РЕШЕНИЕ
№ 211
гр. Търговище, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Вяра М. Панайотова
при участието на секретаря Благовеста Д. Първанова
като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело №
20233530100818 по описа за 2023 година
Предявен е иск, с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от
ГПК, с цена 4000,00 лв.
Ищецът твърди в исковата си молба, че между страните е имало
сключен договор за кредит от 01.06.2022 год., по силата на който ищецът е
предоставил на ответника сумата от 4000,00 лв., срещу задължението на
ответника да възстановява ползваната от него сума на вноски, като заплати и
лихвите по кредита – 35.00 % ГЛП и ГПР 49.66 %, по начин и в срок,
съгласно погасителния план към договора. Ищецът твърди, че е изпълнил
задължението си към ответника и на 01.06.2022 год. му е изплатил заемната
сума от 4000,00 лв., но последния не изпълнил насрещното си задължение и
не е възстановил нито една от дължимите 18 вноски. Ищецът в молбата си е
направил изявление за обявяване на всички вземания по договора за
предсрочно изискуеми. Предвид липсата на изпълнение от ответника ищецът
се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за сумата от
4000,00 лв. – дължима главница по договора за кредит, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението и направените разноски. Заповедта за
изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради
1
което заповедния съд, на осн. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК указал на ищеца да
предяви иск за установяване на вземането си. За това и в изпълнение
указанията на заповедния съд ищецът е предявил иск по чл.422 от ГПК за
установяване на вземането за което е издадена заповед за изпълнение.
Претендира разноски. В съдебно заседание не се явява и не изпраща
представител. Чрез писмена молба от процесуалния представител ищецът е
изменил предявения иск от установителен в осъдителен по реда на чл.214 от
ГПК, като в писмено становище е заявил, че поддържа осъдителния иск и
моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 4000,00 лв. – главница по договор за кредит.
В месечния срок по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначения от съда
особен представител е представил писмен отговор на исковата молба. В
отговора са наведени доводи за неоснователност на иска, като се твърди, че
ищецът не е изпълнил задълженията си съгласно ОУ към договора за кредит
при забава на кредитополучателя да уведоми писмено същия. Особения
представител на ответника счита, че изявлението на ищеца за обявяване на
всички вземания по договора за предсрочно изискуеми, направено в исковата
молба не може да породи действие, тъй като реално не е достигнало до
ответника. Моли съда да отхвърли иска. В съдебно заседание поддържа
становището за неоснователност на иска.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установено следното : Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 1647 / 2022
год. на РСТ ищецът е подал заявление, с което е поискал съда да му издаде
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против ответника.
Подаденото от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е било частично уважено и
съдът е издал Заповед за изпълнение № 771 / 20.12.2022 год. за сумата от 4000
лв. - главница, представляваща неизпълнено задължение по Договор за кредит
№ 1165646 от 01.06.2022 год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 06.10.2022 год. до окончателното плащане, като са присъдени и
направените в заповедното производство разноски. Заповедта за изпълнение е
била връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК, поради което и на
осн. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е указал на кредитора да предяви иск за
установяване на вземането си. Това определя правния интерес на ищеца от
предявяване на настоящия иск, с правно осн. чл.422 от ГПК, но ищецът не е
представил доказателства, че е предявил иска в предоставения срок по
2
заповедното производство и заповедния съд с Определение № 908/30.06.2023
год., влязло в сила е обезсилил издадената заповед за изпълнение. Поради
това ищецът е изменил предявения иск по чл.422 от ГПК за установяване
съществуване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, в
осъдителен такъв за същото вземане.
От представените по делото писмени доказателства се установи, че
между страните е бил сключен Договор за кредит № 1165646 от 01.06.2022
год. при ОУ, по силата на който ищецът се е задължил да предостави на
ответникът в заем сума в размер на 4000,00 лв., а последния е поел
задължение да възстановява ползваната от него сума на вноски – 18 бр., като
заплати и лихвите по кредита – 35.00 % ГЛП и ГПР 49.66 %, по начин и в
срок, съгласно погасителния план към договора, като общата сума, която е
следвало да възстанови възлизала на 5400,00 лв. Видно от приложения към
договора погасителен план, крайната падежна дата за погасяване на
вземането е 24.11.2023 год. В чл.11 от Договора е посочено, че датата на
получаване на кредита е 01.06.2022 год., а първата вноска е била платима на
02.07.2022 год. В приложимите към договора ОУ е посочено, че кредита се
предоставя по начин посочен от кредитополучателя, като в преддоговорната
информация се сочи, че сумата по кредита се нарежда веднага след
получаване на потвърждението за сключения договор по банков път, или по
друг начин посочен от кредитополучателя, изрично в заявката за
кандидатстване. По делото не е представена заявката за кандидатстване на
ответника, поради което не може да се установи по какъв начин същият е
посочил да му бъде предоставена заемната сума. По делото не са представени
доказателства по какъв начин и кога сумата по кредита реално е достигнала
до ответника.
При така установеното съдът прави следните изводи : Съдът е сезиран с
осъдителен иск за неизпълнено задължение по договор за кредит/заем, с
пр.основание чл.240 и сл. от ЗЗД. Елементите от фактическия състав на
договора за заем се установяват в разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, която
съдържа определение на този вид съглашение. От даденото в тази разпоредба
определение е видно, че договора за заем е реален договор. Реален е
договорът, чийто фактически състав включва освен съгласие на страните и
предаване на вещите, които са негов предмет. Следователно елементите от
3
фактическия състав на договора заем са първо, съгласие на страните за
предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума и
второ, предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Доказателствена
тежест за пълно и главно доказване на така установените елементи от
фактическия състав на договора заем носи ищецът, защото той извлича
търсената от него изгода от доказване на сключен договор за заем с ответника
и неизпълнено договорно задължение на последния. За доказване наличието
на договорни отношения с ответника и то по договор за кредит ищеца е
представил единствено договор за кредит, сключен при действие на ОУ. От
съдържанието на същия може да се направи единствено заключение за
постигнато съгласие между ищеца и ответника за отпускане на кредит в
размер на 4000,00 лв., но не и че има реално предаване на сумата, а само
тогава има и сключен договор. Доказателства, установяващи реалното
предаване от ищеца на ответника на сумата от 4000,00 лв. не се представиха,
такива няма представени и в заповедното производство, а съгласно
задължителната практика предаването на суми от едно лице на друго на
основание заемно правоотношение не се презюмира, а подлежи на доказване.
В горния смисъл е и задължителната съдебна практика - Решение № 192 от
7.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2519/2014 г., III г. о., ГК , Решение № 67 от
15.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 933/2012 г., III г. о., ГК , Решение № 150 от
25.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 574/2011 г., IV г. о., ГК , Решение № 837 от
13.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1727/2009 г., IV г. о., ГК.
Предвид направените по-горе изводи съдът счита, че не следва да
обсъжда възраженията на ответника, че към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е била настъпила
изискуемостта на цялото вземане, поради липса на уведомление достигнало
до ответника за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането и че това
е направено едва с подаване на исковата молба. За пълнота на изложеното
съдът счита, че ако се приеме, че между страните е на лице облигационна
връзка, възражението е неоснователно, предвид обстоятелството, че до
приключване на съдебното дирене по делото е настъпилата изискуемост на
вземането на ищеца поради настъпил краен падеж, съгласно погасителния
план.
С оглед изложеното съдът счита, че предявения иск се явява недоказан
и от там неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
4
По разноските : Ищецът е направил искане за присъждане на разноски,
но с оглед изхода на спора същите следва да останат за него, така както ги е
направил.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Фератум България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр.София, ж.к. *********,
представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н., действащи чрез юрк. Г. Г. против В. Л.
С., ЕГН **********, с настоящ адрес : гр.Търговище, ул.*******, чрез
назначения от съда адв. Л. М. от ТАК иск за сумата от 4000,00 лв.,
представляваща неизплатена главница по договор за кредит, ведно със
законната лихва от подаване на молбата до окончателното изплащане, на осн.
чл.240 и сл. от ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5