Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

146/19.2.2020г.

гр. Шумен

 

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на седемнадесети февруари 2020 година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                             Председател: К. Колешански

Секретар: Н. Йорданова

 

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 3041/2019г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен иск, с правно основание чл. 113, ал. 3 от ЗЗП.

 

Искова молба от пълномощник на Д.Н.Й., ЕГН : **********, с адрес ***, ***, срещу „***“ ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, с посочено правно основание мл. 55, ал. 1 от ЗЗД и цена от 589,99 лева главница.

Ищецът сочи, че ответникът, му отказал гаранционно обслужване на закупена стока – телефон, съответно неудовлетворил предявена рекламация. В следствие на това договорът бил развален от ищеца, но ответникът, не му възстановил заплатената от него сума. Иска осъждането му, да заплати сумата от 589,99 лева, в едно със законната лихва от предявяване на иска и разноските в производството.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Счита иска неоснователен и иска отхвърлянето му. Твърди, че вещта е била увредена в следствие неправилна употреба, което изключва признаване на гаранция. Иска отхвърляне на иска.

 

В съдебно заседание, страните редовно призовани, ищецът, чрез представител поддържа заявеното в исковата молба, а ответникът, не изпраща представител.

 

Така предявения иск е допустим и основателен, по следните съображения:

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното :

 

Няма спор между страните, че между тях съществува договор за покупко-продажба на мобилен апарат от 19.09.2017г., по силата на който в качеството му на потребител ищецът придобил процесния, за сумата от 589,99 лева, както и че по време на гаранционния срок възникнали дефекти, изключващи употребата на стоката, за основното и предназначение, описани, в протокол, за приемане на устройство от 27.06.2019г.. В същия документ, съставен от ответен служител е посочено като особен белег на телефона при приемане – „следа от лек удар в лявата лайсна“. С протокол от 01.07.2019г. била прекратена гаранцията на апарата, от ответния централен сервиз, поради „следи от много силен удар в долната част на апарата“, който причинил откъсване на чип управляващ сензор на светлина. С искане от 02.08.2019г., ищецът заявил на ответника, че желае да прекрати договора и да му бъде върната продажната цена, която заплатил.

Така приетото за установено доведе до следните изводи :

Ответникът дължи връщане на исковата сума, като основанието за това е специалната норма на чл. 113, ал. 3 от ЗЗП. Приложените писмени доказателства и приетото за безспорно между страните установяват всички факти нужни за уважаване на претенцията - валидно правоотношение между страните (валиден договор); предявена рекламация; разваляне на договора, след изтичане на месечния срок за привеждане в съответствие; размер на заплатената сумата. Противоположно на това, посочените, не подкрепят ответните възражения за съответствие на стоката с договора и неправилна ищцова употреба, довела до повреда. Не са посочени и съответно събрани каквито и да е доказателства, в съответствие с които, да се прецени достоверността на записа в цитирания протокол, съставен от ответния сервиз. Напротив, запис в друг частен документ, също съставен от ответен служител му противоречи – следата от удар върху устройството, докато то, е в държане на ответника, се променя от такава „от лек удар“ в „много силен удар“. Така, не само поради доказателствената сила на коментираните два протокола, като частни документи /чл. 180 ГПК/, посочените в тях изгодни за ответника обстоятелства, предвид това, че той, е техен съставител, не могат да се приемат за доказани.  

Изложеното налага уважаване иска в предявения размер, като се присъди и законната лихва върху подлежащата на връщане сума от предявяването му до окончателното плащане.    

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 350 лева разноски в производството.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, да заплати на Д.Н.Й., ЕГН : **********, с адрес ***, ***, на основание чл. чл. 113, ал. 3 от ЗЗП, сумата от 589,99 лева, в едно със законната лихва върху нея от 09.10.2019г., до окончателното плащане.

 

ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, да заплати на Д.Н.Й., ЕГН : **********, с адрес ***, ***, сумата от 350 лева, разноски в производството.

 

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд – Шумен.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :