Решение по дело №301/2024 на Административен съд - Шумен

Производство по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано въз основа на касационна жалба на Областна администрация Шумен, представлявана от Областния управител на Област Шумен, срещу Решение №27/10.06.2024 г. на Районен съд град Велики Преслав, постановено по АНД №102/2024 г. по описа на същия съд.

Касаторът изразява становище за незаконосъобразност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано. Излагат се доводи, че издаденото предписание, въз основа на което е издадено и процесното НП не е влязло в сила; не били обсъдени възраженията от наказващия орган, направени от санкционираното лице; издаденото предписание вменявало задължение за обект – дере, които било извън обхвата на нормата на 140 ал.5 във вр. с чл.138 ал.5 от Закона за водите. Излагат се и твърдения за наличие на основание за приложение на чл.28 от ЗАНН. На тези основания моли съда да постанови решение, с което да отмени атакувания съдебен акт и съответно да бъде отменено НП №39/29.03.2024 г. на Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“.

Ответната страна Директор на Басейнова дирекция „Черноморски район“ [населено място], редовно призована, за нея се явяват ст. юрисконсулт Сн. С. и ст. юрисконсулт К. Г., редовно упълномощени, които изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и предлагат решението да бъде оставено в сила, както и претендират юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита касационната жалба за допустима, но за неоснователна. Дава заключение за правилност и обоснованост на атакувания съдебен акт и предлага да бъде оставен в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С процесното решение съдът е потвърдил Наказателно постановление №39/29.03.2024 г. на Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ [населено място], с което на касатора Областна администрация Шумен, с ЕИК *********, на основание чл.200 ал.1 т.31 от Закона за водите /ЗВ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1000.00 лева за нарушение на чл.155 ал.1 т.22 от ЗВ.

За да постанови съдебния си акт, съдът е установил следната фактическа обстановка:

На 08.12.2023 г. от служител на ДК при БДЧР е извършена проверка на обект – дере след язовир „Златар-3“ до влизане в р.З., в участъка след 500 м. от язовирната стена, до около 400 м. до селото, при която било установено, че касаторът не е изпълнил даденото му предписание с писмо изх.№08-00-1183/А10/20.02.2023 г., въз основа на КП №Ш10/10.01.2023 г., а именно да се осигури нормална проводимост на дере след язовир „Златар-3“ до влизане в р.З., като дерето след язовира има проводимост на разстояние до 500 м. След него участъкът е с дължина около 400 м., който е необходимо да се почисти от дървесна и храстовидна растителност, в срок до 31.03.2023 г., който бил удължен до 31.10.2023 г. За констатираното неизпълнение бил съставен КП №Ш-463/08.12.2023 г. На касатора бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №001287/18.12.2023 г. за нарушение на чл.200 ал.1 т.31 във вр. с чл.155 ал.1 т.22 от ЗВ. В определения от закона срок касаторът предявил възражение срещу Акта и след преценка на същото и събраните доказателства по преписката, е издадено процесното НП.

Безспорно е установено от решаващия съд, че на санкционираното лице на 20.02.2023 г. е дадено предписание за почистване на посоченото дере и е бил определен достатъчно дълъг срок, а именно до 31.10.2023 г., като предписанието не е било изпълнено към момента на проверката – 08.12.2023 г.

С оглед така установената фактическа обстановка, решаващият съд е приел, че както при съставяне на Акта за установяване на административно нарушение, така и при издаване въз основа на него на НП не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, водещи до отмяна, както и Областна администрация Шумен е нарушила разпоредбата на чл.155 ал.1 т.22 от ЗВ, тъй като на 01.11.2023 г. вмененото и предписание не е било изпълнено, констатирано от контролните органи на 08.12.2023 г. Въз основа на това е прието, че правилно е ангажирана имуществената отговорност на дружеството по реда на чл.200 ал.1 т.31 от ЗВ и е определен размер на имуществената санкция в законоустановения минимум. Въз основа на това въззивният съд е потвърдил НП.

Настоящата касационна инстанция приема, че решението на РС [населено място] е правилно и законосъобразно, тъй като е постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон.

Изводите на решаващия съд за липса на съществено процедурно нарушение както при съставяне на Акта за установяване на административно нарушение, така и при издаване на процесното НП, са правилни и законосъобразни, тъй като кореспондират с доказателствата по делото.

Настоящата касационна инстанция приема за законосъобразни и изводите на решаващия съд по съществото на спора, а именно, че Областна администрация Шумен не е изпълнила дадените и предписания към момента на проверката от контролните органи, а именно към 08.12.2023 г., при определен срок до 31.10.2023 г. Направеното възражение от касатора както пред касационната инстанция, така и пред въззивната инстанция, че не били осигурени финансови средства, са ирелевантни по отношение състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на касатора. На първо место липсват данни по делото това Предписание да е било оспорено по съответния ред и да е отменено, поради което подлежи на изпълнение от касатора и то в определения в него срок. В касационната жалба само има наведени твърдения, че предписанията не били влезли в сила, без да са ангажирани каквито и да е доказателства в тази връзка, поради което изводът на решаващият съд, че предписанията подлежат на изпълнение, са законосъобразни. На второ место, липсват доказателства по делото касаторът преди датата на проверката да е предприел действия за изпълнение на предписанието. При тези факти настоящата касационна инстанция приема, че касаторът безспорно е нарушил разпоредбата на чл.155 ал.1 т.22 от ЗВ и правилно е ангажирана отговорността му по реда на чл.200 от Закона за водите.

Твърдението на касатора, че не може да му се вмени задължението по предписанието, тъй като обектът не попадал в нормата на чл.140 ал.5 във вр. с чл.138 ал.5 от ЗВ, е неоснователно, тъй като предписанието е влязло в законна сила и това възражение касае именно съществото на предписанието. Изводите на въззивната инстанция за липса на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН се споделят изцяло, тъй като не се установи нарушението да е с по-ниска степен на обществена опасност от сходните нарушения.

В представената писмена защита от касатора, преди откритото съдебно заседание по настоящото касационно производство, е направено допълнително възражение, а именно че било налице хипотезата на чл.17 от ЗАНН, тъй като за същото нарушение било издадено предходно НП №55/05.07.2023 г. Това възражение е недопустимо на две основания - направено е извън срока, в който може да се оспори съдебното решение, т.е. извън срока за подаване на касационна жалба и касае установяване на нови факти, което е недопустимо в касационното производство, тъй като на касационна проверка подлежи установената от решаващия съд фактическа обстановка, т.е. касационният контролът е върху съдебното решение, а не върху наказателно постановление. Независимо от това следва да се посочи, че е и неоснователно.

Като е потвърдил НП, решаващият съд е постановил съдебно решение в съответствие с процесуалния и материалния закон. В този смисъл касационната жалба се явява неоснователна и решението на РС [населено място], като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Съобразно изхода на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна направените по делото разноски в размер на 80.00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №27/10.06.2024 г. на Районен съд град Велики Преслав, постановено по АНД №102/2024 г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА Областна администрация Шумен, с ЕИК *********, да заплати на Басейнова дирекция „Черноморски район“ [населено място], сумата в размер на 80.00 /осемдесет лева/ лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция.

Решението е окончателно.