Р Е Ш Е Н И Е
№……../………..2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети
март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СВЕТЛАНА
КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
при
секретаря Мая Петрова
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
въззивно
търговско дело №146 по описа за 2020г.,
за да
се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Баркод системи България“ ООД ЕИК ********* чрез пълномощник адв.
Л.П. от ВАК, срещу Решение № 4743 от
06.11.2019г., постановено по гр.д.№ 16960/2018г. по описа на ВРС, 9-ти състав,
с което въззивникът Е ОСЪДЕН да заплати на Фондация „Българска
хранителна банка“ Булстат №********* сумата
от 21 871.72лв. – пълна платена цена по
договор от дата 21.09.2016г., анексиран на 28.08.2017г., за изработване,
доставяне, инсталиране, поддържане, обслужване, монтаж на оборудване и пълно
програмно осигуряване ползването на специализиран за дейността на ищеца
софруерен продукт, със спецификации по приложения 1-4 от договора, дължима на
отпаднало основание – разваляне на договора при условията на чл.87, ал.1 ЗЗД с
нотариална покана с изтекъл срок за изпълнение на 21.03.2018г., ведно със
законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба – 08.11.2018г. до
пълното й изплащане, а също и сумата от 1369.72лв. – мораторна лихва за забава
за периода 27.03.2018г. – 08.11.2018г., начислена върху главницата за след
прекратяване на договора, на осн. чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и е постановено
при нарушение на процесуалния и материални закон. Счита се, че исковият съд неправилно изцяло е
кредитирал показанията на св.Й. и св.К., но при условията на чл.172 от ГПК
изцяло не е кредитирал теза на св. Л., като се настоява, че всички свидетелски
показания би следвало да се кредитират по еднакъв начин. Счита се, че в мотивите си съдът е обследвал
приетата в процеса експертиза и разпита на експерта в с.з. едностранчиво и
частично. Оспорва се извода на съда, че ответникът е в забава, доколкото
ответникът е изчаквал ищеца за търсене
на нов склад, поради извършване на одит и за предоставяне на нужната информация
на конфигуриране на системата. Оспорва се извода на съда, че недостатъците на изработеното не
могат да се приемат за незначителни, като
въззивникът се позовава на изводите на експерта по СКТЕ и показанията на
изслушаните свидетели в с.з. на 14.10.2019г. Сочи се, че направените
няколкократно ъпдейти след инсталирането на програмата указват дейното участие
на ответника в поддържането на нормалната работа с програмата. Според
въззивника работата на системата следва
да се обследва в нейния краен вариант, описан от вещото лице в СКТЕ, а именно
версията, която последно е качена на сървъра на ищеца на 08.12.2017г. като
последна коригирана версия на софтуера. Освен това съдът неправилно не е
констатирал липсата на кредиторово съдействие, както преди, така и след
нотариалната покана, поради което длъжникът не е могъл да изпълни качествено и
в срок. На следващо място се твърди, че съдът неправилно презюмира, че
посочените от ищеца в
нотариалната покана
18 групи неизправности в системата съществуват, като разсъждава в посока, че щом ответникът не е
предложил изпълнение в срока по чл.87. ал.1 от ЗЗД и не е поискал съдействие за да изпълни,
доколкото е считал, че няма такова задължение, то длъжникът не може да се
позове на кредиторово несъдействие. Позовава се на заключението на в.л. – т.9
от СТЕ, съгласно която почти всички функционалности са създадени и работят,
като посочва, че се
касае до неясноти
по оперирането със софтуера и намирането на определени функции. Настоява
се за отмяна на първоинстанционното решение като
неправилно и за постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен, тъй
като договорът е изпълнен в цялост и/или поради липса на кредиторовото съдействие поради което
длъжника не може да изпълни качествено и
в срок. Настоява се
за отхвърляне на иска и ако съдът счете, че съществува неизпълнена част от
задължението по договора, и като установи, че неизпълнената част е незначителна
(необходимост от извършване на
настройки на
системата) с оглед интереса на кредитора – ищец, на осн. нормата на чл.87, ал.4
от ЗЗД. Моли за присъждане на сторените разноски в двете
инстанции.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна
не представя писмен отговор.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и
съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за
установено следното:
Правомощията на въззивният съд съобразно
разпоредбата на чл.269 от ГПК са : да се произнесе служебно по валидността на
първоинстанционното решение и допустимостта в обжалваната му част, а по
останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на
пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен
съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно. Наличието на
всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във
връзка със съществуването и упражняването правото на иск при постановяване на
съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззвивният съд
дължи произнасяне по съществото на спора.
Не се спори по делото, че между страните е
налице валидно облигационно правоотношение, възникнало въз основа на Договор №
319 от 21.09.2016г., по силата на който ищецът Фондация „Българска хранителна
банка“ Булстат ********* гр.София възлага на ответното дружество „Баркод
Системи България“ ООД ЕИК ********* гр.Варна да разработи приложно програмно
осигуряване чрез специализиран за дейността на ищеца софтуерен продукт, снабден
с необходимите лицензи за ползване, описан като функционалност в приложение №3,
да го инсталира, като му достави и монтира необходимото оборудване, както и да
извършва софтуерна поддръжка и други услуги, съгласно приложения 1 и 2 към
договора. Съгласно раздел втори оборудването, програмното осигуряване,
договорите за сервизно обслужване и др.услуги от Приложение 2 следва да бъдат
доставени в срок до 70 работни дни след влизане в сила на договора. Съгласно
т.1 от същия раздел договорът влиза в сила от датата на извършване на
плащанията в съотношенията и в сроковете по раздел четвърти.
Не се спори, че на 28.08.2017г. между
страните е подписано допълнително споразумение, по силата което са договорени
промени в стойността на оборудването и възнаграждението по договорите за
сервизно обслужване, както и в срока за плащане.
Няма спор между страните, че цената по
договора, изменена с допълнителното споразумение, е изцяло платена на
изпълнителя, за което са издадени фактури № **********/27.09.2016г. на стойност
9977.72 лева с ДДС и фактура № **********/31.08.2017г. на стойност 11 894
с ДДС, като още след първото плащане срокът за изпълнение на заданието е
отпочнал.
Липсва спор и видно от приетите по делото
взаимно-разписани приемо-предавателни протоколи, съставени в периода 31.08.2017г.-28.09.2017г.
ищецът е получил хардуерните устойства, приел е извършени услуги във връзка с
ползване и сервизно обслужване на системата за управление на стоките.
Не е оспорена осъществената между страните
по ел.поща кореспонденция, отнасяща се до констатирани от възложителя
функционални проблеми в системата в хода на нейното ползване, съответно с
отговори от изпълнителя, съдържащи пояснения и указания по поставените въпроси.
По делото е представена нотариална покана,
надлежно връчена на представляващия ответното дружество на 12.03.2018г., с
която Фондация „БХБ“ гр.София, като счита, че липсва годно изпълнение на
предмета на договора по изрично посочени функционалности, предоставя на
изпълнителя седемдневен срок, в който да осъществи изпълнение и указва, че в
противен случай ще счита договора за развален, като в тридневен срок от
изтичане на първоначалния срок изпълнителят следва да възстанови цялата
получена цена по договора.
С отговора на поканата ответникът е възразил
относно наличието на сочените недостатъци, като е заявил готовност за
отстраняване на част от проблема.
По делото са събрани гласни доказателства
посредством разпита на водените от ищеца – св. И. Й., и от ответника – св. Б. К.
и Б. Л.. Липсва основание да бъдат изключени от преценка показанията на който и
да било от свидетелите, доколкото и тримата към процесния период, както и към
настоящия момент, са в служебни взаимоотношения със съответната страна по
делото, а изложените от тях факти касаят
различни обстоятелства, релеванти за спора. Доколкото показанията им
кореспондират с приетите по делото писмени доказателства, същите следва да
бъдат кредитирани. Установява се, че срокът за изработка на продукта, съотв.
инсталирането му е удължен предвид необходимостта от допълнителни данни,
предоставени от възложителя, както и сървър с по-добри възможности. След
инсталиране на програмата е проведено обучение на трима служители на ищцовото
дружество; междувременно по имейл са разменяни пакети от казуси и отговори на
същите; в края на 2017г. след последната версия на програмата ответното
дружество получава отказ от възложителя за достъп до сървъра.
От проведената по делото СТЕ, чието
заключение съдът кредитира като изготвено от експерт, притежаващ необходимите
знания и професионален опит, след проверки на продукта при ищеца и ответника,
се установява, че задълженията за доставката на услуги по приложение 1
/програмно осигуряване и софтуерна поддръжка/ не са изпълнени в предвидените
срокове; оборудването е доставено; функционалността по приложение 3 е изпълнена
с някои липси. Последните засягат малка част от целия обем на софтуерната
система, което при неумело боравене с нея може да причини чувствителни
неудобства. Вещото лице докладва, че почти всички функционалности са създадени
и работят. Системата работи като стойностите се въвеждат от бек офис
приложението, достъпно през уеб интерфейс във вътрешната LAN мрежа на ищеца и през мобилно устройство,
снабдено с клавиатура и баркод скенер.
Всички потребители могат да достъпват продукта, но само администраторите
могат да сменят пароли на други потребители. Вещото лице докладва, че
стационарните и мобилните устройства работят с обща база данни и в синхрон по
задание, при което една цяла поръчка за прием или изход на продукти се
реализира през бек офис и мобилно приложение
заедно, следвайки заложената последователност. Според екперта, доколкото
очакванията на възложителя за безпроблемна работа с продукта не съвпадат изцяло
с изпълнението на договора, то програмата не е ефективна и качествена. След
като изследва причините за констатираните проблеми, вещото лице се мотивира, че
същите се основават както на качеството на изпълнение на заданието, така и в
уменията и очакванията на възложителя. Експертът е установил, че основните
недостатъци на програмата се свеждат до неясноти по оперирането със софтуера и
намирането на определени функции. В съдебно заседание пояснява, че самото
задание е доста кратко като в него не е описан интерфейса на програмата –
нейния външен вид /като например дали да има
виртуални складове и други елементи/, като липсата на яснота води до
различно възприемане на изработеното в последствие, както и изисква от
потребителя повишено внимание и по-високи умения за боравене с продукта. На
следващо място вещото лице сочи, че програмата е с дефинирани непълни защити от
завеждане на погрешни данни, както и че функцията „местене“ не работи коректно.
Същевременно експертът докладва, че потребителят не е извършвал едновременно
със софтуерната система на бек офиса ъпдейт и на мобилните устойства, когато
това е било необходимо, и по този начин е създал предпоставки за грешки и
неправилно отчитане движението на стоките. Излага становище, че при желание и
добра комуникация между страните, наличните гришки и недостатъци могат да бъдат
отстанени за по-малко от месец. Счита, че предвид обема и съдържанието на
продукта е наложително изпълнителя да проведе по-продължително обучение на
ползващите го служители на възложителя.
При предявен иск за разваляне на договор за изработка поради
некачествено изпълнение по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, във вр.чл.87 ЗЗД, във вр.чл.258 и сл ЗЗД ищецът следва да установи при условията на пълно
главно доказване надлежно упражнено право на разваляне – престация в изпълнение
на валидно възникнало правоотношение /в процесния случай плащане по договор/ и
факти и обстоятелства, обуславящи отпадане на основанието с обратна сила, като
разпределението на доказателствената тежест се определя от въведените в процеса
твърдения и възражения на всяка от страните, обуславящи претендирани от нея
права.
Това обуславя правилността на извършеното разпределение на доказателствената
тежест от първоинстанционния съд, а именно : по отношение на ищеца - съществувалата между страните облигационна
връзка с твърдяните от ищеца предмет, условия и параметри; анексирането на
същата при сочените от него условия; своята изправност по договора (по
задълженията за плащане и за съдействие); настъпилите падежи за задълженията на
ответника по сделката; своевременното уведомяване на ответника за
констатираните при ползването недостатъци; упражненото надлежно право по чл.87 ЗЗД (в сочената хипотеза, в т.ч. получената покана и изтеклите срокове в нея);
размера и основанието на вземанията си.
В процесуална тежест на ответника е да докаже положителните факти, на
които основава възраженията си – изправността за задълженията си по договора, в
т.ч. точното в качествено, количествено и във времево отношение изпълнение по
всички съществени параметри по договора; отстраняването на появилите се в хода
на ползването дефекти, за които е бил известен от ищеца; неоказаното
кредиторово съдействие (след нотариалната покана); правото и основанието за
задържане на исковите суми и към момента. С решение № 157 от 8.11.2010 г. на ВКС по т. д. №
1135/2009 г., II т. о., ТК, касационната инстанция
приема, че недостатъците на престирания резултат-предмет на изработката не погасяват
задължението за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права на
възложителя, които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД и ако бъдат упражнени, могат да доведат или
до намаляване размера на възнаграждението или до отлагане изискуемостта на
задължението за възнаграждение, а
разваляне на договора е допустимо, ако недостатъците са толкова съществени,
че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение.
Когато възложената работа е извършена с недостатъци, за възложителя се поражда
потестативното право да избере една от алтернативно предвидените в чл. 265, ал. 1 ЗЗД възможности: 1/ отстраняване на
недостатъците; 2/ заплащане на разходите, необходими за отстраняването им; 3/
намаляване на възнаграждението. Отговорността на изпълнителя и правата на
възложителя са обусловени от характера на недостатъците и отражението им върху
годността на изработеното. Съобразно разпоредбата на чл. 265, ал. 2 ЗЗД възложителят има право да развали договора за
изработка с едностранно волеизявление само когато недостатъците са толкова
съществени, че правят изработеното негодно за обикновеното или предвиденото в
договора предназначение. В този случай е налице пълно
неизпълнение. За да се приеме, че
недостатъците са съществени, е необходимо да се извърши преценка не само дали
правят изработеното негодно за договорното или обикновеното му предназначение,
но и дали същите са неотстраними, дали създават сериозни затруднения или
отстраняването им е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно.
След анализ на ангажираните по делото доказателства
се установява, че софтуерният продукт е изработен и инсталиран; обурудването е
доставено и монтирано. Не се спори, че работата не е извършена в приетия в
договора срок, но възложителят се е съгласил с продължаването му, като след
изтичането е подписал допълнително споразумение, касаещо промяна в параметрите
на съществените условия по договора. Установява се по делото, че
информационната система е внедрена напълно през м.септември на 2017г., което се
признава и от ищеца в нотариалната покана от 06.03.2018г. Установява се, че е
извършено обучение на част от персонала на ищеца. Установява се по безспорен
начин, че в хода на използване на програмата за период около три месеца между
страните е поддържана връзка по имейл, тъй като ползвателят е констатирал
определени липси и проблеми при работа с функционалността на системата.
Установявява се, че в рамките на възможностите на дистанционното обслужване
ответникът е осъществявал методическа помощ и отстранявал грешки и непълноти,
обективирани в няколко версии на програмата, касаещи конкретни проблеми.
Според вещото
лице при активно участие на двете страни и по-задълбочено обучение в
програмата, непълнотите във функционалностите могат да бъдат преодолени.
Това налага
извода, че в конкретния случай не се касае за пълно неизпълнение на възложената
работа до степен на негодност за използване на изработеното, а за изпълнена
работа с недостатъци, установими с хода на използване на софтуера и налагащи
неговата доработка в определени параметри.
Възложителят би
могъл да се възползва от възможностите по чл.265, ал.1 от ЗЗД.
Доколкото, обаче,
съдът е обвързан от обективните предели на заявения иск за присъждане на суми
поради пълно неизпълнение на договорно задължение, искът като неоснователен
следва да бъде отхвърлен изцяло.
Това налага
отмяна на атакуваното решение, вкл. и в частта за разноските, и постановяване
на акт по същество на спора.
По разноските: На осн.чл.78, ал.3 от ГПК и
направеното искане, придружено със списък по чл.80 от ГПК и
разходо-оправдателни документи въззиваемият следва да заплати на въззивника
сторените в исковото производство разноски в размер на 1806 лева и 1940.83 лева
– разноски, направени във въззивната инстанция.
С оглед изложените съображения, ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло Решение № 4743 от
06.11.2019г., постановено по гр.д.№ 16960/2018г. по описа на ВРС, 9-ти състав,
с което „Баркод системи България“ ООД
ЕИК ********* Е ОСЪДЕНО да заплати на Фондация „Българска
хранителна банка“ Булстат №********* сумата
от 21 871.72лв. – пълна платена цена по
договор от дата 21.09.2016г., анексиран на 28.08.2017г., за изработване,
доставяне, инсталиране, поддържане, обслужване, монтаж на оборудване и пълно
програмно осигуряване ползването на специализиран за дейността на ищеца
софруерен продукт, със спецификации по приложения 1-4 от договора, дължима на
отпаднало основание – разваляне на договора при условията на чл.87, ал.1 ЗЗД с
нотариална покана с изтекъл срок за изпълнение на 21.03.2018г., ведно със
законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба – 08.11.2018г. до
пълното й изплащане, а също и сумата от 1369.72лв. – мораторна лихва за забава
за периода 27.03.2018г. – 08.11.2018г., начислена върху главницата за след
прекратяване на договора, на осн. чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД, като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Фондация „Българска хранителна банка“ Булстат №********* срещу „Баркод
системи България“ ООД ЕИК *********,
на осн. чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, искове за
присъждане на сумата
от 21 871.72лв. – пълна платена цена по
договор от дата 21.09.2016г., анексиран на 28.08.2017г., за изработване,
доставяне, инсталиране, поддържане, обслужване, монтаж на оборудване и пълно
програмно осигуряване ползването на специализиран за дейността на ищеца
софруерен продукт, със спецификации по приложения 1-4 от договора, дължима на
отпаднало основание – разваляне на договора при условията на чл.87, ал.1 ЗЗД с
нотариална покана с изтекъл срок за изпълнение на 21.03.2018г., ведно със
законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба – 08.11.2018г. до
пълното й изплащане, а също и сумата от 1369.72лв. – мораторна лихва за забава
за периода 27.03.2018г. – 08.11.2018г., начислена върху главницата за след
прекратяване на договора.
ОСЪЖДА Фондация „Българска хранителна банка“ Булстат №********* да заплати на „Баркод системи България“ ООД ЕИК *********,
сторените в исковото производство разноски в размер на 1806 лева и 1940.83 лева
– разноски, направени във въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.