Р Е Ш Е
Н И Е № 50
гр.Кюстендил,02.07.2019
г.
Кюстендилският окръжен
съд,гражданска колегия в
публичното съдебно заседание на шести юни две
хиляди и деветнадесета година,в състав
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА МУХТИЙСКА
при участието на секретаря Г. К. ,като разгледа докладваното от председателя
ГАЛИНА МУХТИЙСКА т.д. № 136/2016 г. по описа на Кюстендилския окръжен
съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е
по глава ХХХІІ-ра от ГПК /публ.ДВ бр.59/2007 г./ ,в сила от 1.ІІІ.2008
г. Ищецът *** АД с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр.***, район ***", ул. „***" № ***
представлявано от Д.Ш.- Изпълнителен директор на „***" АД и п.н.д -
Изпълнителен директор на „***" АД, чрез адв. Г.П.С.,
съдебен адрес:*** , снабден по реда на чл.417,т.2 ГПК от PC - гр. Кюстендил по ЧГД № 42/2013г. със заповед за изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист срещу ЕТ Б.Ц., ЕИК ********, който е възразил
срещу издадената заповед за изпълнение, с исковата
си молба вх.№ 9704/28.12.2016 година е предявил против длъжника обективно и комулативно съединени установителни искове с правна квалификация по
чл.422,ал.1 ГПК във вр. с чл.79,ал.1 ЗЗД и във вр. с чл.430,ал.1 ТЗ за установяване съществуването на вземанията си по кредитния договор „Бизнес
револвираща линия- плюс” № *** гза главницата в размер на *** лева и по
чл.422,ал.1 ГПК във вр. с чл.79,ал.1 ЗЗД и във вр. с чл.430,ал.2 ТЗ за договорната лихва в размер
на сумата *** лева ,и за законната
лихва върху главницата с осн.по чл.86,ал.1 ЗЗД .
Заявил е искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че „***" АД има срещу
ответника валидно и изискуемо вземане в размер на:
1. Сумата от *** лева (***) -
главница;
2. Сумата от *** лева (***),
представляваща договорни лихви за периода от 21.05.2011 год. до 09.01.2013
год.;
3. Законна лихва върху
главницата и дължимите такси, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (09.01.2013г.) до окончателното им изплащане.
Позовавайки се на на т. 12 от ТР №
4/2013 на ОСГТК на ВКС моли произнасяне
с осъдителен диспозитив относно сумата от *** лева (***) - разноски в заповедното производство, от които ***
лева (***) - държавна такса и *** лева (****)
- адвокатски хонорар.
От конституираните с определение от з.с.з.16.03.2018 г. правоприемници - законни
наследници на починалия в хода на
производството по делото ответник Б.Ц. М.който е бил ответник по делото в качеството му на
ЕТ”Б.Ц.” с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление: гр.***,ул.”***”
№ ***, вх.”***,ет.**
ап.**, ответници –преживяла съпруга Г.С.М. с ЕГН **********,
и низходящи от
първа степен дъщерите му- А.Б.С. с ЕГН ********** и Р.Б.К. с ЕГН ********** и трите със съдебен
адрес ***, тел.:***,чрез адв.В.В. е постъпил приетият от съда писмен отговор вх. №
685/14.08.2018 г.,с който те изцяло оспорват исковата претенция по основание и
размер, като недопустима, неоснователна и недоказана и като
такава молят да бъде отхвърлена,с присъждане на сторените им разноски в настоящето, както и в заповедното
производства, включително за адвокатски хонорар,с наведени в
него следни възражения:
1.Позовават се на новация на
договора за кредит с подписването на извънсъдебно
споразумение за разсрочване на парично задължение от 02.08.2013
г. между „***”АД и Б.Ц. М, осъществавящ търговска дейност като ЕТ „Б.Ц.“,
поради което предявените искове са недопустими, евентуално -неоснователни. То е подписано след издаването на изпълнителния
лист, като с него страните са внесли съществени изменения в съществувалите
договорни задължения.В резултат на постигнатото споразумение е отпаднала
предсрочната изискуемост на дълга, възникнали са нови, различни задължения,
затова при неизпълнение на това споразумение, ищецът не може да се позовава на
издадения по-рано изпълнителен лист, въз основа обявения за предсрочно изискуем
кредит.
Оспорват твърдението на
ищеца, че с представеното споразумение Б.Ц. М, действащ като ЕТ „Б.Ц.“ е признал задължението си
,както и ,че е кредиторът го е уведомил
за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, позовават се на задължителната тълкувателна практика на ВКС
на РБ- т.
18 на ТР № 4/2013 г. на ВКС.
Оспорват ,че представената от страна на ищеца нотариална
покана удостоверява връчването й на Б.Ц. М.,тъй като нея не се съдържа негов подпис и липсват каквито и да било доказателства за
връчването й.
Възразяват, че не е
настъпила предсрочна изискуемост , тъй като
няма доказателства, а няма и твърдения от страна на ищеца за отклонение
на средства за други извън договорените цели, нито се установява наличие за
забава, чийто траен характер сочи неспособност да
се изпълнява кредита, което да налага намаляване иа обезпеченията по кредита,
нито се установява спиране на плащанията по начин, указващ пълна невъзможност
за обслужване на кредита,както и поради това,че кредиторът не е дал съгласно
чл. 432, ал. 2 от ТЗ достатъчен срок за изпълнение на задълженията преди да
упражни правото си за предсрочно връщане на сумата. Считат, че при упражняване на правото си за предсрочна изикуемост
банката е действала умишлено , злонамерено ,недобросъвестно
и в разрез със законовите изисквания, нарочно е превърнала кредита на Б.Ц. М в
предсрочно изискуем с цел продажба на ипотекирания имот.
Възразяват,че плащания по кредита
са извършвани редовно, включително и много след датата на обявяване на кредита
за предсрочно изискуем, за което представят и доказателства , а допусната забава в плащанията по
кредита е в резултат на нарушението от ищеца на договорните
отношения.
Признават,че на 03.10.2005 г. между „***“ АД /с предишно
ноименувание „***“ АД/ и наследодателят им Б.С.М, действащ като
ЕТ „Б.Ц.“ е сключен договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия-
плюс” № *** г„ по който му е отпуснат кредит в размер на ***
лева, със срок погасяване от
120 месеца, считано от датата на откриване на
заемната сметка.
Поради спецификата на
кредита, същият следвало да бъде усвоен и погасяван съгласно
условията на чл. 2, ал. 2 от договора.
Размерът на лихвата
по кредита е уговорен в чл. 3, ал. 1 от договора и е била
равна на действащия базов лихвен процент - малки фирми /БЛПМФ/ за лева, обявен
от банката, намален с договорен лихвен
процент в размер на 0,9 пункта. Съгласно чл.
3, ал. 2 от договора, към
датата на подписване на същия обявения от банката БЛПМФ за лева е в размер на
10 %.
Скоро след сключване
на договора за банков кредит месечната вноска била увеличена
едностранно от банката, за което Б.Ц. не бил уведомен
предварително.
Въпреки несъгласието си с размера
й ,за да не бъде продаден
принудително апартаментът заплащали вноските.
Невъзможността да се
справи със завишените
вноски принудило
Б.Ц. М, действащ като ЕТ „Б.Ц.“ да подпише многобройните анекси
към договора.
Позовават се на нищожността им ,поради
неравноправност на клаузите в чл.3,ал.1,чл.3,ал.3, чл.4, чл.19,ал.2, чл.20 от
договора и анексите от №5 от
19.10.
позволяват на ищеца да
накърнява договорното равноправие и едностранно да променя лихвения процент по кредита, а от там и значително да завишава месечната вноска по кредита.Твърдят,че
не е подписван погасителен план,с който е уговорена промяна в реда на погасяване на
вноските.
Оспорват и размерите на исковете за главницата и договорната лихва , с
възражения,че банката е формирала
неправомерно претендирания размер на
непогасената главница, начислявайки лихва върху лихва,поради което дължимият й
от тях размер е значително по-малък.Оспорват и основателността на иска за
законната лихва върху заявения размер на главницата за периода от 09.01.2013
г. до окончателното й изплащане.
Възразяват срещу основателността
на иска за договорната лихва от *** лева за периода от 21.05.2011 г. до
09.01.2013 г.,по съображения,че в договора за кредит и анексите към него няма предвидена такава, а и след обявяването
на кредита за предсрочно изискуем такава не се дължи.
Окръжен съд-Кюстендил на осн. чл.235,ал.2 ГПК след съвокупна преценка на
доказателствения материал по делото, доводите и възраженията на страните и закона, приема за установени следните
обстоятелства:
Страните не спорят, а и от приетите по делото
писмени доказателства е установено ,че наследодателят на ответниците Б.Ц., в
качеството си на търговец с наименование ЕТ „Б.Ц." е ползвал банков
кредит, съгласно Договор за банков кредит „БИЗНЕС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ -
ПЛЮС" № *** от 03.10.2005г.,
сключен с „***" АД (с предишни наименования „****"АД и „***"
АД), с краен срок на погасяване 14.10.2025г. и разрешен размер от **** лв (****).
Условията на договора са променяни с
подписаните осем броя анекси.С Анекс № 2 от 11.05.2006г. е увеличена
отпуснатата кредитна линия със *** лева (***). С Анекс № 4 от 26.03.2007г.
отново е увеличена кредитната линия с нови *** лева (***), а с Анекс № 7 и
Анекс № 8 страните са предоговорили условията по договора, като са въвели два
периода на облекчено погасяване на кредита.С
клаузата на чл.2,т.5 от Анекс № 8/31.05.2010 г.страните по Договор за
банков кредит „БИЗНЕС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ - ПЛЮС" № *** от 03.10.2005г.,приели,че общият размер на
дълга на кредитополучателя ЕТ „Б.Ц.", вписан ТР на АпВ с ЕИК ********
е ***/****/ , а с последното изречение
на същата се съгласили,че посочването на
общия размер на дълга по предходното изречение е индикативно и действителният
му размер към датата на преоформяне ще бъде посочен в Погасителния план по чл.4,ал.1
по-долу,неразделна част от същия анекс и може да се различава от
посочения по-горе размер.С чл.3 от Анекс № 8 от 31.05.2010 г. размерът на дълга по чл.2 от същия анекс разделили условно на две части в съотношение
75% /част А от дълга/ и 25%/част Б от дълга/,всяка от които ще бъде погасявана
съгласно общ погасителен план, неразделна част от анекса. С чл.4 определели
срок до 14.10.2025 година за погасяване на част А на дълга и въвели облекчени
условия за погасяването и на двете части
от дълга с гратисен период от 24 месеца. В чл.6
бил определен 10-дн.срок считано
от датата на анекса за получаването в съответния финансов център на банката и
подписването от кредитополучателя на
изготвения нов погасителен план и да
погасява дълга по схемата в него,като неполучаването и/или неподписването не го освобождава от
задължението за плащане на погасителните вноски по дълга в сроковете и размерите ,определени в същия.
Към исковата молба ищецът е представил нечетливо копие от
погасителен план ,в което ясно се вижда единствено
датата на преоформяне на дълга- 31.05.2010 година, съвпадаща с тази на Анекс № 8. Въпреки положените усилия на съда да задължи ищецът представи четливо копие на този погасителен план,респ.
справка по чл.366 ГПК, съдържаща необходимите изчисления за определянето на размера
на дълга,такива не бяха депозирани от него. В нотариалната покана рег.№ ***,акт
***от ***
г. на нотариус Н. М. с рег.№ *** на НК на РБ,която поради
неприлагане към нея на разписка за
връчването й ,съдът приема,че не е
получена от кредитополучателя, ,банката е посочила към 05.03.2012 г. датата,от която счита,че
е предсрочно изискуемост кредита , само общ размер на дълга от ***
лева, и че в него се включват главници,договорни лихви и такси,без да ги индивидуализира с размера
на всяко от трите договорни
задължения, броя и размера на месечните вноски на главницата,както и периода
за договорните лихви и таксите.
С депозираното по ч.гр.д.№ 42 по описа за 2013 година на Районен съд-Кюстендил заявление вх.№ 690
от 10.01.2013 г. кредиторът„***"АД по реда на чл.417,т.2 ГПК предявило против
кредитополучателя за плащане предсрочно изискуемите си от него парични вземания по кредита ,както следва:1.
Сумата от ***
лева (***) - главница;
2. Сумата от *** лева (***),
представляваща договорни лихви за периода от 21.05.2011 год. до 09.01.2013
год.;
3. Законна лихва върху
главницата и дължимите такси, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (09.01.2013г.) до окончателното им изплащане.
Заявената предсрочна
изискуемост на паричните си вземания банката е основала на преустановеното от 21.02.2011 г. договорно задължение от кредитополучателя за заплащане на дължимите месечни вноски за договорни
лихви,а именно тринадесет месечни вноски за договорни лихви в размер на по ***
лева всяка, дължими в периода от 21.02.2011г. до 21.02.2012г.,която твърди,че преди депозиране на заявлението си по
чл.417,т.2 ГПК , с нотариална покана на основание чл. 24, б. „г" и чл. 25, б. „в" от договора
за кредит е съобщила на длъжника, че считано от 05.03.2012 г. предоставеният и
усвоен банков кредит е обявен за предсрочно изискуем, като едновременно с това
е дала седемдневен срок за доброволно плащане на дълга.Признава неизгодния за
нея факт,че след тази дата длъжникът е изплатил три вноски за договорни лихви,
видно от извлечението от счетоводните книги на „***" АД, но след това
отново е преустановил плащанията. По
ч.гр.д.№ 42 по описа за 2013 година
на Районен съд-Кюстендил с разпореждане № 213 от 11.01.2013 г. е
издадена заповед за незабавно изпълнение
№ 37 от тази дата и изпълнителен лист за заявените от длъжника суми:
главница-*** лева (***) , *** лева (***), представляваща договорни лихви за
периода от 21.05.2011 год. до 09.01.2013 год. и
законна лихва върху главницата и дължимите такси, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (09.01.2013г.) до
окончателното им изплащане.
Образуваното по издадената на банката заповед
за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 42
по описа за 2013 година на Районен
съд-Кюстендил изпълнително производство №198/2013г. по описа на ЧСИ Е.Х., per. №743 от КЧСИ е спряно, поради сключеното на 02.08.2013г.
между ЕТ „Б.Ц." и „***" АД Споразумение за разсрочване на парично
задължение, с което страните
се съгласили,че към 08.07.2013 г. след депозирането от длъжника на
сумата *** лева по процесния договор
съществува непогасено парично
задължение в общ размер от *** лева, в
която сума не се включват законните лихви
и се съгласил да спазва погасителен план на равни месечни
вноски от по *** лева за период от м. юли
/вкл./ 2013 година до м.юни/вкл./2014 г.ЕТ „Б.Ц." е преустановил
плащанията, поради което е било възобновено и спряното изпълнително дело.
Съдът
предвид данните от доказателствата счита за
основателно възражението на ответниците,че на наследодателя им
не му е била връчена нотариалната
покана ,в която банката - кредитор го
уведомява за настъпилата предсрочна изискуемост на заявените от него парични вземания ,предмет на исковете й по чл.422,ал.1 ГПК,поради
което с оглед задължителното
тълкувателно разрешение на т.18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите К. В. и Т. К. фактите, относими към настъпване и обявяване
на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения
размер и не е възникнало на предявеното основание.
Неоснователни са
възраженията на ответниците за нищожността им ,поради
неравноправност на клаузите в чл.3, ал.1, чл.3,ал.3, чл.4,
чл.19,ал.2, чл.20 от договора и анексите от №5
от 19.10.
Принципният
въпрос кога е налице новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД
е намерил отговор в множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК
(ред. ДВ бр. 59/2007 г.), с които е формирана трайна и последователна практика
по приложението на чл. 107 ЗЗД.
Според тази практика, обективирана в решение №
130/24.03.2009 г. по т. д. № 650/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., решение №
138/22.08.2013 г. по т. д. № 27/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., решение №
210/22.12.2014 г. по т. д. № 4090/2013 г. на ВКС, І т. о., решение №
118/08.06.2016 г. по т. д. № 729/2015 г. на ВКС, І т. о., и др.,
"Новацията по естеството си предполага нов елемент в състава на
облигационното правоотношение, като разликата между старото и новото задължение
трябва да засяга някои от съществените му елементи; При обективната новация
новият елемент се отнася до предмета на задължението - при нея длъжникът поема
по споразумение с кредитора нов дълг с нов предмет или ново основание в замяна
на старото задължение; Поради това няма новация, ако страните в рамките на
общия размер на стария дълг са изменили само размера на отделните вноски,
изменили са размера на договорната лихва и сроковете за плащане, тъй като
старият дълг не е погасен и не е извършена промяна нито в предмета, нито в
основанието; Способите за преструктуриране на едно парични задължение,
включително разсрочването му, изменението на сроковете за плащане, не са
индиция за наличие на воля у съконтрахентите за подновяването му по смисъла на чл. 107 ЗЗД;
За да е релевантна, волята на договарящите страни за подновяване на
задължението по смисъла на чл. 107 ЗЗД
трябва да е изразена изрично и недвусмислено в договора/споразумението помежду
им, а в случая няма такава.
Ненастъпилата предсрочна изискуемост на процесните парични
вземания, поради несъобщаването й на длъжника
от банката преди да ги заяви за плащане по реда на чл.417, т.2 ГПК ,предвид непредставяне на погасителен план към Анекс №8/31.05.2010 г.,с размери и падеж на месечните вноски, препятствува уважаването на исковете за установяване дължимостта на паричните вземания по договора за банков
кредит ,съобразно указанията за
приложението в тези случаи на чл. 417 ГПК
и чл. 422, ал. 1 ГПК
в Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 8/2017 г., ОСГТК,
докладвано от съдията съдията Е. В. ,тъй
като ищецът не установи към датата на приключване на устните
състезания по делото падежирани вноски от банковия кредит,което можеше да се
случи с
представяне на погасителен план,а
не с приетата по делото СЧЕ, поради което съдът отхвърли като неоснователни исковете му.
Предвид резултата от спора на
осн.чл.78,ал.3 ГПК съдът осъди ищцовата банка да заплати на ответниците за
сторените им по делото разноски сумата в
размер на ***/*** / лева,за която са представили на осн.чл.80 ГПК списък.
Воден от горните съобпажения,Окръжен
съд-Кюстендил
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ неоснователните искове предявени от заявителя по ч.гр.д. № 42/2013г. на
Районен съд-Кюстендил с издадени по реда на чл.417,т.2 ГПК от PC - гр. Кюстендил заповед за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист „*** „АД с
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.***, район ***", ул. „***"
№ *** представлявано от Д.Ш.- Изпълнителен директор на „***" АД и п.н.д -
Изпълнителен директор на „***" АД, чрез адв. Г.П.С.,
съдебен адрес:*** , срещу оспорилия вземанията му по заповедта длъжник
Б.Ц. М,действувал като ЕТ Б.Ц., ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:гр. ***, ул.”***”№ **,вх.”***”, ет.***, ап.*** , починал в
хода на производството по делото на
**** г. и заместен на осн.чл.227 ГПК в процеса от законните си наследници –преживялата му съпруга Г.С.М. с ЕГН ********** и низходящите от първа степен дъщерите му- А.Б.С.
с ЕГН ********** и Р.Б.К. с ЕГН **********
и трите със съдебен адрес ***, тел.:***,чрез адв.В.В. еоргиев”№ 10,вх.”Б”,етГеоргиуе за
установяване по отношение на
ответниците съществуването на вземанията
на ищеца
по отпуснатия заем на
наследодателя им с кредитния договор „Бизнес револвираща линия-
плюс” № *** г.,чиито условия са
променяни с подписаните осем броя анекси
,за следните суми : 1.главница в размер
на сумата *** лева на осн. чл.422,ал.1 ГПК във вр. с чл.79,ал.1 ЗЗД и вр. с
чл.430,ал.1 ТЗ;2. сумата в размер на
сумата *** лева, представляваща договорни лихви за периода от 21.05.2011 год.
до 09.01.2013 год. на правно осн. чл.422,ал.1 ГПК във вр. с чл.79,ал.1 ЗЗД и във
вр. с чл.430,ал.2 ТЗ и 3. за законната лихва върху главницата и дължимите такси , считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение 09.
ОСЪЖДА „*** „АД с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр.***, район ***", ул. „***" № ***
представлявано от Д.Ш.- Изпълнителен директор на „***" АД и п.н.д - Изпълнителен
директор на „***" АД, чрез адв. Г.П.С.,
съдебен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на Г.С.М. с ЕГН ********** и низходящите от първа степен дъщерите му- А.Б.С.
с ЕГН ********** и Р.Б.К. с ЕГН **********
и трите със съдебен адрес ***, тел.:***,чрез адв.В.В. на осн.чл.78,ал3 ГПК за сторените им по делото разноски сумата в размер на ****/*** / лева.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред САС в 2-седмичен срок от връчването на съобщението на страната
за изготвянето му,придружено на осн.чл.7,ал.2 ГПК с препис от него.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: