№ 369
гр. София, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20211000502035 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260299 от 01.10.2020 год., постановено по гр.д.№ 5618/2017 год. по описа на
СГС, I-13 състав е отхвърлен предявен от Д. К. А. против PRIME INSURANS CO. LTD
/Прайм Иншурънс Къмпани Лимитид/ иск с правно основание чл.914, във връзка с чл.932 от
Гражданския кодекс на Република Гърция, вр. чл.10, т.1, чл.6 и чл.7 от Президентски указ
237/1986 за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
пътно-транспортно произшествие, настъпило в гр. Драма, Република Гърция на 16.05.2015 г.
в размер на сумата от 30 000 лева, ведно със законна лихва върху главницата от датата на
увреждането до окончателното й изплащане, като са разпределени и разноските по делото.
Решението е обжалвано от ищеца Д. К. А., чрез процесуален представител, като се излагат
доводи за неправилност. Прави оплакване досежно изводите на съда за липса на виновно
поведение при застрахования при ответното дружество водач. Твърди, че при деликт,
какъвто е настоящия случай, вината се предполага, за разлика от обвинението в извършване
на престъпление. В тази връзка моли съда да отмени решението и постанови ново, с което
искът за причинените вследствие на произществието неимуществени вреди бъде уважен.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна PRIME INSURANS CO. LTD /Прайм Иншурънс Къмпани Лимитид/,
чрез процесуален представител оспорва наведените по жалбата оплаквания, като
неоснователни и моли за потвърждаване на решението.
1
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно и допустимо.
Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно основание чл. 914 от Гражданския
Кодекс на Република Гърция и свързаната с него норма на чл. 932. Съгласно чл. 914 от
Гръцкия граждански кодекс /ГГК/, който навреди другиго противоправно и виновно е
длъжен да го компенсира, а в чл.932 от ГГК е регламентирано обезщетяването на
неимуществени вреди, претърпени от увреждане на здравето, които се присъждат по
преценка на съда в разумен размер.
С оглед на заявените в жалбата оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до
това, дали делинквента е виновен за настъпване на вредоносния резултат и вследствие на
това застрахователя, застраховал гражданската му отговорност, дължи обезщетение на
пострадалия, на причинените вследствие деликта вреди.
Предпоставките за деликтната отговорност, съгласно законодателството на Република
Гърция са: човешко поведение, незаконно поведение, виновно поведение, настъпване на
щета, причинно-следствена връзка между незаконното поведение и настъпилата щета.
Виновността се състои от две степени - измама и небрежност, която може да е лека или
тежка, като степента на вината не се отразява върху определянето на обезщетението, освен
когато законова разпоредба изрично го предвижда.
В настоящия случай от получено по делото пред първоинстанционният съд посредством
съдебна поръчка по реда на Регламент (ЕО) № 1206/2001 решение № 1890 от 21.11.2016 г. на
Първоинстанционен съд - гр. Драма, Наказателно отделение се установява, че при
разглеждане на наказателното дело в Република Гърция, гръцкият водач К. В. е обявен за
невинен за това, че по небрежност, т.е. поради непроявено внимание, което е трябвало и е
можел да прояви, не предвижда наказуемите последствия от своето действие и причинява
повреда на здравето на ищеца, по-конкретно е обявен за невинен за това, че управлявайки
собствения си лек автомобил „Сеат“ с номер *** се е движил по ул. Вергинас в посока ул.
Хрисоверги и когато стига на пресечката с ул. „1-ви юли“, не управлява благоразумно и с
постоянно внимание, прави опит да премине кръстовището, нарушавайки червения
светофар, който е имал в посоката си на движение, в резултат на което се сблъсква с лекия
автомобил „Опел“ с ДК № ***, управляван от ищеца Д.А., причинявайки му кръвотечение
от лявото ухо. В мотивите на решението на наказателния съд е посочено, че от целия
доказателствен материал и по-конкретно от показанията на свидетелите се е доказало, че в
гр. Драма, на 16.05.2015, обвиняемият В., управлявайки собствения си лек автомобил с рег.
№ *** по ул. Вергина, в посока към ул. Хрисоверги, стигайки на пресечката на предишната
улица с ул. „1-ви юли“, спира автомобила поради червения светофар. След като светофарът
светва зелено, тръгва по пътя си, обаче движението му е пресечено от лекия автомобил с рег.
№ ***, управляван от ищеца А., който минава на червено, поради което поради липса на
вина от страна на гръцкия водач за причиняването на инцидента, гръцкият съд постановява
оправдателна присъда.
От представеното удостоверение от 17.01.2018 г. от Първоинстанционен съд - гр. Драма,
2
уверение от 09.10.2019 г., издадено от Районен съд гр. Драма, както и от приложената по
делото допълнителна информация относно съдържанието на гръцкия Наказателно-
процесуален кодекс, събрана по реда на Регламент /ЕО/ № 1206/2001г., към която е
приложена и оправдателната присъда на гръцкия съд се установява, че присъдата е влязла в
сила, тъй като не е била протестирана или обжалвана от прокурора в законоустановения
срок, а пострадалите лица в случая нямат право на жалба - чл. 486 от гръцкия НПК.
Въз основа на обсъдените доказателства се установи, че застрахования при ответното
дружество водач е признат за невиновен за настъпилото произшествие с влязъл в сила
съдебен акт, който има задължителна сила за гражданския съд на основание чл.300 от ГПК
относно това извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Оправдателната присъда, издадена от съд на държава членка, не подлежи на признаване по
нарочен ред в България, тъй като от една страна не подлежи на изпълнение, а от друга
страна и по аргумент от Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета на ЕС и Решение на СЕС
от 21 септември 2017 г., Бешков, С-171/16, според което национална процедура за
признаване на присъда, постановена в друга държава членка от компетентните съдилища,
като тази, предвидена в чл. 463-466 от НПК противоречи на разпоредбите на Рамково
решение 2008/675/ ПВР на Съвета от 24 юли 2008; както и на международните договори, по
които Република България е страна, съгласно които постановеното окончателно решение
или присъда е пречка за наказателно преследване за същото деяние у нас.
Изложеното аргументира съда да приеме, че не е налице извършено противоправно деяние
по вина на водача К. В., респ. не се установи, че процесното произшествие е реализирано
вследствие на виновно и противоправно поведение на застрахования при ответното
дружество водач на лекия автомобил „Сеат“ с рег. № ***, като отсъствието на този елемент
от фактическия състав на деликта е достатъчно основание за отхвърляне на предявения иск
като неоснователен.
Неоснователни са доводите на въззивника за презумптативно предполагане на виновото
поведение при извършен деликт. На първо място спора се разглежда по реда на
Гражданския кодекс на Република Гърция, където такава презупция липсва. На следващо
място, макар и без правно значение в настоящия случай, в нормата на чл.45, ал.2 от ЗЗД е
въведена оборимата презумпция за вината на делинквента. В процесния казус, от събраните
и обсъдени доказателства не се установи виновно поведение на застрахования при
ответника водач, т.е. оборена е презумпцията за виновност по посочения законов текст.
Поради съвпадане в изводите на двете инстанции решението на Софийския градски съд
следва да се потвърди.
При този изход на делото пред въззивния съд, въззивникът следва да заплати на
въззиваемото дружество разноски в размер на 1 537 лева, съгласно представен списък по
чл.80 от ГПК.
По изложените съображения, съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260299 от 01.10.2020 год., постановено по гр.д.№ 5618/2017
год. по описа на СГС, I-13 състав.
ОСЪЖДА Д. К. А. да заплати на PRIME INSURANS CO. LTD /Прайм Иншурънс Къмпани
Лимитид/, на правно основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски в размер на 1 537 лева.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4