Р Е Ш Е Н
И Е
№ .....
гр.Плевен,
23,07,2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти
граждански състав, в публично заседание на двадесет и пети юни две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа
докладваното от съдията ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д. №6615 по описа на съда
за 2020 година, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното:
Пред РС Плевен е постъпила искова молба от З. „А.Б.“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ***, представлявано от ***,
чрез адв.дружество ***“ и адв.С.М. от САК, против А.К.М., ЕГН **********,***, в
която се твърди, че на 10,04,2016 г., около 12,30 ч., възникнало ПТП между т.а.
***, управляван от ответника, собственост на ***, и пешеходеца В.М.П., като й
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на трето, четвърто и
пето ребро в ляво по задна мишнична линия, довело до трайно затрудняване
движението на снагата. Сочи се, че деянието е извършено в пияно състояние, като
по НОХД №1906/2016 г. на ПлРС ответникът е сключил споразумение, с което се е
признал за виновен. Твърди се, че автомобилът, управляван от ответника, е бил
застрахован в ищцовото дружество по полица №BG/01/11500260470, валидна от 00,00
ч. на 28,10,2015 г. до 24,00 ч. на
27,10,2016 г. Твърди се, че за ПТП е виновен ответника, видно от споразумение
от 12,08,2016 г. по НОХД №1906/2016 г. на ПлРС, със което същия се е признал за
виновен за извършено престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“ вр.ал.1, б.“б“
вр.чл.342, ал.1, вр.чл.129, ал.2 вр.ал.1 от НК. Сочи се, че с уведомление за
щети по МПС от 05,04,2017 г. пред ищеца е заведена претенция за обезщетение за
претърпените от В.П. болки и страдания, образувана е щета №1000/17/740/500013,
като с решение от 24,04,2017 г. по тази щета е определено обезщетение в размер
на 8000,00 лева, което е прието от пострадалата и е заплатено на 05,06,2017 г.
Излагат се доводи, че съгласно чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, освен в случаите
по чл.433, т.1, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното
от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил
нарушение по Закона за движението по
пътищата,
като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под
въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се
подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други
упойващи вещества. Ангажира се становище, че застраховани лица по смисъла на
чл.477, ал.2 от КЗ са собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен
застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно
средство на законно основание. В заключение ищеца моли съда да постанови
решение, с което на основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ да осъди ответника да заплати
на ищеца сумата от 8000,00 лева, представляваща изплатеното застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди на В.М.П., по щета №1000/17/740/500013 по
описа на З. „А.Б.“ АД, на основание застрахователна полица №BG/01/11500260470,
валидна от 00,00 ч. на 28,10,2015 г. до
24,00 ч. на 27,10,2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ
до окончателното изплащане на сумата. Ищеца претендира и направените деловодни
разноски. В с.з. проц.представител на ищеца моли съда да уважи претенцията,
като сочи, че възражението за валидност на застрахователния договор е
неотносимо, доколкото той представлява търговска сделка.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, чрез назначен особен
представител - адв.А.Г. от ПАК, в който се сочи, че липсва валидно
застрахователно правоотношение, тъй като договорът не е подписан от
застрахованото лице, поради което изплатеното обезщетение следва да се търси от
гаранционния фонд. Твърди се, че не е установено дали виновният водач е ползвал
автомобила на правно основание, като се сочи, че денят на ПТП е неделя и липсва
причина работодателят да е предоставил автомобила в почивен ден. Прави се
възражение, че доколкото ответникът не е участвал в сключеното между
застраховател и пострадал споразумение, същото не го обвързва, и счита
определеното обезщетение за завишено по размер. Прави се възражение и за
погасяване по давност на регресното вземане. В с.з. особения представител на
ответника ангажира съображения, идентични на изложените в отговора на ИМ.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От приложената по делото /в заверен копие/ застрахователна
полица №BG/01/115002601470, сключена между ищеца по делото и ***, се
установява, че за МПС с рег. №ЕН1661КА, е сключена застраховка ГО от 20,10,2015
г. за периода от 000,00 ч. на 28,10,2015 г. до 24,00 ч. на 27,10,2016 г.
Установява се от представеното по делото копие
от протокол по НОХД №1906/2016 г. на ПлРС, че ответникът, в качеството му на
подсъдим, е сключил споразумение, по силата на което се е признал за виновен за
това, че на 10,04,2016 г., в ***, при управление на товарен автомобил марка ***,
нарушил правилата за движение по пътищата както следва:
- чл. 5. (1) от ЗДвП Всеки участник в
движението по пътищата:
1. с поведението си не трябва да
създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди;
- чл.5 (2) от ЗДвП Водачът на пътно превозно
средство е длъжен:
1.да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на
двуколесни пътни превозни средства;
- чл. 20. (1) от ЗДвП Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
- чл. 25. (1) от ЗДвП Водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе
от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга
пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение.
Чл. 40. (1) от ЗДвП Преди да започне движение
назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници
в движението.
Чл.40. (2)от ЗДвП По време на движението си
назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство,
а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности
и по непредпазливост причинил на В.М.П. ***
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на трето, четвърто и пето
ребро в ляво по задна мишнична линия, довело до трайно затрудняване движението
на снагата, като деянието е извършено в пияно състояние - престъпление по
чл.343, ал.3, б.“а“, вр. с ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.129, ал.2, вр.
ал.1 от НК, във вр. с чл.5, ал.1 и ал.2, вр. чл.20, вр. чл.25,ал.1, вр. чл.40,
ал.1 и ал.2 от ЗДвП.
Видно е от представеното по делото Уведомление
за щети 1000/17/140/500013, че на 05,04,2017 г. лицето ***М.П. е завела щета
пред ищеца за ПТП, случило се на 10,04,2016 г., като е заявила изплащане на
обезщетение. На същата дата е подадено и саморъчно уведомление от ***М.П. за
заплащане на обезщетение в размер на 8000,00 лева, възоснова на което е
образувана щетата. Копие от уведомлението е представено по делото.
От приложения Доклад по щета №1000-17-*********
се установява, одобрена сумата на претендираното обезщетение.
От представеното копие от АУАН от 10,04,2016
г., бл.№446812, се установява, че е съставен във връзка с процесното ПТП, като
на мястото за „възражения“ нарушителят А.К.М. саморъчно е изписал „нямам, аз
бях водача“. В АУАН е отразена констатирана от органите на КАТ употреба на
алкохол от водача в концентрация от 1,23 промила.
От представените болнични листи и епикриза на В.П.
се установяват причинените на пострадалата телесни увреждания.
От представеното копие на Решение от 24,04,2017
г. на застрахователна експертна комисия към ищцовото дружество се установява,
че е взето решение претенцията на В.П. да бъде уважена.
От представеното копие на споразумителен
протокол между ищцовото дружество и ***П. се установява, че страните са приели
размер на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000,00 лева, като
същите са изплатени на 05,06,2017 г. – видно от представеното копие от преводно
нареждане.
Видно е от представената по делото Регресна
покана изх. №310-03-2574/20,03,2020 г., невръчена на ответника /отразено е в
обратната разписка, че адресатът се е преместил от адреса – къщата съборена/,
че ищецът е отправил покана до ответника да възстанови сумата от 8000,00 лева.
От представената разпечатка от проверка на
задължителна застраховка ГО в сайта на Гаранционен фонд-София се установява, че
към дата 10,04,2016 г. МПС с ***има активна застраховка ГО.
От показанията на св.В.П. се установява, че
била блъсната в гръб от товарния автомобил, който при движение напред-назад я
завъртял и попаднала под автомобила. Свидетелката сочи, че имала плеврални
изливи, три счупени ребра и 50 дни не можела да стане от леглото. Сочи се, че
преди да дойде Бърза помощ дошла полиция, която съставила протокол и
установила, че шофьора е употребил алкохол.
От заключението на ВЛ по изготвената комплексна
експертиза се установява, че ударът между автомобила и пешеходката е реализиран
първоначално под масовия център на пешеходката, с контакт между горната част от
долни крайници на пострадалата и облицовка на задна броня на МПС. От посоченото
начало на удара върху крайниците на пешеходката е възникнал незначителен ударен
импулс, приложен в контактното петно и действащ по поска движението на
автомобила, като е започнало пропадане на горната част от тялото към задните
врати от тилната част на МПС с едновременно въртене през масовия център.
Последвал е контакт на тялото в задните врати на МПС с последващо отхвърляне и
падане на тялото върху асфалтовата настилка. От техническа гледна точка
причините за ПТП са свързани с действията на водача на МПС, изразяващи се в
движение на заден ход без да се убеди, за присъствие и наличие на пешеходци
върху пътното платно към момента на реализираното постъпателно движение и реализиране
на спиране със закъснение. Посочва се, че на В.П. по време на ПТ са причинени
контузия на тялото, с охлузни рани в седалищната област, лицето, счупване чрез
разместване на 3,4 и 5-то поредни ребра в ляво. Сочи се, че уврежданията са травматични
и отговарят да са причинени по време и начин, както се съобщава. ВЛ сочи, че са
причинени продължителни болки и страдания и трайно /по 2-3 месеца/ затруднено
движение на снагата поради счупените три поредни леви ребра по задна мишечна
линия.
В с.з. ВЛ автотехнически експерт пояснява, че пешеходката
е била със странична лява част към тилната част на МПС и при обръщане на
главата наляво, съобразно звука на движение на автомобила, би могла да
възприеме, ако е със запазен слух, евентуално звуковото усещане от работата на
двигателя и да възприеме и автомобила като начин на движение към нея.
От заключението на ВЛ по СИЕ се установява, че
съгласно представените от ищеца счетоводни документи, по полица №
BG/01/115002601470, издадена на 20,10,2015 г., е извършено еднократно плащане в
размер на 411,88 лева на 20,10,2015 г. ВЛ е установило, че застрахователно
обезщетение в размер на 8000,00 лева е платено на 05,06,2017 г. по сметка с
титуляр В.П. и основание – щета №1000/17/140/500013.
От представеното копие на писмо
изх.№24-01-300/17,06,2021 г. от ГФ-София се установява, че за МПС с ***към дата
10,04,2016 г. има активна застраховка ГО по полица BG/01/115002601470.
Въз основа на изложената фактическа обстановка
и съобразявайки КА становището на страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.500 от КЗ. Съгласно разпоредбата на чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, освен в случаите по
чл.433, т.1, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач: 1. при настъпването на пътнотранспортното произшествие е
извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал
моторното превозно средство под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по
закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества
или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол,
наркотици или други упойващи вещества. По делото не се спори, а и се установява
от приобщените доказателства – протокол от с.з. по НОХД №1906/2016 г. на ПлРС с
инкорпорирано в него споразумение, че ответникът по делото е извършил нарушение
по ЗДвП след употреба на алкохол.
Съдът счита за неоснователно възражението на
особения представител на ответника, че не е налице валидно застрахователно
правоотношение между ищеца и собственика на МПС, участник в ПТП /поради липса на подпис на представеното
копие от застрахователната полица/, доколкото по делото са налице
категорични данни – справка от Гаранционен фонд, заключение на ВЛ по СИЕ, че
към датата на ПТП процесното МПС с ***е имало валидна застраховка ГО. Следва да
се отбележи също така, че сключването на застрахователния договор е търговска
сделка, поради което поставянето на подпис не се отразява на валидността й. С
оглед развитието на дигитализацията във всяка една от сферите на обществото все
по-често се предлагат застрахователни услуги от разстояние, без физическо
подписване на сключените застрахователни договори, поради което е житейски
логично процесната полица да е сключена именно по този начин.
Вида на настъпилите увреждания не са спорни, а
и се установяват от приетите писмени доказателства /болничен лист и епикриза/ и
от изслушаното заключение на комплексната експертиза.
Неоснователно е възражението на особения
представител на ответника, че не е установено дали същият е управлявал
процесното МПС на правно основание. Дори и МПС да е управлявано без основание,
не може ответникът да черпи права от собственото си неправомерно поведение и да
претендира недължимост на сумата от 8000,00 лева.
По отношение размера на претенцията - съдът счита за неоснователно възражението на
особения представител за съпричиняване на вредите от страна на пострадалата и
съответно за намаляване с 30% на платеното обезщетение, доколкото от
заключението на ВЛ по комплексната експертиза категорично се установи, че от
техническа гледна точка причините за ПТП са свързани с действията на водача на
МПС, изразяващи се в движение на заден ход без да се убеди, за присъствие и
наличие на пешеходци върху пътното платно към момента на реализираното
постъпателно движение и реализиране на спиране със закъснение.
Поради изложеното относно настъпилото
застрахователно събитие и изплащане на обезщетението, застрахователното
дружество е встъпило в правата на застрахования съгласно чл.411 от КЗ, а в
случая на основание чл.500 от КЗ, поради причиняване на пътнотранспортното
произшествие при нарушение на Закона за движението по пътищата, и при
управление на моторното превозно средство под въздействие на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. Възникнало е правото
му на регрес, предявено чрез иска по повод който е образувано настоящото дело.
По изложените по – горе съображения претенцията
е основателна и доказана и следва да бъде уважена.
При този изход на спора в тежест на ответника
следва да бъдат възложени по реда на чл.78, ал.1 от ГПК сторените от ищеца в
производството разноски, в размер на 320,00 лева за държавна такса, 450,00 лева
за особен представител, 716,00 лева за депозит за вещи лица, 10,00 лева депозит
за свидетел, 5,00 лева ДТ за съдебно удостоверение и 876,00 лева за адвокатско
възнаграждение. Съдът счита, че възражението за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение е неоснователно, доколкото минималното такова по
чл.7, ал.2, т.3 от наредба №1/2004 г. на ВАдвС възлиза на 730,00 лева, а делото
е разгледано в две заседания, с фактическа и правна сложност е и са събирани
допълнителни доказателства.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на
основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ А.К.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на З. „А.Б.“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ***, представлявано от ***, сумата от 8 000,00 лева,
представляваща изплатеното застрахователно обезщетение за неимуществени вреди
на В.М.П., по щета №1000/17/740/500013 по описа на З. „А.Б.“ АД, на основание
застрахователна полица №BG/01/11500260470, валидна от 00,00 ч. на 28,10,2015 г.
до 24,00 ч. на 27,10,2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
ИМ до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК А.К.М.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
на З. „А.Б.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** ***, представлявано от ***, сторените
деловодни разноски както следва - 320,00 лева за държавна такса, 450,00 лева за
особен представител, 716,00 лева за депозит за вещи лица, 10,00 лева депозит за
свидетел, 5,00 лева ДТ за съдебно удостоверение и 876,00 лева за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред ПлОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: