№ 454
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.Б.А.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20211110135666
по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба,
подадена от Д. Н. Д. против /фирма/, с която са предявени искове с правно
основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на
парично вземане по изпълнителен лист от 07.07.2011 г., издаден във връзка с
влязло в сила определение по ч.гр.д. № 4966/2011 г. по описа на СРС, 85
състав, въз основа на който било образувано изпълнително дело №
20118580401279 по описа на ЧСИ У.Д., поради изтекла в полза на ищеца
погасителна давност.
Ищецът твърди, че на 07.07.2011 г. срещу него бил издаден
изпълнителен лист, въз основа на влязло в сила определение по ч.гр.д. №
4966/2011, по описа на СРС, 85 състав, с който ищецът бил осъден да заплати
на /фирма/ сумата 1 793,94 лева, представляваща дължима главница за
неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2008г. – 30.04.2010 г., ведно със
законната лихва за забава в размер на 288,65 лева за периода от 01.07.2008 г.
до 30.03.2011 г. Въз основа на изпълнителния лист било образувано дело №
20118580401279 по описа на ЧСИ У.Д.. Поддържа, че към датата на
образуване на изпълнителното производство била изтекла давността, с която
се погасявали вземанията по процесния изпълнителен лист и възможността на
кредитора да предприема действия по принудително изпълнение. Сочи също,
че изпълнителното дело е прекратено с изтичането на тригодишна давност.
1
Моли съда да признае за установено, че ищецът не дължи горепосочените
суми, поради изтичането на предвидената в закона погасителна давност в
негова полза. Претендира сторените в производството разноски.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва
основателността на предявения иск. Счита, че вземането не е погасено,
поради изтекъл давностен срок. Сочи, че давността за вземането е пет години,
считано от влизане в сила на заповедта за изпълнение, а не три години.
Поддържа, че давността била прекъсната с образуването на изпълнително
дело № 20118580401279 по описа на ЧСИ У.Д.. Цитира практика на ВКС.
Поради тези и останалите подробно изложени в отговора съображения моли
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви
иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на
едно право, когато има интерес от това. Предмет на делото е отрицателен
установителен иск, с предявяването на който ищецът цели да установи, че
вземането на ответника, за което е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело №
4966/2011 г. по описа на СРС, 85 състав, не съществува, респективно не
подлежи на принудително изпълнение, тъй като същото е погасено поради
изтичането на погасителна давност, който факт е настъпил след приключване
на производството, в което е издадено изпълнителното основание.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест
(чл.154, ал.1 от ГПК) и въведените от страните твърдения, в тежест на ищеца
е да докаже, че срещу него е издаден изпълнителен лист за посочената сума,
че ответникът е легитимиран кредитор за процесните вземания спрямо него и
е образувал посоченото изпълнително дело, както и да докаже твърдените от
него положителни факти, в т. ч. правопогасителното си възражение – че е
изтекъл предвиденият в закона срок за извършване на изпълнителни
действия.
В тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението,
респ. спирането или прекъсването на предвидения в закона срок.
С оглед релевираното от ищеца твърдение за настъпване на
2
правопогасяващ факт - давност, ответникът следва да установи фактите,
свързани със спиране или прекъсване на течението на погасителната давност
за съдебно предявената главница и лихви.
Не е спорно между страните, че между ответника и ищеца е възникнало
облигационно правоотношение, като за ищеца, е възникнало задължение да
заплати стойността и размера, обективирани в издадения по гр.дело №
4966/2011 г. по описа на СРС, 85 състав, изпълнителен лист.
Правният спор между страните в настоящото производство се
концентрира във въпроса настъпила ли е погасителна давност по отношение
на вземанията на ответното дружество, за които е издаден процесният
изпълнителен лист, или не е.
Като писмено доказателство по делото е приобщен изпълнителен лист
от 07.07.2011 г. /л. 7 между кориците на делото/, издаден въз основа на влязла
в сила заповед за изпълнение, по гр.д. № 4966/2011 г., 85 състав, с която е
констатирано, че ищецът е осъден да заплати сумата 1 793,94 лева,
представляваща дължима главница за неплатена топлинна енергия за периода
01.05.2008г. – 30.04.2010 г., ведно със законната лихва за забава в размер на
288,65 лева за периода от 01.07.2008 г. до 30.03.2011 г.
Наведените с исковата молба твърдения са за погасяване по давност на
сумите в размер на 1 793,94 лева, представляваща дължима главница за
неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2008г. – 30.04.2010 г., ведно със
законната лихва за забава в размер на 288,65 лева за периода от 01.07.2008 г.
до 30.03.2011 г., с оглед което съдът намира, че този въпрос подлежи на
обсъждане, доколкото положителен отговор на същия би обусловило
основателност на предявените искове, без да се изследва спирането и
прекъсването на погасителната давност по отношение на процесните
вземания в периоди от време след 07.07.2011 г., за събирането на които
вземания е образувано изпълнително дело № 1279/2011 г. по описа на ЧСИ
У.Д., въз основа на същия изпълнителен лист.
Ответникът неоснователно твърди, че с подаването на молба за издаване
на изпълнителен лист, респективно с издаването и получаването на същия,
давността е прекъсната. Съгласно чл.116, б."в" ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
3
рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето
на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др,- т.10 от TP № 2/2015 г. на
ОСГТК на ВКС, Р 325- 2016- III г.о., Р 451- 2016- IV г.о., ГК на ВКС,
постановени по реда на чл.290 ГПК. Подаването на молба за издаване на
изпълнителен лист не прекъсва давността, тъй като не представлява действие
на принудително изпълнение. Посредством същата, кредиторът отправя
искане да бъде снабден с изпълнителен титул, въз основа на който би могъл
да предприеме, ако желае, действия за принудително събиране на вземането.
Това съдебно действие на кредитора не е пряко насочено към имуществената
сфера на длъжника и в този смисъл не представлява действие по
принудително изпълнение. В производството по издаване на изпълнителен
лист се извършва проверка за наличието на право на принудително
изпълнение и на предпоставките за неговото упражняване. Съдът не може да
упражни принуда за удовлетворяване на съдебно признатото право, той само
издава изпълнителен лист, с който овластява съдебния изпълнител да
пристъпи към принудително изпълнение, ако бъде поискано такова от
кредитора.
В случая по делото се установи, че по издадения на 05.02.2013 г.
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20178510402354 по
описа на ЧСИ М.П., рег.№ 851 на КЧСИ на 16.05.2017 г., като едва с молба от
18.08.2017г. е поискано налагането на запор на разкрити банкови сметки на
длъжника, което с оглед данните по делото е и първото предприето
изпълнително действие срещу длъжника, годно да прекъсне давността по
смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, съобразно цитираната съдебна практика. По
делото не бяха представени никакви доказателства от страна на ответника за
4
установяване на предприети от него действия за принудително изпълнение в
петгодишен период, считано от 28.06.2011г. Не бяха представени и
доказателства за прекъсване или спиране на давността на някакво друго
основание. Поради това съдът приема, че едва с молбата от 18.08.2017 г. е
прекъсната погасителната давност за задълженията и е започнала да тече нова
такава. Горното налага извод, че към датата на образуване на изпълнителното
дело петгодишният давностен срок по чл. 117, във връзка с чл. 110 ЗЗД по
отношение на задължението на ищцата към ответника по силата на
изпълнителен лист от 05.02.2013г. е изтекъл най-късно на 28.06.2016 г., т. е.
преди датата на подаване на молбата за налагане на запор от 18.08.2017 г.
Предвид гореизложените аргументи и позоваването на изтекла
погасителна давност от страна на ищеца, се налага изводът, че ответникът не
е титуляр на подлежащи на принудително изпълнение вземания срещу
длъжника, поради което образуваното изпълнително производство се явява
лишено от основание, а правото на ответника на принудително изпълнение на
оспорените вземания – отречено с решението по настоящия спор.
Следователно предявеният отрицателен установителен иск се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се
дължат сторените в производството разноски.
Ищецът е освободен от държавна такса и разноски в производството,
съгласно определение на СГС., поради което и на основание чл.78, ал.6 от
ГПК разноските по делото за държавна такса в размер на 83,30 лева следва да
се заплатят от ответника в полза на Софийски районен съд.
Съгласно представения по делото договор за правна помощ, сключен
между ищеца и адв. И. Н. се установява, че е оказана безплатна правна помощ
на основание чл. 38, ал. 2, т. 3 ЗА. В тази хипотеза, съдът като съобрази
фактическата и правна сложност на делото, процесуалните действия на
представителя и определените размери в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, определя като
справедливо и обосновано възнаграждение на адв. Д.В.М. сумата в размер на
500 лв
Воден от горното, Софийски районен съд, 154 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 439,
ал. 1 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от Д. Н. Д., ЕГН
5
**********, с адрес: /адрес/, съдебен адрес: адв. И. Н. от САК, /адрес/ против
/фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, иск с
правно основание чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за
установено между страните, че ищецът не дължи на ответника по
изпълнителен лист от 07.07.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 4966/2011 г. на СРС,
85 състав, следните суми: 1 793,94 лева, представляваща дължима главница за
неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2008г. – 30.04.2010 г., ведно със
законната лихва за забава в размер на 288,65 лева за периода от 01.07.2008 г.
до 30.03.2011 г.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, представлявано от А.А., изпълнителен директор, да
заплати на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от
83,30 лева (осемдесет и три лева и тридесет стотинки), представляващи
дължима по делото държавна такса.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, представлявано от А.А., изпълнителен директор, да
заплати на Д. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, съдебен адрес: адв. И.
Н. от САК, /адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 500,00 лева
(петстотин лева), представляващи сторени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6