Решение по дело №412/2021 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 87
Дата: 2 август 2021 г. (в сила от 2 август 2021 г.)
Съдия: Кристина Антонова Лалева
Дело: 20214400600412
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 10 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. Плевен , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Емил Ст. Банков
Членове:Цезаринка Хр. Йосифова
Йоткова
Кристина Ант. Лалева
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
в присъствието на прокурора Виктор Илиев Доцев (ОП-Плевен)
като разгледа докладваното от Кристина Ант. Лалева Въззивно частно
наказателно дело № 20214400600412 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава „Двадесет и втора ” от НПК.

Въззивното производство е образувано по протест на РП Червен бряг
срещу Определение 52 от 12.05.2021 година постановено по ЧНД
20214440200011/ 2021 по описа на Районен съд Червен бряг.
С протестираното определение Червенобрежкият районен съд е
допуснал съдебна реабилитация на основание чл.87 ал.1 и ал.2 от НК по
отношение на В. Д. В. с ЕГН *** по наложеното му наказание „пробация“ със
Споразумение № 108/2016 година постановено по НОХД 420/2016 година по
описа на РС Червен бряг.
Във въззивният протест се съдържа оплакване за неправилно
приложение на материалния закон, като районният съд не е установил по
безспорен начин, че наложеното наказание „глоба“ е изпълнено. Иска се
отмяна на определението.
1
Пред въззивния съд представителят на Плевенска окръжна
прокуратура посочва, че опредерлението на първоинстанционния съд е
неправилно и постановено при неизяснена фактическа обстановка във връзка
с едно от наказанията.
Осъденото лице ангажира становище чрез прозцесуалният си
представител, че съдебният акт е правилен и иска неговото потвърждаване.
Плевенският окръжен съд като взе в предвид оплакванията,
съдържащи се в протеста, становищата на страните и като провери изцяло
правилността на невлязлото в сила определение по реда на чл.314, ал.1 НПК,
намира за установено следното:
Въззивният протест е подаден в срока по чл.319 НПК, отговаря на
изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, протеста е ОСНОВАТЕЛЕН.
Производството пред първата инстанция е образувано във връзка с
искане на осъденото лице В. Д. В. с ЕГН *** за постановяване на съдебна
реабилитация във връзка с осъждане – по НОХД 420/2016 година, където е
наложено наказание „пробация“ и наказание – ГЛОБА в полза на държавата в
размер на 500 лева.
За да постанови атакуваното определение, първоинстанционния съд е
положил усилия за събраните в хода на съдебното следствие на доказателства
във връзка с изтърпяване на наказанията и е приел за установено от
фактическа страна следното:
По отношение на наказанието пробация е приобщена справка от
ГДИН, от която е видно, че лицето е изтърпяло наказанието в периода от
19.12.2016 до 19.06.2017 година. По отношение на кумулативно наложеното
наказание „ Глоба“ по делото е приобщена справка от Национална агенция по
приходите, в която се сочи, че по отношение на това наказание в ТД на НАП
Велико Търново не е предявявано искане за събиране на сумата.
При така установената фактическа обстановка районният съд е
допуснал процесуално нарушение, като е пристъпил към решаване на делото
2
по същество при неизяснени факти от значение за приложение на
материалния закон. Районният съд по същество не е изследвал въпроса
относно това дали глобата е заплатена. От справката на ТД на НАП се
установява единствено обстоятелството, че вземането не е предявявано за
събиране към компетентния по изпълнението орган. Следвало е обаче да се
съберат доказателства относно това дали глобата е заплатена, като този
процес на установяване е следвало да започне с приобщаване на НОХД-то
към материалите по настоящето производство. От горното може да се
установи дали е издаван изпълнителен лист, изпратен ли е за събиране, на кой
орган и най-важното обстоятелство има ли започнато такова изпълнение. При
преценката относно съдебната реабилитация свързана с изпълнение на
наказанията „глоба“ от съществено значение е периода на изпълнение,
съответно давностните срокове за събиране и последващото евентуално
разпореждане на органа по събиране за прекратяване на производството.
Законодателят също така е предвидил, че с простото плащане на глобата,
тоест с изпълнение на наказанието, не настъпва реабилитацията по право по
смисъла на чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК, а следва да изтече определен срок. В чл.
87 ал. 3 от НК, последното изречение, е визирана хипотезата за наложено
наказание глоба като съпътстващо наказанието лишаване от свобода и само
тогава законодателят не изисква изтичането на срок, различен от този,
настъпил за изтърпяното наказание лишаване от свобода, както е при
лишаването от права или пробация. В конкретният случай първо следва да се
направи следната уговорка : законодателят предвижда различни условия във
връзка с давността, изтичането на която изключва наказателно преследване /
или погасява основанието, вече осъденото лице да търпи наказанието си и
съвсем отлични условия във връзка със заличаване на последиците от
осъждането / реабилитация/. Подхода на законодателят е различен, тъй като в
първият случай / Глава ІХ от НК/ се разрешава въпроса с продължителността
на наказателното производство, преследване и репресията във връзка с
изпълнение на наказанието. Във връзка с реабилитацията / Глава Х от НК /
законадателят всякога се интересува от момента на изтърпяване на
наказанието, т.е. самото изтърпяване на наказанието е условие за разглеждане
на въпроса дали са налице останалите законодателно установени
предпоставки за заличаване на осъждането. Реабилитацията действа само
занапред и то по принцип след изтърпяване на наказанието. Настоящият
3
съдебен състав приема, че не е законосъобразно приложението на института
на реабилитацията за осъждане, по отношение на което не е изяснен въпроса
относно това дали наказанието е било приведено в изпълнение. В
конкретният случай това означава, че предпоставките за съдебна
реабилитация следва да се преценяват от момента на изтърпяването на
наказанието „глоба“. Т.е. винаги законът изисква наказанието да е с изтекъл
срок – изпълнено или изтърпяно. Всички тези условия се свеждат до едно –
да е сложен по законосъоброзен начин край на наказанието, така че то да е
било в състояние да изпълни целите си. Както реабилитацията по право, така
и тази с акт на съда имат за своя необходима предпоставка изтърпяването на
наказанието. След установяване на фактическата обстановка съдът следва да
вземе предвид и разясненията, дадени в т. 4 от Тълкувателно решение № 2 от
28.02.2018 г., постановено по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСНК на ВКС, където се
сочи, че реабилитацията е допустима и при неизпълнено наказание глоба,
когато за събирането й е образувано изпълнително производство, след
последователното изтичане на давностните срокове по чл. 82, ал. 1, т. 5 или
чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от НК и сроковете по чл. 86 – 88а от НК.
Предвид горното, въззивният съд приема, че определението е
неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане
от друг състав на съда.
Водим от горното и на основание, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Определение 52 от 12.05.2021 година постановено по ЧНД
20214440200011/ 2021 по описа на Районен съд Червен бряг.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5