Решение по дело №4684/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261672
Дата: 8 юни 2021 г. (в сила от 2 юни 2022 г.)
Съдия: Веселин Пламенов Атанасов
Дело: 20205330104684
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 април 2020 г.

Съдържание на акта

                                                    Р Е Ш Е Н И Е № 261672

 

08.06.2021г., гр. Пловдив

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и двадесета и първа година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

 

при участието на секретаря Василена Стефанова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4684 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 36, ал.3 от Закона за адвокатурата.

Ищец Д.Н.М. твърди, че  през месец април 2018 г. ответник И.Д.Д. го упълномощил в качеството му на ***да започне съответните процесуални действия, с които длъжника на Д. - Трудово производителна кооперация „***“  да бъде осъдена да заплати сумата от 75 207,7 лева – главница и  1 463,83 лева – представляваща мораторна лихва изчислена към момента на образуване на делото.

 Ищецът М. образувал частно гражданско дело № 981/2018г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, 4- ти състав, което било обезпечително производство по реда на чл. 389 и следващите ГПК. Било допуснато обезпечение на бъдещ иск при поискана обезпечителна мярка запор на банкови сметки. Впоследствие М. в качеството си на ***– пълномощник на ответника  образувал гражданско дело № 1210/2018г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, 4- ти състав, което производство приключило с Решение № 1341/07.11.2018г., с което кооперация „***“ била осъдена да заплати на ответника И.Д.Д. сумата от 75 207,70 лева главница и 1463,83 лева – обезщетение за забава, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 25.02.2018г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 8 566,87 лева – разноски в производството, вкл. и обезпечителното производство.

За посочените две производства били сключени договори за правна помощ.

Кооперация „***“ обжалвала решението на ПОС като ответник И.Д. пожелал да бъде представляван от ***Д.М..

По жалбата на кооперацията било образувано въззивно гражданско дело № 103/2019г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, 1- ви състав, като се твърди, че за представителството пред въззивната инстанция не бил сключен договор, а единствено ползвано било пълномощното от месец Април 2018 година.

 Твърди се, че преди образуване на въззивното дело, ищецът Д.М. депозирал отговор на въззивна жалба. В рамките  на второинстанционното производство, изготвил становище относно Определение № 100/ 01.03.2019г., като исканията му били уважени.

Производството пред Апелативен съд- Пловдив се развило в три заседания, в рамките на които били разпитани 4-ма свидетеля и бил изслушана и приета  съдебно-счетоводна експертиза.

Делото било обявено за решаване, а ищеца като процесуален представител на ответника изготвил и депозирал в срок писмена защита.

 Твърди се, че на 17.07.2019г. било постановено Решение № 127/17.07.2019г. по въззивно гражданско дело № 103/2019г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, 1- ви състав, с което било изцяло потвърдено Решение № 1341/07.11.2018г. по гражданско дело № 1210/2018г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, 4- ти състав. В полза на ответника И.Д.Д. били присъдени единствено 100 лева – разноски по съдебно-счетоводната експертиза, тъй като същия не е заплатил адвокатския хонорар, респ. във въззивното производство не бил представен договор за правна защита и съдействие.

Ищецът заявява, че по повод на Решение № 127/17.07.2019г. по въззивно гражданско дело № 103/2019г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, 1-ви състав, което подлежало на принудително изпълнение е депозирал две молби за издаване на изпълнителен лист пред първоинстанционния съд разгледал делото- Окръжен съд Пловдив. Изпълнителен лист бил издаден на 22.10.2019г. Ищецът в качеството си на пълномощник на ответника образувал изпълнително дело № **** по описа на ***

След образуване изпълнителното дело ответника И.Д., заявил на ищеца ***М., че се отказва от услугите му като ***и го помолил да му предостави цялата документация по водените дела срещу Кооперация „***“.

С оглед  фактическата обстановка и липсата на сключен договор за правна помощ относно процесуалното представителство пред въззивната инстанция по в.гр.д. № 103/2019г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, производството по издаване на изпълнителен лист и образуване на изпълнително дело, ищеца депозирал искане на основание чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата пред Адвокатски съвет – Пловдив, с цел определяне на адвокатско възнаграждение за следното:

Процесуално представителство по въззивно гражданско дело № 103/2019г. по описа на Апелативен съд – Пловдив от образуването му до приключването на делото пред съответната инстанция с Решение № 127/17.07.2019г.

Процесуално представителство в производството по издаване на изпълнителен лист по гражданско дело № 1210/2018г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, 4-ти състав

Образуване на изпълнително дело ***. по описа на ***, с рег. № 826, с район на действие – Окръжен съд – Пловдив.

Твърди се, че с Протокол *** с изх. № *** на Адвокатски съвет – Пловдив на ищеца било определено възнаграждение съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждение, в общ размер на 4 710,14 лева за положен труд при осъществяване на процесуално представителство на ответника по в.гр.д. № 103/2019г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, процесуално представителство в производството по издаване на изпълнителен лист и процесуално представителство в изп. дело № ***. по описа на ***. 

От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника И.Д.Д. да заплати на ищеца ***Д.М., сумата в общ размер на  4 710,14 лева за положен труд при осъществяване на процесуално представителство, защита и съдействие в производствата по: въззивно гражданско дело № 103 /2019 година по описа на Апелативен съд – Пловдив, в производството по издаване на изпълнителен лист по гражданско дело № 1210/2018г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, както и за образуване на изпълнително дело ***. по писа на ***, ведно със  законната лихва за забава на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното  изплащане на главницата. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, с който се оспорва изцяло исковата молба. Същата се счита за неоснователна и недоказана. 

Излагат се следните съображенията са следните: 

Не се оспорва факта, че адв. Д.М., като пълномощник е осъществил процесуално представителство по ч.гр.д.№ 981/2018 год.  по описа на Окръжен съд – Пловдив, 4-ти състав, което по своята същност представлява обезпечително производство по реда на чл.389 и сл. от ГПК, в рамките на което се допуска обезпечение за бъдещ иск, реализирано в крайна сметка под формата на залог в пари.

    ***М. провел и осъществил процесуално представителство по съдебно производство по гр.д.№ 1210/2018год. по описа на Окръжен съд-гр.Пловдив, 4-ти състав, при което ответника  ТПК”***”гр.Пловдив с ЕИК **** бил осъден да заплати на ищеца И.Д. сумата от 75 207,70 лв. неизплатено СМР, извършено от ищеца, в полза на кооперацията, 1 463,83лв.- претендирано обезщетение за забава, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-25.05.2018 год. до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 8 566,87лв. разноски в производството за държавни такси и адвокатски хонорар, както и разноски в обезпечителното производство.

    В мотивите към осъдителното решение на Окръжен съд-гр.Пловдив (Решение №1341/07.11.2018 год. по гр.д. № 1210/2018 год. по описа на Окръжен съд - Пловдив е направен опис и разбивка на присъдените разноски, като в конкретния случай сумата от 8566,87лв. е формирана както следва : 6566,87лв. разноски по гр.д. №1210/2018 год. по описа на Окръжен съд - Пловдив, от които 3500лв. за адвокатски хонорар, както и присъдени разноски в размер на 2000лв. По договора за правна помощ в обезпечителното производвство ч.гр. №981/2018 год. по описа на Окръжен съд – Пловдив, претендирани и присъдени с решението в исковото производство.

    Присъдени били общо 5500лв. разноски за платено адвокатско възнаграждение, защото това били договорените и платени суми по сключените между страните договори за правна помощ 2000лв. в обезпечителното и 3500лв в исковото производство. Подписаните договори за правна помощ отразявали договорката за заплащане на ползваните правни услуги, като на това оснавание изцяло се оспорва претенцията.

 ***М. предварително е бил наясно с обема на делото и е приел да работи и да осъществява процесуално представителството срещу сумата от 3500лв.

   Не се оспорва, че ***М. се е явил пред втората съдебна инстанция по въззивно гражданско дело №103/2019год. по описа на Апелативен съд - Пловдив, това му задължение било поето още с подписването на договора за правна помощ и съдействие пред първата съдебна инстанция, т.е. явяването пред съда влизало в неговите задължения, като възможност за това давало издаденото му пълномощно, което било за представителството по делото до приключването му на всички съдебни инстанции.

     По представения с исковата молба извадка от Протокол №* от ***. от заседание на Адвокатски съвет-Пловдив се счита, че протокола не ангажира по никакъв начин ответника в производството и същият не е могъл да вземе отношение по молбата на адв. М.. Освен това изцяло се оспорват присъдените суми със следните основания: Адвокатския съвет нямал право да определя суми за адвокатско възнаграждение –положен труд за процесуално представителство на клиент, още по-малко да ангажира клиента със заплащането на тази сума.

     Според тарифата, размера на възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по граждаснските дела при материален интерес в размер на 76 671.53лв  се счита, че е 2830,14лв.

    Не се сочи изрично как е формирана претенцията от 4 710,14лв., но видно от съдържанието на Протокол №*от ***. на Адвокатски съвет-Пловдив се касаело за претенция в размер на 2 830.14лв. за процесуално представителство пред Апелативен съд гр.Пловдив, 1680лв. в производството  по издаване на изпълнителен лист и 200лв. за образуване на изпълнителното дело.

     В конкретния случай, се оспорва дължимостта за възнаграждение за издаване на изпълнителен лист в размера на 1 680лв. В протокола на Адвокатския съвет като основание за ‘определяне’ на този размер се сочи ‘производство по издаване на изпълнителен лист по чл.405 ал.3 и ал.4 от ГПК’ каквото производство не е реализирано.

 Изпълнителния лист бил издаден по реда на чл.404 т.1 предложение второ от ГПК, който не предвижда самостоятелно възнаграждение. Това е част от производството пред съответната инстанция (първа или въззивна според това кой е постановил осъдителния диспозитив). Ноторно известно било за юристите, че това производство се свежда до написване на молба с прилагане на такса 5лв. за самия изпълнителен лист.

  

 От съда се иска да постанови решение, с което да отхвърли изцяло претенцията на ищеца като неоснователна и недоказана. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Съдът след като се запозна с доказателствата по делото поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК като взе предвид становищата на страните намира за установено от фактическа и правна страна следното.

По делото не се оспорва обстоятелството, че между страните е възникнала облигационна връзка оформена в договор за правна защита и съдействие за процесуално представителство по гр.д. № 1210/2018г. по описа на Окръжен съд – Пловдив въпреки че по делото такъв договор не се представи от ищеца, нито от ответника, както и не се представя адвокатско пълномощно за ищеца въз основа на което е извършено упълномощаването от ответника. Последният факт съдът приема за безспорен предвид констатираното в мотивите на Решение № 1341/07.11.2018г. по гр.д. 1210/2018г., че ищецът по това дело / и ответник в настоящето производство/ е бил представляван от ***М. на когото е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3 500 лева, което е било присъдено в полза на И.Д., както и е присъдената сумата от 2000 лева отново за адвокатско възнаграждение в полза на И.Д. по ч.гр.д. № 981/2018г. по описа на Окръжен съд – Пловдив за производството по чл. 390 ГПК – обезпечение на бъдещ иск.  Следователно, настоящата инстанция възприема установеното в мотивите на Решението на ПОС по отношение сключения договор за правна помощ и извършеното плащане по него от 5 500 лева като достоверно.

Отхвърлят се като неоснователни възраженията на ответника Д. затова че договорката с ищеца е била да се заплати хонорар от 5 500 лева до свършването на делото във всички инстанции. Сумата от 5 500 лева е била платена и е била присъдена по гр.д. № 1210/2018г. на ПОС за адвокатско възнаграждение за производството по обезпечение на бъдещия иск и за адвокатско възнаграждение в исковото производство. По делото предвид че не е приобщен договора за правна защита и съдействие не може да се установят твърденията на ответника, че заплатената сума от 5 500 лева е до приключване на делото във всички инстанции, първо, защото доказателства в тази насока липсват, от обясненията на Д. се установява, че той не е бил наясно с обстоятелството, че за всяка инстанция се дължи заплащането на адвокатско възнаграждение, и второ, ответникът няма спомен във времето какви пари е давал, като поддържа, че е заплатена обща сума в размер на 7 500 лева, като  за заплащането на сумата над 5 500 лева до 7 500 лева също не се събраха доказателства. Показанията на *** за заплащане на сумата от 2000 лева не могат логически да се свържат със сумата над 5 500 лева до 7 500 лева, тъй като пак от обясненията на страните става ясно, че първоначалното възнаграждение от 5 500 лева всъщност е било 4000 лева и това възнаграждение е било изплащано на траншове като впоследствие това възнаграждение е увеличено до 5 500 лева. Следователно, дори да се приемат за достоверни показанията на св. *** затова, че е видяла м. Декември 2019г. Д. да е платил 2000 лева на ищеца, то абстолютно неясно е дали тази сума е към първоначалната уговорена от 5 500 лева, която е присъдена с Решението на ПОС предвид установилата са практика между страните на частични плащания / което обстоятелство изрично се потвърждава от ответника/ или тази сума е била допълнителното възнаграждение на ищеца за процесуалното му представителство пред Апелативен съд – Пловдив по гр.д. № 103/2019г.

Относно процесуалното представителство осъществено от ищеца по гр.д. 103/2019г. на АпС-Пловдив – същото не се оспорва от ответника, респ. потвърждава се от представения отговор на въззивна жалба изготвена от М., становище, протокол от 08.04.2019г. Потвърждават се и твърденията на ищеца затова, че е инициирал производството по издаване на изпълнителен лист по гражданско дело № 1210/2018г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, 4-ти състав, както и че е образувал изпълнително дело ***. по описа на ***.

За тези действия не се установява да е заплатено адвокатско възнаграждение на ищеца. Липсата на сключен договор за правна помощ не означава, че не е възникнала облигационна връзка по двустранно съглашение, но същественото му съдържание досежно цената на правната услуга се запълва законово съгласно чл. 36, ал.3 ЗА като тази цена се определя от адвокатския съвет съгласно Наредбата № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.

Следователно, щом ответникът не е доказал твърденията си, че уговорката му с М. е била платеното от него възнаграждение да е за всички инстанции до приключване на делото и след като безспорно е установено процесуално представителство на ищеца в горните производства настоящата инстанция изцяло кредитира Протокол № 4/26.02.2020г. с който е определено възнаграждението на адвоката за извършената услуга. Процедурата в рамките на която е издаден протокола е законосъобразно протекла, определените суми за изплащане са в съответствие с минималните размери на адвокатските възнаграждения. Отхвърля се възражението на ответника за неоснователност на адвокатското възнаграждение в производството по издаване на изпълнителен лист, тъй като правното основание за заплащането на това възнаграждение е уредено в чл. 7, ал.7 от Наредба № 1/2004г.  за минималните адвокатски възнаграждение като с Протокол № 4/26.02.2020г. е отчетено, че възнаграждението се изчислява на база ½ от материалния интерес.

Предвид на гореизложеното предявения иск се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца се присъждат разноски в размер на сумата от 189 лева за държавна такса.

Така мотивиран съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА И.Д.Д. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Д.Н.М. в качеството му на ***вписан в АК – Пловдив, персонален номер ********** с адрес: **** сумата в общ размер на  4 710,14 лева за положен труд при осъществяване на процесуално представителство, защита и съдействие в производствата по въззивно гражданско дело № 103 /2019 година по описа на Апелативен съд – Пловдив, в производството по издаване на изпълнителен лист по гражданско дело № 1210/2018г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, както и за образуване на изпълнително дело ***. по писа на ***, ведно със  законната лихва за забава считано от датата на подаване на исковата молба – 27.04.2020г. до окончателното изплащане на главницата КАКТО и разноските по делото в размер на сумата от 189 лева за държавна такса;

 

            Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                       

 

СЪДИЯ:/п/ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

 

Вярно с оригинала.

В.С.