Решение по дело №1327/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на глава десета раздел първи от АПК.

Образувано е по жалба от А.Н.Д., ЕГН **********, с адрес ***, с адрес за кореспонденция в град Бургас, улица „Гладстон“ № 57 – партер, чрез адвокат К.К., против принудителна административна мярка (ПАМ) – принудително преместване на лек автомобил - по чл. 171, т.5 б.“б“ от ЗДвП, наложена на 28.06.2023 година от П.Р. Б. – контрольор автомобилен транспорт в Център за градска мобилност при Община П., по отношение на МПС - марка „Ягуар“, модел „С тайп“ с регистрационен номер А 9311 НА, управляван от жалбоподателя.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна и постановена в противоречие с материалноправни разпоредби, а при издаването й са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Поддържа, че административният орган не е изложил мотиви към издадения индивидуален административен акт и е допуснал нарушение на изискванията на чл. 59, т. 4 от АПК. Твърди, че липсват констатации на административния орган, сочещи за установяване на някоя от предпоставките, изброени в чл. 171 т.5 б. „а“ и б. „б“ от ЗДвП.

Иска отмяна на заповедта. Претендира разноски.

Ответникът представя административната преписка и чрез процесуален представител оспорва жалбата. Претендира разноски, за които представя списък. Депозира писмено становище.

След като се запозна със събраните по делото доказателства и доводите на страните, от фактическа страна съдът установи следното.

На 28.06.2023 година часа А.Н.Д. паркирал личния си автомобил марка „Ягуар“ с регистрационен № А 9311 НА в град П. – на „кръстовището на улица „Д.“.

Около 10:10 часа по отношение на автомобила е наложена ПАМ – преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.

Мярката е наложена от П.Р. Б. – контрольор автомобилен транспорт в Център за градска мобилност при Община П..

Тази фактическа обстановка се установява от представената административна преписка по делото (по опис – лист 20) и по изготвените снимки на МПС (лист 21 - 25).

Допълнително към делото са приобщени доказателства, че на улицата, където е била приложена ПАМ, е разположена вертикална пътна сигнализация по ЗДвП – начупена линия, очертаваща площ, забранена за паркиране на пътни превозни средства, чл. 65 т. 5 от ППЗДвП (лист 69 – 70).

По делото са разпитани свидетелите Д.Ж.Н. и М.П.Д..

Свидетелят Н. *** заявява, че на 28 юни е получен сигнал от фирмата, маркираща в град П. за кола, която пречи за полагане на маркировката. На място – кръстовището на улица „Я.“ с улица „Д.“ било установено, че колата е паркирана в нарушение, а именно - в кръстовището. Сочи, че екипът е започнал процедура по вдигане на автомобила, а в този момент от една от жилищните кооперации се е показал господин, който е твърдял, че МПС е негово и ще слезе да го премести. Според свидетеля, екипът е изчакал, но гражданинът не е слязъл. След намеса на полицаи, собственикът на автомобила е слязъл, а, след изискване на документ за самоличност, той е бил задържан от служителите на МВР. След това МПС е било преместено принудително. На свидетелят е предявен представения по делото генерален план и след покана от съда същият е обозначил със знак „Х“ мястото, където е бил установен автомобила, според него (лист 70).

Свидетелката Д. – съпруга на жалбоподателя - заявява, че в деня, в който е преместен принудително автомобила, тя е пушела на терасата, а съпругът  е спял. Д. е видяла, че вдигат тяхната кола. Съпругът слязъл по пижама, скарал се с пристигналите полицаи и е бил отведен от полицаите. Твърди, че автомобилът е бил паркиран пред самата къща на около шест – седем метра от кръстовището. Заявява, че към момента на принудителното преместване, на мястото, където е бил паркиран автомобила, е нямало начупена линия. На свидетелката е предявен представения по делото генерален план и - след покана от съда - тя е обозначила със знак „V“ мястото, където е бил паркиран автомобила, според нея (лист 70). Свидетелката заявява, че домът им се намира на улица „Д.“ № 7.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

ПАМ представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и жалбата срещу нея е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал.1 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването.

Съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

В ЗДвП няма изричен текст, който да определя длъжностните лица, компетентни да налагат, посочените в чл. 171 принудителни административни мерки. Текст, който посочва реда за оправомощаване на определени длъжностни лица да налагат посочените ПАМ, е разпоредбата на чл. 168, ал.1 от закона, съгласно която, определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.

С оглед изпълнение изискванията на посочената разпоредба, по делото са представени доказателства за компетентността на органа, наложил мярката. Това са заповед № РД-16-935/01.06.2023 година на кмета на община П. (лист 36-37), трудов договор, допълнително споразумение към него и длъжностна характеристика към тях (лист 27-28 и 32-35), от които е видно, че П.Р. Богданов е служител на длъжност „контрольор автомобилен транспорт“ в Център за градска мобилност в Община П. и съгласно т. І, т.3 от заповедта е определен да извършва принудително преместване на неправилно паркирани пътни превозни средства без знанието на техните собственици или на упълномощени от тях лица, в изпълнение на разпоредбите на ЗДвП, ППЗДвП и Наредба № 23 за условията и реда за платено и безплатно паркиране на моторни преводни средства на територията на град П..

С оглед на горното настоящият съдебен състав намира за доказана компетентността на административния орган да налага ПАМ по смисъла на чл. 171 т. 5 б. „б“ от ЗДвП.

Съгласно чл. 171 т. 5 б. “б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки – преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е – паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението – в този случай лицата по чл. 168 уведомяват районното полицейско управление, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното полицейско управление.

Разпоредбата на чл. 171, т. 5 б. „б“ от ЗДвП съдържа три отделни хипотези, реализирането на които дават правомощие на компетентния орган да наложи ПАМ – преместване на ППС без знанието на неговия собственик или упълномощено от него лице: първата - когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, втората - когато превозното средство е паркирано по начин, който създава опасност за другите участници в движението, третата - когато паркираното средство прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Предписанието е императивно и при наличие на визираните предпоставки, административният орган прилага в условията на обвързана компетентност предвидената по закон ПАМ с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение. В случая снимковият материал потвърждава възприетото от административния орган и отразено в съставения протокол № 002881 от 28.06.2023 година – автомобилът е паркиран в зоната на кръстовище спрямо ъгъл, представляващ намалената височина на тротоара за целите на преминаване на пешеходци с детски и/или други колички, като позицията на МПС създава опасност за другите участници в движението. Т.е. налице е втората хипотеза от цитираната норма, а именно когато превозното средство е паркирано по начин, който създава опасност за другите участници в движението, посредством ограничаване видимостта на завиващите надясно МПС и на пешеходците.

По отношение местоположението на автомобила настоящият състав кредитира показанията на свидетеля Н., тъй като същите се подкрепят от приложения снимков материал и най - вече от снимки на лист 21 и лист 25. От снимка на лист 21 се установява, че автомобилът е разположен успоредно плътно до тротоара, а отсрещният тротоар е почти перпендикулярен спрямо автомобила, което води до извод, че МПС е спряно именно в кръстовището. Индиция за това е разположението на автомобила спрямо ъгъл, представляващ намалената височина на тротоара за целите на преминаване на пешеходци с детски и/или други колички, което е видно от снимка на лист 25.

Липсата на знак, ограничаващ спирането за престой и паркирането, към момента на налагане на мярката, както и наличието или липсата на начупена линия е ирелевантно, защото ПАМ не е свързана с нарушаване на забрана, която трябва да е установена с такъв знак или маркировка.

Възраженията на жалбоподателя са неоснователни.

Разпоредбата на чл. 172 ал. 1 от ЗДвП постановява кои ПАМ се налагат с мотивирана заповед, като ПАМ по чл. 171 т. 5 б. „б“ от ЗДвП не е сред изрично изброените мерки. Това означава, че прилагането на тази ПАМ се извършва чрез преместване и предоставяне на отговорно пазене на МПС, без законът да изисква мотивирана писмена заповед за прилагане на мярката. Тя може да е устна или изразена чрез действие в съответствие с чл. 59 ал. 3 от АПК. В хипотезата на устно прилагане на принудителна административна мярка, мотивите за прилагането й следва да се извеждат от фактите в тяхната цялост. В настоящият случай доказателствата безспорно установяват мястото на прилагане на мярката, поради което не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и възраженията на жалбоподателя в тази насока се неоснователни. Следва да се посочи, че от представения по делото протокол се установява къде и кога е бил паркиран автомобила на жалбоподателя. Още в началото на протокола е посочена дата и часа, както и града, в който е извършено принудителното преместване, а в последствие е посочено и конкретното кръстовище - на улица „Д.“.

На следващо място следва да се посочи, че изложеното от жалбоподателя твърдение, че „върху разпореждането е отбелязано, че собственикът А.Н.Д. е отказа да подпише предявения му за подпис документ“ не кореспондира с представените по делото доказателства. Както бе отбелязано по – горе разпореждането за налагане на ПАМ е устно, поради което няма как да са налице каквито и отбелязвания по това разпореждане. Отбелязвания не се констатират и по съставения протокол за осъществено преместване на неправилно паркирано пътно превозно средство. Ако жалбоподателят е имал предвид заповедта за задържането му, то същата е предмет на друго производство. А това дали жалбоподателя е узнал за налагането на процесната ПАМ в хода на принудителното преместване на процесния автомобил е без значение за налагането й.

Като краен резултат, жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Изходът от оспорването обуславя възлагане на разноските в производството върху жалбоподателя. Ответникът е бил представляван от процесуален представител – адвокат, който е приложил списък на разноските и доказателство за извършването им. Възнаграждението от 1000 (хиляда) лева, заплатено от бюджета на Община П. (разпределителят на бюджетни средства, в чиято структура е органа - ответник) няма прекомерен характер с оглед нормите на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (лист 59 - 61). Затова жалбоподателят следва да заплати на Община П. сумата от 1000 (хиляда) лева – разноски по делото.

Предвид изложените мотиви, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Н.Д., ЕГН **********, с адрес ***, против принудителна административна мярка – принудително преместване на лек автомобил - по чл. 171, т.5 б.“б“ от ЗДвП, наложена на 28.06.2023 година от П.Р. Б. – контрольор автомобилен транспорт в Център за градска мобилност при Община П., по отношение на МПС - марка „Ягуар“, модел „С тип“ с регистрационен номер А 93 11 НА, управляван от жалбоподателя.

ОСЪЖДА А.Н.Д., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Община П. сумата от 1000 (хиляда) лева разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

Съдия: