Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 166
гр. Русе, 11.07.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски окръжен съд
гражданска колегия в открито заседание на 14 юни две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА
Членове АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
при секретаря ДИМАНА СТОЯНОВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията
Н. Георгиева
в.т. дело №154 по
описа за 2019год., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Р.А.П. е обжалвала решението на Русенския районен
съд по гр.д. № 4180/2018 г. в частта, с която съдът е признал за установено, че
жалбоподателката дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД вземане в
размер на 1411 лв. – главница по Договор за потребителски кредит №
*********/10.05.2016 г., цедирана им на 19.05.2017 г. от “Провидент
Файненшъл България” ООД със законната лихва върху
нея, считано от 29.03.2018г. до окончателно плащане, за което е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1070 от 02.04.2018 г.
по ч.гр.д. № 2039/2018 г. по описа на РРС. Излага оплаквания за неправилност на
решението и моли то да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да се
постанови друго, с което установителният иск да се отхвърли и да ѝ се
присъдят направените по делото разноски.
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – гр. София
оспорва основателността на въззивната жалба, моли тя да не се уважава и да се
присъдят в полза на дружеството направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Въззивният съд намира жалбата за допустима –
подадена е от заинтересована от обжалването страна в законния срок срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество тя е неоснователна.
Районният съд е уважил иска на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД по чл. 422 от ГПК за сумата от 1411 лв. - главница,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 29.03.2018 г. до окончателното
плащане, произтичащи от сключения между “Провидент Файненшъл България” ООД и жалбоподателката Договор за
потребителски кредит № *********/10.05.2016 г. и е отхвърлил исковете за
главница над 1411 лв. до 1537.67 лв., 303.28 лв. – договорна лихва, 76.87 лв. –
такса за оценка на досие и 142.72 лв. – обезщетение за забава, тъй
като е приел, че ищцовото дружество е придобило вземането срещу нея на
основание сключен договор за цесия, който има действие спрямо нея съгласно чл. 99,
ал. 4 от ЗЗД, но сключеният между праводателя на ищеца и длъжника договор за
потребителски кредит е недействителен, съгласно чл. 22 от ЗПК, тъй като не
отговаря на изискванията по чл. 11, ал. 1, т. 12 и чл. 10, ал. 1 от ЗПК и потребителят
дължи само чистата стойност на кредита. Решението се явява правилно и
следва да се потвърди, поради което и на основание чл. 272 от ГПК въззивният
съд препраща към мотивите на първоинстанционния акт.
При
правилно установена фактическа обстановка и съобразяване на материалния закон,
районният съд е стигнал до правилния извод за основателност на претенцията в уважената
част. Въззивният съд споделя виждането на районния съд, че сключеният между
ответницата Р.А.П. и “Провидент Файненшъл България” ООД договор за потребителски кредит е
недействителен, тъй като не съдържа съответните реквизити на погасителен план
посочени в чл. 11, т. 12 от ЗПК - разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на база на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. Договорът също така не е
изпълнен в еднакъв по вид, формат и размер шрифт, каквото е изискването на чл. 10,
ал. 1 от ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК неспазването на някое от изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9,
законодателят е приел за достатъчно тежък порок, водещ до недействителност на
договора. Последиците от тази недействителност са уредени в чл. 23 от ЗПК, съгласно който потребителят
връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва и други разходи по
кредита, т. е. отговорността на заемателя не отпада изцяло, а дължи само
връщане на чистата стойност на кредита. Неоснователни са възраженията
на жалбоподателката, че съдът се е произнесъл на основание, което не е
предявено нито в заповедното, нито в исковото производство. За разлика от
унищожаемостта, която се инициира от съответната страна, за нищожността съдът
следи служебно и при констатиране се позовава на същата в мотивите при
обсъждане основателността на исковете. Тази недействителност обаче е особен
вид, с оглед на последиците й, визирани в
чл. 23 ЗПК, а именно когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като
съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита. Връщането
на сумите, които ищцата е получила от ответника не е без основание изцяло. Тя
ги дължи именно по силата на разпоредбата на
чл. 23 от ЗПК. С договора за прехвърляне на вземане от 19.05.2017
г. ”Провидент Файненшъл България” ООД са прехвърлили на ищеца вземанията
си към всички длъжници по ликвидни и изискуеми парични заеми, ведно с
привилегиите и обезпеченията, в това число и дълга на Р.А.П.. Във връзка с
изложеното, районният съд правилно е преценил легитимността на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД – гр. София като кредитор на жалбоподателката и
правилно е изчислил каква сума тя е получила реално и каква е върнала,
съобразявайки заключението по назначената в първоинстанционното производство
счетоводна експертиза.
Неоснователни
са твърденията в жалбата, че в хода на първоинстанционното производство
ищцовото дружество не е представило достатъчно доказателства за завършване на
фактическия състав за прехвърляне на вземанията, тъй като не било доказано
плащането на цената за закупуване на процесното вземане. Въззивният съд споделя
изводите на районния съд относно валидността на прехвърляне на вземанията по
договора за цесия. Съгласно чл. 4, ал. 3 от Договор за прехвърляне на вземания
от 19.05.2017 г., при получаване на уговорената сума, цедентът се задължава да представи
на цесионера писмено потвърждение след получаване на цената и влизането в сила
на прехвърлянето. Такова потвърждение е представено от ищеца сред писмените
доказателства към исковата молба и удостоверява реалното сключване на договора
за цесия. От друга страна жалбоподателката не е страна по
цесионното правоотношение и няма правен интерес от установяване както
недействителността на договора за цесия, така и изпълнението на този договор от
сключилите го страни. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална
предпоставка за всякакъв вид защита в исковия процес и след като в случая такъв
интерес липсва, възраженията на ответника за нищожност на процесния договор за
цесия и приложенията към него са недопустими.
Неоснователно
жалбоподателката оспорва правилността на решението, позовавайки се на
несъобщаването на договора за цесия на длъжника.
Действително, в приложеното по
делото известие за доставяне на уведомителното писмо е вписан грешен адрес, но правилно
районният съд е приел, че с факта на връчването на препис от исковата молба и
приложеното към нея съобщение за сключената цесия на ответницата, е изпълнено
изискването по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, поради което искът в уважената част се явява
доказан и основателен. В този смисъл са и разрешенията, дадени в Решение №
114/07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. на ВКС, II т.о., Решение № 3/16.04.2014
г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т.о., Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д. №
2352/2013 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 46/25.05.2017 г. по т.д. № 572/2016 г.
на ВКС, I т.о. Настоящият състав изцяло споделя тази практика и приема, че
решението на районния съд се явява правилно и следва да се потвърди, като в
полза на дружеството се присъди юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство
в размер на 100 лв.
В останалата част, в която
районният съд е отхвърлил частично иска за главница над 1411 лв. до 1537.67
лв., 303.28 лв. договорна лихва, 76.87 лв. - такса за оценка на досие и 142.72 лв. –
обезщетение за забава, решението като необжалвано е влязло в законна сила.
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване.
По
изложените съображения Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 2011 от 13.12.2018 г. на Русенския районен съд по гр.д. № 4180/2018 г. в частта, с която е уважен иска за 1411 лв. главница, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 29.03.2018 г., и в частта за разноските.
ОСЪЖДА
Р.А.П., ЕГН ********** с адрес: ***, да заплати на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, ж.к. ”Люлин
10”, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис–сграда
„Лабиринт”, ет. 2, офис № 4 сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: