Решение по адм. дело №1737/2025 на Административен съд - Варна

Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), образувано по жалба на И. З. Н. от [населено място], обл.Варна срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 25-0445-000102/ 26.06.25г. на Началник група към ОД МВР Варна, РУ Аксаково. С оспорената заповед е наложена ПАМ, на осн. чл.171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, а имено прекратяване на регистрация на ППС за срок от шест месеца, тъй като Н. е предоставил собственото си МПС да го управлява неправоспособно лице- М. Р. П..

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваната заповед. Според жалбоподателят нарушението, за което му е наложена ЗПАМ е несъставомерно.

Твърди, че е оставил автомобила си- марка Фолксваген, модел Шаран, с per. № *****, регистриран в [населено място], Финландия, за да му отстранят т.н. „забележки“ по купето в сервиз в гр. Аксаково , при майстор - М. Р. П. с [ЕГН] от гр. Аксаково, област Варна, [улица] . Доверява се, защото техен близък вече е оставил за боядисване своята кола там и очевидно е бил доволен от извършената услуга. Обещанието да се боядиса колата е било за около една седмица, но когато го търси, за да види дали услугата е свършена, разбира, че „майстора“, без негово знание му е подкарал колата, като е нарушил правилата за движение по пътищата, за което му е съставен акт за нарушение и са свалени номерата на собствения му автомобил, който и до момента е в сервиза. Веднага като разбира, че с предоставения за ремонт автомобил се е случило произшествие на пътя, както и че са свалени регистрационните табели на автомобила, е отправил молба с вх.№ 445000-3363/24.06.2025г. до ПУ Аксаково с обяснения, от които се вижда, че И. З. не е бил информиран и не носи отговорност. Моли за отмяна на ЗПАМ.

Ответната страна – Началник група към ОД МВР Варна, РУ Аксаково, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Заявява, че, по преписката са събрани достатъчно доказателства, че автомобилът е предоставен от собственика на лице, което е водач, след което е предоставен вече на друго лице, което видно от документите е неправоспособно. Според ответника, в случая не се изисква вина на собственика, който е предоставил автомобила за управление от неправоспособно лице. По делото има събрани достатъчно писмени доказателства, вижда се кое е лицето, което е предоставило автомобила на неправоспособния водач. Претендира юр.к. възнаграждение.

След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ е издадена предвид съставен АУАН cep.GA, бл. №3353638, против М. Р. П. с [ЕГН], затова, че на 10.06.25г. около 20:50часа, в гр.Аксаково, ул.“Лозница“ 3 управлява ППС - л.а. Фолксваген, модел Шаран, с per. № ****, регистриран в [населено място], Финландия, собственост на И. З. Н. от [населено място], без не притежава СУМПС – неправоспособен.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149, ал.1 от АПК поради което съдът приема, че е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица.

Със Заповед № 365з-8226/30.12.21г., в изпълнение на заповед № 8121з-1632/02.12.21г. на Министъра на вътрешните работи, директорът на ОДМВР – Варна, която е общоизвествн факт, на осн. чл. 155 ГПК , вр. чл.144 АПК, е оправомощил лицата, компетентни да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП, между които и началниците- група при ОД МВР за цялата територия обслужвана от ОДМВР-Варна, поради което оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган.

По преписката е представен АУАН cep.GA, бл. №3353638, против М. Р. П. по чл.150 – управлява МПС като неправоспособен- не притежава СУМПС.

Съгласно чл.150, ал.1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Според чл.171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, една от които е тази по т.2а, буква а) – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство.

При изпълнение на посочените в закона условия за налагане на ПАМ, административният орган действа в условията на обвързана компетентност, като в случая предвид установените факти – управление на МПС, за което се изисква валидна СУМПС, каквато водачът не притежава, правилно е прието, че са налице основания за налагане на процесната ПАМ спрямо собственика на автомобила – И. З. Н..

По делото не е спорно, че лицето, което е управлявало процесното МПС на 10.06.25г. около 20:50ч. в гр.Аксаково, е М. Р. П.- неправоспособен, никога не е притежавал СУМПС.

Посочената от административния орган правна норма на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП регламентира налагането на ПАМ на собственика на МПС, което е управлявано от лице, при наличие на обстоятелствата, посочени правната норма. Жалбоподателят не е адресат на съставения и цитиран в заповедта АУАН, но това обстоятелство е ирелевантно за налагане на ПАМ, доколкото законът изисква самото нарушение /управление на МПС от водач, който няма СУМПС/ да е констатирано с АУАН, което в случая е направено.

По основното възражение на жалбоподателя – липса на вина, тъй като не е знаел, че М. П. е неправоспособен и не е давал съгласие, автомобила му да се управлява от него, съдът намира за неоснователно. Материалният закон е приложен правилно. За да бъде приложена конкретната принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП е необходимо да бъде установено наличието на следните обстоятелства: принудителната административна мярка да се налага по отношение на собственик на пътно превозно средство, което моторно превозно средство е управлявано от лице, за което е налице някое от обстоятелствата: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс. При наличието на тези регламентирани предпоставки административният орган е длъжен да приложи съответната принудителна административна мярка.

При спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. В тежест на жалбоподателят е да обори констатациите на органа. До приключване на съдебното дирене не се ангажираха доказателства, които да разколебаят събраните от органа доказателства. Без всякакво правно значение е дали собственикът на автомобила е допуснал, разрешил или не да се управлява неговото превозното средство от трето лице. В качеството си на собственик на процесното МПС, жалбоподателят има грижата на добър стопанин, в чийто обхват са и задълженията неговия автомобил да се управлява от правоспособен водач и да е под негов надзор. С оглед на това възражението, че не е предоставен автомобила за управление, а само за ремонт, е ирелевантно.

Приложимата правна уредба не обвързва мярката с установяване на вина на собственика, поради което без правно значение е обстоятелството дали жалбоподателят лично е предоставил управлението на собственото си МПС, в чие владение е автомобилът и по какви причини. Законът допуска засягане на правата на собственика на МПС, с оглед постигане на целта, регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Следователно, възприетата от административния орган фактическа обстановка съответства на посоченото правно основание за налагане на ПАМ.

Видно от разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП времевият период, за който се налага прекратяване на регистрация на пътното превозно средство, е от 6 месеца до една година. Принудителната административна мярка във всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел В случая ПАМ е в минимален размер от 6 месеца, поради което административният орган не е длъжен да обоснове защо е определил минималната продължителност на срока.

Собственикът на МПС носи отговорност по чл.102 вр. чл.171, ал.1, т.2а от ЗДвП, ако предостави автомобила си на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство;

В обобщение се налага извода, че с издаването на процесната заповед, ЗДвП е приложен правилно от ответника, в съответствие с постигане на целите в чл.171 от ЗДвП - осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, за определения минимален срок, поради което не са налице основания по чл.146, т.4 и т.5 от АПК за нейната отмяна.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че Заповед за налагане на ПАМ № 25-0445-000102/ 26.06.25г. на Началник група към ОД МВР Варна, РУ Аксаково, е правилна, а жалбата следва да се отхвърли.

При този изход на спора основателно и своевременно направеното искане от представителя на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл.143, ал.3 от АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна Областна дирекция на МВР-Варна [населено място] сумата в размер на 200лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното, Варненския административен съд, 23-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. З. Н. от [населено място], обл.Варна срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 25-0445-000102/ 26.06.25г. на Началник група към ОД МВР Варна, РУ Аксаково.

ОСЪЖДА И. З. Н. с [ЕГН] от [населено място], обл.Варна, да заплати на Областна дирекция на МВР-Варна [населено място] сумата от 200лв. /двеста лева/ за юрисконсултско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно на осн. чл. 172 ал. 5 от ЗДвП.