Р Е
Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 24.03.2016 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Р. С.
- МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на двадесет и четвърти
февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при
секретаря Р.М., като разгледа докладваното от xxxx та
МЛАДЕНОВА гр.д. № 70658 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано по предявени искови претенции с правно основание чл.49 във връзка с
чл.45 от ЗЗД.
Ищцата А.Б.Р. xxx поддържа в исковата си
молба, че е xxxx в Р. с.
–. В. с дългогодишен стаж и опит в професията си, завършила с почти отличен
успех С. университет „СВ.СВ.Климент Охридски”, специалност „Право”, като цялата
й трудова кариера от 1997 година насам е преминала на длъжността „ xxxx ” в Р. с. В.. Поддържа и това, че понастоящем
й предстои дипломиране по втора магистърска програма към СУ. Твърди, че е
уважаван юрист, с безупречна професионална кариера и авторитет в обществото ,
през целия си трудов стаж е разглеждала стотици дела, по които никога не са
постъпвали жалби против нея и не е била обект на разследване или друго
специално проучване с цел противоправно поведение. Ищцата заявява, че през 2008
година, на основание принципа за случайно разпределение на делата, на същата е
разпределено да разгледа гражданско дело № 917/2008 година по описа на Р. с. –.
В., образувано по искова молба на Д. П. Н. с фирма „М. –. В. 8. Д. Н.” град В.
против държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройство, Министерството на земеделието и храните, Министъра на
земеделието и храните и „И.” ООД град В., представлявано от Н. И. Д., с правно
основание чл.26 ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.124 ал.1 от ГПК. Ищцата поддържа и
това, че в хода на извършените от нея процесуални действия по делото и особено
след постановяване на съдебното решение от 18.01.2010 година, спрямо нея е
започнала систематична и целенасочена атака и натиск от страна на лицето И.Ц.Д.
xxx –. баща на представляващата „И.” ООД град В., представлявано от Н. И. Д., с
цел xxxx та да бъде дискредитирана като личност и като
професионалист –. xxxx в Р. с.
В.. Заявява, че част от действията на И.Д. против нея, са депозираните
многобройни жалби от него пред различни държавни институции, както и няколко
печатни публикации в разпространявания на територията на Видинска област,
областен вестник „Н.”, стопанисван и управляван от ответника В.Е.С. –. близък
приятел и съученик на лицето И.Ц.Д.. Ищцата твърди, че ответникът е редактор –.
стопанин на вестник „Н.”, който осъществява издателската си дейност като ЕТ „Н.
–. С. –. В.С.”. Същият е издател на областен вестник „Н.”, който се чете от
твърде обширна читателска аудитория от българи не само в страната, а и в
различните континенти. Главен редактор –. стопанин на вестника е В.Е.С..
Поддържа, че на 15.02.2010 година е издаден брой
15 на областен вестник „Н.", като на първа страница от печатното издание е поместена
статия със заглавие
„Съдът бащиния ли е на А.Р.", подписана от автора И.Д.. В нея са изнесени неверни
данни относно професионалната й дейност като xxxx в Р. с. –. В., при което авторът е направил
обширен и унизителен коментар относно начина, по който е администрирала и
разгледала гражданско дело № 917/2008 година по описа на Р. с. –. В.. Ищцата
заявява, че на
11.03.2010 година е издаден брой 22
на същия
вестник, като на първа
страница е
отразена статия със заглавие
„Кажи си, А.!", подписана от автора Д. Д., в която са изнесени неверни
данни относно разгледаното от тея гр.д.№ 917/2008 година по описа на Р. с. В. и
служебната й командировка в Р. с. –. И.. Ищцата заявява и това, че след
публикуването на процесните статии у нея са се породили неприятни негативни
емоции, в следствие на което душевното й равновесие било нарушено. Твърди, че
изнесената до широката общественост изопачена информация и представените факти
за нейната личност, описващи я като неморално и непочтено лице, както и грозно
злепоставящите физиката й коментари, породили силно чувство на притеснение и
тревожност в нея. Почувствала се емоционално нестабилна и разстроена като
обвинена в деяния, които не отговарят на истината, както и притеснена, че е
опетнено името й като xxxx и
професионалния авторитет, който е градила през годините. Вследствие на
неприятните емоционални преживявания, твърди, че претърпяла множество
здравословни проблеми –. разстройство на нервновегетативната система, както и
рецидивиращи депресивно разстройство, проява на които били нарушение на съня,
сърцебиене и световъртежи, напрежение , безпокойство и тревожност, тоест
изпаднала в състояние на депресия и апатия, което се отразило видимо на
физическото й състояние. С молба –. уточнение ищцата заявява, че предявените от
нея искове за за сумата от общ размер на xxxx лева,
предявени като частични искове от пълните искове в размер на сумата от xxxx левА.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците
ЕТ „Н. –. С. –. В.С.”, представлявано от В.Е.С., в качеството му на издател на
вестник „Н.” и В.Е.С., в качеството му на главен редактор –. стопанин на
вестник „Н.” солидарно да й заплатят сумата от xxxx лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –. 15.02.2010
година до окончателното издължаване на сумата, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания,
както и причиняване на здравословни проблеми с дължотраен характер, поради
позорящата информация, публикувана от ответниците на 15.02.2010 година в брой
15 за периода 15-17 февруари 2010 година на областен вестник „Н.”, със заглавие
„Съдът бащиния ли е на А.Р.?” и сумата от xxxx лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –. 11.03.2010
година до окончателното издължаване на сумата, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания,
както и причиняване на здравословни проблеми с дължотраен характер, поради
позорящата информация, публикувана от ответниците на 11.03.2010 година в брой
22 за периода 11-14 март 2010 година на областен вестник „Н.”, със заглавие
„Кажи си, А.!”, както и направените в производството разноски.
Ответникът ЕТ „Н. –.
С. xxx, представлявано от В.Е.С. е представил в едномесечния срок писмен
отговор на исковата молба, в който изразява своето становище за неоснователност
на исковете. Твърди, че не са налице условията на чл.49 от ЗЗД. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявените от ищцата искове като
неоснователни, както и да му присъди направените по делото разноски.
Ответникът В.Е.С. xxx
не е депозирал в едномесечния срок
писмен отговор на исковата молба, но чрез пълномощника си адвокат Ц.И. в
открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на исковете.
Твърди, че не е пасивно легитимиран да отговаря по оск с правно основание чл.49
от ЗЗД. Моли съда да постанови решение, с което да отхъврли предявените искове
като неоснователни, както и да му присъди направените по делото разноски.
Доказателствата по
делото са писмени и гласни. Изслушано е и е прието заключение на вещо лице.
Съдът, след като
прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение
и при условията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:
Установено е по
делото, че на 15.02.2010 година е излязъл брой 15 на местен
областен вестник „Н.", като на
първата
му страница е публикувана статия със заглавие „Съдът бащиния
ли е на А.Р.". Още в
самото заглавие на публикувания материал
ищцата
е наречена „прословутата видинска районна съдийка А.Р.”. В самата статия авторът пространно
обяснява как xxxx Р. като
магистрат в Р. с. - В. по един „нечестен"
начин е „взела" и разгледала гр.д.№ 917/2008 година по описа на Р. с. В. - дело с „крупни материални
интереси" според авторА. Посочено е и това, че не се знае „как попада делото при нея, не е
известно". В статията се твърди, че
xxxx Р.
имала „намерение, както споделяла, в същият този имот да отвори автосервиз на
баща си", като продължава по-нататък с твърдения, че „дни преди да сложи
делото пред себе си, баща й отива при ответника и му предлага да закупи част от
имота, който е предмет на спора, с обещание, че така делото ще се размине. След категоричен отказ на
ответната страна, тя дава ход на делото." В статията се твърди също така, че гр.д.№ 917/2008 година на РС - В. е разгледано неправилно /„тя няма да бъде
безпристрастна"/, че
„се озлобява", вследствие на което нарушава професионални норми и етични
правила на поведение. По-нататък
в статията авторът
описва професионалната дейност на ищцата,
като още в началото на печатния материал се твърди,
че „магистратката на всеки не дава каквото й поискА.Тя избира кому какво да
въздаде в своята съдийска справедливост". Освен това, авторът посочва,
че Р. разглежда само и единствено граждански дела, които са нейна „страст" и
решава същите с „наслада". Наред
с това, авторът сочи, че „всичките дела са задължително граждански, свързани с
материални интереси", като „вместо при други съдии тези дела, свързани с
материални интереси се падали при Р.."
Установено е по
делото, че в брой
22/11.03.2010г. на вестник „Н." е публикувана следващата статия „Кажи си, А.!". В самата статия авторът твърди как ищцата „проявила упорит интерес да
закупи за баща си част от имота, който е предмет на уж спора по самото
дело" и как „Р. вместо да се отведе, заради невъзможност за
безпристрастност, тя прави наопаки: веднага решава спора в .... своя полза", както и че
„има личен интерес" от делото и „решава делото за себе си". В статията се сочи,
че ищцата е била
в „принудителна командировка в Б.". Изнесена е и информация информация относно нейното физическо и
здравословно състояние, като се твърди, че „дори започнала да се храни по обилно,
което се забелязва все по-осезателно върху снагата й/ грозно е да се каже, че е
напълнила гушката, но не може да не се закахъря за забелязващото се поувисване
и понабръчкване на шията й/", като авторът продължава - „да си купи по-покриващи я дрешки, както
и подходящи мазила". В статията се твърди също така, че ищцата „се хвалела пред свои познати,
че „краде дела" от свои колеги"; че „работи частно по осиновяване на
български деца от чужденци" или че „работи частно по приема па студенти по
специалност „Право" в Б. университет".
На втората страница от статията е публикувана декларация от лицето Ю. К. А..
Това са твърденията в
публикуваните на страниците на вестник „Н." процесии статии, съответно –. брой 15/15.02.2010 година, озаглавена „Съдът бащиния ли
е на А.Р.?” и брой 22/11.03.2010 година, озаглавена „Кажи си, А.!".
По делото са събрани
доказателства, че от 1997 година ищцата заема длъжността „Р. xxxx ”
в Р. с. В., не е осъждана, а последната й проведена атестация за периода от
01.01.2005 година до 31.12.2007 година като xxxx е с оценка „много добра”. На 04.10.2006 година
на проведено заседание ВСС е взел решение да повиши ищцата в ранг „ xxxx в АС”.
Установено е по
делото, че лицето И.Ц.Д. е подал жалба до инспектората на ВСС и до председателя
на О. с. –. В., в която се твърди за тенденциозно решаване на дело и използване
на документи /протоколи/ с неистинско съдържание. Във връзка с тази жалба във
ВСС е било образувано дисциплинарно дело № 4/2010 година срещу ищцатА. Личното
трудово досие на ищцата не е съдържало писмени сигнали на граждани за извършени
от нея нарушения на закона и неправомерни действия в дейността й като xxxx в Р. с. В. за периода 1997 –. 2010 годинА.
Установено е също така, че делата в Р. с. В. се администрирали и разпределяли на
случаен принцип от 2006 годинА.
На 23.06.2008 година
е образувано гражданско дело № 917/2008 година, по което с протокол за случаен
избор за докладчик е била определена ищцатА. Решението на делото е било
постановено на 18.01.2010 година, вследствие обезсилено с решение №
29/19.07.2010 година по В.гр.д.№ 260/2010 година по описа на О. с. В.. Не било
установено нито констатирано, ищцата да е извършвала нарушения при
администрирането и разглеждането на делото.
На 24.01.2013 година
ВСС на основание чл.230 ал.1 от ЗСВ е взел решение за временно отстраняване на
ищцата от длъжността „Р. xxxx ” в Р. с. В. до приключване на наказателното
производство по сл.дело № 127/2011 година по описа на НСлС за престъпление по
чл.282 ал.2 във връзка с ал.1 от НК и по чл.316 във връзка с чл.308 ал.1 във
връзка с чл.26 ал.1 НК. Така образуваното досъдебно производство, понастоящем
не е приключило.
По делото е разпитан
и свидетелката Л.Г. –. майка на ищцата, която твърди, че след като се запознала
със съдържанието на публикациите във вестник „Н.”, ищцата отслабнала с няколко
килограма, имала главоболие, било й назначено медикаментозно лечение от
психиатър, затворила се и не поддържала никакви контакти и приятелства, като
някои от колегите престанали да я поздравяват.
По делото е разпитан
като свидетел и лекуващият ищцата психиатър
Б. И. К., който заявява, че ищцата била дълбоко угнетена от публикациите
във вестник „Н.”, отслабнала, получила ендокринни нарушения, засилен двигателен
тремор, обилно изпотяване на дланите, като диагностицираното й депресивно
състояние ескалирало, въпреки провежданата терапия.
Гореизложената
фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателствени
средствА.
Съгласно разпоредбата на чл.49
от ЗЗД, този, който е възложил на другиго някаква работа, отгаваря за вредите,
причинени от него при и по повод изпълнението на тази работА.
Юридическият състав на
непозволеното увреждане по чл.49 от ЗЗД включва елементите на юридическия
състав по чл.45 от ЗЗД, а именно: наличие на деяние; противопровност на
деянието; наличие на претърпяна вреда; наличие на причинна връзка между
деянието и вредата; вина, както и допълнителните специфични изисквания: наличие
на договор между причинителя на вредата и друго лице-възложител, по силата на
който причинителят да е натоварен с извършване на определена работа, а също
така и вредите да са причинени при и по повод извършването на възложената работА.
Съдът приема, че
като издател на областния вестник „Н.”, едноличният търговец „Н. –. С. –. В.С.”
носи отговорност за изнесената невярна информация. Издателят определя характера
и съдържанието на публикуваните материали и отговаря включително при поместване
на писма на читатели. Отговорността е на основание чл.49 от ЗЗД, в качеството
му на възложител на работа по съставяне на, подбор и поместване на печатни
материали. /В този смисъл е решение № 404/13.07.2010 година по гражданско дело
№ 907/2009 година на ВКС, ІІІ г.о./.
Ответникът С. също
носи отговорност за изнесената информация като редактор на вестникА. Редакторът
отговаря за вида и съдържанието на публикациите. Действително, по делото не се
събраха писмени доказателства за наличие на договор /трудов или граждански/ за
заемането на длъжносттА. Съдът приема, че посочването на ответника във вестника
като негов редактор е дело на самия ответник, в същото време и издател на
вестника, в качеството му на едноличен търговец. При което следва да се приеме
наличие на такова правоотношение.
На следващо място
съдът приема, че ответниците са осъществили фактическия състав на деликтната
отговорност –. вследствие противоправно поведение са причинили вреди на ищцата,
изразяващи се в душевни страдания и накърняване на доброто й име, чест и
достойнство, каквито тя безспорно е притежавалА.
В случая ответниците
–. издателят и редакторът са допуснали да се публикува материал, чието
съдържание не отговаря на истината и е с клеветнически характер. По разбиране
на настоящия съдебен състав, обективната журналистика означава да се поднасят проверени
факти, а не тенденциозни внушения.
Квалификациите и внушенията,
които се правят по отношение на ищцата
в процесните статии
представляват „позорни обстоятелства" по смисъла на законА. На ищцата й се приписва извършването на
престъпление, което същата не е извършилА. Такъв характер има както
заглавието на статията в брой 15/15.02.2010г., „Съдът бащиния ли е на А.Р.?",
което има клеветнически аспект, доколкото внушава неверни твърдения за
извършвани от ищцата
дейности, които са нечестни, измамни и обществено укорими действия, в качеството
й на магистрат, а също така са в противовес с основните принципи, залегнали в
Етичния кодекс на българските магистрати. Клеветнически характер също
така имат и съдържанията на публикациите, които са предмет на исковата молба,
тъй като в последните се съдържат фактически твърдения относно упражняваната от
xxxx Р.
дейност като магистрат в Р. с.-В., които са неистински, клеветнически и не
съответстват на действителността и на събраните по делото доказателствА.
Безспорно се установи в
настоящото
производство, че ищцата е
определена за докладчик по гр.д.№ 917/2008 година по описа на РС –. В., съгласно протокол за случаен
избор, а не е взела сама делото, както и че делото не е попаднало при нея
неизвестно, както твърди авторът
на статията; че не е установено и констатирано при администрирането и
разглеждането от xxxx Р. на
гр.д.№ 917/2008 година по описа на РС -В. да са извършени нарушения
от съшата, в противовес с
твърденията на авторите, че тя има личен интерес от делото и решава делото за
себе си, че й е поискан отвод, тъй като няма да бъде безпристрастна, но Р.
категорично отказвА...тя се озлобява още повече и втори път отказва да приеме
отвода; че Р. вместо да се отведе, заради невъзможност за безпристрастност, тя
прави наопаки: веднага решава спорА...в своя полза; че по гр.д.№ 917/2008 година по описа на РС - В. липсват данни за образуване
на процедура по реда на чл.255 от ГПК, въпреки твърденията на автора, че делото
е елементарно, тъй като исковата претенция е недопустима, тя две години не се
произнася; че xxxx Р. е
била командирована в Р. с. И. за периода от 15.01.2010г. до 15.07.2010г., включително на незаета
щатна съдийска бройка, а не принудително и то в Р. с. Б., както внушават
авторите на статиите.
В тази връзка по делото бяха
събрани неоспорими писмени доказателства, а именно: формуляр за атестиране на съдии, прокурори и следователи
от 11.06.2008 година, съдебно удостоверение на
Председателят на Р. с. - В. изх.№ 138 от 31.03.2015 година, а също така и писмо изх.№ 389/18.09.2014 година, от които е видно, че xxxx Р. в качеството си на магистрат при Р. с. В. е
била повишавана на два пъти в ранг на място и понастоящем заема ранг на „ xxxx xxxx ", разглеждала е всички видове
наказателни и граждански дела, при извършване на работата си показва много
добри познания в областта на правото, висок професионализъм и прилага много
добре материалното и процесуалното право в областта на наказателното и
гражданското правораздаване, работата й се характеризира с много добра
теоретична подготовка, бързина и мотивираност на съдебните актове,
безпристрастност и всеотдайност. Освен това е видно, че за дейността й
като магистрат в РС - В. за периода 1997 година до 2009 година, на xxxx Р. не са налагани дисциплинарни наказания, в
противовес на твърдения на авторите, че
магистратката на всеки не дава каквото й поиска, тя избира кому какво да
въздаде в своята съдийска справедливост, като единствената жалба, която е
подадена против нея е с вх.№ 64/15.12.2009 година от лицето И.Ц.Д. xxx, по
повод на разгледано от нея гр.д.№ 917/2008 година по описа на РС - В., по което не е установено
да са извършени нарушения от xxxx Р..
От издаденото съдебно
удостоверение на Председателят на Р. с.-В. е видно също така, че разпределянето
на делата в Р. с.-В. се осъществява по видове дела - граждански и наказателни,
като делата съответно се разглеждат от граждански и наказателни състави. При упражняване дейността си
като xxxx през
периода 2009г.-2010г., xxxx Р. е
била в граждански състав, т.е. xxxx Р. не
си е избирала сама делата, които да разглежда като магистрат в Р. с. - В., нито е имала предпочитания
към конкретни видове дела, в частност граждански дела, както твърдят авторите
на статиите, че А.Р. е известна със своята страст към гражданските дела-взема
ги и ги решава с наслада; че тя разглежда задължително граждански дела, свързани
с материални интереси, като вместо при други съдии, тези дела, свързани с
материални интереси се падали при Р..
От приложената Заповед № К-14/11.01.2010г. на С. xxxx с.,
към писмо на Председателя на РС - В. изх.№ 380/18.09.2014 година, се установява, че ищцата не е била принудително
командирована в Р. с. - И.,
каквито твърдения съдържат двете статии, а същата е командирована по искане на
Председателя на С. о. с. на незаета щатна съдийска бройкА.
Безспорно е установено също,
че ищцата
не е извършила
престъплението, което й се приписва в публикуваната на страниците на вестник „Н.",
бр.22/11.03.2010 година
статия със заглавие „Кажи си, А.!" - че краде дела от свои колеги ;
нито че нарушава задълженията си по Закона за съдебна власт и Етичния кодекс на
магистратите, като осъществява дейност, несъвместима с длъжността й като „ xxxx
", както и че търси някаква лична
имуществена облага от действията си, като според автора на статията „работи
частно по осиновяване на български деца от чужденци" или че „работи частно
по приема на студенти по специалност „Право" в Б. университет".
Подобни твърдения са неверни и
безспорно
обидни за ищцата и целят да
внушат на читателите негативно отношение към ищцата, да бъде компроментирана личността
й пред професионалната гилдия
като цяло, пред трудовия колектив, и най-вече пред обществеността на град В., тъй като се създава
впечатление, че А.Р. е нечестен човек, осъществяващ дейности, несъвместими с
упражняваната от нея професия.
От данните по делото
е видно, че ищцата
е лице с чисто съдебно минало и спрямо нея няма влязла в сила присъда за
извършено престъпление от общ характер. Тези обстоятелства са установени по безспорен
начин в настоящото
производство от приложените свидетелства за съдимост на ищцатА.
В тази връзка направеното от
ответниците възражение и ангажираните в тази връзка доказателства по делото, че
срещу ищцата има образувано ДП № 127/2011 година по описа на НСлС, на първо
място е ирелевантно в настоящето производство, тъй като видно от предмета на
исковата молба, в частност петутима на същата, претенциите на ищцата са за настъпили непозволени
увреждания към датите 15.02.2010 година
и 11.03.2010 година, когато спрямо нея не е имало образувано досъдебно
производство /ДП
е от 2011 година, за което по делото беше ангажирано като доказателство
постановление за отказ да се образува наказателно производство от 10.03.2011 година на С. г. п./. На второ място следва да се
отбележи, че наличието
на висящо, неприключило наказателно преследване с влязла в сила присъда, не
обуславя виновността на ищцата,
тъй като по силата на установените в Конституцията на РБ, НПК и КПЧОС принципи, ищцата е защитена от презумпцията за
невиновност до установяване на противното с влязла в сила присъдА.
Обиждащи и уронващи авторитета
на
ищцата са и
следващите твърдения на авторите в статиите, че същата имала намерение, както споделяла, в
съшият този имот да отвори автосервиз на баща си, като продължават по-нататък с
твърдения, че дни преди да сложи делото пред себе си, баща й отива при
ответника и му предлага да закупи част от имота, който е предмет на спора, с
обещание, че така делото ще се размине. След категоричен отказ на
ответната страна, ищцата дава
ход на делото, както и че е проявила упорит интерес да закупи за баща си част
от имота, който е предмет на уж спора по самото дело. С това директно се внушават
неверни и обидни за ищцата
послания на читателя: първо, че с професионалната ангажираност на xxxx Р. при администрирането на гр.д.№ 917/2008 година, се преследва нещо нечестно,
користно и във вреда на ответника по делото, както и че xxxx Р. ще извлече някаква лична имуществена облага
от разглеждане на същото дело. Тези
твърдения безспорно са „позорни обстоятелства" по смисъла на чл.147 от НК,
т.е. клеветА. В
настоящето производство по никакъв начин не се установи истинността на тези твърдения.
По един изключително
унизителен начин
за личността на xxxx Р. като
човек, е изнесена информация относно нейното физическо и здравословно
състояние, посочвайки,
че ищцата
дори започнала да
се храни по обилно, което се забелязва все по-осезателно върху снагата й /грозно е да се каже, че е
напълнила гушката, но не може да не се закахъри за забелязващото се поувисване и
понабръчкване на шията й/. Авторът
я съветва „да си купи по-покриващи я дрешки, както и подходящи мазила". Подобно писание преминава
границите на добрия тон и на адекватната журналистическа етика и мястото му не би могло да бъде на
страниците на областен вестник, изказани по адрес на което и да е лице, още
по-малко на магистрат.
Безспорно публикуването на
процесиите статии представлява деяние и същото е противоправно.
Действително чл.40
ал.1 от Конституцията на Република
България прокламира, че свободата на печата е свързана с
правото на личността и на обществото да бъдат информирани по въпроси, които представляват интерес. Данните, които
биват публикувани и разпространявани, следва да отговарят на обективната
истина, когато засягат лични граждански и човешки права и да не налагат
негативни внушения.
Общоприето е, поради
естеството на дейността има, заемащите длъжността „ xxxx ” да се ползват с уважение, доверие и почит от
всички членове на обещството. Съдиите следва и се приемат като хора с висок
морал, етично поведение и безспорен авторитет, дотогава, докато с влязъл в сила
съдебен акт не се докаже обратното. В случая е публикувана невярна,
клеветническа информация, при това във вестник, разпространяван в три области –.
В., Враца и Монтана и чрез интернет сайт –. в целия свят, с цел да се
злепоставят доброто име, честта и достойнството на ищцата в качеството й на xxxx .
Претърпените в
резултат на противоправно поведение вреди представляват парично задължение от
непозволено увреждане, което виновните причинители дължат. За причинителите
възниква задължение да репарират причинените вреди, считано от датата на
причиняването им и без поканА. Неимуществените вреди са налице тогава, когато
са накърнени живота или здравето на дадено лице. Неимуществените вреди
съставляват претърпените душевни страдания или накърняването на доброто име,
чест и достойнство и т.н..
Съдът приема, че
ответниците са поставили началото на причинно –. следствен процес, при който
ищцата е претърпяла страдания и душевен дискомфорт /рецидивиращо депресивно
състояние/, както и засягане на авторитета й като xxxx .
Видно от събраните в
настоящето производство доказателства, в частност показанията на свидетелката Г.,
които
съдът кредитира изцяло като обективни, логически последователни и
непротиворечиви на останалия събран по делото доказателствен материал, публикуването на процесиите
статии и техния отзвук в обществото, сред близките и колегите на xxxx Р. е оказало изключително отрицателно и
негативно въздействие. Свидетелката твърди в показанията си, че тези статии са предизвикали негативни коментари по адрес на ищцата, като същите
са предизвикали
широк отзвук в професионалните кръгове на xxxx Р., както и сред хората, с които живее и
контактува, много от колегите й се усъмнили в нейната професионална почтеност и
това променило отношението им към нея. Свидетелката заявява и това, че след публикуването на статиите във вестник „Н." у ищцата се породили неприятни
негативни емоции - притеснение и тревожност, в
следствие на което душевното й равновесие било нарушено съществено, тъй като
били засегнати доброто й име и репутация, градени от нея години наред.
Видно от ангажираните по
делото медицински документи и разпита на свидетеля Б.К. - Председател на Психиатрична ЛКК
към 20 10 година,
публикуването на статиите отключило поредица от здравословни проблеми у ищцата - разстройство на
нервновегетативната система, като получила рецидивиращо депресивно
разстройство, установено от лекуващият я психиатър към 2010 година, чиито прояви били нарушение
на съня, сърцебиене и световъртежи, напрежение, безпокойство и тревожност,
нарушение в менструалния цикъл, засилен дигитален тремор и обилно изпотяване на
дланите и пр. Свидетелят твърди в показанията си, че ищцата изпаднала в състояние на депресия и
апатия, което се е отразило видимо на физическото й състояние. Същият е
категоричен, че без съмнение е налице връзка между
публикуването на статиите и състоянието на ищцата, която връзка е описана и в
анемнезата към амбулаторните листове и е установена в хода на изследванията и
лечението.
Съгласно чл.52 от ЗЗД
обезщетението за такива вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
„справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, които се имат предвид от Съда при определяне на размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият
вредоносен резултат, възрастта на увредения, общественото му положение.
Правилното прилагане на Закона изисква за неимуществените вреди да бъде
обезщетен пострадалия едва след като се установи, че действително е претърпял
такива вреди, което, с оглед на гореизложеното, се установи недвусмислено по
делото. Кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди, се определя
от съда и в случая, обхваща ищцата по делото. При определяне на паричния еквивалент на
претърпените от ищцата неимуществени вреди,
следва да се
отчетат следните факти: разпространението на
вестник „Н." на територията на три
големи областни града - В., Монтана и Враца; публикуването на статиите и на
интернет страницата
на вестника; поместването на материалите на първа страница; провокативността на
заглавието на статиите; негативната
оценка, съдържаща се и в самото заглавие на статията от 15.02.2010 година; многото клеветнически твърдения спрямо ищцата,
които са довели до засягане доброто име, честта, достойнството и авторитета й
като xxxx . Налага се изводът, че ищцата е претърпяла
душевен дискомфорт, негативни емоционални преживявания, здравословното й
състояние се влошило. В тази връзка съдът кредитира изцяло показанията на
разпитаните по делото свидетели –. майката на ищцата и лекуващия ищцата
психиатър, които имат пряко впечатление от състоянието й, затова как
съдържащата се в публикуваната статия клеветническа информация е рефлектирала
негативно върху психическото здраве и спокойствие на ищцата, върху собствената
й самооценка, върху самочувствието й на xxxx с авторитет.
Съдът приема също,
че негативните изживявания на ищцата за периода изначало и в по-голяма степен
се дължат именно на статиите, а не на образуваното дисциплинарно производство,
тъй като образуването на сл.дело и отстраняването на ищцата от длъжност са се
развили по –. напредвъв времето.
След като взе предвид
установените факти, съдът намира за
равностоен еквивалент
на претърпените от ищцата неимуществени вреди сумата в размер на xxxx лева,
поради което заявените като частични искови претенции, следва изцяло да бъдат
уважени.
Следва да се
отбележи, че голяма част от клеветническите твърдения, изложени в процесните
статии по адрес на ищцата, засягат дейността й като длъжностно лице. Съдът
намира, че особеното качество на ищцата е квалифициращо обстоятелство в случая.
По изложените
съображения, предявените като частични искове следва да бъдат уважени изцяло,
ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането - 15.02.2010г. и 11.03.2010г. до окончателното издължаване
на сумите.
Съобразно този изход
на делото ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата сумата от xxxx лева
- направените в производството разноски, съобразно приложения списък на
разноските.
По горните
съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЕТ "Н.-С.-В.С.", ЕИК *********, със седалище и адрес
на управлениеград В., ул.”Т.П.” /настояща ул.”Ц. А. ІІ”/, xxxx , представляван от В.Е.С. с ЕГН xxxxxxxxxx
и В.Е.С. с
ЕГН: xxxxxxxxxx xxx да заплатят солидарно на А.Б.Р. с ЕГН xxxxxxxxxx xxx
следните суми:
- xxxx / xxxx / лева - главница, представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди, в резултат на публикувана статия на
15.02.2010 година в брой 15 на областен вестник „Н.”, със заглавие „Съдът
бащиния ли е на А.Р.?”, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането –. 15.02.2010 година до окончателното издължаване на сумата /искът
е предявен като частичен/;
- xxxx / xxxx / лева - главница, представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди, в резултат на публикувана статия на
11.03.2010 година в брой 22 на областен вестник „Н.”, със заглавие „Кажи си, А.!”,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –. 11.03.2010
година до окончателното издължаване на сумата /искът е предявен като частичен/,
както и сумата от xxxx / xxxx /
лева - представляващи разноски по водене на делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред О. с. - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Р. XXXX :