№ 5874
гр. С, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110137986 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.49 от ЗЗД,вр.чл.45 от ЗЗД от И. О.
Д.,ЕГН **********,с адрес грС,срещу С О,с адрес гр.С,представлявана от
кмета В Т,с искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 6000
лева,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 08.10.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че на 29.09.2020 г. в гр.С,по левия
тротоар,слизайки по стълбите пред ***** ищецът Д. стъпва в дупка,получена
от липсващи тротоарни плочи,при което получава контузия на десния глезен.
Ищецът сочи,че за лечение на глезена е поставена шина,която да обездвижи
контузения крайник,а лечението е реализирано в домашни условия,но ищецът
не е могъл да работи в продължение на 24 дни. Твърди се,че ищецът се е
възстановявал в периода 29.09.2020 г. до 31.12.2020 г. Исковата претенция е
основана на твърдения,че ответната община отговаря за поддържането на
пътищата,които са нейна собственост. Ищецът претендира сумата от 6000
лева обезщетение за неимуществени вреди.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от С О със
становище за неоснователност на иска като се изтъква,че липсват
доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца по какъв начин е получил
увреждането. Формулирано е възражение за съпричиняване като се твърди,че
ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Поддържа се,че
за ищеца не са налице трайни увреждания на здравето.
Софийски районен съд, първо гражданско отделение, 42 състав, като взе
предвид изразените от страните становища и обсъди представените по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията
на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:
1
От заключението по изслушаната съдебно-медицинска експертиза, се
установява, че И. О. Д. има поставена диагноза контузия на десния глезен,
което може да се получи при подхлъзване и „стъпване накриво“, лечението е
било консервативно, като в медицинските документи било записано, че е
поставена имобилизация ,без да е уточнено каква. Според заключението при
получаване на контузия на глезен, пострадалият изпитва силна болка в глезена
и затруднена походка за около 10-15 дни, като видно от представеното по
делото копие от лична амбулаторна карта, от 08.10.2020 г., били отразени 24
дни болнични листове, т.е. толкова време е бил вероятният период на
възстановяване. Вещото лице е отбелязало, че в представения по делото
амбулаторен лист е записано „Корем и крайници“, но вероятно се касаело за
техническа грешка, тъй като в изследванията било записано, че е направена
рентгенография на глезенна става.
В хода на производството са събрани гласни доказателства – от разпита
на свидетеля П Й Й, се установява, че процесният инцидент се осъществил
докато с ищеца отивали заедно при техен приятел към края на месец
септември 2020 г., в късния следобед, в светлата част на денонощието.
Излизайки от жилищната сграда и тръгвайки към тротоара, И. О. Д. попаднал
в място, където следвало да се намира плочка, но такава липсвала, като
мястото на липсващата плочка било на кръстовището на ***** и *****,
където имало стълби. Свидетелят е заявил, че не е имало предупреждение за
наличност за опасност на пътя. След като И. Д. паднал, свидетелят му
помогнал да се изправи като отишли в 29-та поликлиника, тъй като ищецът
изпитал силни болки след като се изправил. Там бил прегледан и му бил
назначен рентген, след което свидетелят не виждал ищеца за период от около
2-3 седмици. Към настоящия момент, ищецът твърдял, че при смяна на
времето, го болял кракът.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Уважаването на иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД,вр.чл.45 от ЗЗД е
обусловено от провеждането при условията на пълно и главно доказване
наличието на следните материалноправни предпоставки – да са причинени
вреди, вредите да са пряка и непосредствена последица от деяние – действие
или бездействие по повод на работа, възложена от ответника, при което
ответникът отговаря за обезвреда. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е обективна
отговорност на възложителя на работата. Съдът счита, че е доказано от
събраните по делото доказателства, че на ищеца И. Д. са причинени
неимуществени вреди. За да приеме, че са възникнали вреди за ищеца, съдът
отчете съдебно-медицинската експертиза и другите писмени доказателства, от
които се установява травматичното увреждане. Съдът намира, че е установено
по несъмнен начин, че вредите са настъпили вследствие падането на ищеца на
кръстовището на ***** и *****, където имало стълби, в която насока взе
предвид свидетелските показания,които са последователни и
непротиворечиви относно мястото и времето, когато е настъпил инцидентът. В
2
този смисъл от значение за преценка дали исковете подлежат на уважаване е
дали ответната страна С О отговаря за настъпилите вреди. Отговорността по
чл. 49 от ЗЗД може да бъде ангажирана, когато вредите са настъпили при или
по повод на работа, възложена от ответника. Софийският районен съд приема,
че ответната страна се явява пасивно легитимирана по предявените искове,
защото се явява отговорна да поддържа състояние на тротоарите и улиците в
града, които не създават опасност за пешеходците и се явяват безопасни за
преминаване. С оглед това, че общината е длъжна да поддържа общинските
пътища и тротоарите към тях, предвид това, че събраните по делото
доказателства сочат, че на мястото, където ищецът Д. е паднал, тротоарът е в
лошо състояние – с липсваща плочка, неравности, ответната община отговаря
за причинените вреди, тъй като в състоянието, в което се е намирал тротоарът,
същият не представлява безопасно място за преминаване на пешеходците.
Отчитайки липсата на поддържан тротоар с покритие от плочки, без да има
нарушаване целостта на покритието, съдът намира, че ответната община
отговаря за възникналите вреди, респективно предявеният иск се явява
доказан по основание. Не може да бъде възприет доводът на ответната страна,
че е допуснато съпричиняване, защото такова е налице, когато и ищецът с
поведението си е допринесъл за настъпване на вредите. Съдът намира,че в
хода на производството не са събрани доказателства ищецът Д. с поведението
си да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.Не може да бъде
споделено становището на ответника, че не отговаря, защото инцидентът е
настъпил в светлата част на денонощието, съответно ищецът би могъл да
възприеме неравностите по пътя, тъй като задължение на ответната страна е
да осигурява поддържане на всички тротоари в състояние, което не застрашава
безопасността на преминаване, при което неизпълнение на това задължение
обуславя извод за наличието на предпоставки за ангажиране отговорността на
ответника. В този смисъл съдът счита, че исковата претенция за
неимуществени вреди се явява доказана по основание, а по размер искът
подлежи на уважаване за сумата от 4000 лева обезщетение за неимуществени
вреди, а за разликата над 4000 лева до претендирания размер от 6000 лева
искът подлежи на отхвърляне. За разлика от имуществените вреди, които имат
количествено измерение, неимуществените вреди не подлежат на
количествена преценка, а размерът на дължимото обезщетение се определя от
съда според критериите, установени с нормата на чл. 52 от ЗЗД. Съдът счита,
че следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 4000 лева, отчитайки
вида на травматичното увреждане, обстоятелството, че се е достигнало до
пълно възстановяване, без да има последици за здравето, вземайки предвид
продължителността на възстановителния период – около месец, а за разликата
до пълния претендиран размер от 6000 лева искът подлежи на отхвърляне.
Съгласно чл. 84, ал.3 от ЗЗД за вреди,произтичащи от непозволено
увреждане, деецът отговаря,считано от датата на увреждането. С оглед това,
че в настоящия случай исковата претенция на ищeцa Д. се основава на
твърдения за бездействие на лицата,които отговарят за поддържането на
тротоарите в гр.С, както и като бъде съобразено, че се ангажира
гаранционната отговорност на ответната община, съдът приема, че е дължима
3
законната лихва,считано от 08.10.2020 г. до окончателното изплащане,каквото
искане е формулирано и с исковата молба.
При този изход на делото разноски се следват и на двете страни, но
ответникът не е заявил искане, поради което не следва да му бъдат
присъждани такива. Като съобрази, че ищецът претендира присъждането на
съдебноделоводни разноски размер на 590 лева, от които 240 лева за заплатена
държавна такса и 350 лева за заплатен депозит за СМЕ, следва да бъдат
присъдени такива в размер от 393,33 лева. Предвид това, че адвокатската
защита на ищцата е реализирана чрез предоставяне на безплатна правна
помощ на ищеца, съдът счита, че в полза на адв. Б. Г. следва да бъде
присъдена сумата от 300 лева съобразно с уважената част от иска.
Предвид извършена в счетоводството на Софийския районен съд
справка, съгласно която сумата за държавна такса по представеното по делото
преводно нареждане не е постъпила по бюджетната сметка на съда ищецът на
основание чл. 77 ГПК следва да бъде осъден да внесе дължимата държавна
такса.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С О, с адрес гр. С, *****, представлявана от кмета В Т да
заплати на основание чл. 49 от ЗЗД,вр.чл.45 от ЗЗД на И. О. Д.,ЕГН
**********,с адрес грС, сумата от 4000 (четири хиляди) лева обезщетение за
неимуществени вреди от травма – навяхване на десен глезен при слизане по
стълбите пред ***** и стъпване в дупка,получена от липсващи тротоарни
плочи, ведно със законната лихва върху главницата,считано от увреждането –
на 08.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, като отхвърля
иска,предявен от И. О. Д. против С О в частта за разликата над 4000 лева до
пълния претендиран размер от 6000 лева обезщетение за неимуществени
вреди.
ОСЪЖДА С О, с адрес гр. С, *****, представлявана от кмета В Т, да
заплати на основание чл. 81 от ГПК, вр. чл. 78, ал.1 от ГПК на И. О. Д.,ЕГН
**********,с адрес грС, сумата от 393,33 лева (триста деветдесет и три лева
тридесет и три стотинки) сторени съдебноделоводни разноски.
ОСЪЖДА И. О. Д.,ЕГН **********,с адрес грС да заплати на
основание чл. 77 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Софийски районен съд държавна такса в размер от 240 (двеста и четиридесет)
лева.
ОСЪЖДА С О, с адрес гр. С, *****, представлявана от кмета В Т, да
заплати на адв. Б. Г. Г. с адрес гр. С, ***** сумата от 300 (триста) лева
адвокатско възнаграждение на основание предоставена правна помощ по реда
4
на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5