№ 141
гр. Оряхово, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесет и пети
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И.В.К.С.
при участието на секретаря Г.Ц.Ц.
като разгледа докладваното от И.В.К.С. Гражданско дело № 20241460100242
по описа за 2024 година
От А. С. Л., с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес с. Софрониево, ул.“Хаджи
Д.“ № 34, чрез адв. Р. Р. -АК Пловдив, против „МОЯТ КРЕДИТ“, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Александър Стамболийски“ № 55, ет.3, е
предявен иск с правно основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД, за прогласяване
нищожността на Договор за потребителски кредит № 45838/01.03.2021 г., сключен между
страните, поради неспазване на разпоредбата на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК, евентуален иск по
чл. 146 ал.1 вр.чл.143 ал.2 ЗПК за признаване за установено, че клаузата на чл. 12 ал.4 от
Договора, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 271.89 лв. е нищожна и иск по
чл.55 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника, да заплати на ищеца А. Л., сумата в размер на
273.59 лв., представляваща платена без основание в периода 01.03.2021 г. до 24.06.2021 г. по
нищожен Договор за потребителски кредит № 45838/01.03.2021 г. и евентуален иск по чл.55
ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца А. Л., сумата в размер на 50.00
лв., платена в периода 01.03.2021 г. до 24.06.2021 г. по нищожна клауза на чл. 12 ал.4 от
Договора.
В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства.
В исковата молба се твърди, че на 01.03.2021г., ищецът е сключил Договор за
потребителски кредит № 45838/01.03.2021 г., с който му е предадена главница в размер на
204.52 EUR (400 лв.). Заемът е следвало да бъде върнат на 15 двуседмични вноски при
годишен лихвен процент - 40,91 % и ГПР - 42,53 %.
Сочи се, че съгласно чл. 12, ал. 1 от Договора за заем, заемополучателят е трябвало в
тридневен срок от сключването на договора да обезпечи задължението си с осигуряване на
поръчител, който да поеме солидарно задължение за погасяване на задълженията по
договора. В ал. 3 на посочената разпоредба е установено, че поръчителят следва да бъде
дееспособно лице, с навършена 25-годишна възраст; минимален осигурителен брутен доход
през последните 6 месеца, предхождащи сключване на договора, от 1 500 лв. на месец;
валидно трудово правоотношение от поне 6 календарни месеца преди сключване на
договора; стабилна кредитна история и предложеният поръчител да не е активен потребител
на заемни продукти на дружеството или поръчител по друг паричен заем, предоставен от
заемодателя.
В случай, че такова обезпечение не бъде предоставено, на осн. чл. 12, ал. 4 от договора,
1
заемополучателят дължи неустойка в размер на 139,02 EUR (271,89 лв.). сочи се, че общо
предвидената дължима сума по договора за кредит (главница, лихва и неустойка) е била в
размер на 723,75 лв.
Сочи се, че ищецът в периода от 01.03.2021 г. до 24.06.2021 г. е изплатил сума в размер
на 673,59 лв. по договора. Твърди се, че договорът за кредит е нищожен и на осн. чл. 23 ЗПК
на връщане е подлежала само главницата, като разликата между платената сума от 673,59 лв.
и главницата по договора от 400 лв. в размер на 273,59 лв. подлежи на връщане. В случай,
че съдът приеме, че договорът е действителен, ищецът твърди, че клаузата на чл. 12, ал. 4 е
нищожна и на връщане подлежи платената по нея сума в размер на 50 лв.
Ищеца счита, че предвидената неустойка в размер на 114,30 лв. е неравноправна на
осн. чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка, във връзка със задължение,
което изначално кредиторът е знаел, че няма как да бъде изпълнено от длъжника. Поради
гореизложеното считам, че клаузата е нищожна на осн. чл. 146. ал. 1 във връзка е чл. 143, ал.
2, т. 5 от ЗЗП
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника е постъпил писмен такъв. В отговора
се сочи, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. В отговора не се оспорва
обстоятелството на сключване между страните на договор за потребителски кредит № 45838,
по който ищецът е погасил задълженията си за главница в размер на 400 лв., лихва в размер
на 51.96 лв. и неустойка в размер на 271.88 лв.
В отговора се оспорва твърдението на ищеца, че Договорът е нищожен поради
противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК. ГПР на заема е ясно и изрично посочен в чл.3,ал.
8 от Договора, а в чл. 3, ал. 6 по недвусмислен начин е посочена общата сума, дължима от
заемателя. Също и лихвеният процент е ясно посочен в чл. 3, ал. 7 по Договора, а условия за
прилагането му не са посочени, защото лихвеният процент е фиксиран за срока на договора,
не се изменя и няма нищо специфично в изчисляването му. Не би могло да се приеме, че
неустойката трябва да се посочи в общия размер на всички плащания, защото съгласно чл.
11 ЗПК трябва да се посочи общият размер на задължението към датата на сключването на
договора, а към тази дата задължението за неустойка изобщо не е било сигурно, че ще
възникне.
В отговора се оспорва твърдението на ищеца, че в размера на ГПР следва да се включи
неустойката по чл. 12 от Договора. С чл. 12, ал. 1 от процесния Договор страните
индивидуално са уговорили, че на основание чл. 23 от Закона за задълженията и договорите
кредитополучателят следва в тридневен срок от сключването на договора, да осигури
действието на трето лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на
Заемодателя за връщане на всички дължими вноски, лихви, разноски и неустойки по заема.
В ал. 2 и 3 на посочената разпоредба е уговорено, че третото лице следва да отговаря на
определени критерии за кредитоспособност, както и че Заемодателят следва да извърши
предварителна проверка на възможността на третото лице да поеме солидарното
задължение. С ал. 4 страните по договора за заем предвиждат, че самото неизпълнение на
това задължение води до вреди за Заемодателя, които страните са оценили на стойността на
неустойката.
Сочи се, че ищецът не е изпълнил задължението си по чл. 12 по-късно, каквато
възможност е имал съгласно ал. 7 от същия член, т.е. срокът за изпълнението на това
задължение не е причината за неговото неизпълнение, а напротив — неизпълнението се
дължи на неизправността и недобросъвестността на заемателя.
С оглед на горното не може да се приеме и доводът на ищеца, че въпросната неустойка
влиза в размера на възнаградителната лихва, поради което последната била изключително
висока.
Оспорва се и твърдението на ищеца, че целта на поставеното изискване и на
уговорената неустойка излизала от присъщите й функции и служи за осигуряването на
2
допълнително възнаграждение
Твърди се в отговора, че посочената неустойка е дължима с оглед неизпълнението на
посоченото договорно задължение. Неустойката е уговорена като предварително определен
размер по съгласие на двете страни по договора, които са били наясно за размера и
параметрите Й. Във възможностите на неизправния заемател е било предотвратяване на
санкцията по договора, ако беше изпълнил задълженията си точно и в срок, което той не е
сторил.
В отговора се възразява срещу искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза. В отговор на първия въпрос, зададен от ищеца ответника заявява, че
единственият компонент, който влиза в ГПР, е договорната лихва, уговорена в чл.3 ал.7 от
Договора, която е в размер на 51.95 лв. /разликата между общия размер на всички плащания
по кредита и главницата по кредита/, а неустойката не е включена в ГПР. Сочи се, че вторият
въпрос за точния размер на ГПР, в случай, че в него не е включена неустойката е
ирелевантен, тъй като е ясно, че ГПР би надвишил размера по чл. 19 ал.4 от ЗПК, ако в него
се включи неустойката. В отговор на третия въпрос на ищеца, е представена справка от
счетоводната система на дружеството.
Ответника прави искане, ако за първото по делото съдебно заседание е редовно
призован, не се яви негов представител, делото да се гледа в отсъствие на представител на
ответника.
При условията на евентуалност, ако претенцията на ищеца бъде уважена, в отговора се
прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на ищеца,
като същото бъде намалено до минимален размер, предвиден в Наредба 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Претендират се и направените по делото разноски..
Направено е искане делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие
В откритото съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява и не се
представлява.
За ответникът „Моят Кредит“ ЕООД, редовно призован, не се явява представител.
По молба преди съдебно заседание, на пълномощника на ищеца, съдът на осн.чл.214
ГПК, е допуснал увеличение на размера предявените искове с пр.осн. чл.55 ал.1 от ЗЗД -
втори главен от сума в размер на 273.59 лв., на сума в размер на 323.84 лв. и евентуален иск
- като същия се счита предявен за сум в размер на 271.88 лв., вместо първоначално заявената
сума в размер на 100.00 лв.
Съдът, като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства се
установява, че на 01.03.2021 г. между „моят Кредит“ ЕООД и А. С. Л., е сключен Договор за
потребителски кредит № 45838/01.03.2021 г., по силата на който му е предадена главница в
размер на 204.52 EUR (400 лв., при условия посочени в договора.
От приетия Договор за потребителски кредит № 45838/01.03.2021 г. е видно, че ищецът
се е задължил да върне заема на 15 вноски за 30 седмици, по погасителен план и при падеж
на първа вноска 16.03.2021 г. и краен срок 28.09.2021 г. Уговорен е фиксиран годишен
лихвен процент в размер на 40.91 %. В чл. 3 т. 8 на договора е посочено, че годишният
процент на разходите по кредита е 42.53%. Също така е видно, че към вноската от 30.13 лв.
включваща главница и договорна лихва е добавена вноска неустойка по чл. 12, ал. 4 от
договора, което е разсрочената дължима неустойка за непредоставяне на обезпечение по
заема, при което крайната вноска е посочена в размер на 48.25 лв. за целия срок на заема.
При това положение вместо ищецът да дължи връщане на сумата от 400.00 лв., той дължи
сумата от общо 723.84 лв.
В чл. 12, ал. 1 от договора е уговорено, че заемателят се задължава на основание чл. 23
3
ЗЗД, в срок от три след сключването на договора, да осигури действието на трето физическо
лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане
на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки. Третото
лице/поръчител, солидарен длъжник/ следва да посети някои от търговските обекти на
Заемодателя в страна и да сключи с последния изричен договор за встъпване в дълг/договор
за поръчителство/, с който да се задължи солидарно да отговаря, заедно със заемателя за
връщането на всички дължими суми по настоящия договор. /чл. 12, ал. 2 Третото лице
/поръчител/ подлежи на предварителна проверка от страна на заемодателя с оглед на
неговата възможност да поеме посочения солидарен дълг. /чл. 12, ал. 3/. Страните се
договорят, че третото лице – поръчител следва да отговаря кумулативно на минимум
следните условия: 1. да бъде дееспособно физическо лице; 2. навършена възраст: 25 години;
3. минимален осигурителен брутен доход през последните шест месеца, предхождащи
сключването на договора: 1500 лева на месец; 4. валидно трудово правоотношение от поне 6
календарни месеца преди сключването на договора; 5. стабилна кредитна история; 6.
предложенията поръчител не е активен потребител на заемните продукти на дружеството
и/или не поръчител по друг активен паричен заем, предоставен от заемодателя. С клаузата
на чл. 12, ал. 4 от договора, страните са уговорили, че в случай, че Заемателят в определения
срок не изпълни задължението си, посочено в чл. 12, ал. 1, за когото да са изпълнени
условията на чл. 12, ал. 3, дължи на Заемодателя неустойка в размер на 139.02 евро (271.89
лева). Страните се съгласяват, в случай, че посочената в ал. 4 неустойка стане дължима от
страна на заемателя, същият да я заплати на части, съгласно погасителния план. (чл. 12, ал.
6).
Страните не спорят, а и от приетите по делото разписки за платени суми и справка за
платени суми по процесния договор представена от ответника се установява, че ищецът е
изпълнил задълженията си по договора за заем и е погасил изцяло сумата от общо 723.84 лв.
включваща главница, договорна лихва и неустойка.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД ГПК
за прогласяване нищожността на Договор за заем № 45838/01.03.2021 г., сключен между
страните, поради неспазване на разпоредбата на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК, евентуален иск по
чл. 146 ал.1 вр.чл.143 ал.2 ЗПК за признаване за установено, че клаузата на чл. 12 ал.4 от
Договора, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 271.89 лв. е нищожна и иск по
чл.55 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника, да заплати на ищеца А. Л., сумата в размер на
273.59 лв., представляваща платена без основание в периода 01.03.2021 г. до 24.06.2021 г. по
нищожен Договор за потребителски кредит № 45838/01.03.2021 г. и евентуален иск по чл.55
ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца А. Л., сумата в размер на 50.00
лв., платена в периода 01.03.2021 г. до 24.06.2021 г. по нищожна клауза на чл. 12 ал.4 от
Договора.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест
като е възложил на ищеца да докаже по предявените искове твърденията си за нарушаване
на добрите нрави и неравноправност на клаузите на договора за кредит и договора за
поръчителство, а ответниците да докажат насрещните си твърдения за валидност на клаузите
от договора за заем и договора за поръчителство, чрез доказване на твърдените в отговорите
факти за това.
Сключеният между страните договор за заем попада под правната регламентация на
Закона за потребителския кредит, в който е посочено изчерпателно какво следва да е
съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл. 22 във вр. с 10,
ал. 1 и чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност на същия. В
случая обаче договорът не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно който договорът
за потребителски кредит задължителна следва да съдържа „годишния процент на разходите
4
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.
Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се
изчислява по специална формула. Спазването на това изискване дава информация на
потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е
физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е.
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор
съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК. Съгласно чл. 22
ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал.
1, т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно
от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата
има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при
самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите
разходи.
В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че
договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула.
Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина
/бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за
потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. Нарушение е налице, тъй като в договора
кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения
процент по заема и ГПР.
Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите
по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 42, 53 %/.
Посочената годишна фиксирана лихва от 40, 91 % не е ясно как точно се съдържа и как е
изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят е поставен в
невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него
финансов продукт.
Видно от съдържанието на процесния договор за кредит и представената от ответното
дружество преддоговорна информация, неустойката не е включена при изчисляване на ГПР,
които са определени в размер на 42,53%.
Налице е и друго нарушение, тъй като посочените в договора ГПР от 42. 53 % и
общата сума на плащанията, не съответстват на действителните. Това е така, тъй като още
при самото му сключване, е предвидено, уговорената в чл. 12, ал. 4 неустойка да се плаща
разсрочено във времето, заедно със съответната погасителна вноска. Въведеното изискване
5
за предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство съдържа множество изначално
поставени ограничения и конкретно определени параметри, които – предвид изключително
краткия срок, в който следва да се предоставя – тридневен от сключване на договора, на
практика правят задължението неизпълнимо. Срокът е твърде кратък – за потребителя се
създава значително затруднение, относно физическото лице – поръчител, тъй като същото
следва да отговаря на критерии, за които информация би следвало да се събере и от
допълнителни източници /напр. за осигуровки, чиста кредитна история и пр. /, т. е. все
действия, за които са нужни технологично време и чуждо съдействие. При това положение и
изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира към погасителните вноски, следва
извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън
присъщите й функции. Това обстоятелство, обаче не е включено в ГПР разходите, поради
което е налице нарушение на чл. 19, ал. 1 и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Ето защо и поради
липса на част от задължителните реквизити на т. 10 на чл. 11 ЗПК, договорът се явява
недействителен. Доколкото се касае за възнаграждение по усвояването и управлението на
кредита, с тях реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С това допълнително
плащане се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият
размер би надхвърлил законовото ограничение. Ето защо посочения в договора годишен
процент на разходите от 42,53% не отговаря на действителния такъв.
Посочването в договора за кредит на по нисък от действителния ГПР, представлява
невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща
търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да
прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В този смисъл:
Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г., Решение №
1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение № 33 от 8.01.2020
г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.
С оглед всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че сключеният между
страните договор за заем се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК.
С оглед недействителността на договора за кредит на специалните основания за това,
то съгласно чл. 23 ЗПК ищецът дължи връщане единствено и само на главницата по
договора за кредит, която е в размер от 400 лв. Не се спори и от събраните в хода на
производството писмени доказателства се установява, че ищецът е заплатил по договора за
заем обща сума в размер от 723.84 лв., поради което разликата до размера на погасената
главница /400.00 лв./ или сумата от 323.84 лв. подлежи на връщане, като предявеният
осъдителен иск следва да се уважи.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото на осн. чл.78 ал.6 от ГПК тъй като делото е решено в полза на
ищеца, който е освободен от държавна такса и от разноски по производството, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на съда, по сметка на РС – Оряхово първоначална
д.т за разглеждане на иска в размер на 100.00 лева на осн. чл.1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс.
Налице са и предпоставките да бъде уважено направеното искане от адв.Радости Н. Р. –
процесуален представител на ищеца, адвокатското възнаграждение да бъде определено при
условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Видно от представения по делото договор за правна
защита и съдействие, не е било уговорено възнаграждение, а безплатна правна помощ на
материално затруднено лице, поради което адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение съобразно изхода на делото и сложността на същото в размер на 400.00
лева, съгласно чл.7, ал.1, т.1 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
6
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, нищожността на Договор за потребителски кредит № 45838/01.03.2021 г.., сключен
между А. С. Л., с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес с. Софрониево, ул.“Хаджи
Д.“ № 34 и „МОЯТ КРЕДИТ“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул.“Александър Стамболийски“ № 55, ет.3, като противоречащ на закона.
ОСЪЖДА „МОЯТ КРЕДИТ“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул.“Александър Стамболийски“ № 55, ет.3, да заплати на А. С. Л., с ЕГН
********** с постоянен и настоящ адрес с. Софрониево, ул.“Хаджи Д.“ № 34, сумата в
размер на 323.84 лв., представляваща платена без основание в периода 01.03.2021 г. до
24.06.2021 г. по нищожен Договор за потребителски кредит № 45838/01.03.2021 г.
ОСЪЖДА „„МОЯТ КРЕДИТ“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул.“Александър Стамболийски“ № 55, ет.3, ДА ЗАПЛАТИ НА по сметка на РС-
Оряхово сумата от 100.00 лева /сто лева и нула ст./ - държавна такса на осн. чл.78 ал.6 от
ГПК..
ОСЪЖДА „МОЯТ КРЕДИТ“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул.“Александър Стамболийски“ № 55, ет.3, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р. Р.-АК
Пловдив, с адрес гр. Пловдив, ул. „Йоаким Груев“ № 41, сумата от 400.00 лв.
/четиристотин лева / - адвокатски хонорар на основание чл. 38 ал.1 т.2 от Закона за
адвокатурата.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен
срок, от съобщението.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
7