винаги има интерес от иска, когато съществува спор за вземането.
Такъв спор е налице и когато кредиторът е поискал издаване на заповед за
изпълнение или когато в хода на производството по чл.124 , ал.1 ГПК кредиторът
оспори вземането. Когато в срока за възражение бъде предявен иск по чл.124 ,
ал.1 ГПК за установяване , че вземането не съществува , заповедта за изпълнение
не влиза в сила.“
В уточнителната си молба от 15.04.2022 г. ищцата е
посочил, че цената на иска е определена от предоставената в заем по
недействителен договор и споразумение към него сума от 9000 лв. Твърди, че
настоящият иск не съвпада по цена и основание със заповедното производство по
гр.д. № 1934/2020 г., още повече че по заповедното производство банката се
позовавала на валиден, според нея договор за кредит и извлечение от сметки по
него. Ищцата е подчертала, че е формулирала надлежен петитум и т.к. е счела, че
съдът я кара да формулира петитум, който съдът иска е поискала отвод на съдията
–докладчик.По искането за отвод съдът се е произнесъл , като към момента на
произнасянето си - не е намерил и не намира и към настоящия момент основанията
визирани в чл. 22 ГПК.
В уточнителна молба № 295206 /27.7.2021г. /л. 49/
ищцата е уточнила твърдението си, че по процесния договор за кредит и е била
отпусната сумата 9000 лв., а не 10000 лв., че е предявила отрицателния си
установителен иск пред СРС преди изтичане на срока за възражение по издадената
заповед за изпълнение в полза на Банка * АД по гр.д. № 1234/2020 г. на 10 –ти
състав.
Предметът на двете дела се сочи в цитираната молба, че
е един същ договор от 08.09.2016 г., а съгл. практиката ва ВКС и съдилищата е
допустим отрицателен установителен иск относно вземането, предмет на
заповедното производство, ако е предявен преди изтичане на срока за възражение
.В този смисъл ищцата препраща към Решение на ВКС постановено по ч.гр.д. №
2108/2019 г. по описа на Четвърто г.о.
В уточнителната молба от м.7.2021г. ищцата е пояснила,
че предявява един отрицателен установителен иск , че не дължи сумата от 9000
лв. на основание договора за кредит от 08.09.2016 г., тъй като договорът за
кредит е нищожен, а ако се приеме, че е изцяло нищожен, съдържа нищожни клаузи
, довели още към датата на предявяване на иска до претенции, отправени към
ищцата от Банката, да върне предсрочно сумата –сумата по получения кредит била
9000 лв. и не се дължала поради това, че не е изтекъл срокът му, а клаузите
довели до претенциите на банката за предсрочна изискуемост са нищожност.
Ищцата твърди, че договорът е нищожен, като всички
негови клаузи са в нарушение на ЗЗП. Всички клаузи в договора за кредит и ОУ
противоречели на изискванията за добросъвестност и били неравноправни по см. на
чл.143 , т.3, т.10, т.12 от ЗЗП, което било основание за квалифицирането йм
като нищожни съгл . чл. 146 ал.1 ЗЗП.
Конкретно ищцата изхождайки от критериите на чл.143 ал.1 т.1 - т.19 ЗЗП счита че договорните клаузи от
договора за кредит са неравноправни, а и свързаните с тях клаузи на общите
условия уреждащи размера и начина на формулиране на възнаградителна лихва. Същите
не били договорени индивидуално , което позволявало в случай на установена
неравноправност да бъдат квалифицирани като нищожни на осн. чл.143 ал.1 ЗЗП.
Позовавайки се на практиката на ВКС по реда на чл.290 ГПК ищцата твърди , че всички клаузи не съдържат ясно и разбираемо за средния
потребител описание на начина, по който предвид настъпилите изменения в
съответния финансов / валутен курс и др. ще се формира новия базов лихвен
процент и че липсата на конкретна методика позволява на кредитора произволно да
променя размера на лихвите по кредита. Ищцата изразява становище, че доколкото
определянето на базовия лихвен процент е въз основа на методика на банката,
която е част от вътрешните й правила, не е публично известна и достъпна, не е
станала достояние на кредитополучателите към момента на подписване на договора
, клаузите на договора и общите условия, осъществявали хипотезите на чл.143
ал.1 т. 3 и т.10 ЗЗП, т.к. поставяли изпълнението на задълженията на банката в
зависимост от нейната воля, позволявали кредиторът да променя едностранно
условията на договора въз основа на непредвидено в него основание.
Неравноправния характер на клаузите ищцата мотивира с твърдението, че те не
задължавали Банката да намалява БЛП при намаляване на индексите, което водело до
несъответствие с общото изискване за добросъвестност при двустранния и възмезден договор за банков
кредит, а формулирания механизъм за формиране на дължимата лихва, водел до
увеличаване на цената на услугата без да е договорена възможност потребителят
да се откаже от договора – чл.143, т. 12 ЗЗП.
В частта относно санкционната лихва сочи ищцата в
цитираната уточнителна молба, че клаузите на договора и ОУ са неравноправни на
осн. чл. 143 т. 3 , т.10 и т.12.3 с аргументи, че предвиждали олихвяване на
остатъка от кредита с лихвен процент върху целия остатък от кредита .Т.к.
изцяло договорът съдържал само нищожни клаузи, то той според ищцата, нямал
характер на валиден договор за кредит и отношенията между страните биха се
уреждали само от разпоредбите на неоснователното
обогатяване , ако изобщо има такова, но това не е предмет на иска. Освен
изложеното ищцата твърди, че евентуално би дължала връщане на сумата, едва след
изтичане на срока на договора, а срокът на договора изтичал на 08.06.2026 г.
В подкрепа на твърденията и искането ищцата е
направила доказателствени искания:
На осн. чл.190 ГПК съдът да задължи ответната Банка да
представи договора за кредит от дата 08.06.2016 г., като се твърди, че
сключения договор между страните бил от друга датата, ищцата не притежавала
договор от 08.06.2016 г, а щом ответникът се ползвал от него, то договорът се
намирал у него.
Обективирано е искане и за допускане на ССчЕ вещото
лице по която да даде заключение за това какви суми са постъпвали по
разплащателната сметка на ищцата в ответната банка и какви суми са вземани от
нея за изплащане на кредита , като се посочи вида на взетите уми и датите,
както и номера на сметката по която са преведени от разплащателната сметка на
ищцата.
В срока по
чл.131 ГПК „Банка *“ АД, вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията под ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Диана Дечева Митева и Славейко
Любомиров Славейков Изпълнителен директори, чрез пълномощника - старши
юрисконсулт Т. З. Х.- Т. редовно упълномощен с пълномощно per. № 772,
773/24.01.2022г., нотариално заверено от нотариус М. Ш.с peг. № *на НК, с адрес
за получаване на призовки и съобщения:*.
В отговора искова молба ответната страна изразява
становище да недопустимост и
неоснователност на исковата молба , по следните съображение:
На първо място ответната страна се позовава на
приложена към отговора на искова молба покана за доброволно изпълнение с изх. №
015436/26.08.2020г., изпратена до ищцата по образувано срещу нея изпълнително
дело с номер 591/2020 по описа на ЧСИ Ив. Е., рег.№*, район на действие ОС -
Варна, образувано от ответника за събиране на неизплатено договорно задължение,
а известието за образуване на изпълнително производство било получено на 26.08.2022г.
В срока за доброволно изпълнение и предоставеният от
съда срок по реда а чл.414 ГПК, сочи ответникът , че нямало депозирано
възражение, поради което издадените срещу ищцата изпълнителни титули били
стабилизирани и произвели съответните правни последици. В този смисъл,
ответната страна моли съдът да приеме, че с изтичането на предоставения от
законодателя срок, са преклудирани всички възражения на длъжника, досежно
процесното вземане. В този смисъл ответната страна се позовава на практика на
съдилищата, обобщена в Определение №458/27.11.2020г. по ч.гр.д.3586/2020, 3 -то
г.о., ГК - с влизане в сила на заповедта за незабавно изпълнение се приравнява
с влязло в сила решение, относно погасителната давност на вземането.
На второ място , в отговора на искова молба, е
застъпено становище за неоснователност на предявения иск.
Според ответната страна липсвали надлежни
доказателства, ангажирани от ищеца, обосноваващи основателността на
претенцията, а „простото изявление за недължимост на сумите по изпълнителен
лист“, не представлявало достатъчно основание от възникване на правен интерес
за завеждане на исково производство. За ответната страна било видно от
приложените към писмения договор документи, че липсва ясна и нарочна уговорка
между страните за различен способ на погасяване на постъпилите по кредита суми.
Дори и такава, да е била на лице, твърди ответната страна и моли съда да
приеме, че с неизпълнение на задълженията си по договора за кредит, ищеца дава
на кредитора да търси защита на законните си права и интереси, използвайки
специалните си правомощия за снабдяване със Заповед за незабавно изпълнение.
На трето място в отговора на искова молба ответната
страна сочи, че в исковата молба се съдържал изявление за неравностойни клаузи.
Предвид употребената терминология от ищцовата страна и с оглед правилното сформиране
на защитата на ответника, ответната страна моли съда да задължи ищцата да
уточни ясно и недвусмислено какъв смисъл влага в понятието „неравностойни
клаузи“, кои клаузи счита за такива и на какво основание. Към настоящия момент,
искането на ответника е съдът да приеме, че всички уговорки с ищеца са
направени с оглед направени от него искания за използване, респективно,
преструктуриране на съществуващо задължение по Договор за кредит. Позовавайки
се на приложените към писмения отговор
доказателства, ответникът обобщава, че Кредиторът предоставил кредит по
преференциални условия, доколкото към датата на подписване на договора за
кредит от 08.09.2016г., кредитополучателят отговарял на всички изисквания за
ползването им. Впоследствие, по искане на ищеца ползваният кредит бил
предоговорен два пъти, именно с оглед облекчаване реда за изплащане на
неизплатената по първоначалния договора сума. В тази връзка, ответникът желае
съдът да приеме „изложените пестеливо в исковата молба факти и обстоятелства“
за неоснователни и да отхвърли исковата претенция.
На следващо място в отговора на искова молба - по
отношение на направените доказателствени искания и предвид наличието на
стабилизиран и неоспорен изпълнителен титул, ответникът е заявил, че не се противопоставя на искането за назначаване
на съдебно-счетоводна експертиза при ясно формулирани въпроси от ищцовата
страна. В подкрепа на направените от ответната страна твърдения , ответникът
моли съда да приеме и приложите следните писмени доказателства:ПДИ изх.№ 15436/26.08.2020г.
на ЧСИ Ив. Е., връчена по ИД 591/2020г.;Покана за предсрочна изискуемост от
06.03.2018; Констативен протокол от 13.04.2018г.;Молба от 18.04.2018г. за
преструктуриране на дълга, Декларации за съгласие и съответствие на лични данни
и преддоговорна информация; Допълнително споразумение от 15.05.2018г. с
погасителен план, подписани общи условия и такси; Договор за залог на вземане
от 15.05.2018г.;Молба от 13.06.2017г.; - Допълнително споразумение от
20.07.2017г.; Погасителен план и подписани Общи условия и такси на кредитора,
договор за залог на вземане от 20.07.2017г.;Искане за отпускане на кредит от
29.08.2016г.; - Договор за кредит за текущо потребление от 08.09.2016г.;
Погасителен план; -Общи условия; -промоционални условия; - Заявка за
преференциален лихвен процент; Такси за ползване на услуги; Договор за залог на вземания от
08.09.2016г.Молба за образуване на изпълнително дело ведно с ИЛ
№944/17.02.2020г. и ЗНИ 850/17.02.2020г.С оглед становището на ищеца и
представяне на нови доказателства, ответникът си запазва правото да изрази
становище след предоставяне на срок от страна на съда.
При така
предявения отрицателен установителен иск с правнаквалификация чл.124 ал.1 ГПК
съдът съгласно разпоредбата на чл.146 ал.1 т. 5 от ГПК разпределя ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА
ТЕЖЕСТ междустраните както следва:
В тежест на
ищцовата страна е да установи и докаже при условията на пълно и главно доказване правният
си интерес от водене на отрицателния установителен иск спрямо ответната
Банка, респективно и фактите и обстоятелствата на които основава иска си за да
отрече правото на Банка * АД да търси погасяване на главница от 9000 лв. по
договор за кредит от дата 08.09.2016 г.,сключен между страните с размер на
отпуснатия кредит 9000 лв.
В тежест на ответната страна - т.е. е да установи и докаже, че Договорът за кредит
от 08.09.2016 г. е валидно сключен, действителен , че в изпълнение на
задълженията си Банката е предоставила в заем на ищцата сумата от 9000 лв. при
действието на Общите условия на банката, които ищцата е приела. В тежест на
ответната страна е да установи и докаже че исковата сума от 9000 лв. е ликвидно
и изискуемо парично вземане , датата на която е настъпил падежа на това главно
задължение .Ответната страна следва да установи и докаже и началната дата на
предсрочна изискуемост на главницата от 9000 лв., правното основание въз основа
на което е настъпила предсрочната изискуемост, предприетите действия по
сезиране на заповедния съд за снабдяване със заповед за изпълнение на парично
задължение и възраженията си затова, че по заповедното дело издадената заповед е стабилизирана, вкл. и
релевираната недопустимост на иска обусловена от изтичане на срока по чл.414 ГПК / така, както се твърди в отговора на искова молба / . По същество на спора
в тежест на Банката – ответник е да докаже, че договорът е сключен между
ответника и ищцата при свобода на договаряне, при индивидуално сключени
договорни клаузи, че целият договор и отделните негови клаузи свързани с
начисляване на договорни лихви, определяне на лихвен процент, определяне на
размер на месечни анюитетни вноски са действителни, а не в разрез със закона,
добрите нрави респ. не са недействителни по см. на чл.26 ЗЗД и чл.143 ЗЗП.
СЪДЪТ
обявява и на двете страни, че нормите,
уреждащи нищожността на сделките, са от императивен характер и за приложението им съдът следи служебно. Когато страна
се позовава на договор – ищцата в случая
черпи правата си от договор за потребителски кредит, съдът е длъжен да провери неговата
действителност и без да има съответно позоваване – в този смисъл Решение № 384 от 02.11.2011г. на ВКС по гр.
дело № 1450/2010г., I г. о. и Определение № 483 от 08.10.2015г. на ВКС
по гр. дело № 3383/2015г., I г. о.
С оглед горното, извън разпределената тежест на
доказване, съдът обявява на страните, че с акта си по същество ще прецени
действителността на процесния договор за кредит, като въз основа на твърденията
и възраженията на страните и събраните доказателства ще прецени дали договорът
съдържа недействителни клаузи В тази връзка съдът обявява на страните, че
нормата на на чл.9 от ЗЗД предвижда, че страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на повелителните норми на закона
и на добрите нрави. При сключен потребителски договор, при който едната страна
е по-слаба икономически и се ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК.Предвид това, в съдебната
практика трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка,
предвиждаща възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на
законната лихва /за обезпечени кредити –
двукратния/. В тази насока – решение № 906/ 30.12.2004г. по гр. дело №
1106/2003г. на ВКС, 2 г. о.; решение № 378/18.05.2006г. по гр. дело №
315/2005г. на ВКС, 2 г. о.; решение № 1270/09.01.2009г. по гр. дело №
5093/2007г. на ВКС, 2 г. о.; определение № 901/10.07.2015г. по гр. дело №
6295/2014г. на ВКС, 4 г. о.
Въз основа на цитираните по-горе основни принципни
положения, съдът ще направи преценка относно действителността на договора и
отделните негови клаузи, приложимостта на чл.26 ЗЗД , респ. налице са нарушения
на ЗЗП а от там и ще изведе извод и евентуално за приложимост на чл. 22 ЗПК,
при която потребителят връща само чистата стойност на кредита.
СЪДЪТ, на основание чл.146, ал.1 т.4 от ГПК приема, че
на този етап факти и обстоятелства, които да могат категорично да бъдат приети
за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните не следва да се
отделят, а едва след изясняване на фактическата страна на спора, съдът при
искане на двете страни ще отдели фактите
и обстоятелствата за които не спорят.
СЪДЪТ ОБЯВЯВА на страните, че не са налице факти и или
обстоятелства за които да не са ангажирали и или посочили доказателства.
СЪДЪТ предоставя възможност на ответната страна да изрази
становище по доклада и да предприеме необходимите действия, съобразно същия.
Ю. К. Т.: Нямам възражения по доклада.
СЪДЪТ, предвид факта, че страните по делото не възразяват
по приемане на доклада,
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА проекто-доклада на делото за окончателен такъв.
СЪДЪТ, ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и
ПРИЛАГА към материалите по делото
представеното с исковата молба пълномощно.
ПРИЕМА и
ПРИЛАГА към материалите по делото
представените с отговора на исковата молба заверени копия на следните писмени
доказателства, а именно: покана за доброволно изпълнение изх.№ 15436/26.08.2020
г. по изпълнително дело № 2020*0400591 по описа на ЧСИ И. - Л.Е.; пълномощно от
30.06.2020 г.; покана-уведомление от „Банка *” изх.№ 06-20-01377/06.03.2018 г.;
писмо изх.№ 04241/25.04.2018 г. от ЧСИ Х. Г.; Констативен протокол от 13.04.2018 г. от ЧСИ Х. Г.; молба до
Мениджър ФЦ Варна на Б.Д. ЕАД от 18.04.2018 г.; Декларация в съответствие с чл.
4, ал. 1, т. 2 от Закона за защита на личните данни от 18.04.2018 г.;
Декларация-съгласие в съответствие с чл. 4, ал. 1, т. 2 от Закона за защита на
личните данни и § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на
личните данни от 18.04.2018 г.; Декларация за гражданско и имуществено
състояние и за свързани лица от 18.04.2018 г.; Декларация по чл. 19, ал. 1 от
Закона аз защита на личните данни от 18.04.2018 г.; информация относно
обработване на лични данни на физически лица от „Б.Д.” ЕАД и съгласия за
обработване на лични данни; Допълнително споразумение към Договор за кредит от
15.05.2018 г.; Общи условия за предоставяне на крадити за текущо потребление;
такси по кредити за текущо потребление; Договор за залог на вземане по сметка в
„Б.Д.” ЕАД от 15.05.2018 г.; молба до Мениджър ФЦ Варна на Б.Д. ЕАД от
13.06.2017 г.; Допълнително споразумение към Договор за кредит от 20.07.2017
г.; погасителен план и ГПР; Общи условия за предоставяне на крадити за текущо
потребление; такси по кредити за текущо потребление; Договор за залог на
вземане по сметка в „Б.Д.” ЕАД от 20.07.2017 г.; искане вх.№ 5679/29.08.2016 г.
за кредит текущо потребление; Договор за кредит за текущо потребление от
08.09.2016 г.; погасителен план и ГПР; Общи условия за предоставяне на крадити
за текущо потребление; промоционални условия по стандартен кредит за текущо
потребление, обезпечен със залог на вземане по трудово правоотношение, заедно
със залог на вземане по сметка; заявка за ползване на преференциален лихвен
процент по кредит за текущо потребление от 29.08.2016 г.; такси по кредити за
текущо потребление; Декларация по чл. 19, ал. 1 от Закона аз защита на личните
данни от 29.08.2016 г.; Договор за залог върху вземания от 08.09.2016 г.; молба
вх.№ 08848/07.04.2020 г. по изп.дело № 2020*0400591 по описа на ЧСИ И. - Л.Е.;
изпълнителен лист № 944/17.02.2020 г., издаден по ЧГД № 1934/2020 г. по описа
на Районен съд – Варна, 10 състав; Заповед № 850/17.0.2020 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ЧГД №
1934/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 10 състав; известие за доставяне
от 19.06.2020 г.; пълномощно.
ПРИЕМА и
ПРИЛАГА към материалите по делото
частно гражданско дело № 1934/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 10
състав.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА молба вх.рег.№
260895/17.02.2023 г. от вещото лице Е.Т., в която сочи, че все още не е
получила отговор на молбата си до банката за предоставяне на необходимите
документи. В допълнение, вещото лице желае и уточняване на задачите на
експертизата. Предвид изложеното, се желае отлагане на делото за друга дата и
предоставяне на възможност за изготвяне на експертизата.
СЪДЪТ, по отношение на молбата на
вещото лице,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА
към материалите по делото
молба вх.рег.№ 260895/17.02.2023 г.
Ю. К. Т.: Уважаема госпожо Председател, правим искане за прекратяване производството по
делото при условията на чл. 238, ал. 2 от ГПК, ведно с присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение във връзка с иницииране на спора от ищеца
По отношение на обективираното искане от процесуалния
представител на ответника съдът да прекрати производството по делото при
условията на чл. 238, ал. 3 от ГПК, настоящият съдебен състав намира същото за
основателно.
Това е така, защото съгласно чл. 238, ал. 2 ГПК
ответникът може да иска прекратяване на делото и присъждане на разноски, ако
ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора
на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. В
настоящия казус е налице именно фактическият състав на чл. 238, ал. 2 ГПК,
поради което и искането на ответната страна следва да бъде уважено.
По отношение на искането за присъждане на разноски,
изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че такова възнаграждение
се дължи от ищцовата страна, на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 4 от ГПК,
поради което и присъжда в полза на ответната страна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв. по реда на чл. 37
от ЗПрП, вр. чл. 26 от НЗПрП.
Водим от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 1639/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, 42
състав, на основание чл. 238, ал. 2 от ГПК.
ОСЪЖДА Г.В.Ж.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Б.Д.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
сумата от 150,00 лв. (сто и петдесет
лева), представляваща юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 4 от ГПК, вр. чл. 37 от
ЗПрП, вр. чл. 26 от НЗПрП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с Частна жалба
пред Окръжен съд – Варна в ЕДНОСЕДМИЧЕН
СРОК, който започва да тече, считано от днес, за ответната страна и считано
от уведомяването – за ищцовата страна.
ДА СЕ
ИЗПРАТИ препис от Определението на
ищцовата страна.
С оглед прекратяване производството по делото, СЪДЪТ намира, че следва да заличи
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, като уведоми вещото лице, че е
освободено от участие по настоящото гражданско дело.
Водим от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ЗАЛИЧАВА допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, поради
отпадане необходимостта от провеждането й.
ОСВОБОЖДАВА вещото лице Е.Т. от участие по настоящото гражданско
дело.
ДА СЕ
УВЕДОМИ вещото лице.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:46 часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: