Р Е Ш Е Н
И Е
гр. К., 03.07.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
Районен съд - К.,
гражданска колегия, в публично заседание на 01.07.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1326 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Гражданско дело № 1326/2019 г. по описа на Районен съд- К. е образувано
от „Л.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Л.С.Д.– управител,
чрез адв. М.Д. ***, със съдебен адрес:*** против „Е.Б.е.“ ЕАД със
седалище и адрес на управление *** с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК с
цена на иска 1 692,27 лева.
Ищецът, чрез процесуалния си
представител твърди, че бил потребител на електроенергия на
недвижим имот с адрес: гр. К., ул. „*******“ № 11 с клиентски № *******, ИТН ******.
Сочи, че на 22.04.2019 г.
управителят на ищцовото дружество получил СМС от ответника, с който го
уведомил, че ще прекъсна ел.захранването на магазина му, защото не му заплатил
сумата от 1692,27 лева. Твърди, че не знаел за какво била тази сума. Платил
сумата, за което му издали системен бон.на следващия ден отишъл в офиса на
ответното дружество и от там му казали, че електромерът му бил манипулиран и
сумата била служебно начислена. Връчили му: фактура № ******/*****.2019 г.; Писмо изх. № ******/*****.2019 г.;
справка коригиране неа сметка от 25.03.2019 г.; /Констативен протокол № *****/*****.2017
г.; фактура № ******/*****.2019 г. Констативен протокол № ***/*****.2018 г.
В писмото се казвало, че на *****.2017
г. служители на ответното дружество извършили проверка на електромера на имота,
демонтирали го и го дали за експертиза, където било констатирано, че същият бил
манипулиран и отчитал с грешка. Сочи, че ответникът едностранно коригирал
сметката му за периода от 15.11.2016 г. до *****.2017 г. за 76 дни и му
начислил дължима сума в размер на
1692,27 лева.
Твърди, че не бил уведомен от
ответника за проверката на електромера. Заявява, че не бил манипулирал
електромера на имота, същият се намирал извън обекта и бил достъпен за всички.
Не бил съгласен с така начислената сума.
Твърди, че
съгласно императивната разпоредба на чл.35, ал.4 от ОУ на ЕВН-ЕР, гр.Пловдив,
неправомерното въздействие върху средството за търговско измерване на
електрическа енергия се установявало
чрез съставен протокол, а според чл.63 от ОУ на ЕВН- ЕР в случай на
съставен протокол, той се подписвал от представители на дружеството и клиента,
а ако последният не присъствал и/или откажел да подпише протокола, същият се
подписвал от свидетели, след което се изпращал на клиента за запознаване.
Следвало да се отчете практиката на ВКС- Решение № 165/19.11.2009г. по т.д. №
103/2009г. на ВКС- II т.о., решение № 104/05.07.2010г. по гр.д.№ 885/2009г. на
ВКС- П т.о., решение № 26/04.04.2011г. по т.д. № 427/2010г. на ВКС- П т.о., и
решение № 189/11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г. на ВКС- II т.о., постановени по
реда на чл.290 от ГПК и съставляващи според разясненията в т. 1 от Тълкувателно
решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС задължителна практика по смисъла на
чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Различните състави на ВКС приемали, че за доставчика
на публична услуга/доставка на ел.енергия на крайните потребители/ не
съществувала възможност за едностранна корекция на сметките, която да се
обосновава с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи
потребителите Общи условия. Тези клаузи били неравноправни по смисъла на
чл.143, т.6 и т. 18 от ЗЗП и поради това били
нищожни по силата на чл.146, ал.1от ЗЗП и чл.26, ал.1 от ЗЗД. В
посочените решения било прието още, че коригирането на сметките на вече
доставена електрическа енергия само въз основа факта на неточно отчитане на
доставяната електрическа енергия, без да е доказано виновно поведение на
потребителя, препятствало правилното отчитане, било недопустимо и противоречало на регламентирания в чл.82 от ЗЗД принцип
„без вина няма отговорност“-включително и гражданска.
Моли съда
да постанови решение, което да установи, че
не дължи на ответника заплащане на сумата в размер на 1692,27 лв.,
представляваща допълнително начислена ел. енергия за обект в гр. К., ул. „*******“ № 11 с клиентски № *******, ИТН ******.
Претендира
за разноски по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника.
Счита предявения иск за процесуално
допустим, но неоснователен и недоказан и като такъв моли съд да го отхвърли
изцяло.
Служители
на оператора на *****.2017 г. извършили проверка на електромер № *********, отчитащ доставената
ел.енергия на ищеца, като проверката била извършена от двама служителя на
оператора, демонтирали го и го поставили
в безшевна торба, като монтирали нов електромер на мястото на демонтирания.
Съставен бил Констативен протокол за техническа подмяна на СТИ № *****/*****.2017
г. Сочат, че клиентът не бил открит и протоколът бил подписан от двама
свидетели, които не били служители на мрежовия оператор.
Процесният
електромер бил предаден на БИМ за извършване на метрологична експертиза. Било
констатирано, че електромерът отчитал с грешка. Бил изготвен констативен протокол на БИМ № ***/*****.2018
г.
С
оглед на описаното по-горе и на това, че били налице предпоставките, описани в
чл. 48, ал. 1, т. 1 б.А операторът
извършил преизчисление на
количеството електрическа енергия,
начислил допълнително количество електрическа енергия на клиента в размер на 12
004 кв/ч, като му начислил допълнително 1 692,27 лева с ДДС, като периодът
за корекцията бил 76 дни – от 15.11.2016 г. до *****.2017 г. Сочи, че ЕР
Юг предоставило тази информация на ЕВН
ЕС, което от своя страна издало
процесната фактура № ******/*****.2019 г. за допълнително начислената
сума, вследствие на установеното непълно измерване на електрическа енергия и с
писмо с изх. № ******/*****.2019 г. изпратило на адреса на му кореспонденция за
извършеното допълнително начисление.
В
отговора си, ответното дружество чрез пълномощника си сочи, че КЕВР имало
правомощието да приема правила за измерване на количеството електрическа
енергия, които наред с другото да регламентират условията и реда за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. На това основание
КЕВР била приела ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 2013 г.), като раздел IX от тях бил
посветен на случаите и начини за извършване на преизчисление на количеството
електрическа енергия от операторите на съответните мрежи. В случая, приложение
намирала разпоредбата на чл. 51 ал. 1 ПИКЕЕ, във връзка с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ.
Стойността на дължимата сума била
изчислена при стриктно спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 51,
ал. 1 ПИКЕЕ - по цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупувал
от обществения доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си
разходи и дължимите мрежови цени.
Сочи за неоснователни доводите на ищеца, че имало
съществено значение кой точно е извършил това въздействие, и че то не можело и
не следвало да се вмени във вина на него. Сочи, че фактът кой е конкретният
извършител бил ирелевантен, в посочените законови разпоредби, не се съдържали
изисквания и условия за извършването корекции на сметки при установено
виновно поведение на крайния клиент, единственото условие за упражнявано
правото на енергийния доставчик да из¬върши едностранна корекция, било да бъде
установено по съответния ред, че и налице случай на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, за да се пристъпи към такава
корекция.
Сочи,
че в ОУ на ЕВН бил предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите при
извършена корекция.
Моли
съда да отхвърли изцяло иска, предявен от ищеца като неоснователен, като
присъди в полза на „Е.Б.Е.“ ЕАД сторените деловодни разноски.
След като обсъди събраните в хода на производството
доказателства, ведно със становищата на страните, съдът намери за установено
следното:
Безспорно
е, че ответникът „Е.Б.Е.“ ЕАД е търговско дружество с предмет на
дейност: обществено снабдяване с електрическа енергия на потребителите и
предоставяне на други услуги, свързани с ел.енергия. Следователно, съгласно
Закона за енергетиката ответникът е доставчик на ел.енергия, с която снабдява
всички потребители, присъединени към електрическата мрежа.
Не се спори от страните и че ищецът е потребител на електроенергия на недвижим имот с адрес: гр. К., ул. „********“ № 11 с клиентски № *******, ИТН ******, за който ответното
дружество е доставчик на ел.енергия.
От представените писмени доказателства – констативен
протокол № *****/*****.2017 г. се установява, че на *****.2017 г., била извършена проверка на
състоянието на измервателното устройство на имот, находящ се в гр. К.,
ул. „********“ № 11 . Електромерът бил демонтиран и предаден за експертиза.
При извършената експертиза,
отразена в констативен протокол №
***/*****.2018 г. на БИМ, било установено, че „осъществяван
е достъп до вътрешността на електромера. В измервателната верига на електромера
е монтирано допълнително устройство с дистанционно управление /непринадлежащо
към схемата на електромера/. В резултат на тази манипулация, се променят
метрологичните характеристики на електромера. Електромерът не съответства на метрологичните
и техническите изисквания“
По
делото е представена и приета като писмено доказателство справка за коригиране
на сметка, изходяща от ответника, от която е видно, че измерената, но
нефактурирана електроенергия е за сумата общо 1692,28 лв. с ДДС.
С писмо с изх. № ******/*****.2019
г. ответното дружество уведомило ищеца, че след демонтиране на
електромер с фабричен номер ********от ИТН ****** за обект в гр. К., ул. „********“ № 11 с клиентски номер ******* било констатирано, че същият не отчита цялото количество консумирана
от клиента ел.енергия, за което и на осн. чл. 48 и чл. 51 ал.1 от ПИКЕЕ ще
коригира сметката му за ел.енергия за период от 76 дни, като
допълнително начислената дължима сума е в размер на 1 692,27 лв.
От представеното заверено копие от фактура
№ ******/*****.2019 г., е видно, че за периода от 15.11.2016 г. до *****.2017
г., е начислена сумата от 1 692,27 лева.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.
124 ал.1 от ГПК.
„Е.Б.Е.“ ЕАД в качеството си на
„краен снабдител” по смисъла на §1, т.28а от ДП на ЗЕ продава електрическа
енергия на клиентите си съгласно чл.98а от Закона за енергетиката в
съответствие с публично известните общи условия, одобрени с решение №ОУ-13/10.05.2008
г. и решение №ОУ-14/10.05.2008 г. на ДКЕВР. Ищецът е клиент на електроснабдителното дружество.
Съдът намира, че в настоящия случай
ответникът не установи по делото да е възникнал посоченият от него в отговора
му правопораждащ факт по чл.28 ал.1 от Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „Е.Б.Е.“ ЕАД /ОУ на ЕВН ЕС/, във
връзка с чл.54 ал.2 т.2 от Общите условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ЕВН България
Електроразпределение АД /ОУ на ЕВН ЕР/ – констатирано по реда на тези ОУ на ЕВН
ЕР неправомерно въздействие върху процесните средства за търговско
измерване, което да се дължи на причина, за която ищецът да е отговорен.
В чл. 35 от Общите условия на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД е предвидено, че при поискване на потребителя или по инициатива на
електроразпределителното дружество, електроразпределителното дружество извършва
проверка на СТИ, като при установяване на неизправности и нередности, се
съставя констативен протокол. При поискване на метрологична експертиза, същата следва да се извърши, като
средствата, платени за нея, са за сметка на инициатора на тази
експертиза, но в случай че се установи от експертизата, че метрологичните и техническите характеристики не
съответстват на нормираните, то
тогава електроразпределителното дружество възстановява на потребителя разходите в срок до 7 дни от установяването
им. В чл. 54 от тези общи условия е
уредена процедурата по коригиране на сметки на потребителите. Съгласно Общите
условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД потребителят заплаща на продавача стойността на електроенергията и
дължимата сума за извършения пренос на същата.
Съгласно чл. 91,
ал.1 вр. с чл. 92, т. 1 и 4 от ЗЕ, които са приложими
в разглеждания случай сделки с електрическата
енергия, могат да се сключват по регулирани от комисията
цени, по свободно договорени цени между страни и на борсов пазар, както и
на балансиращ пазар на електрическа енергия,
като страни по тях са общественият доставчик на електрическа енергия и крайният клиент. Количеството
електрическа енергия се измерва по Правила, приети от ДКЕВР с Решение №
П-1/10.04.2007г., обн. в ДВ, бр.38/2007 г. Приложима в случая
е и Наредба №6/2004г. за присъединяване
на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи. Доставката на електрическа
енергия от обществения доставчик на потребители на електроенергия за битови нужди и при предприятия
с персонал до 50 души и оборот
под определен размер съгласно чл. 97 и чл. 98а от ЗЕ се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от доставчика и одобрени от ДКЕВР
и по регулирани от комисията
цени. Писмена форма на договора за доставка на електрическа енергия не е предвидена. Не е
необходимо и изрично приемане на Общите условия от потребителите,
но при несъгласие от потребителя, той има право на писмено възражение и предложение до доставчика за специални условия.
Съгласно § 1, т. 42 на ДР на Закона за енергетиката "потребител на енергия
или природен газ за битови
нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
В чл. 110, ал.2 от ЗС
законодателят е разписал, че електрическата енергия е движима вещ и в този
аспект един от индивидуализиращите й белези е нейното количеството.
Разпоредбата на чл. 120, ал.1 от ЗЕ предвижда, че
електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се измерва със средства за търговско
измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа или
на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на
границата на имота на клиента. Тази уредба е последователно развита от законодателя и в
разпоредбата на чл. 28 и на чл.
29, ал.5 от Наредба №6/2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната
и разпределителните електрически
мрежи. Само по изключение потребителят може да е собственик на уредите за търговско измерване. Тези изключения са
подробно уредени в ЗЕ и Наредба №
6/2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи.
Изхождайки от
горепосочените разпоредби, съдът приема, че ответникът е
обществен доставчик на електроенергия за територия, в чийто обхват попада имот с адрес гр. К.,
ул. „********“ № **. Ето защо задължение на ответника е да
поддържа СТИ в изправност съгласно ЗЕ и ОУ на ответника. В случая отношенията
между страните се уреждат от разпоредбите на ЗЕ, Наредба № 6/09.06.2004 г. и
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия. В тези нормативни
актове липсват конкретни разпоредби за определяне на количеството доставена и
неотчетена електроенергия при
неизправност на средството за търговско измерване. В конкретния случай за определяне на
количеството електрическата
енергия уредените в Общите условия на ответника правила са ирелевантни. Те
не могат да послужат за установяване на конкретно потребеното количество
електроенергия по начин, който да обвързва страните. Действително с Правилата за измерване на
количеството електрическа
енергия, приети от ДКЕВР с Решение П-1/10.04.2007г., обн. в ДВ, бр. 38/11.05.2007г., Комисията в чл. 45 и чл. 39 от
същите е препратила към процедура за
измерване на количеството електроенергия, предвидена в договора за покупко-продажба на енергия. Съдът приема обаче, че
енергийните предприятия и потребителят
не разполагат с правомощия да уреждат правилата, по които се измерва
количеството потребена електроенергия. Това е така, защото
разпоредбата на чл. 83, ал.1, т. 6 вр. с ал. 2, предл. 2 от ЗЕ сочи
изрично, че компетентна да уреди правилата за измерване на количество доставена
електрическа енергия е единствено Комисията
за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Законът не предоставя възможност на ДКЕВР да делегира тези си
правомощия на друг орган, а още
по-малко на страна по правоотношението за доставка на електроенергия. Не е
предвидено и КЕВР да предостави възможност на страните по
правоотношението сами да
регулират този елемент от правоотношението си. Тази част от правоотношението по доставка на електрическа
енергия не може да се урежда свободно
и доброволно от потребителя и доставчика. Целта на законодателя е, независимо от това кой е страна по
правоотношението, за всички тези правоотношения
да има единни правила за измерване на електрическата енергия. Предоставянето на възможност на страна или на
страните по конкретното правоотношение
за доставка на електроенергия да уредят начина, по който ще се измерва енергията, би довело до липса на единна
политика в областта на енергетиката.
Действително в разпоредбата на чл. 83, ал.1 т. 6 вр. с ал.2 от ЗЕ е посочено, че правилата за измерване на
електрическата енергия се приемат от ДКЕВР по предложение на енергийните предприятия. Това обаче не означава,
че ДКЕВР може с приетите от нея
правила просто да препрати към общите условия на отделните енергийни предприятия. Законодателят
изрично е определил поредността на изявленията на ДКЕВР и на енергийните предприятия
по повод на тези правила: енергийните
предприятия предлагат на ДКЕВР, а едва след преценка на същите, ДКЕВР приема такива правила за измерване на електрическата
енергия. Съдът приема, че в
случая при логическо и систематично тълкуване на разпоредбата на чл. 83 от ЗЕ се налага изводът, че целта на
законодателя е след обсъждане на всички предложения на енергийни предприятия,
да се изготвят единни за цялата държава Правила на измерване на количеството електрическата енергия.
Според чл.40 и чл.41 от ПИКЕЕ, обн.
ДВ бр.98 от 12.11.2013 г. измервателните системи за търговско и контролно
измерване удовлетворяват изискванията за обща точност само в случаите, когато
качеството на ел.енергия в мястото на измерване отговаря на изискванията на
стандарта. Всички СТИ подлежат на първоначална и последващи проверки
по реда на Закона за измерванията, Наредбата за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол и Наредбата за съществените изисквания и
оценяване съответствието на средствата за измерване. При неизпълнение от страна
на ЕВН на задълженията по поддържане годността на СТИ, дружеството, а не
клиентът, следва да отговаря за възникналите вреди. Само при отклонение от
нормалната работа на средството за техническо измерване в резултат на
въздействие от клиента-потребител върху електромера, би било налице виновно
неизпълнение на задължението на потребителя да не препятства работата на
средството за търговско измерване. В основата на преизчисляването по реда на
чл.48 от ПИКЕЕ са принципите на разпределението на вредите и поемане на риска,
тъй като корекцията на сметки почива на предположение за ползване на
ел.енергия. В разпоредбата на
чл.8, т.5 от ОУ на договорите за пренос на ел.енергия през
електроразпределителната мрежа са регламентирани основните задължения на
клиента в т.ч. „да не променя самоволно схемата на свързване на електрическите
съоръжения, да не снема самоволно или поврежда средствата за търговско
измерване, знак, пломба или друго контролно приспособление, поставено на тях от
представител на ЕВН ЕР или овластен орган, да не препятства
правилната им работа”, а в чл.10, т.2 на същите Общи условия са визирани
задълженията на ЕВН да упражнява контрол за спазването на задълженията на
клиента, като при установяване на тяхното неизпълнение – да съставя констативни
протоколи.
Съгласно чл.48, ал.2, когато при проверка
на измервателната система, а електромерът е основна съставна част на всяка
измервателна система, която осигурява измервателна информация за търговски
цели- §1 т.8 на ДР на ПИКЕЕ, се установи промяна в схемата на свързване,
корекцията по ал.1 се извършва само въз основа на констативен протокол, който
отговаря на изискванията на чл.47 и е съставен в присъствието на органите на
полицията и е подписан от тях.
Както беше посочено по-горе обаче,
действащите ПИКЕЕ не уреждат процедура за едностранно коригиране на сметката от
страна на доставчика на електрическа енергия. Освен това следва да се посочи, че не съществува законово основание за
доставчика на електрическа
енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена за изминал период от време електрическа
енергия. Такова право
доставчикът не може да
обосновава и с клаузи, сдържащи се в приетите от доставчиците на
ел.енергия Общи условия, поради неравноправния
характер на тези клаузи по смисъла на чл. 143, т.6 и т.18 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Такива клаузи са
нищожни по смисъла на чл. 146, ал.1
от ЗЗП и чл. 26, ал.1 от ЗЗД,
защото нарушават основни принципи за равнопоставеност на страните в договорното
правоотношение и за защита на интересите на потребителите при
търговия с електрическа енергия. Коригирането на сметка само въз основа на обективния факт на констатирано
неточно отчитане на доставена
електроенергия противоречи и на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност. Съдът
приема, че при липса на доказано
виновно поведение от страна на потребителя, препятствало правилното отчитане
на доставената електроенергия, в тежест на същия не може да се постави отговорността за заплащане на енергия, определена
едностранно от доставчика на същата. Правомерност на корекция не
може да произтича от чл. 54 от Общи условия, защото същата е нищожна, доколкото не се основава
на закона /в този смисъл са Решение № 189/11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г. на ВКС, ІІ
Т.О.; Решение № 165/19.11.2009г. по т.д. № 103/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О.; Решение №
104/05.07.2010 г.по т.д. № 885/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О.;
Решение № 26/04.04.2011 г. по т.д. № 427/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О., Решение № 177/12.12.2011
г.по т.д.№ 1008/2010 на ВКС, ІІ Т.О./.
Следователно, първото необходимо условие,
за да възникване право на ответника да коригира за минал период сметката за ел.
енергия на ищецът е, да е установено преди това по реда на ОУ на ЕВН ЕР
неправомерно въздействие на средството за търговско измерване /чл.54 ал.2 от ОУ
на ЕВН ЕР/. Според чл.35 ал.4 от ОУ на ЕВН ЕР, последното се установява със
съставен констативен протокол, а според чл.63 от същите ОУ на ЕВН ЕР в
случаите, в които по силата на последните се съставя констативен протокол, той
се подписва от представители на ЕВН ЕР и Клиента, а ако последният не присъства
и/или откаже да подпише протокола, то ЕВН ЕР има право да го състави само в
присъствието на свидетели, в който случай констативният протокол се изпраща
след това на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка и тогава се счита
връчен в деня на неговото получаване.
По въпроса за правото на доставчика на
електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите в
периода след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал.2, т.6и чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ, обн.
ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г., при условие, че корекцията се извършва при
действието на заварените Общи условия, е налице задължителна съдебна практика.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с решение № 111/17.07.2015 г. по т.
д. № 1650/2014 г. и решение № 173 от 16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на
ВКС, ТК, ІІ ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК, със ЗИД ЗЕ ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012
г., е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на
клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил
задълженията си по чл. 98, ал.2, т.6 и по чл. 83, ал. 1, т.6 ЗЕ, т. е. само при предвиждане в
Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание
за корекция и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на
сметките за предоставена електроенергия. Законодателят е вменил изрично в
задължение на електроразпределителното дружество да създаде посочените правила
със съответното съдържание на новата законова уредба, както съответно и Общи
условия на договорите с крайния потребител на електрическа енергия, предвиждащи
ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.
Параграф 199, ал.2 ПЗР на ЗИД ЗЕ предвижда до приемането на
подзаконови нормативни актове и общи административни актове по приложението на
новата уредба или до привеждането им в съответствие с нея, да се прилагат
действащите, доколкото не противоречат на закона. Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на ответното дружество не съставляват
подзаконов нормативен акт или общ административен акт, поради което
посоченият параграф 199, ал.2 ПЗР ЗИД ЗЕ не намира приложение по
отношение на тях. С изменението на чл. 98а ЗЕ в сила от 17.07.2012 г. е предвидено в
съдържанието на Общите условия да се включи и задължително уреждане на реда за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки, съгласно чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ. Такова изискване не е предвидено в
предходните редакции на ЗЕ, както и за заварените от новата уредба Общи условия
на ответника. В чл. 28, ал.2 от действащите Общи условия на последния е предвидено
задължение на последния за уведомяване, но не и реда за това. Ето защо и с
оглед задължителните разяснения, дадени с горепосочената съдебна практика,
следва да се приеме, че не е осъществен фактическият състав, пораждащ правото
на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно
отчитане на потребената ел. енергия, тъй като снабдителят не е изпълнил
задълженията си по чл. 98, ал. 2, т.6 ЗЕ да издаде и публикува нови
Общи условия, чието съдържание да отговаря на изискванията в посочената норма,
доколкото в заварените Общи условия липсва уреден ред за уведомяване на
клиента, при наличие на основание за корекция.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не е
осъществен фактическият състав, пораждащ правото на ответника да коригира сметката на ищеца-клиент при доказано неточно отчитане на
потребената ел.енергия, тъй като краен снабдител не е изпълнил задълженията си
по чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ да издаде и публикува нови Общи условия, чието
съдържание да отговаря на тези законови изисквания, доколкото в заварените Общи
условия липсва регламентиран ред за уведомяване на клиента, при наличие ***ование
за корекция. Съдът намира, че ответникът не доказа основанието на
отричаното от ищеца вземане, поради което искът се явява основателен и следва
да бъде уважен.
Направено е
възражение от ответника за адвокатското възнаграждение, платено от ищеца, поради
прекомерност. Възражението е направено
своевременно, но разгледано по същество е неоснователно. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност
на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер
на разноските в тази им част, но не по-малко от минималния размер, предвиден в чл. 36 от Закона за адвокатурата. В чл. 36 от
ЗАдв е предвидено, че за размера на минималните адвокатски възнаграждения
Висшия адвокатски съвет приема Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно т. 3 на ТР № 6 от 6.11.2013
г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е
обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален
размер. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, при защита по дела с
определен материален интерес от 1000,00 лева до 5 000,00 лева /каквото е
настоящото/, размерът на минималното
адвокатско възнаграждение е 300,00 лева +
7 % за горницата над 1 000,00 лева. Ищецът е бил представляван в производството по делото
от адвокат М.Д., за което по делото са представени адвокатско пълномощно и договор за правна
защита и съдействие. В договорът за правна защита и съдействие е вписано
договорно възнаграждение в размер на минимума, определен в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения - 418,15лв. с ДДС /348,46 лв. + 69,69
лв. ДДС/ за представителство на ищеца.
Вписано е, че възнаграждението е платено „изцяло в брой в деня на подписване на
договора“. Представен е списък по чл. 80 ГПК. Начисленият към адвокатското
възнаграждение и заплатен от страната ДДС
при облагаема по ЗДДС услуга се явява разноски по смисъла на чл.78 от ГПК, независимо дали страната получател на услугата има право на данъчен кредит
/Определение № 109 от 18.02.2016г по ч.т.д. №1983/2015г. на I т.о на ВКС/.
С оглед на горното направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ищеца в
производството по настоящото дело, следва да се остави без уважение като
неоснователно.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 418,15 лв. - адвокатско
възнаграждение и 67,70 лева - държавна такса.
Ищецът е посочил банкова сметка на осн. чл. 127, ал. 4 ГПК:
IBAN: ***, BIC: ***, титуляр „******“ ЕООД,
гр.К., „Алианц банк България“ АД, БЦ К..
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА на осн. чл. 55, ал.
1 ЗЗД „Е.Б.Е.“
ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Л.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Л.С.Д.– управител, чрез адв. М.Д. ***, със съдебен адрес:*** сумата в размер на 1 692,27 лева /хиляда шестстотин деветдесет и два лева
и 27 стотинки/ допълнително
начислена ел. енергия за периода от 15.11.2016 г. до *****.2017 г. за 76 дни, отчетена чрез електромер с фабричен номер № ********от ИТН ****** за обект с адрес: гр. К., ул. „*******“ № 11, с клиентски № *******.
ОСЪЖДА Е.Б.Е.“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление ***, чрез юрисконсулт
С.С.Д. да заплати на „Л.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от Л.С.Д.– управител, чрез адв. М.Д. ***,
със съдебен адрес:*** направените по делото
съдебни разноски в размер на 485,85 лв./четиристотин
осемдесет и пет лева и 85 ст./.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му пред Окръжен съд- Стара Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: