№ 5680
гр. София, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20241110132650 по описа за 2024 година
Производствотo e по реда на чл.310 и сл. ГПК.
И. Д. Х. в предявил искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ срещу
„Интернешънал Менпауър“ ЕООД за признаване за незаконно и отмяна на заповед №
42/22.04.2024г., с която на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ е прекратено трудовото правоотношение
между страните, считано от 23.04.2024г., за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност „общ работник“ и за сумата от 5939,40 лева – обезщетение за оставане без работа поради
уволнението за периода 23.04.2024г. – 23.10.2024г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба (05.06.2024г.) до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че бил в трудово правоотношение с ответника съгласно безсрочен трудов
договор № 24/31.07.2023г., по който бил назначен на длъжност „общ работник“. На 24.04.2024г.
ответникът връчил на ищеца заповед № 42/22.04.2024г. за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ - по взаимно съгласие на страните, с която е
прекратил трудовия договор, считано от 23.04.2024г. Оспорва уволнителната заповед като
незаконосъобразна, защото ищецът не бил подавал писмена молба и не бил подписвал документ, с
който да е изразявал желание за прекратяване на трудовия договор с ответника на основание
чл.325, ал.1, т.1 КТ. Не му бил връчван и писмен документ от работодателя, с който да му е
отправено писмено предложение за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно
съгласие от страна на работодателя, още по – малко ищецът бил приемал такова предложение.
Последният пълен отработен месец на ищеца преди уволнението бил м.03.2024г., за който размерът
на БТВ на ищеца бил в размер на 989,90 лева и същият служел като база при определяне на
дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за шестмесечния период, в който ищецът останал без
работа поради уволнението.
Ответнoто дружество, на което препис от исковата молба заедно с приложенията са връчени
по реда на чл.50, ал.4 ГПК, не е подал отговор на исковата молба, нито на по – късен етап от
производството е взел становище по предявените искове.
Софийски районен съд, след като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че е бил назначен по трудов договор при ответника, че
1
ответникът е издал заповед № 42/22.04.2024г. за прекратяване на трудовия договор на основание
чл.325, ал.1, т.1 КТ, считано от 23.04.2022г., размер на брутното трудово възнаграждение за пълен
отработен месец преди уволнението и обстоятелството, че е останал без работа за периода
23.04.2024г. – 23.10.2024г.
В тежест на ответника е да докаже, че ищецът е отправил писмено предложение до него за
прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, както и че това предложение е било прието
от ответника и същият е уведомил ищеца за приемането в 7 – дневен срок от получаване на
предложението или че ответникът е отправил писмено предложение до ищеца за прекратяване на
трудовия договор по взаимно съгласие и в 7 – дневен срок ищецът е приел предложението.
От приетия като доказателство трудов договор № 24/31.07.2023г. (л.8 от делото) се установява,
че ищецът И. Д. Х. е бил назначен при ответника „Интернешънал Менпауър“ ЕООД на длъжността
„общ работник“.
От приетата като доказателство заповед № 42/22.04.2024г. (л.7), издадена от управителя на
ответното дружество – Денис Сираков, се установява, че трудовият договор е прекратен на
основание чл.325, ал.1, т.1 КТ – по взаимно съгласие на страните, изразено писмено, считано от
23.01.2024г., като заповедта е връчена на ищеца на 24.04.2024г.
Фактическият състав на прекратяване на трудовия договор по чл.325, ал.1, т.1 КТ – по
взаимно съгласие, включва писмено предложение на една от страните по трудовото
правоотношение за прекратяване на договора по взаимно съгласие. Страната, към която е
направено предложението за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, трябва да
вземе отношение по него и да уведоми другата страна в седемдневен срок от получаването му.
Взаимното съгласие се отнася и до датата, от която трудовият договор се прекратява. Трудовият
договор се счита за прекратен при съвпадение на волеизявленията на страните за прекратяване на
трудовия договор по взаимно съгласие, като предложението следва да е прието в 7 – дневен срок и
приемането да бъде съобщено на страната, отправила предложението, в същия срок.
В конкретния случай не се установява нито ищецът да е подал до ответника писмено
предложение за прекратяване на трудовия договор на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ – по взиамно
съгласие между страните, нито спрямо ищеца да е отправено писмено предложение от ответника за
прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие и това предложение да е било прието от
ищеца, изразено писмено. Наличието на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по
взаимно съгласие и подписването на тази заповед от работника или служителя под текст, че е
връчена на съответната дата, не е писмено съгласие на двете страни за прекратяване на трудовото
правоотношение по смисъла на чл.325, ал.1, т.1 КТ. Уволнителната заповед не представлява
предложение на работодателя, тъй като е безусловно изявление за прекратяване на трудовия
договор. Положеният подпис на работника или служителя под отбелязването в заповедта, че е
получил копие от нея, не е съгласие за прекратяване на трудовия договор. Това негово изявление
може да се тълкува единствено и само като удостоверяване на получаването на препис от
заповедта. Следователно липсва, както предложение на работодателя, така и насрещно писмено
волеизявление на работника или служителя по чл.325, т.1 КТ, представляващо съгласие за
прекратяване на договора – в такъв смисъл е решение № 183 от 21.12.2011 г. на ВКС по гр. д. №
565/2010 г., III г. о., ГК, решение № 69 от 20.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 898/2011 г., III г. о.
решение № 146 от 7.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 935/2012 г., IV г. о., ГК.
От горното следва, че не е осъществен фактическият състав на прекратителното основание по
чл.325, ал.1, т.1 КТ – по взаимно съгласие на страните, изразено писмено, на което основание е
прекратен трудовият договор. При това прекратяването на трудовия договор е незаконосъобразно,
искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е основателен и процесната уволнителна заповед следва да се отмени.
По иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ :
От трудовия договор е видно, че същият е сключен за неопределено време. При извода за
незаконосъобразност на заповедта, с която е прекратен трудовият договор, искът по чл.344, ал.1, т.2
КТ е основателен и следва да се уважи, като ищецът следва да бъде възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност.
По иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ :
2
При незаконно уволнение ищецът има право на обезщетение за оставането си без работа, но
не за повече от 6 месеца. В случая от извършената в открито съдебно заседание констатация на
оригинал на трудова книжка се установява, че ищецът е останал без работа за срок от 6 месеца след
уволнението. Размерът на дължимото обезщетение се определя на база последното брутно трудово
възнаграждение преди прекратяване на трудовия договор за пълен отработен месец – чл.225, ал.1,
вр. чл.228 КТ. В случая базовото БТВ е това за м.03.2024г., чийто размер е 989,90 лева, видно от
приетия като доказателство фиш за заплати за същия месец. При това на ищеца се следва
обезщетение по чл.344, ал.1, т.1, вр. чл.225, ал.1 КТ в размер на 5939,40 лева. От изложеното
следва, че искът следва да се уважи до пълния предявен размер, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
На основание чл.242, ал.1, пр.3 ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на
решението в частта, в която е присъдена на основание чл.344, ал.1, т.1, вр. чл.225, ал.1 КТ сумата
от 5939,40 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
По разноските :
Предвид изхода на делото само ищецът има право на разноски, като на същия следва да се
присъдят поисканите такива за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева, плащането на
което е доказано посредством представения договор за правна защита и съдействие, в който е
обективирана и разписка за плащане на сумата в брой.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ, предявен от И. Д. Х., ЕГН **********, със съдебен
адрес : гр. София, пл. „Македония“ № 1, ет.10, ст.5 - адв. Д. Н., срещу „Интернешънал Менпауър“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 2,
ет.1, ап. офис 01.08, като незаконосъобразна заповед № 42/22.04.2024г., с която на основание чл.325,
ал.1, т.1 КТ е прекратено трудовото правоотношение между страните, считано от 23.04.2024г.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ И. Д. Х., ЕГН **********, със съдебен
адрес : гр. София, пл. „Македония“ № 1, ет.10, ст.5 - адв. Д. Н., на длъжността „общ работник“ при
„Интернешънал Менпауър“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.
София, бул. „Мария Луиза“ № 2, ет.1, ап. офис 01.08.
ОСЪЖДА „Интернешънал Менпауър“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 2, ет.1, ап. офис 01.08, да плати на И. Д. Х., ЕГН
**********, със съдебен адрес : гр. София, пл. „Македония“ № 1, ет.10, ст.5 - адв. Д. Н., на
основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ сумата от 5939,40 лева – обезщетение за оставане
без работа поради уволнението за периода 23.04.2024г. – 23.10.2024г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба (05.06.2024г.) до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Интернешънал Менпауър“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 2, ет.1, ап. офис 01.08, да плати на И. Д. Х., ЕГН
**********, със съдебен адрес : гр. София, пл. „Македония“ № 1, ет.10, ст.5 - адв. Д. Н., на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 900 лева – разноски.
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1, пр.2 ГПК предварително изпълнение на
решението в частта, в която съдът присъжда на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ
сумата от 5939,40 лева – обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода
23.04.2024г. – 23.10.2024г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (05.06.2024г.)
до окончателното плащане.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4