Присъда по дело №430/2016 на Районен съд - Несебър

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 29 от 09.05.2016г. по НОХД № 430/2016г. по описа на НРС,  VI състав  

Районна прокуратура гр. Несебър е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 304 – ЗМ - 56/2015г., пр. преписка вх. № 88/2015г. по описа на НРП против Б.П.Б. за това, че за времето от 09:15 до 17:45 часа на 22.01.2015г. в общ.Несебър, курортен комплекс Слънчев бряг – запад от апартамент № 102 на хотел „Ирис“, като е използвал подбран или подправен ключ, отнел от владението и без съгласието на А.Г.М. ***, чужди движими вещи – 1 брой лаптоп „ASUS Х 20IЕ“ с текстилна част за клавиатура, на стойност 281,25 лв. /двеста осемдесет и един лев, двадесет и пет стотинки/, 1 брой  черна чанта с надпис „НАМА“ на стойност 28,44 лв. /двадесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки/, 1 брой сив химикал на стойност 2,03 лв. / два лева и три стотинки/, 1 брой синьо-черна мишка на стойност 2,25 лв. /два лева и двадесет и пет стотинки/, 1 брой зарядно за лаптоп марка „ASUS“ на стойност 9,37 лв. /девет лева и тридесет и седем стотинки/, 1 брой сим-карта на мобилен оператор „Глобул“ на стойност 12,00 лв. /дванадесет лева/, 1 брой парфюм „Лейди Милион“ – без стойност като употребяван, 1 брой флаш, марка „Алкател“ за интернет на „Глобул“, 1 брой флашка памет 4 гб., на стойност 11,60 лв. /единадесет лева и шестдесет стотинки/, 1 брой USB-кабел на мобилния телефон „Нокиа“ на стойност 11,33 лв. /единадасет лева и тридесет и три стотинки/, 1 брой мобилен телефон „Нокиа ХЗ-02“ на стойност 20,00 лв. /двадесет лева/, всички вещи на обща стойност от 378,27 лева /триста седемдесет и осем лева и двадесет и седем стотинки/, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.

Представителят на НРП счита, че всички събрани доказателства водят до единствения възможен извод за вината на подсъдимия в извършване на деянието. Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен, като по реда на чл. 58А НК да му се наложи наказание в размер на 3 години лишаване от свобода, което да бъде редуцирано до 2 години лишаване от свобода. Предлага наказанието да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален „строг” режим.

Защитникът на подсъдимия сочи, че не оспорва фактическата обстановка по делото. Излага, че огромна част от сумата е възстановена, а подсъдимият е прекалено млад. Моли на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода в рамките на 11 месеца.

Подсъдимият поддържа казаното от защитника му. В последната си дума изразява съжаление за извършеното и моли за минимално наказание.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното:

Настоящото производство се разви по реда на глава двадесет и седма, чл. 371 и сл. от НПК, тъй като в съдебно заседание съдът след извършено предварително изслушване на страните допусна разглеждането на делото да протече при условията на съкратеното съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и обяви, че при постановяване на присъдата самопризнанието на подсъдимия ще бъде ползвано, без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

С оглед така проведеното производство по делото се установя следното от фактическа страна:

Подсъдимият Б.П.Б. е роден на ***г***, българин, български гражданин, с адрес: град Пловдив, ул. “Братя Бъкстон“ №104, основно образование, неженен, ЕГН: **********. Същият е осъждан неколкократно.

През 2015г. св. А.М. работела към хранителни магазини на „Прима пласт” в к.к. „Слънчев бряг”. За целта живеела в к. к. „Слънчев бряг” – в хотел „Ирис” ет. 1, ап. 102. На 22.01.2015г. за времето между 09:15 часа и 17:45 часа М. не била в дома си, тъй като изпълнявала служебните си задължения. През това време в обитавания от нея апартамент в хотел „Ирис” проникнал подсъдимият Б., използвайки подбран или подправен ключ. От гардероба той взел чантата за лаптопа с надпис „HAMA” на М., ведно със съдържащите се в нея вещи - лаптоп „ASUS Х 20IЕ”, зарядно за лаптоп марка „ASUS”, синьо-черна „мишка” за лаптопа, флашка - марка „Алкател“ за интернет на „Глобул” и сив химикал. От апартамента Б. взел още и черна флашка с памет 4 гигабайта. От тоалетката взел употребяван парфюм „Лейди Милион”, а от нощното шкафче - мобилен телефон „Нокия ХЗ-02”, ведно със сим карта на мобилен оператор „Глобул” и USB кабел на телефона. В 17:45 часа М. се прибрала в апартамента, като забелязала липсата на мобилния телефон „Нокия”, който се намирал на нощното шкафче. М. проверила и гардероба си, като установила, че липсва чантата за лаптопа й, ведно с лаптопа и останалите предмети, които се намирали в нея. Впоследствие пострадалата установила липсата и на останалите вещи, които били отнети от апартамента. Когато се прибирала в апартамента пострадалата не забелязала вратата да е разбивана, като влязла вътре по нормалния начин – чрез отключване на входната врата.

Същевременно след като отнел вещите подсъдимият напуснал апартамента и се обадил на св. Х. и. – неговата позната от гр. Поморие, на която предварително обещал да намери евтин лаптоп. Двамата се срещнали като Б. изрично заявил на и., че вещите, които й предлага, не са крадени. и. закупила за сумата от 80 лв. чантата за лаптопа, ведно с лаптопа и всички останали вещи, които се намирали в нея. Б. й дал като подарък и парфюма. При извършено в хода на разследването разпознаване св. и. разпознала Б. като лицето, което и продало посочените вещи. Впоследствие св. и. предала с протокол за доброволно предаване на полицейски служител при РУП Несебър вещите, които получила от Б. и които още се намирали в нея - чанта за лаптопа с надпис „HAMA”, ведно с лаптоп „ASUS Х 20IЕ”, зарядно за лаптоп марка „ASUS”, синьо-черна „мишка” за лаптопа, сив химикал и употребяван парфюм „Лейди Милион”. На 26.05.2015г. посочените вещи били върнати на пострадалата М., за което била съставена разписка (на л. 49 от ДП).

В хода на разследваното бил извършен оглед на местопроизшествие, документиран с протокол – на л. 16 – л. 17 от ДП, при който разследващите установили, че липсват видими повреди по патрона на ключалката или по прозорците в апартамента. В хода на досъдебното производство е извършен и оглед на предадените от св. и. вещи, за което бил съставен протокол за оглед на веществени доказателства – на л. 18 – л. 25 от ДП.

В хода на досъдебното производство е изготвена съдебно-оценителска експертиза, чрез която са установени стойностите на вещите, предмет на деянието, както следва: 281,25 лв. за лаптоп „ASUS Х 20IЕ” , 28,44 лв. за чанта с надпис „НАМА”, 2,03 лв. за сив химикал, 2,25 лв. за синьо-черна мишка, 9,37 лв. за зарядно за лаптоп марка „ASUS”, 12,00 лева за сим-карта на мобилен оператор „Глобул“, 11,60 лева за флашка с памет 4 гб, 11,33 лв. за USB-кабел на мобилния телефон „Нокиа“, 20 лв. за мобилен телефон „Нокиа ХЗ-02“. Експертът установил, че флашката - марка „Алкател“ за интернет на „Глобул” е с нулева стойност, тъй като към момента на извършване на деянието договорът за доставка на интернет чрез устройството бил изтекъл. По отношение на парфюма „Лейди Милион” вещото лице е посочило, че стойността на същия не може да се определи, поради недостатъчна информация за количеството останал парфюм в опаковката към момента на деянието.

По време на досъдебното производство е изготвена и дактилоскопична експертиза, от която се установява, че дактилоскопната следа под № 1, иззета от вътрешната страна на входната врата – над бравата, е негодна за идентификация, следата под № 2, иззета от вътрешната страна над бравата, е оставена от  А.М., а следата под № 3, иззета от вратичката на гардероба в апартамента не съвпада с отпечатъците на Б.Б..

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от самопризнанието на подсъдимия, направено по реда на чл. на 371, т. 2 от НПК. По този ред подсъдимият е признал всички факти и обстоятелства, посочени в обвинителния акт, като това негово признание напълно кореспондира на събраните на досъдебното производство доказателства относно тези факти. Наред с това подсъдимият е дал и съгласието си за тези факти и обстоятелства да не се събират доказателства. С оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 във вр. чл. 372, ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2 настоящият състав счита, че гореизложената фактическа обстановка, обективирана в обстоятелствената част на обвинителния акт, се установява от направените от подсъдимия самопризнания, подкрепящи се от събраните на досъдебното производство доказателства, а именно показанията на свидетелите А.М., Х. и., Й.Б.. Фактическата обстановка се подкрепя и от събраните и приобщени писмени доказателства, които в съвкупност с гласните такива допринасят за категорично й установяване. За изясняването на фактите са допринесли и извършените оглед на местопроизшествие и оглед на веществени доказателства, документирани с протокол по досъдебното производство, както и извършеното разпознаване, при което св. и. е разпознала подсъдимия Б. като лицето, които й продало част от отнетите вещи. Фактическата обстановка се допълва и от експертните заключения на съдебно-оценителската и дактилоскопичната експертизи. Всички посочени доказателства си кореспондират помежду си като в пълна степен съвпадат и с признанията на подсъдимия.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.

На първо място от обективна страна по делото се установява, че подсъдимият е отнел описаните в обвинителния акт движими вещи от владението на пострадалото лице. Т.е. Б. е прекъснал владението върху вещите, осъществявано от М. (в обитавания от нея апартамент), като е осъществил свое такова върху тях. Подсъдимият е проникнал в апартамента и е взел процесните вещи (чанта за лаптоп с надпис „HAMA”, лаптоп „ASUS Х 20IЕ”, зарядно за лаптоп марка „ASUS”, синьо-черна „мишка” за лаптопа, флашка - марка „Алкател“ за интернет на „Глобул”, сив химикал, черна флашка с памет 4 гигабайта, употребяван парфюм „Лейди Милион” и мобилен телефон „Нокия ХЗ-02”), като по този начин е прекъснал фактическата власт, която пострадалата е осъществявала върху тези вещи и е установил своя трайна фактическа власт върху тях – взел ги е със себе си и е избягал от местопрестъплението, а впоследствие се е разпоредил с по-голямата чат от вещите в полза на св. и.. От обективна страна безспорно се установява също така, че процесните движими вещи са били чужди на подсъдимия (собственост на св. М.) и не са му се следвали на законно правно основание.

Съдът намира, че от обективна страна извършеното от подсъдимия представлява престъпление само по отношение на вещите, които имат стойност. За да бъде годен предмет на престъплението „кражба”, движимата вещ трябва да има определена стойност, изчислима в пари. Предмет на кражба могат да бъдат само вещи, които притежават някаква стойност. Тя се определя по средни пазарни цени към момента на деянието. В случая от изготвената в хода на досъдебното производство оценителска експертиза се установява, че вещите флашка - марка „Алкател“ за интернет на „Глобул” и употребяван парфюм „Лейди Милион” не притежават оценима в пари стойност. Този извод е възприет от Районна прокуратура гр. Несебър при повдигане на обвинението. Следователно по отношение на тези вещи деянието не е извършено от обективна страна, тъй като същите не представляват годен предмет на престъплението „кражба” по смисъла на чл. 194, ал. 1 НК. При това положение отнемането на тези вещи от владението на пострадалата не представлява извършено от подсъдимия престъпление, като поради тази причина съдебният състав го оправда по обвинението, че с отнемането на цитираните две вещи е осъществил състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 НК.

Всички останали вещи са годни да бъдат предмет на престъплението „кражба”, поради което по отношение на тях следва да се приеме, че деянието е извършено от обективна страна.

На следващо място от обективна страна се установява, че Б. е извършил деянието чрез използването на техническо средство. Самият той изрично признава отразеното в обвинителния акт обстоятелство, че е проникнал в апартамента чрез подбран или подправен ключ. Този факт косвено се потвърждава и от показанията на пострадалата М., която е използвала ключ, за да влезе в апартамента си след извършване на деянието, както и от събраните данни при извършения оглед на местопроизшествие, при който е установено, че по входната врата и прозорците в апартамента липсват повреди. Техническо средство за извършване на кражбата е всеки създаден от човека предмет, без използването на който в конкретния случай престъплението не би могло да бъде довършено или довършването му би било затруднено. Съгласно т. 11 от Постановление № 6 от 26.IV.1971 г. по н. д. № 3/71 г., Пленум на ВС, (изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г.), за да бъде осъществена кражба чрез техническо средство, е необходимо да се установи, че при влизането или отключването на съответното помещение е било използвано такова средство. С оглед посочените постановки по делото безпротиворечиво се установява, че за извършване на деянието (чрез влизане в апартамент), Б. е използвал предмет (ключ), който му е позволил да отключи вратата на помещението и по този начин е направил възможно осъществяването му. Ето защо съдът намира, че от обективна страна деянието е извършено при условията на чл. 195, ал. 1, т. 4 НК – чрез използване на техническо средство.

От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението при форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал, че процесните движими вещи не са негови, че не му се следват и че установява своя фактическа власт върху тях против и въпреки волята на собственика им, като едновременно с това прекъсва упражняваната от него фактическа власт. Извършените от подсъдимия фактически действия по отнемането на процесните движими вещи безспорно обективират намерението му противозаконно да ги присвои. Същият много добре е съзнавал, че в чужд апартамент се намират вещи, които са собственост на друго лице, но въпреки това е влязъл в апартамента и ги е отнел. В подкрепа на извода, че деянието е извършено при пряк умисъл е и самопризнанието, направено в хода на производството от подсъдимия.

