Р Е Ш Е Н И Е
№ 2201
гр. Пловдив, 02, 12, 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, Първо отделение, V състав, в открито съдебно заседание на
13,10,2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
при
секретаря В. Комитова, като разгледа докладваното от съдия Ботев адм. дело № 3239 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от АПК, във връзка с във вр. с Наредба № 4 от
24.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на мярка 11 "Биологично
земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020 г.
Жалбоподателят
– П.Д.К., с ЕГН ********** *** обжалва
Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“
от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания
2018 изх.№ 02-6500/365#4/ 04.09.2019 г., издаден от зам.изпълнителен директор
на ДФ „Земеделие“, с който ДФЗ-РА отказва финансова помощ и прекратява поетия
от жалбоподателката ангажимент по мярка 11
„Биологично земеделие“ с направление „Биологично пчеларство“.
Твърди се, че актът е
незаконосъобразен, постановен при съществено нарушение на
административно-производствените правила, в противоречие с материално-правните
разпоредби и несъответствие с целта на закона. Според жалбоподателката,
не е ясно дали издателят на акта е компетентно лице. Изложени са доводи, че
стопанството е прехвърлено на друг земеделски производител Р. К.. В жалбата е
посочено, че К. никога не е била бенефициент по направление Биологично
пчеларство. Изложено е още, че административния орган не е отчел факта на
реализирано правоприемство в края на м.11.2017г. към Р.
К., при което за последния е възникнало задължение да сключи договор с
контролиращо лице, което според жалбоподателката е
сторено. Твърди се, че в случая не е от значение толкова факта на уведомяване
на ДФЗ относно реализираното правоприемство между
страните, колкото задължението на правоприемника да продължи прилагането на
подпомаганите агроекологични дейности. Иска се отмяна
на оспорения акт. В с.з. процесуалният представител на жалбоподателката
адв.И., поддържа жалбата. Претендира разноски.
Подробни съображения по същество излага в постъпила по делото / л. 145/ писмена
защита.
Ответника -
ЗАМ.ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“, чрез юк. Н. в писмена молба / л. 154/ изразява становище за
недоказаност на жалбата, поддържайки изцяло изложеното в обжалвания
административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена
от лице с правен интерес, непосредствен адресат на оспорения акт, с който се
засягат неблагоприятно негови права и законни интереси, а жалбата до съда като
подадена в преклузивния срок по чл. 149 от АПК
(на л.101 е приложено известие за доставяне)
е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Административен съд - Пловдив, като
обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните и след проверка
на обжалвания административен акт по реда на чл.168 от АПК, приема за установено от фактическа страна на следното:
От приложената по делото
административна преписка се установява, че с уведомително писмо изх.№
01-6500/14614 от 29.11.2013г. от ДФЗ, жалбоподателката
П.К. е одобрена за участие по направление „Биологично растениевъдство“ от мярка
214 „Агроекологични плащания“.
Няма спор по делото и че жалбоподателката е подала заявления за подпомагане за
кампания 2016 г. и 2017г., като е заявила участие по следните мерки: Схема за единно
плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително
плащане (СПП), Схема за плащане на селскостопански практики, които с
благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП),
Схема за преходна национална помощ на земеделска земя на хектар (ПНДП), Агроекологични плащания (Мярка 214 от ПРСР 2007-2013),
Биологично земеделие (Мярка 11), Компенсаторни плащания в планински райони (Подмярка 13.1/НР1). Към заявленията са приложени
съответните документи.
По делото са приложени резултати от
автоматични проверки за 2016г. (л.71-72) и за 2017г. (л.43гръб-45), като в
таблица на заявените площи по направления и дейности от мярка 11 „Биологично
земеделие“ (л.72) е посочено, следното: декларирана площ за кампания 2015г.
-0.00 ха, декларирана площ за кампания 2016г. -1.71 ха. В таблица на заявените
площи по направления и дейности от мярка 11 „Биологично земеделие“ (л.45) е
посочено, следното: декларирана площ за кампания 2016г. -1.71 ха, декларирана
площ за кампания 2017г. -1.71 ха.
Не се спори, че жалбоподателката
не е подала заявление за плащане по мярка 11 за кампания 2018 г. Това е
установено при извършена от административния орган административна проверка,
вследствие на което с уведомително писмо изх.№01-6500/8149 от 19.12.2018 г.,
изпратено на основание чл.26, ал.1 от АПК, К. е уведомена, че е открито
производство по издаване на административен акт за прекратяване на поетия
многогодишен ангажимент. В писмото е посочено още, че при административната
проверка, от ДФЗ РА е установено, че сключения с контролиращото лице „Балкан Биосерт“ ООД договор е прекратен на 21.11.2017г. По делото
няма данни кога писмото е връчено на жалбоподателката,
но няма спор между страните, че същата е подала възражение с вх.№ 02-6500/365
от 29.01.2019г.
В резултат е издаден и обжалвания
административен акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11
"Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2018 с изх. №
02-6500/365#4 от 04.09.2019 г. на зам. изпълнителен директор на ДФ "Земеделие",
с който на основание чл. 63, т. 1 вр. с чл. 77, т. 4,
б. "в" от Регламент (ЕС) № 1306 на Европейския парламент и на Съвета
от 17 декември 2013 относно финансирането, управлението и мониторинга на общата
селскостопанска политика и на основание чл. 15, ал. 3, т. 2 и чл. 46, ал. 1 от
Наредба № 4 от 24.02.2015 г. е отказана финансова помощ и е прекратен поетия от
П.К. ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" с направление
"Биологично пчеларство". В мотивите е посочено, че К. не е подала
заявление за плащане по мярка 11 "Биологично земеделие", направление
"Биологично растениевъдство" през кампания 2018 г., и са цитирани
разпоредбите на чл. 6 и чл. 15, ал. 3,
т. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично
земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020 г. /Наредба №4/. Посочено е още, че при извършената административна
проверка, от ДФЗ РА е установено, че сключения с контролиращото лице „Балкан Биосерт“ ООД договор е прекратен на 21.11.2017г., като в
тази връзка са цитирани разпоредбите на чл. 21 ал. 1 и чл. 15, ал. 3, т. 5 от
Наредба № 4. Възражението на жалбоподателката е
обсъдено, но прието за неоснователно.
На основание чл.192 от ГПК, по искане
на процесуалния представител на жалбоподателката (л.113), съдът е задължил трето неучастващо в
процеса лице „Балкан биосерт“ ООД да представи
подробно описани в молбата документи. В отговор на това по делото е постъпило
писмо от К. К.– управител на „Балкан биосерт“ ООД
(л.116 и сл.) в което е посочено, че П.Д.К.
прекратява сключеният с „Балкан Биосерт“ ООД
договор за контрол и сертификация с №3020/04.12.2015 г. на дата 21.11.2017 г.,
като прехвърля сертификацията на Р.И.К.от същата
дата. През 2018 г. същият има проверка от техен инспектор на 10.04.2018 г.,
който прекратява договор за контрол и сертификация с № 3706/21.11.2017 г.
считано от 13.04.2018 г. След тази дата нямат информация дали са извършвани агроекологични дейности. Към писмото са приложени копия на
документи, заверени с печат „Вярно с оригинала“, както следва: Копие от Дневник
на полето на Р.К.за 2018 г.; Копие на Доклад от контрол растениевъдство на Р.К.10.04.2018
г.; Копие на споразумение за прехвърляне на стопанство между П.Д.К. и Р. И. К. ;
Копие на Заявление за прекратяване на договор на П.Д.К.; Копие на удостоверение
за прекратен договор на П.Д.К.; Копие на Заявление за прекратяване на договор
на Р. И. К. ; Копие на Удостоверение за прекратен договор на Р. И. К. .
При така установеното, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно чл. 168 АПК във връзка с чл.
142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването
му на всички основания по чл. 146 АПК, без да се ограничава само с тези
посочени от оспорващия.
Необходимо е да са налице в тяхната
съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно да
е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на
закона.
Липсата на някоя от предпоставките
води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето
му.
Оспореният индивидуален
административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените
му правомощия. Със заповед № 03-РД/715/27.06.2017 г. от Изпълнителния директор
на ДФ "Земеделие" на издателя на процесния акт (зам.изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие“) са делегирани на основание чл. 20а, ал. 4 от Закона
за подпомагане на земеделските производители подробно описани правомощия,
включително да издава и подписва актове за прекратяване на агроекологичния
ангажимент по мярка 214 "Агроекологични
плащания", мярка 10 "Агроекология и
климат" и мярка 11 "Биологично земеделие" /т. 7 от заповедта/.
Следователно административният акт е издаден от компетентен орган, действал в
кръга на предоставените му правомощия, а направеното в тази посока възражение
от жалбоподателя не е основателно.
Оспореният акт е постановен в
съответствие с изискванията на чл. 146 от АПК при спазване изискванията за
установена форма, без да има нарушение на административнопроизводствените
правила, както и при правилно приложение на материалноправните
разпоредби.
На първо място що се отнася до
възражението, че К. никога не е била бенефициент по направление Биологично
пчеларство, следва да се отбележи, че в действителност в процесния
административен акт на стр.1 предпоследен абзац е посочено „Вие не сте подали
заявление за плащане по мярка 11 „Биологично земеделие“ с направление
„Биологично пчеларство“ през кампания 2018“, а на стр.2 е посочено „…ДФЗ-РА
отказва финансова помощ и прекратява поетия от вас ангажимент по мярка 11
„Биологично земеделие“ с направление „Биологично пчеларство“, и в
действителност по делото няма данни жалбоподателката
да е била бенефициент по направление Биологично пчеларство, но доколкото в
писмо изх.№01-6500/8149 от 19.12.2018 г., изпратено на основание чл.26, ал.1 от АПК, правилно и коректно органът е посочил, че се касае за направление
„Биологично растениевъдство“ и изобщо не споменава направление „Биологично
пчеларство“, настоящия съдебен състав счита, че посоченото в оспорения
административен акт направление „Биологично пчеларство“ е техническа грешка и
се касае за направление „Биологично растениевъдство“.
На следващо място видно от
приложените по делото таблици на заявените площи по направления и дейности от
мярка 11 „Биологично земеделие“ (л.72 и л.45), които са резултати от
автоматични проверки за 2016г. и 2017г. и които таблици са подписани от жалбоподателката, е посочено, че декларирана площ за
кампания 2015г. -0.00 ха, декларирана площ за кампания 2016г. -1.71 ха.,
декларирана площ за кампания 2017г. -1.71 ха. Следователно 2016г. е първа
година от поетия ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ и за 2018г. жалбоподателката е имала задължение да подаде заявление за
плащане по мярка 11 „Биологично земеделие“ с направление „Биологично
растениевъдство“. Тук за уточнение следва да се посочи, че с уведомително писмо
изх.№ 01-6500/14614 от 29.11.2013г. от ДФЗ, жалбоподателката
П.К. е одобрена за участие по направление „Биологично растениевъдство“ от мярка
214 „Агроекологични плащания“, която мярка е различна
от мярка 11 „Биологично земеделие“.
Според чл. 46, ал. 1 от Наредбата №4
от 24.02.2015г. Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция,
одобрява, намалява или отказва изплащането на годишната финансова помощ след
извършване на административни проверки и проверки на място за изпълнението на
изискванията за подпомаганите дейности.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1
от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично
земеделие" от ПРСР за периода 2014-2020 г., биологичните направления се
изпълняват за период от пет последователни години. Според ал. 2, срокът по ал.
1 започва да тече от началото на годината на подаване и одобрение на
заявлението за подпомагане, което през първата година на кандидатстване е и
заявление за плащане, като през всяка следваща година до изтичане на срока по
ал. 1 кандидатите за подпомагане подават заявление за плащане.
Съгласно чл. 15, ал. 3, т. 2 от
Наредбата, ДФЗ прекратява поетия ангажимент и подпомаганите лица възстановяват
получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на
ал. 4, когато преустановят прилагането на съответното направление преди
изтичане на срока по чл. 6, ал. 1, а според чл. 15, ал. 3, т. 4 от Наредбата до
този резултат води и бездействието на подпомаганите лица, които не са подали
заявлението за плащане по чл. 6, ал. 2 за одобрени площи, животни и/или пчелни
семейства и не са заявили площи и/или животни и/или пчелни семейства със
съответния биологичен код на извършваните дейности по приложение № 1. При
безспорно установените факти правилно ответникът е приел, че неподаването на
заявление за плащане за 2018 г. води до прекратяване на ангажимента по мярка 11
на оспорващата. Тук за пълнота следва да се отбележи, че в случая чл.15 ал.3
т.4 от Наредба №4 се явява частен случай на чл.15 ал.3 т. 2, поради което
описаните правни основания за издаване на атакувания акт съответстват на
описаните в него фактически основания.
Съгласно чл.21 ал.1 от Наредба №4 от
24.02.2015г. за подпомагане по направленията по чл. 3 могат да кандидатстват
земеделски стопани, които имат сключен договор с контролиращо лице. Съгласно чл.
15, ал. 3, т. 5 от Наредбата ДФЗ прекратява поетия ангажимент и подпомаганите
лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление
съобразно разпоредбите на ал. 4, в случаите по чл. 14, ал. 2, т. 7 (а именно,
когато се установи прекратяване на договора с контролиращо лице или е налице
прекъсване в периода на контрол). В тази връзка напълно неоснователно е
възражението на жалбоподателката, че административния
орган не е отчел факта на реализирано правоприемство
в края на м.11.2017г. към Р. К.. Тук на първо място следва да се отчете, че по
делото няма доказателства за прехвърляне на стопанството. Представените по
делото от трето неучастващо в процеса лице „Балкан биосерт“
ООД документи и по-конкретно Споразумение за прехвърляне на стопанство от
21.11.2017г., не доказват фактически прехвърляне на стопанството, а още
по-малко че ответния орган е наясно с това. В тази връзка следва да се съобрази
разпоредбата на чл.28 ал.1 от Наредба №4, съгласно която при прехвърляне на
стопанство, подпомагано по реда на тази наредба, приобретателят
може да продължи извършването на дейностите до края на петгодишния период,
когато: 1. е регистриран в ИСАК; 2. отговаря на изискванията за подпомагане за
съответното направление; 3. е преминал агроекологично
или биологично обучение с минимална продължителност 18 часа или демонстрационна
дейност по мярка 1 "Трансфер на знания и действия по осведомяване" от
ПРСР 2014 – 2020 г. с минимална продължителност 3 дни или е доказал наличието
на опит в извършването на дейността преди датата на одобрение на декларацията
за прехвърляне на стопанството, в случай че прехвърлянето е извършено след
втората година от поетото агроекологично задължение;
4. прехвърлителят и приобретателят
подават пред областната дирекция на Държавен фонд "Земеделие" (ОД на
ДФЗ) по регистрация на прехвърлителя съвместна
декларация по образец, одобрен от изпълнителния директор на ДФЗ – РА, за
прехвърляне на стопанството, по реда на чл. 14, ал. 4 от Наредба № 5 от 2009 г.
и в срока по чл. 14, ал. 9 от същата наредба. А съгласно ал.2 ДФЗ-РА, уведомява
прехвърлителя и приобретателя
за взетото решение в срок един месец от постъпване на декларацията в ОД на ДФЗ.
В случая няма доказателства, приобретателят да е
регистриран в ИСАК или да отговаря на изискванията за подпомагане за
съответното направление. Няма и доказателства да е преминал агроекологично
или биологично обучение с минимална продължителност 18 часа или демонстрационна
дейност по мярка 1 "Трансфер на знания и действия по осведомяване" от
ПРСР 2014 – 2020 г. с минимална продължителност 3 дни или да е доказал
наличието на опит в извършването на дейността. Нито пък по делото има данни прехвърлителят и приобретателят
да са подали пред ОД на ДФЗ по регистрация на прехвърлителя
съвместна декларация по образец за прехвърляне на стопанството.
Съдът счита, че оспореният акт за
прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично
земеделие" е постановен от компетентен орган, в предвидената от закона
форма, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалноправните норми и с целта на закона. Предвид това
жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото и с оглед
своевременно направеното искане на процесуалния представител на ответника, в
полза на ДФ "Земеделие" следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК вр. с чл. 24
от Наредбата за заплащане на правната помощ.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Д.К., с ЕГН **********
*** срещу Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за
кампания 2018 изх.№ 02-6500/365#4/04.09.2019 г., издаден от зам.изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие“.
ОСЪЖДА П.Д.К., с ЕГН ********** ***,
да заплати на Държавен фонд "Земеделие" гр. София сумата от 100 лв.
(сто лева), представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Р. България в 14-дневен срок от съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: