Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 4779
гр. Пловдив, 12.12.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I граждански
състав, в публично заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Районен
съдия: АНЕТА ТРАЙКОВА
при
участието на секретаря Цвета Василева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 10939 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба на „Юробанк България“ АД с ЕИК *********, против М.З.Д., с ЕГН **********.
Ищецът твърди да е подал заявление по чл. 410 ГПК срещу
ответника, по което било образувано ч. гр. д. № 15296/2018г. на ПРС, като на
ищеца били дадени указания за предявяване на иск, за което е предявен настоящия
установителен иск.
Ищецът твърди,
че с ответницата е бил сключен Договор за
потребителски кредит № ***от ***, по силата на който на ответника бил
отпуснат кредит в размер на 10 618 лева, като ответницата се задължила да го върне заедно с дължимите лихви в срока и
условията, посочени в договора.
Ищецът твърди, че ответницата е усвоила предоставените пари от
разплащателната й сметка, за което се представя банково бордеро, удостоверяващо
обстоятелството, че средствата са усвоени изцяло на 15.12.2016 година.
Ищецът сочи, че по силата на чл. 3 от Договора ответницата дължи на банката
променлива годишна лихва, определяща се като сбор от референтен лихвен процент
плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 8,416%, като страните се били
уговорили, че за референтен лихвен процент /РЛП/ ще се ползва 6- месечен
„СОФИБОР”, приложим за съответния период на начисляване на лихвата по депозита,
определена съгласно чл. 3, ал. 4 от Договора. Ищецът твърди, че в договора
подробно било изложено, какво представлява индексът, как и кога се изготвя,
като е посочено и мястото, на което се публикува ежедневно, като към момента на
сключване на договора за потребителски кредит, размерът на референтния лихвен
процент 6 месеца СОФИБОР е 0,334 %.
Ищецът сочи, че съгласно чл. 3, ал. 4 от Договора за потребителски кредит
приложимата лихва се определяла първоначално и след това се актуализирала два
пъти годишно, като при определянето Банката ползва стойностите на 6М СОФИБОР.
Ищецът твърди, че с подписването на договора ответницата се е задължила да
погасява кредита съгласно разпоредбите на чл. 4, чл. 6, 7 и 8 във вр. с чл. 2, 3 и 5 от Договора, като при просрочие на вноските и при предсрочна изискуемост се дължи
лихва за забава. Понеже ответницата не заплатила на Банката всички месечни
вноски, както и дължимите лихви за времето за забава върху просрочените суми и
дължимите такси, Банката обявила за
предсрочно изискуем кредита, като изпратила на ответницата писмо от 07.08.2018
година, което било получено на 09.08.2018 година от ***на ответницата.
Банката твърди, че е подала
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, като била издадена такава, срещу която ответницата възразила надлежно, с
оглед на което се претендира и установяване на вземането по договора за кредит.
От ответницата е постъпил писмен отговор. Ответницата не оспорва, че между
страните има сключен договор за потребителски кредит. Излага възражения за
съществуващи неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит, както и
за необявяване на кредита за предсрочно изискуем на
длъжника. Прави се възражение за недействителност на целия договор за
потребителски кредит, тъй като ОУ към договора не били подписани на всяка
страница от страните. Определеният в договора ГПР в размер на 10,5 % не
съответствал на изискванията на чл. 19 от ЗПК, поради което клаузата за
определяне на ГПР била нищожна, като противоречаща на закона. Договорът за
потребителски кредит бил недействителен, защото е изготвен с шрифт по- малък от
12 pt.
Пловдивски районен съд,
като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна и фактическа страна
следното:
Правната
квалификация на така предявените обективно кумулативно
съединени искове е: - чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК
във вр. чл. 9 ЗПК във вр. с
чл. 79, ал.1 ЗЗД.
Приложено
е ч. гр. д. № 15296/2018г. на ПРС, ХІХ гр.с., от
което се установява, че по заявление на Юробанк България“ АД с ЕИК
********* е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК срещу М.З.Д., с ЕГН ********** за
вземанията, предмет на настоящия иск. Изпратено е съобщение до заявителя с
указанията по чл. 415 ГПК. Искът е предявен в срока по чл. 415 от ГПК.
Изложеното сочи, че за ищеца е налице правен интерес от предявения
установителен иск по чл. 422 ГПК и същият е процесуално допустим.
Между
страните не е налице спор, че са сключили договор за потребителски кредит № ***от ***, като въз основа на договора ответницата е
усвоила кредит в размер на 10 618 лева.
От приложеното ч. гр. дело се установява, че
уведомлението за обявяването на кредита за предсрочно изискуем е било връчено
по пощата, с препоръчана пратка на адреса на получателя на 09.08.2018г., на
лицето ***Д., *****на лицето. Известието за доставяне не е било оспорено от
длъжницата. Съгласно клаузите на подписания договор /член 19/ всички
уведомления трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени,
чрез изпращане по пощата с обратна разписка достигнат до адресите на страната,
посочена в началото на договора. Посоченият адрес от потребителя в договора е
адресът, на когото е била доставена пратката, като същата е била връчена на
родственик на ответницата, ето защо следва да се приеме, че уведомлението за
обявяването на кредита за предсрочно изискуем е сведено до знанието на
ответницата преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение.
Изслушано е заключение на вещото лице инж. ***,
неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено
и безпристрастно дадено, съгласно което се установява, че шрифтът на потр. договора е 10,5. Съгласно член 22 ЗПК договорът за
кредит е недействителен, когато е нарушена разпоредбата на член 10, ал. 1 ЗПК
/когато шрифта на договора е под 12/. Ответницата е релевирала
възражение за недействителност на договора поради нарушаване на член 10, ал. 1
от ЗПК, като с оглед на установения от вещото лице шрифт под 12, договорът за потр. кредит следва да се обяви за недействителен.
Относно размера
на вземанията
По делото е
изслушана ССЕ с вещото лице ***, от което се установява, че дължимата главница
по договора възлиза на 8060,05 лева. Заключението не е оспорено, изготвено е
компетентно и безпристрастно, с оглед на което съдът го кредитира.
Съгласно член 23 от ЗПК когато договорът за кредит е недействителен, се дължи само чистата стойност на кредита, без лихва и останалите разноски по
кредита, с оглед на което се явяват недължими възнаградителната
лихва, мораторната лихва за периода 15.02.2018г. –
17.09.2018г.и такси в размер на 40,50 лева за периода 15.02.2018г.-17.09.2018г.
С оглед установеното, ще се уважи искът за главницата от
8060,05 лева, ведно със зак. лихва върху тази сума от
датата на подаване на заявлението в съда – 28.09.2018г. до окончателното й
погасяване, като в останалите им части исковете, касаещи възнаградителната и мораторната
лихва, както и за таксите ще се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
На ищеца ще се
присъдят разноски по съразмерност от 322,40 лева държавна такса по заповедното
и исковото производство; адв. възнаграждение в размер
на 1457,28 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 142,50 лева.
На ответницата по съразмерност ще се присъдят разноски от
80 лева за адв. възнаграждение по заповедното и исковото
производство, а за възнаграждение за вещо лице в размер на 7,50 лева.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявените от „Юробанк
България“ АД с ЕИК *********, срещу М.З.Д., с ЕГН ********** установителни
искове по член 422 ГПК, че М.З.Д., с ЕГН ********** дължи
на „Юробанк България“ АД с ЕИК *********,
следните суми, произтичащи от сключен между страните договор за потребителски
паричен кредит № ***от ***,
а именно: 80,60,05 лева, представляваща дължима главница, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на постъпването на заявлението по чл. 410 ГПК
в съда – 28.09.2018 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
15296/2018г. по описа на ПРС, ХІX гр. с-в.,
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за възнаградителна
лихва в размер на 151,72 лева за периода 15.02.2018г. до 09.08.2018г., мораторна лихва от 198,56 лева за периода от 15.02.2018г.
до 17.09.2018г. и сумата от 40,50 лева такси за периода 15.02.2018г. до
17.09.2018г., като неоснователни.
ОСЪЖДА М.З.Д., с ЕГН ********** да
заплати на „Юробанк
България“ АД с ЕИК ********* разноски по съразмерност в
заповедното и исковото производство в
размер на 1922,18 лева.
ОСЪЖДА „Юробанк
България“ АД с ЕИК ********* да заплати на М.З.Д., с ЕГН **********
разноски по съразмерност в заповедното и исковото производство в размер на 87,50 лева.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.В.