Р Е
Ш Е Н
И Е
№92
гр.Габрово, 16.05.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на двадесет и трети април през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Полина Пенкова
ЧЛЕНОВЕ: Кремена Големанова
Ива Димова
при
секретаря М.Шаханова, като разгледа
докладваното от съдия Големанова в.гр.д. №107 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на ответника "Трифо-Н-1" ЕООД срещу Решение
№70/26.02.2019г. по гр.д.№1402/2018г. на Севлиевски районен съд.
В
жалбата се твърди, обжалваното решение е неправилно, а присъденото обезщетение е в завишен размер. Твърди се и че решението
е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. При
постановяване на обжалваното решение не било отчетено отговорното изпълнение от
страна на работодателя- жалбоподател, на всички необходими действия, съгласно
Закона за здравословни и безопасни условия на труд- ищцата била преминала
начален инструктаж при започване на работа, била преминала и периодичен
инструктаж, същата била запозната с общите правила и изисквания към работниците
при изпълнение на служебните задължения. Жалбоподателят имал сключен договор с
фирма за трудова медицина.
Твърди
се, че при постановяване на решението бил взет предвид само факта, че
въпросната стълба нямала определено място в магазина, без да се отчете, че
ищцата била сама зад щанда и където и да се е намирала стълбата тя била
поставена там от нея. тази стълба била необходима за извършване на обичайната
дейност в магазина. Неоснователни били твърденията за незнание къде е стълбата.
Дори и да се приемело, че точно в този момент с нея била подпряна вратата та
витрината, то в този случай ищцата със сигурност знаела точно къде се намира
стълбата и била подходила небрежно при своето движение. Витрината била хладилна
и извършването на ремонт по нея се правело от специализирана фирма, поради
което извършването на ремонт не било в компетенцията на жалбоподателя.
При
постановяване на решението си съдът не бил взел предвид факта, че самата ищца
само няколко дни след инцидента представила болничния си лист на работодателя.
Не бил взет предвид и факта, че експертизата е установила гладък след
оперативен период, без усложнения. При представяне на болничния лист ищцата
информирала работодателя, че няма да има следващ болничен лист и временната й
неработоспособност е приключила. Моли съда да отмени обжалваното решение и да
бъде определен размер на обезщетението отговарящ на действително претърпените
неимуществени вреди, както ида бъдат присъдени на жалбоподателя направените
поделото разноски.
Ответникът
по въззивната в депозирания по делото отговор оспорва същата. И моли съда да я
остави без уважение и де присъди направените по делото разноски, като присъди
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗАдв.
Въззивният
съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване.
Предвид на това същата е процесуално допустима.
Постановеното
от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
С
обжалваното Решение №70/26.02.2019 г. по гр.д.№1402/2018 г. на Севлиевски
районен съд жалбоподателят е осъден да заплати на ищцата по делото сумата от
15000лв. - обезщетение за неимуществени вреди от претърпяна на 01.06.2018г.
трудова злополука, ведно със законната лихва от 01.06.2018 г. до окончателното
изплащане, отхвърлен е предявения иск за заплащане на неимуществени вреди за
горницата над уважения размер, осъден е жалбоподателя да заплати сумата от 100 лв.-
обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от
01.06.2018г. до окончателното изплащане, да заплати сумата от 206лв.- изплатено
от съда възнаграждение на вещото лице, сумата от 983лв. адвокатско
възнаграждение по делото и сумата от580лв.- адвокатско възнаграждение по
ч.гр.д.№1352/2018г. на РС Севлиево. Ищцата е осъдена да заплати на ответника
сумата от 80лв.-разноски по делото и е оставено без уважение възражението на
ответника по чл.201 КТ.
От
обстоятелствената част на жалбата и петитума й може да се направи извод, че
жалбоподателя е недоволен от постановеното от първоинстанционния съд решение
само в частта относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди
и оставянето без уважение на възражението по чл.201 КТ. В първото изречение на
жалбата обаче е посочено "..обжалвам изцяло Решение ...", поради
което съдът приема, че постановеното от районния съд решение се обжалва изцяло.
За
да постанови решението си съдът е приел следното :
Страните
по делото са били в трудово правоотношение, по силата на
което ищцата е назначена на длъжност „продавач-консултант“, с място на работа –
магазин при пълно работно време.
На 01.06.2018г. ищцата била на
работното си място в магазина. Около 11 часа се спънала в крака на стълба,
подпряна на вратата на хладилна витрина, загубила равновесие, съборила стълбата
на земята и паднала върху нея. С разпореждане №28/26.06.2018 г. на НОИ, ТП
Габрово злополуката е приета за трудова. След инцидента ищцата е в отпуск
поради временна неработоспособност за периода от 01.06.2018 г. до настоящия
момент. Първоинстанционният съд не приема възражението на жалбоподателя за
съпричиняване на злополуката от работника. При опеделяне размера на
обезщетението съдът е приел, че пострадалата ищца е млада жена в трудоспособна
възраст, на нея са предоставени родителските права върху малолетното й дете В.,
живее на семейни начала със свид. Г.О., с когото се грижат и за детето. Отчел
е, че злополуката е преобърнала изцяло тяхното ежедневие, както и факта, че
поради счупване на капачката /патела/ на дясното коляно са й били направени две
операции – на 01.06.2018 г. и на 27.08.2018 г., като при втората са били
премахнати металните елементи от вече зарасналата капачка. Районният съд отчел
също и обстоятелството, че за периода от 01.06.2018 г. до 14.09.2018 г. ищцата
се е придвижвала с патерици, което е довело до затруднение на самообслужването
и други дейности от ежедневния живот. През този период от време е изпитвала и
силни болки с невъзможно движение на десния крак в коляното. Активното
раздвижване е започнало на 20.09.2018г. и постепенно болката намалява, но се
появява при натоварване и при промяна на времето, увреждането било неестетично,
а възстановителният период при този вид увреждане бил около пет месеца. При
ищцата все още не била възстановена работоспособността и функционалната
подвижност на ставата. Съдът приел, че след изписване от болницата ищцата не
можела да се обслужва сама. Тъй като предявеният иск за заплащане на
имуществени вреди не бил оспорен от ответника съдът го приел за основателен.
Въззивният
съд възприема тези изводи на първоинстанционния съд, както и установената от
него фактическа обстановка.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че ищцата е допринесла за настъпване на
трудовата злополука. Обстоятелството, че работодателят е изпълнил всичките си
задължения за провеждане на първоначален и периодичен инструктаж и за сключване
на договор с фирма за трудова медицина не го освобождава от отговорността да
обезвъзмезди пострадалия в резултат на настъпила трудова злополука работник,
нито може да обоснове извод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на работника.
Не
е спорно, че процесната стълба се е използвала за да се достига стоката
поставена на по-високите рафтове. Без значение е къде се е намирала стълбата
зад щанда и че именно ищцата евентуално я е оставила там. За работодателят е
налице задължение да осигури безопасни условия за труд на работниците си, в
т.ч. и да осигури подходящо място за съхранение на процесната стълба, така че
същата да не създава пречки за работниците при изпълнение на трудовите им
функции при обслужване на клиентите на магазина. Именно в изпълнение на
задължението да осигури безопасни условия на труд работодателят е следвало да
предприеме своевременно мерки за отремонтиране вратата на хладилната витрина,
която също е създавала опасност за работещите.
По
делото не са представени доказателства в подкрепа на твърдението на
жалбоподателя, че след инцидента ищцата сама му била занесла болничния лист.
Не
е спорно по делото, че в следствие на инцидента ищцата е получила счупване на
капачката на дясното коляно. По повод счупването са и направени две операции.
През периода 01.06.2018г. -14.09.2018 г. се е придвижвала с патерици. През
този период от време е изпитвала и силни болки с невъзможно движение на десния
крак в коляното. Налагало се близките й да й помагат в ежедневието - личен
тоалет, ставане, сядане, лягане, имала е нужда от помощ в грижите за детето си.
Активното раздвижване е започнало на 20.09.2018 г., т.е. около три месеца след инцидента.
Постепенно болката е намаляла, но се появявала при натоварване и при промяна на
времето. При извършения преглед на ищцата експертът констатирал белези на
коляното, които ще останат пожизнено, като леко ще избелеят с времето. Според
експерта възстановителният период при този вид увреждане е около пет месеца.
Ищцата все още не била възстановила напълно функционалната подвижност на
ставата, поради което все още не била работоспособна.
При определяне размера на обезщетението
първоинстанционният съд е съобразил всички обстоятелства, установени по делото,
като правилно е отчел, че ищцата е млада жена в трудоспособна
възраст, която полага грижи за малолетното си дете. Отчел е, че настъпилия
инцидент се е отразил съществено на ежедневието й и на качеството й на живот.
Предвид изложеното по-горе районният съд е определил справедлив размер на
обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди, който настоящият
състав счита за адекватен на претърпените болки и страдания.
Съдът
счита, че обжалваното решение в частта за имуществените вреди е правилно и
обосновано. Следва да се добави, че от заключението на вещото лице се
установява, че представените от ищцата доказателства за извършени разходи във
връзка с лечението й са съотносими към увреждането и лечението й.
Поради
изложеното по-горе решението на първоинстанционния съд следва да бъде
потвърдено.
Предвид
направеното от ищцовата страна искане и оставянето без уважение на подадената
въззивна жалба работодателят следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ищцата сумата от 983 лв. - адвокатско възнаграждение, на осн.
чл.38 ЗАдв. във вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №70/26.02.2019г. по гр.д.№1402/2018г. на Севлиевски районен съд.
ОСЪЖДА
“ТРИФО Н-1” ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Севлиево, ул.** да заплати на адвокат Н.Й.Н. ***, с ЕГН **********,
личен номер на адвокат ********** адвокатско възнаграждение в размер на 983 лв.(деветстотин осемдесет и три), на
осн.чл.38, ал.2 ЗАдв. във вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :