№ 281
гр. В.Т., 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на двадесет и осми март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Станислав Стефански
Членове:Ирена Колева
Любка Милкова
при участието на секретаря Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20224100500033 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А.С. Я., ЕГН **********, по настоящем
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора Л., против Решение №
1092/27.09.2021г. по гр.дело № 906/2021г. по описа на Районен съд-В.Т., с което съдът е
отхвърлил предявения от него срещу ЧСИ И.Ц. иск с правно основание чл.441 ГПК вр. чл.74
ЗЧСИ вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумата от 250 лв. – главница, представляваща претърпяна
имуществена вреда в резултат на незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител чрез
налагане на запор на несеквестируем доход за м.декември 2020г. и м.януари 2021г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане на вземането.
Жалбоподателят счита, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на
материалния закон. Прави искане за отмяната му и постановяване на друго, с което
предявеният иск бъде изцяло уважен. Претендира разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК ответната страна, чрез пълномощника си – юрисконсулт Й.
М., е подала отговор на въззивната жалба, в който заема становище за нейната
неоснователност. Излага доводи, че постановеното по спора решение е законосъобразно и
правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
В хода на проведеното съдебно заседание въззивникът поддържа изложените във
въззивната жалба доводи за неправилност на атакувания съдебен акт и искането, направено с
нея.
Въззиваемата страна моли обжалваното решение да бъде потвърдено по изложените в
отговора на въззивната жалба фактически и правни съображения.
1
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:
Производството пред Районен съд-В.Т. е образувано по искова молба на А.С. Я. срещу
ЧСИ И.Ц., с рег. № 896 в КЧСИ и район на действие ВТОС, с твърдения за проведено
незаконосъобразно принудително изпълнение спрямо него от ответния съдебен изпълнител,
в хода на което е наложен запор на получаваното от ищеца по реда на чл.77 – чл.78 от
ЗИНЗС в затвора Л. трудово възнаграждение за м. декември 2020г. и м.януари 2021г. –
съответно в размер на 120 лв. и 130 лв., попадащо в несеквестируемия минимум, вследствие
на което му е причинена имуществена вреда в посочения размер. Направено е искане за
осъждане на ответницата да му заплати сумата от 250 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане.
В срока по чл.131 ГПК ответната страна е подала отговор на ИМ, в който е заела
становище за неоснователност на исковата претенция. Не оспорва изложените от ищеца
факти, но твърди, че съдебният изпълнител няма задължение да знае какъв е размера на
получаваното от длъжника по изпълнението трудово възнаграждение, а задължение на
третото задължено лице е да определи каква част от него е секвестируема. Излага, че
несеквестируемият доход на лишените от свобода се определя по чл.78 ал.3 от ЗИНЗС, а не
по ГПК. Оспорва да е извършила незаконосъобразни действия по предприетото спрямо
ищеца принудително изпълнение, вследствие на което за същия да са настъпили твърдените
вреди.
Събраните писмени доказателства по делото установяват, че по молба на Национална
агенция по приходите е било образувано изпълнително производство срещу ищеца –
изп.дело № 119/2020г. по описа на ЧСИ И.Ц., за събиране на парични вземания въз основа
на издадени изпълнителни листи по наказателни производства за присъдени разноски. В
хода на принудителното изпълнение съдебният изпълнител изпратил запорно съобщение до
началника на затвора Л., където длъжникът изтърпявал наказание лишаване от свобода и
полагал труд, с което бил наложен запор на получаваното от него трудово възнаграждение.
От представеното от началника на затвора Л. удостоверение се установява, че полученото
нетно трудово възнаграждение на ищеца за м.декември 2020г. е в размер на 219.60 лв., от
което вследствие наложения запор е удържана сумата от 120 лв., а полученото за м.януари
2021г. трудово възнаграждение е 234 лв., от което е удържана сумата от 130 лв.
За да отхвърли исковата претенция, въз основа на събраните по делото писмени
доказателства районният съд е приел, че не е осъществено процесуално незаконосъобразно
принудително изпълнение спрямо ищеца, пряка и непосредствена последица от което да са
настъпили посочените вреди в размер на удържаните от трудовото му възнаграждение за
процесните месеци парични суми.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна,
против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва
да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното
решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални
нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 441 ал. 1 от ГПК, частният съдебен изпълнител отговаря при условията на
чл. 45 от ЗЗД за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително
изпълнение. От посочената разпоредба следва, че за ангажиране на специалната деликтна
2
отговорност на ответника, който безспорно има посоченото длъжностно качество, е
необходимо да се установи от ищеца наличието на няколко кумулативно дадени
предпоставки: неправомерни действия на ответника в качеството му на частен съдебен
изпълнител, настъпила вреда, причиняването й при изпълнение на действията му и
наличието на причинна връзка между тези действия и вредите. При осъществяване на
всички гореизброени елементи от фактическия състав на горепосочената разпоредба на
обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, като в тежест на ищеца е да установи както реалното им настъпване, така и
претендирания от него размер. В този смисъл е указана доказателствената тежест на ищеца с
доклада по делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав намира,
че същите не установяват процесуална незаконосъобразност на изпълнителни действия на
ответницата по изп. дело № 119/2020г. Налагането на запора върху трудовото
възнаграждение на ищеца е станало с получаването на запорното съобщение от началника
на затвора Л., като в същото съдебният изпълнител изрично е вписал, че удръжките следва
да бъдат извършвани при спазване разпоредбата на чл.446 ГПК. С установяване наличието
на вземане от труд от страна на ищеца и изпращането на запорното съобщение,
изпълнението на задължението от страна на съдебния изпълнител е изчерпано. Поради това
евентуалното удържане на суми, засягащи несеквестируемата част от трудовото
възнаграждение на ищеца, не би ангажирало отговорността на съдебния изпълнител.
Независимо от горното, доколкото ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода и
полага труд в пенитенциарно заведение, то в случая следва да намерят приложение
особените правила за секвестируемостта при насочено принудително изпълнение,
регламентирани в чл.78 ал.3 от ЗИНЗС. Съгласно чл.57 от ППЗИНЗС, удръжките по чл.78
ал.3 от закона се изчисляват по реда на чл.446 ГПК върху цялото възнаграждение за
положения труд, но не могат да надвишават 2/3 от онази негова част, която съгласно
заповедта по чл.78 ал.2 от ЗИНЗС се полага на лишения от свобода, след като от нея се
приспаднат данъците. За м.декември 2020г. на ищеца се е полагало трудово възнаграждение
в размер на 40% от общо заработеното такова или в размер на 244 лв. След приспадане на
10% ДОД в размер на 24.40 лв., същият е следвало да получи нетно трудово възнаграждение
в размер на 219.60 лв. Съобразно посочените по-горе разпоредби секвестриуемата част от
това възнаграждение възлиза на сумата от 146.40 лв., а секвестируемата част от полагащото
му се възнаграждение за м.януари 2021г., изчислено по същия ред, възлиза на сумата от 156
лв. При това положение удръжките от възнаграждението на ищеца за м.декември 2020г. в
размер на 120 лв. и от възнаграждение за м.януари 2021г. в размер на 130 лв. са в рамките
на допустимия съгласно закона размер. Съвсем логично и закономерно законодателят е
предвидил в особените правила в ЗИНЗС секвестируем максимум – не повече от 2/3 от
полагащото се на лишения от свобода трудово възнаграждение, доколкото съобразно чл.84
ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС същите имат право на безплатна храна, легло и спални
принадлежности, безплатно облекло и обувки и здравно осигуряване, като по този начин им
3
е гарантирано задоволяването на минимално необходимите жизнени потребности.
Идентични са изводите в обжалваното решение, които настоящият съдебен състав
споделя напълно и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Поради изложените
съображения намира жалбата срещу решението на първоинстанционния съд за
неоснователна. Последното, като правилно, следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, на въззивника не се следват разноски. Въззиваемата страна е
претендирала такива по делото, поради което и на основание чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП и чл. 25а
ал.3 от Наредбата за заплащането на правна помощ в нейна полза следва да бъде присъдена сумата от 50 лв. за
изготвяне на отговор на въззивната жалба от упълномощения юрисконсулт.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1092/27.09.2021г. по гр.дело № 906/2021г. по описа на
Районен съд-В.Т., като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА А.С. Я., ЕГН **********, по настоящем изтърпяващ наказание лишаване от
свобода в затвора Л. ДА ЗАПЛАТИ на ЧСИ И.Ц., с рег. № 896 в КЧСИ и район на действие
ВТОС, сумата от 50.00 /петдесет/ лв., представляваща направени във въззивното
производство разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4