При индивидуализация на наказанието съдебният състав взе предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК в случай на провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 58а от НК. Съгласно тази норма при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета. В чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца.

В настоящият случай приложение следва да намери чл. 58а, ал. 1 от НК, а не чл. 58а, ал. 4 вр. с чл. 55 от НК (каквото искане е отправено от защитата на подсъдимия). Съдебният състав счете, че не са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства по отношение на подсъдимия. На първо място следва да се има предвид, че степента на обществена опасност на извършеното деяние не може да се определи като много ниска, въпреки сравнително ниската обща стойност на отнетите вещи (378,27 лв.). Деянието е извършено чрез проникване в заключена хотелска стая, поради което обществената му опасност е над ниската. Обществената опасност на дееца също не може да се определи като ниска, тъй като преди извършване на деянието Б. е осъждан, а към настоящия момент по отношение на него са влезли в сила още две осъдителни присъди. Т.е. налага се извод, че подсъдимият е формирал сравнително трайно престъпно поведение, което го характеризира като личност с обществена опасност над ниската. Спазвайки разпоредбата на чл. 54 от НК настоящият състав извърши преценка на наличните отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства. Като отегчаващо вината обстоятелства следва да се отчетат осъжданията на лицето. Като смекчаващи вината обстоятелства могат да се отчетат ниската стойност на отнетите вещи, доброто процесуално поведение на подсъдимия, съдействието, което е указал на разследването, сравнително младата му възраст. Съдът не споделя тезата на защита, че като смекчаващо вината обстоятелство следва да се отчете фактът, че по-голямата част от вредите са възстановени. Вярно е, че повечето вещи са върнати на пострадалата, но това изобщо не е станало по инициатива на подсъдимия и той няма никакъв принос за възстановяването на вредите. При всички случаи смекчаващите вината обстоятелства не са нито изключителни, нито многобройни, поради което съдът определи наказанието по реда на чл. 54 НК, а не по този на чл. 55 НК (както е поискано от защитата). Всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, анализирани в тяхната съвкупност, и съпоставени с обществената опасност на деянието и дееца, водят до краен извод, че наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия и което е адекватно и на целите по чл. 36 от НК трябва да е близо до минималния размер, предвиден в закона (с оглед превеса на смекчаващите вината обстоятелства и не особено високата степен на обществена опасност на деянието и дееца). За извършеното деяние се предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години (арг. от чл. 195, ал. 1 НК). В тези рамки съдебният състав достигна до извод, че по реда на чл. 54 НК на подсъдимия следва да се определи наказание в размер на 1 година и 6 месеца „Лишаване от свобода”. Както вече се посочи анализът на всички относими обстоятелства води до извод, че наказанието следва да е близо до предвидения в закона минимум, но същевременно трябва да се отчете, че са налице и отегчаващи вината обстоятелства, а обществената опасност на деянието и дееца (макар и не особено високи) не могат да се определят като най-ниските. Ето защо съдебният състав достигна до краен извод, че наказанието следва да бъде определено малко над минималния размер, предвиден в чл. 195, ал. 1 НК. Съдебният състав счете, че с определяне на наказание в посочения размер в най-пълна степен ще бъдат постигнати целите на чл. 36 НК. Своевременното наказване на лицето ще въздейства предупредително върху него и върху останалите членове на обществото. Лишаването от свобода ще му въздейства, доколкото наказание от такъв вид ограничава свободното му придвижване. По този начин на Б. ще се въздейства и превъзпитателно. Фактът, че той е наказан именно с това наказание може да му подейства превъзпитаващо и да го насочи към спазване на закона под заплахата свободното му придвижване да бъде ограничено отново. С налагане на наказание лишаване от свобода за определен срок подсъдимият не би могъл да извършва и други престъпления за известен период от време.

Като съобрази разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК съдебният състав достигна до извод, че така определеното наказание (в размер 1 година и 6 месеца лишаване от свобода) следва да бъде редуцирано с една трета, т.е. на Б. следва да се наложи наказание от 1 година лишаване от свобода.

С оглед така наложеното наказание и при съблюдаване на нормите на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС съставът постанови наказанието да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

С оглед признаването на подсъдимия за виновен на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в негова тежест бяха възложени и разноските по делото в размер 115,80 лева.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: