РЕШЕНИЕ
№ 1235
гр. Бургас, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20222120100848 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от Т. П. Ч. против „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД искова молба, с която се моли да бъде
признато за незаконно и да бъде отменено уволнението на ищеца, извършено със Заповед № ИР21-
15/13.12.2021 г. на управителя на ответното дружество, да бъде възстановен ищеца на заеманата
преди уволнението длъжност „********”, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
обезщетение за оставането му без работа поради уволнението в размер на 1 442,33 лв. месечно за
период от не повече от 6 месеца или общо 8 653,98 лв., като в последното съдебно заседание е
направено уточнение в размера на този иск, а именно за периода 14.12.2021 г. – 30.05.2022 г. се
претендира обезщетение в размер на 7 931,80 лв., ведно със законната лихва от предявяването на
иска до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба се твърди, че страните са били в
трудово правоотношение от 15.11.2018 г., като ищецът е заемал длъжността „********“ за работа
от разстояние по смисъла на чл. 107з от КТ, а със Заповед № 31/15.11.2018 г. е определен и
регионът, в който служителят да извършва дейността си, а именно Б****, С***** и Я*****.
Твърди се също така, че на 13.12.2021 г. работодателят е отправил до служителя предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение с посочено основание „съкращаване на щата и
утвърждаване на ново щатно разписание“, като на същата дата на ищеца е била връчена и Заповед
№ ИР21-15/13.12.2021 г., с която трудовото правоотношение между страните е било прекратено на
осн. чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 1 от КТ – поради закриване на част от предприятието, извършено
със заповед от 10.12.2021 г. Ищецът счита, че уволнението му е незаконно, тъй като работодателят
е допуснал нарушения на закона и злоупотреба с право, а именно: налице е противоречие между
посоченото в предизвестието основание и това, което е посочено в заповедта за уволнение, което
води до неяснота за служителя на какво основание договорът му е бил прекратен и го лишава от
възможността да защити правата си; към датата на прекратяването на трудовото правоотношение
не са били налице хипотезите нито на съкращаване на щата, нито на закриване на част от
предприятието; на ищеца не е известно работодателят да е извършил подбор, а ако е извършил
такъв, ищецът го оспорва, като твърди, че не са били правилно приложени установените в чл. 329,
ал. 1 от КТ критерии. Ищецът се явява лично и с процесуален представител в съдебно заседание,
поддържа исковете, ангажира доказателства, претендира присъждане на направените разноски по
1
делото.
Така предявените искове са с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, вр. чл.
225 от КТ, като същите са допустими.
Ответното дружество е подало писмен отговор, в който е оспорило предявените искове
като неоснователни. Твърди, че със Заповед № ИР21-12/ 10.12.2021 г. работодателят е закрил
длъжността „*******“ с месторабота в регионите област Б****, С**** и Я****** и е предприел
стъпки по закриване на своя офис в гр. Б****. Според ответника, в случая не е било необходимо
извършването на подбор, тъй като в дружеството са налице отделни длъжности „*******“ с
месторабота в различни региони на страната, но въпреки това работодателят е решил да извърши
подбор измежду всички служители, извършващи действия по процесуално представителство в
рамките на изпълнителен процес, независимо от работата им в различни населени места, при който
ищецът е събрал най-малък брой точки. На следващо място се твърди, че в случая е налице реално
съкращаване на щата, тъй като работата по процесуално представителство по изпълнителни дела в
областите Б****, С***** и Я**** е била преустановена, а не е била възложена на служители -
*******. Твърди се също така, че с връчване на предизвестието на 13.12.2021 г. ищецът е бил
уведомен за извършеното съкращаване на щата, както и за това, че трудовото му правоотношение
се прекратява, считано от 14.12.2021 г., без спазване на целия срок на предизвестието, поради
което му е било изплатено обезщетение по чл. 222 от КТ. Предвид горното, ответникът счита, че
уволнението на ищеца е законосъобразно, поради което предявените искове са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени. При условие на евентуалност, а именно ако уволнението бъде
отменено като незаконно, е заявено възражение за прихващане до размера на по-малката сума
между обезщетението по чл. 225 от КТ, което евентуално ще бъде присъдено на ищеца, и сумата
от 2 626,45 лв., представляваща сбор от платените му при прекратяването на трудовия му договор
обезщетения по чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на 1 442,33 лв. и по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на 1
184,12 лв., които обезщетения ще се явят платени на отпаднало основание и ще подлежат на
връщане при евентуална отмяна на уволнението. В съдебно заседание се явява процесуален
представител на ответника, който поддържа отговора, ангажирани са доказателства. Претендира се
и присъждане на направените от ответника разноски. Направено е възражение за прекомерност на
платеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите
на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен Трудов договор № **/****** г., сключен между ищеца Т.Ч. и
ответното дружество, с който ищецът е бил назначен на длъжността „*******“ с шифър по НКПД:
******, за работа от разстояние – в избрано от служителя помещение, находящо се извън
помещенията на работодателя в гр. Б****, ул. ********, освен в случаите, когато служителят е в
процес на извършване на дейността си в определения му регион, който е съгласуван между
страните и е посочен в заповед за определяне на регион, представляваща неразделна част от
трудовия договор. В чл. 3 на трудовия договор е предвидено, че същият е със срок за изпитване – 6
месеца, уговорен в полза на работодателя, като в случай, че договорът не бъде прекратен преди
изтичане на срока за изпитване от работодателя, той се счита за окончателно сключен трудов
договор за неопределен срок. В чл. 4 е уговорен 30-дневен срок за предизвестие за прекратяване на
договора, който е еднакъв и за двете страни. Върху трудовия договор е отразено, че служителят е
постъпил на работа на 19.11.2018 г.
По делото е представена Заповед № 31/15.11.2018 г., издадена от ответното дружество, с
която е определен регионът, в който юрисконсулт Т.Ч. ще извършва дейността си по сключен
Трудов договор № ****/****** г., а именно: Б*****, С***** и Я*****, като е посочено, че
заповедта влиза в сила от подписване и влизане в сила на трудовия договор на лицето, т.е. от
19.11.2018 г.
Представена е длъжностна характеристика за длъжността „**********“ към отдел
„************” на ответното дружество, съгласно която основните задължения на юрисконсулта
са следните: извършва дейности, свързани със съдебно събиране на вземания по отношение на
длъжници в поверения му регион, като извършва справки в районните и окръжните съдилища, но
не само и при съдебни изпълнители по образувани дела на дружеството; осъществява процесуално
2
представителство на дружеството по граждански и изпълнителни дела пред съдебните органи в
поверения му регион; оказва правна помощ във връзка с прилагане на съдебната процедура по
събиране на вземания на служители и длъжници на дружеството в поверения му регион;
представлява дружеството пред съдилищата, съдебните изпълнители, органи на МВР и пред трети
лица във връзка с дейността на дружеството в поверения му регион; представлява дружеството в
рамките на пълномощията си пред държавни и общински органи в поверения му регион; изготвя
проектодоговори, пълномощни, правни становища и други документи, свързани с юридическата
дейност на дружеството; съдейства при издаване на документи от органите на съдебната власт в
поверения му регион; взаимодейства с нотариуси по повод дейността на дружеството в поверения
му регион; съдейства на съдебни изпълнители по изпълнителни дела срещу длъжници на
дружеството; изпълнява и други текущи задачи, които са му възложени от ръководството и са
свързани с дейността му; участва активно в програмите за обучение, провеждани от дружеството.
В р-л III на длъжностната характеристика е посочено, че длъжността „**********“ е пряко
подчинена на Ръководител отдел „*******” на дружеството, а съгласно р-л IV на същата
служителите, заемащи длъжността „***********“, следва да имат висше юридическо образование,
както и юридическа правоспособност.
По делото е представена и длъжностна характеристика за длъжността „***********“,
НКПД *********, към Съдебна дирекция, отдел Съдебен, подчинена на Ръководител юридически
екип/Ръководител юридически екип и екип „Деловодство“, длъжностните задължения на която не
са идентични със задълженията на заеманата от ищеца длъжност „*************“, макар част от
тях да се припокриват.
На 13.12.2021 г., в 13:41 ч., на Т.Ч. е било връчено предизвестие от 13.12.2021 г. за
прекратяване на трудови правоотношения, с което същият е уведомен, че сключеният между него
и „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД трудов договор ще бъде
прекратен, считано от 14.12.2021 г., във връзка със Заповед № ИР21-12/10.12.2021 г. на управителя
на дружеството за съкращаване на щата и утвърждаване на ново щатно разписание, считано от
10.12.2021 г., с която длъжността „***********“, с код по НКПД: *********, с месторабота в обл.
Б******, С****** и Я******, е закрита.
На 13.12.2021 г., в 13:45 ч., на ищеца е била връчена и Заповед № ИР21-15/13.12.2021 г. на
управителя на ответното дружество, с която считано от 14.12.2021 г. е прекратено трудовото им
правоотношение на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 1 от КТ – поради закриване на част от
предприятието, извършено със Заповед № ИР21-12/10.12.2021 г. на работодателя. Със заповедта
също така е разпоредено на служителя да бъдат изплатени следните обезщетения: по чл. 220, ал. 1
от КТ - за неспазен срок на предизвестието - 1 442,33 лв., по чл. 222, ал. 1 от КТ - за оставането му
без работа поради съкращаване на щата – след представяне на трудовата му книжка до 31.01.2022
г. за изчисляване на размер на обезщетението, както и по чл. 224, ал. 1 от КТ – за 2 дни неползван
платен годишен отпуск.
Видно от приложения фиш за полученото от ищеца трудово възнаграждение за м. декември
2021 г., на същия са били платени обезщетение за неизползван отпуск – 65,56 лв. и обезщетение по
чл. 220, ал. 1 от КТ – 1 442,33 лв., а на 10.02.2022 г. ответникът е превел по банковата сметка на
ищеца и сумата от 1 184,12 лв. (видно от представеното преводно нареждане), като в проведеното
на 11.04.2022 г. открито съдебно заседание ищецът е признал, че е получил тези суми, поради
което съдът е приел за безспорен и ненуждаещ се от доказване фактът на получаването от ищеца
на сумите, които са предмет на заявеното от ответника възражение за прихващане.
В същото съдебно заседание съдът е приел за безспорно между страните и ненуждаещо се
от доказване и обстоятелството, че след 13.12.2021 г. ответното дружество е продължило да подава
заявления за издаване на заповеди за изпълнение в съдилищата в съдебните райони Б****, С*****
и Я******, както и да образува и води изпълнителни дела в тези райони.
По делото е представено щатно разписание на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД към 01.12.2021 г., в което са предвидени 2 щатни бройки за
длъжността „********“ – области Б*****, С****** и Я******, при общо 14 щ. бр. за длъжността
„*********“ в цялата страна.
3
Със Заповед № ИР21-12/10.12.2021 г. на управителя на ответното дружество, копие от
която е представено по делото, е отменено действащото щатно разписание на дружеството и е
утвърдено ново щатно разписание, в сила от датата на издаване на заповедта, като е закрита
длъжността „***********” с месторабота в регионите обл. Б*****, С***** и Я*****, съкратена е
една от двете щатни бройки за длъжността „**********” с месторабота в регионите П*******,
П**** и С****** и е разпоредено покани към длъжници, срещу които са образувани
изпълнителни дела в регионите област Б*****, С******, Я******, П******, П**** и С***** да се
организират от Дирекция „Оперативна дирекция”/Отдел „**********” извънсъдебно, като няма да
се извършва процесуално представителство. В заповедта също така е посочено, че следва да се
извърши подбор между всички служители, заемащи длъжността „*********” и
„****************”, игнорирайки мястото им на работа, тъй като задълженията им са сходни,
които служители са били общо 15. От подбора са изключени три служителки, които към онзи
момент са били в отпуск по чл. 163, ал. 1 от КТ и са се ползвали със закрила от уволнение по
смисъла на чл. 333, ал. 6 от КТ. Определена е и комисия за извършване на подбора в състав Я.Я. -
управител, А. Б. – Директор Съдебна дирекция и Б. О. – Ръководител Юридически екип, както и са
посочени критериите, по които да се извърши подборът, като е разпоредено той да бъде извършен
на 10.12.2021 г. и на служителите, които са събрали най-малък брой точки, да бъдат връчени
предизвестия за прекратяване на трудовото им правоотношение.
Представено е и ново щатно разписание, в сила от 10.12.2021 г., в което липсват щатни
бройки за длъжността „*******” с месторабота в регионите обл. Б****, С**** и Я*****, а за
длъжността „******” с месторабота в регионите П*****, П**** и С***** е предвидена 1 щ.бр.,
т.е. били са съкратени общо 3 щ.бр. за длъжността „********”.
По делото са представени длъжностните характеристики на всички служители, заемащи
длъжностите „*********” и които са с място на работа в различни области на страната, като от
длъжностните характеристики се установява, че се касае за еднородни длъжности в предприятието
на ответника, в който случай работодателят е имал не право, а задължение да извърши подбор по
чл. 329 от КТ измежду всички работници, заемащи тази длъжност, и да уволни тези от тях, които
са с най-ниска квалификация и работят най-некачествено.
Като доказателство по делото е представен протокол от заседанието на комисията,
определена за извършване на подбора, в който са посочени служителите, между които е извършен
подборът - общо 12 служители на длъжност „***********”, тъй като двама от служителите,
заемащи тази длъжност, както и единственият служител на длъжността „************”, са били
изключени от подбора, поради закрилата на чл. 333, ал. 6 от КТ.
В протокола е посочено, че по критерий „Квалификация – образование” всички служители
получават максимален брой точки – 12, тъй като всички притежават едно и също образование и
придобита юридическа правоспособност.
По критерий „Начин на справяне с работата”, подкритерий „Ниво на справяне с
възложените задачи”, на ищеца Т.Ч. са дадени 2 точки, като мотивите на комисията са, че той се
справя незадоволително с възложените му задачи, не се наблюдава нужното старание в работата и
липсва изпълнение на поставените задачи в цялост. По подкритерий „Бързина за изпълнение на
задачите и съсредоточеност по време на работния процес” ищецът е получил 3 точки, а мотивите
за това са, че не работи бързо за изпълнение на задачите си и не проявява съсредоточеност. По
подкритерий „Изпълнение на поставени таргети” Т.Ч. е получил 5 точки, като е посочено, че
средният му резултат от изпълнението за тримесечието е 56,55 %. На база на оценките по
подкритериите, по критерий „Начин на справяне с работата” на ищеца са дадени общо 3,33 точки.
Средният резултат на ищеца от извършената оценка по двата критерия е 7,66, което е най-слабият
резултат измежду всички служители.
С оглед на така извършения подбор, комисията е предложила да бъдат прекратени
трудовите правоотношения с ищеца Ч., с Г. Г. и с К. Х., които са тримата служители, получили
най-ниски оценки при подбора.
В писмено становище от 31.03.2022 г. ищецът е оспорил двете щатни разписания, Заповед
№ ИР21-12/10.12.2021 г. - в частта по т. III, касаеща извършването на подбора, както и протокола
4
за извършения подбор, като твърди, че същите са антидатирани и съставени за нуждите на
настоящото дело.
По делото са разпитани свидетелите Г.Г., А. Б., А. С. и М. И. – всички без родство със
страните.
Св. Г. заявява, че е работил като ******* в ответното дружество до 13.12.2021 г., като
първоначално е работил от дома си, а след това в офис на дружеството в гр. Б****, а ищецът му е
бил колега. Твърди, че на него и на ищеца, както и на всички останали юрисконсулти, е била
възлагана един и същ вид работа, като разликата е била в броя на възложените случаи за работа, но
всички са работили по една и съща методика, независимо от районите, в които са работили.
Заявява, че заявленията за издаване на заповеди за изпълнение, както и молбите за образуване на
изпълнителни дела са били изготвяни в Съдебна дирекция, централен офис – С*****, и са били
подавани от там, а юрисконсултите са били натоварени със събирането на изпълнителните листи и
с работа по изпълнителните дела. Твърди също така, че в началото на януари 2021 г. до средата на
април 2021 г. на него и на ищеца е била възложена работа и в район В****Т****. Свидетелят
заявява, че не знае как е бил осъществяван контрол над работата им. Заявява също така, че за него
„целеполагане“ е неясен критерий, тъй като юрисконсултите не са знаели как са били определяни
сумите (т.нар. таргети), които е следвало да съберат през съответното тримесечие. Твърди, че
познава И. М., като на 10.12.2021 г. последният е написал прощален имейл, с който е уведомил
колегите си, че напуска дружеството по собствена инициатива с едномесечно предизвестие.
Заявява, че юрисконсултите са въвеждали действия в софтуера със собствения си профил, като
информацията е била видима за ръководителите им, но не всички извършвани от тях действия е
било възможно да се отразяват в системата – например проверки по дела в съда, събиране на
изпълнителни листи. Свидетелят заявява, че също води дело с ответното дружество, спорът по
който е идентичен с настоящия спор.
Св. Б. заявява, че работи в ответното дружество на длъжността Директор Съдебна
дирекция, като в това си качество ръководи съдебното събиране и осъществява контрол върху
работата на служителите, които се занимават с процесуално представителство по граждански и
изпълнителни дела. Пряк контрол върху работата на юрисконсултите, които се занимават с
изпълнителното производство, се осъществява от ръководителите екипи, а последните са
подчинени пряко на нея. Твърди, че в служебните задължения на длъжностите „******“ и
„******“ са включени единствено дейности по представителство на дружеството по изпълнителни
дела и при длъжници с цел събиране на суми по изпълнителните дела. Заявява, че длъжността
****** за обл. Б*****, С**** и Я***** е била съкратена и офисът в гр. Б**** е бил закрит по
икономически причини, тъй като през дълъг период събираемостта в този район е била
изключително ниска, като тя е участвала в комисията за извършване на подбора на 10.12.2021 г. На
13.12.2021 г. лично тя връчила на ищеца Ч. документите за прекратяване на трудовото му
правоотношение, като първо му връчила предизвестието и му обяснила причините, довели до
съкращаването на щата и закриване на длъжността, като останала с впечатление, че той разбира на
какво основание е прекратено трудовото му правоотношение. След подписване на предизвестието
свидетелката връчила на ищеца и заповедта, в която било описано обезщетението, което следва да
се изплати на служителя, както и срокът, в който той да представи трудовата си книжка. Твърди,
че подборът е бил извършен на 10.12.2021 г., като за база на подбора са били взети атестациите на
служителите за третото тримесечие на 2021 г., от които било установено, че Т.Ч. е с най-ниско
изпълнение на поставените финансови цели, както и че от седем поставени задачи той е изпълнил
изцяло само една, а всички останали са били или некачествено, или частично изпълнени. Било
установено също така манипулиране на системата, като са били повтаряни действия, били са
въвеждани действия, които реално не са били извършвани, били са манипулирани и дати на част
от извършените действия. Поради това най-ниска оценка е била дадена на Т.Ч.. Според
свидетелката, критериите за подбора са били както начинът на работа на служителите, така и
изпълнението на финансовите цели, които са много важни за дружеството. Твърди, че таргетите се
поставят единствено върху вече образувани изпълнителни дела, а преди образуването на
изпълнителните дела се прави проверка на здравните осигуровки на длъжниците, на имуществото
им и дела се образуват само ако има такива. Свидетелката заявява, че трудовите задължения на
юрисконсултите са еднакви, като само мястото им на работа е различно. Заявява също така, че
5
всички действия в системата се отчитат на дневна база и така се съпоставя работата на 12-те
юрисконсулта и може да се направи преценка от ръководителя относно бързината и
съсредоточеността им. Според свидетелката, „Бързина и съсредоточеност“ означава брой
поставени действия на дневна база, като тя следи и часовете на действията, както и дали
предприетият способ е най-удачен към съответното задължение. Според свидетелката, ищецът е
имал трайно неизпълнение на задачите и в предходните тримесечия, а не само в третото
тримесечие на 2021 г.
С оглед показанията на св. Б*****, от които се установява, че действително са били
съкратени щатни бройки за длъжността „*******”, счцитано от 10.12.2021 г., както и че подбор
между служителите е бил извършен на 10.12.2021 г. от назначената за това комисия, съдът намира
за неоснователно направеното от ищеца оспорване на двете щатни разписания, на заповедта на
управителя на ответното дружество, в частта касаеща процедурата за подбора, както и на
протокола от заседанието на комисията по извършване на подбора с твърдението, че същите са
антидатирани.
Св. С***** заявява, че работи в ответното дружество като оператор в **********, като
работата й се състои в това да се свързва със задължените лица и да работи по случаи, които са
минали вече гражданско дело – уведомява клиентите за това, че има входирано гражданско дело,
че има издадени документи от съда, разяснява им какво пише в заповедта, с какво време
разполагат и как да заплатят сумата, която дължат; актуализира информацията за личните данни на
клиентите в системата; има право да разсрочва задълженията и да се уговаря с клиентите за
плащанията. Твърди, че всяка сутрин получава имейл от ръководителя си със задачите за деня.
Заявява, че в предходни периоди е звънила и на длъжници по изпълнителни дела, като от м.
декември 2021 г. отново е започнала да работи с тези пакети, като е обработвала и дела на Т.Ч..
Твърди, че предимно разговаря с длъжниците и уговаря плащанията, но не прави справки за
имуществото им, както и не прави писмени споразумения с длъжниците.
Св. И***** заявява, че първоначално е работила в ответното дружество като юрисконсулт
в офис гр. В*****, а от м. януари 2022 г. заема длъжността Ръководител екип, като в екипа й
попадат районите на областите В****, Ш****, Р***, С***, Л****, П****, В**** Т*** и Г****.
Твърди, че след затварянето на офиса в гр. Б**** делата са били разпределени на *******. Заявява,
че след като е заела сегашната си длъжност, е разгледала по своя инициатива делата на бившите си
колеги от офиса в гр. Б****, като е установила наличие на манипулирани действия в системата, а
по някои дела е следвало да се предприемат действия, като тя лично е работила по дела на колегите
й от офиса в гр. Б****, а някои от действията е възлагала на юрисконсултите в гр. В****. Твърди,
че осъществява контрол върху служителите като следи броя на действията им в системата, както и
проверява дали действията и становищата им са адекватни.
По делото са представени атестационните карти за третото тримесечие на 2021 г. на всички
юрисконсулти, участвали в подбора, които атестационни карти според свидетелката Б***** се
били използвани при извършването на подбора. От атестационната карта на ищеца е видно, че
същият е събрал 56,55 % от поставената му финансова цел, изпълнил е изцяло 2 задачи, 4 от
задачите му са частично изпълнени, а 1 задача не е изпълнена. Цялостната му оценка е, че е
останал далеч от изпълнението на поставената финансова цел, като е посъветван да подобри
събираемостта чрез доброволно договаряне, да следи обещанията за плащане, както и делата, по
които е спряла регулярната вноска.
При запознаване с останалите атестационни карти се установява следното:
- И. М. е изпълнил 115 % от поставената му финансова цел, изпълнил е изцяло само 1 от
задачите, неизпълнена е останала 1 задача, а 7 от задачите са частично изпълнени;
- В. С. е изпълнил 86,40 % от поставената му финансова цел, изцяло е изпълнил 4 задачи,
не е изпълнил 3 задачи и частично е изпълнил 2 задачи;
- Г. Г. е изпълнил 58 % от поставената му финансова цел, изцяло е изпълнил 3 задачи, не е
изпълнил 1 задача и частично е изпълнил 3 задачи;
- К. Х. е изпълнила 89,19 % от поставената й финансова цел, изцяло е изпълнила 2 задачи,
не е изпълнила 2 задачи и частично е изпълнила 3 задачи;
6
- Д. И. е изпълнила 92,37 % от поставената й финансова цел, изцяло е изпълнила 4 задачи,
не е изпълнила 1 задача и частично е изпълнила 1 задача;
- В. М.е изпълнила 73,40 % от поставената й финансова цел, изцяло е изпълнила 2 задачи и
частично е изпълнила 4 задачи;
- В. С. е изпълнила 35 % от поставената й финансова цел, изцяло е изпълнила 2 задачи, не е
изпълнила 2 задачи и частично е изпълнила 4 задачи;
- М. И. е събрала 97 % от поставената й финансова цел и изцяло е изпълнила и 7-те си
задачи;
- в атестационната карта на Д. Г. не е посочена финансова цел, която да му е била поставена
за изпълнение, нито е посочено кои от поставените му задачи той е изпълнил изцяло, частично или
не е изпълнил.
С оглед на така представените атестационни карти за съда остава неясно какви са били
мотивите на комисията за даване на оценките по критерия „Ниво на справяне с поставените
задачи“, по който на ищеца са дадени 2 точки (при пълно изпълнение на 2 от общо 7 задачи), на К.
Х. е дадена само 1 точка, при условие, че тя също е изпълнила изцяло 2 от общо 7 задачи, на Д. И.
са дадени само 4 точки, при условие, че тя е изпълнила изцяло 4 от общо 6 задачи, на В. М. са
дадени 8 точки, като тя е изпълнила изцяло само 2 от общо 6 задачи, а на В. С. са дадени 9 точки,
при условие, че тя е изпълнила само 2 от общо 8 задачи, т.е. на служители със сходни показатели
на изпълнение на задачите са дадени съществено различаващи се брой точки – от 1 до 8, без да са
ясни причините за тези разлики.
От събрания доказателствен материал не става ясно също така по какви обективни
показатели са били определяни оценките на служителите по подкритерий „Бързина за изпълнение
на задачите и съсредоточеност по време на работния процес“.
Единственият критерий, по която е ясно какви са критериите за поставяне на съответните
оценки на служителите, е подкритерият „Изпълнение на поставените таргети“, но от друга страна
съдът намира, че не е ясен начинът на определяне размерите на самите финансови цели (таргети) и
дали същите са реално изпълними или не. Освен това е очевидно, че резултатността в тази насока
не зависи само от усилията на съответния служител, натоварен с изпълнението на съответната
финансова цел, а и от външни за служителя фактори, а именно възможностите и волята на самите
длъжници. Поради това съдът намира, че включването на този подкритерий при извършването на
подбора води до необективност на резултатите от подбора и от там - до незаконосъобразност на
самия подбор.
С оглед на горното, съдът намира за установено, че работодателят е извършил
задължителния в случая подбор, но при извършването му не са били спазени предвидените в чл.
329 от КТ критерии, както и работодателят е въвел допълнителни критерии, оценките по които не
са документално обосновани и пораждат съмнение в обективността на подбора.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че при уволнението на ищеца е допуснато
нарушение на чл. 329 от КТ, което води до незаконосъобразност на самото уволнение.
Съдът намира за основателно и другото твърдените на ищеца относно
незаконосъобразността на уволнението му, а именно неяснота относно основанието, на което е
извършено то, тъй като в предизвестието е посочено, че уволнението му е поради съкращаване в
щата, а в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено друго основание –
закриване на част от предприятието. Неоснователни са възраженията на ответника в тази насока и
твърденията му, че трудовото правоотношение е било прекратено с връчването на предизвестието,
в което било посочено действителното основание за извършването му, а не с последващата
заповед, чиято единствена цел била да отрази дължимите на служителя обезщетения. Това би било
вярно само, ако е бил спазен срокът на предизвестието, но в случая този срок не е спазен и
трудовото правоотношение е прекратено преди изтичането му именно с издадената от
работодателя заповед за това, т.е. тази заповед има конститутивно, а не декларативно действие,
както твърди ответникът. Поради това от значение за законността на уволнението е основанието,
което е вписано в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Видно е, че това
основание се различава от основанието, посочено в предизвестието, което представлява порок на
7
уволнението, който затруднява правото на защита на работника. Освен това в случая не се твърди
и не се доказа да е било налице посоченото в заповедта основание, а именно закриване на част от
предприятието, което е друг довод в подкрепа на извода за незаконност на процесното уволнение.
С оглед на това съдът счита, че искът за признаване уволнението на ищеца за незаконно и
за неговата отмяна е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Като последица от признаването на уволнението за незаконно следва да бъде уважен и
акцесорният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, като ищецът бъде възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност „**********” в ответното дружество.
По отношение на третия обективно съединен иск с правно основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от
КТ, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, съдът намира следното:
Видно от представените по делото служебна бележка от 27.05.2022 г., издадена от
Дирекция „Бюро по труда” - гр. Б******, и копие на регистрационна карта, ищецът Ч. е
регистриран като търсещо работа лице от 15.12.2021 г. до момента на издаване на служебната
бележка. Представено е и копие на трудовата книжка на ищеца, от която е видно, че в нея няма
вписване на нов трудов договор след датата на прекратяване на процесния. С оглед на това и тъй
като по делото липсват доказателства ищецът да е започнал работа на друго място след процесното
уволнение, съдът намира, че и третият предявен иск е основателен и на ищеца следва да бъде
присъдено обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от уволнението му на 14.12.2021 г. до
датата на последното съдебно заседание – 30.05.2022 г.
По отношение размера на иска, съдът намира следното:
По делото е представен фиш за заплатата на ищеца за м. декември 2021 г., в който е
посочено, че основната му месечна заплата е 1 376,27 лв. (каквато е посочена и в трудовия му
договор), върху която му се начислява и ДТВ за ТСПО в размер на 4,8 % (по 0,6 % за 8 години
трудов стаж), т.е. брутното му месечно трудово възнаграждение е било в размер на 1 442,33 лв.,
както твърди ищецът. С оглед на това и тъй като в периода 14.12.2021 г. – 30.05.2022 г. има пет
месеца и половина, съдът намира, че на ищеца се следва обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в
размер на 7 932,82 лв., но тъй като искът е предявен за сумата от 7 931,80 лв., то същият се явява
основателен и доказан в този размер.
Предвид основателността на иска по чл. 225, ал. 1 от КТ, следва да се пристъпи към
разглеждане на евентуално заявеното от ответника възражение за прихващане със сумата от
2 626,45 лв., представляваща сбор от платените на ищеца при прекратяването на трудовия му
договор обезщетения по чл. 220, ал. 1 от КТ (1 442,33 лв.) и по чл. 222, ал. 1 от КТ (1 184,12 лв.),
като ищецът е признал, че е получил тези суми. Съдът намира, че това възражение е основателно и
следва да бъде уважено, тъй като горепосочените обезщетения се дължат при условие, че
уволнението на ищеца е законно, поради което с признаването му за незаконно и с неговата отмяна
отпадат основанията за заплащане на горепосочените обезщетения и същите подлежат на връщане
от работника.
В резултат на така заявеното от ответника възражение за прихващане между нарещните
вземания на страните до размера на по-малкото от тях, следва да се приеме, че вземането на ищеца
за полагащото му се обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, което е в размер на 7 931,80 лв., е
частично погасено със сумата от 2 626,45 лв., поради което искът по чл. 225, ал. 1 от КТ следва да
бъде уважен за остатъка от обезщетението, който е в размер на 5 305,35 лв. В останалата му част
този иск следва да бъде отхвърлен като погасен чрез прихващане с насрещните вземания на
ответника към ищеца.
Предвид частичното уважаване на предявените от Т.Ч. искове, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца и част от направените от него съдебно-деловодни разноски
(800 лв. – платено адвокатско възнаграждение), съответна на уважената част от исковете, а именно
сумата от 711 лв. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на платеното от
ищеца адвокатско възнаграждение, тъй като съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е не по-малко от
размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на
договора за правна помощ (в случая 650 лв.), като по делото е предявен и иск за заплащане на
8
обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, за който се дължи отделно възнаграждение, поради което
адвокатското възнаграждение от 800 лв. не е прекомерно.
Ответникът също е поискал присъждане на разноски, но по делото са налице доказателства
за извършени от него разноски само във връзка с иска за отмяна уволнението на ищеца (общо
31,11 лв. – държавни такси), който иск е отхвърлен, поради което на ответника не следва да се
присъждат разноски.
Тъй като настоящото производство е безплатно за работника, то предвид крайното решение
на съда по съществото на спора и на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза
на БРС дължимата държавна такса за разглеждане на уважените искове, която е в общ размер от
312,21 лв. (по 50 лв. за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ и 212,21 лв. за иска по чл. 225, ал.
1 от КТ).
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ, съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Т. П. Ч., ЕГН **********, от
гр. Б*****, ул.***********, извършено със Заповед № ИР21-15/13.12.2021 г. на управителя на
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД.
ВЪЗСТАНОВЯВА Т. П. Ч., ЕГН **********, от гр. Б*****, ул. *************, на
заеманата от него преди уволнението длъжност „*********“ с шифър по НКПД: ********.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, ЕИК:
********, със седалище и адрес на управление: гр. С****, район *******, ул. ************, да
заплати на Т. П. Ч., ЕГН **********, от гр. Б****, ул. *******, сумата от 5 305,35 лв. (пет хиляди
триста и пет лв. и тридесет и пет ст.), представляваща дължимо обезщетение по чл. 225, ал. 1 от
КТ за оставането му без работа през периода 14.12.2021 г. – 30.05.2022 г. поради незаконното
уволнение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.02.2022 г. до
окончателното й изплащане, като в останалата му част над уважения до предявения размер от 7
931,80 лв. ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 225, ал. 1 от КТ като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с
насрещни вземания на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД
против Т. П. Ч. за недължимо платени обезщетения по чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на 1 442,33 лв.
(хиляда четиристотин четиридесет и два лв. и тридесет и три ст.) и по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер
на 1 184,12 лв. (хиляди сто осемдесет и четири лв. и дванадесет ст.).
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, ЕИК:
**********, със седалище и адрес на управление: гр. С****, район ***********, да заплати на Т.
П. Ч., ЕГН **********, от гр. Б****, ул. **********, сумата от 711,00 лв. (седемстотин и
единадесет лв.), представляваща част от направените от ищеца съдебно-деловодни разноски,
съответна на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, ЕИК:
*****, със седалище и адрес на управление: гр. С***, район **********, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Бургас държавна такса в размер на 312,21 лв. (триста
и дванадесет лв. и двадесет и една ст.).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от
обявяването му на 13.06.2022 г.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9