№ 29
гр. Пловдив, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова Въззивно гражданско
дело № 20215000500661 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл.от ГПК
Образувано е по въззивна жалба от В.Т. Д. против решение № 260184/21.07.2021г.
постановено по гр.д.53/20 г. по описа на ОС – Стара Загора ,с което са отхвърлени
предявените него искове ,съединени в условията на евентуалност против МБАЛ „ Д. „
ЕООД и К.Д.Я.. за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди
,претърпени в резултат на некачествено лечение на счупване на горния края на дясната
тибия през периода 05.01.2-19 г. – 15.01.2019г. Жалбоподателят счита решението за
неправилно ,незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалния закон и по
съображения ,из.ожени подробно във въззивната жалба заявява искане решението да бъде
отменено и постановено друго, с което исковете му бъдат уважени.Претендира заплащане
на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА.
От въззиваемата страна К.Д.Я.. е постъпил отгово, ,с който изцяло оспорва
въззивната жалба ,счита решението за правилно и заявява искане същото да бъде
потвърдено.
От въззиваемата страна МБАЛ „ Д. е постъпило становище ,с което се оспорва
въззивната жалба и излага съображения в подкрепа на правилността на обжалваното
решение ,което иска да бъде потвърдено.
Пловдивски апелативен съд след като взе предвид събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното :
1
Производството по гр.д. 53 / 2020 г. по описа на ОС – Стара Загора е образувано по искова
молба от В. Т. Д. против МБАЛ „Д. „ ЕООД ,а в условията на евентуалност против К.Д.Я..
за присъждане на обезщетение за претърпени от него вреди вследствие на некачествено
лечение на счупване на горния край на дясната тибия пред периода от 05.01.2019 г. до
15.01.2019 г. в размер на: 50 000 лева за претърпени неимуществени вреди, като частично
предявен от 140 000 лева; 3348.98 лева за претърпени имуществени вреди; 5000 лева
мораторна лихва върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди за периода от
08.02.2019 г. до завеждане на исковата молба.
С решението, предмет на обжалване ,съдът е приел исковете за недоказани доколкото
не се установява противоправно поведение на лекари ,работещи в ответната болница и
конкретно на ответника К.Я. при диагностицирането и осъщественото оперативно и
следоперативно лечение на ищеца, нито да е допусната лекарска грешка или неспазване на
професионалните задължения от страна на лицата ,на които ответната болница е възложила
работата ,поради което е приел, че не е налице фактическия състав на чл.49 от ЗЗД ,нито на
чл.45 от ЗЗД по отношение на евентуалния ответник Я. и като краен резултат е отхвърлил и
главните, и евентуално съединените искове.
Безспорно е по делото, че на 05.01.2019г. ищецът е постъпил в МБАЛ „Д." ЕООД, със
счупване на горния край на дясната тибия като на 08.01.20219г. е извършена оперативна
интервенция, а на 15.01.2019г. ищецът е изписан от МБАЛ. Дадени са предписания за
наблюдение от ОПЛ, смяна на стерилни превръзки, сваляне на конците на 14 -ти ден,
назначени са контролни прегледи на 14 -ти и 30 -ти ден след операцията. Не е спорно и че на
22.03.2019г. в МБАЛ „Д." Г. е извършена екстракция на 2 винта и 1 киршнерова игла
оперативно ,както и че на 13.05.2019г. ищецът е постъпил в УМБАЛ „А." ЕАД гр.С. за
лечение по повод първичен хиперпаратиреодизъм, а на 23.07.2019г. е постъпил в УМБАЛ
„Ц.Й.“ ЕАД гр.С. за тотална смяна на колянна става.
Ищецът е поддържал твърдения ,че след отстраняване на 2 винта и 1 киршнерова игла и
независимо от спазваните от него препоръчани процедури ,режим и медикаментозно
лечение , болезнените процес в оперираната област са продължили ,настъпили са
усложнения в процеса на рехабилитация и поради липсата на подобрение в обема на
движение на дясното коляно била извършена компютърна томография ,от което се
установила дислокация на ставната повърхност ,за която Д. счита ,че е причинена от
неправилното или лошо оперативно лечение при извършване на остеопластиката и
поставянето на винтове и киршнеровата игла в ответната болница ,осъществени от втория
ответник К.Д.Я.. в качеството му на лекар ,извършил операцията. Именно поради това
счита ,че целия оперативен екип е действал противоправно ,в резултат на което ищецът е
претърпял болки и страдания за дълъг период от време ,както и е направил разходи за
лечението ,за обезщетяване на които желае да ангажира отговорността на първия ответник в
хипотезата на чл.49 от ЗЗД ,а в условията на евентуалност – отговорността на втория
ответник в хипотезиса на чл.45 от ЗЗД.
Предвид казаното може да се каже ,че спорът по делото е концентриран около причините
2
,довели до констатираната дислокация на ставната повърхност , в резултат на което ищецът
е претърпял болки и страдания през целия продължителен процес на лечение,раздвижване
и възстановяване и последвала смяна на колянна става ,както и претърпените
имуществени вреди.
По делото са изслушани две съдебно медицински експертизи като от заключението
,изготвено от вещото лице д-р С. е видно ,че на 05.01.2019 г. при скачане от високо и
подхлъзване ищецът е претърпял счупване в областта на дясното коляно ,придружено със
смачкване на костна тъкан. За горното на 08.01.2019 г. е извършена оперативна намеса
,изразяваща се в открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация с киршнерова игла
и два винта извън ставната повърхност ,раната е затворена ,поставена стерилна превръзка , а
крайникът е обездвижен.Вещото лице посочва ,че лечението на ищеца по отношение на
фрактурата в ответната болница е осъществено по правилата на добрата медицинска
практика ,съобразено е с изискванията на клинична пътека № 217.1,а операцията по
откритото наместване и фиксиране на фрактурата е осъществено по правилата на
специалността.На 22.03.2019 г. в МБАЛ „ Д. „ АД – Г. са отстранени металните винтове и
киршнеровата игла ,а при извършена компютърна томография на 11.04.2019 г. е
констатирана дислокация на ставната повърхност като вероятна причина за това вещото
лице посочва форсирано натоварване на крака във вертикална посока в ранния
следоперативен период.Понататък вещото лице посочва,че между операцията на фрактурата
08.01.2019 г. до отстраняване по посочените фиксиращи елементи – 22.03.2019 г. е изминал
период от 75 дни ,който не е достатъчен за костно срастване на фрактурата.На 24.07.2019 г.
е извършена смяна на дясна колянна става като към този момент вече са били ясни данни за
наличието на ендокринно онкологично заболяване на щитовидната жлеза като характерна
последица от което, е установената при ищеца прогресираща остеопороза ,засягаща все
повече кости.Установява се от експертизата ,че посочената смяна на колянна става не е
резултат от дислокацията на ставната повърхност, а последната е ефект от първичната
травма и наличието на съпътстващо ендокринно заболяване .В обясненията ,дадени в с.з.
вещото лице поддържа ,че за обсъжданата дислокация на ставата най-вероятната причина е
осъществен ,макар и несъзнателен, енергиен натиск върху отчупения при травмата фрагмент
,както и придружаващото заболяване на ищеца ,водещо до констатирана прогресираща
отсеопороза. Уточнява ,че изследване за посоченото заболяване преди операцията в
ответната болница не е правено ,но от друга страна то не влиза в комплекта на клиничната
пътека ,а и при постъпването на ищеца в болницата същият не е съобщил симптоматика
,сочеща на други заболявания.Поддържа ,че операцията на фрактурата е извършена
екзактно , няма никакви пропуски и при изписаното следоперативно лечение като по
отношение на отстраняването на синтезните метални средства счита ,че като се има предвид
наличното придружаващо заболяване на ищеца ,е извършено прибързано.
Изслушано е и повторно заключение на съдебно медицинска експертиза , изготвено от д-р
П. ,което заключение е аналогично на първоначалното.Вещото лице отново подчертава ,че
операцията на фрактурата на ищеца е осъществена съобразно изискването на клинична
3
пътека 217.1 и стандартите на оперативната хирургия като сочи ,че установената
дислокация може да се получи от падане или агресивно раздвижване на коляното като
посочва за евентуална причина и наличното ендокринно заболяване ,което забавя косното
срастване като също сочи ,че фиксиращите елементи ,поставени при операцията са
отстранени по-рано от необходимото.
И двете експертизи сочат ,че след смяната на колянната става и към настоящия момент
ищецът не изпитва болки в коляното ,няма да има и такива за вбъдеще.Същото така сочат,
че към медицинската документация няма следи от осъществен контролен преглед на ищеца
от опериращия го екип на 14 -тия и 30 —тия следоперативен ден, както е записано в
препоръките към епикризата, както и за периода след екстракцията на остеосинтезните
средства няма документация, показваща проведена рехабилитация.
Обсъдените експертизи и установеното от тях следва да бъде възприето доколкото
експертните заключения са компетентно изготвени въз основа на цялата представена
медицинско документация и личния преглед на ищеца ,извършен и от двете вещи лица .
При така установеното съдът счита следното : за да се ангажира гаранционно-
обезпечителната отговорност на първия ответник, е необходимо да са налице всички
елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, от което произтича
претенцията за обезщетяване на претърпените неимуществени и имуществени вреди, които
са действие или бездействие, извършено противоправно и виновно от лице при и по повод
на възложена му работа, което е причинило вредите. В случая такива действия или
бездействия от страна на извършилия операцията екип и в частност от втория ответника
К.Д.Я.. не се установиха.
И двете обсъдени експертизи сочат ,че операцията на фрактурата на коляното е
осъществена съобразно добрите медицински практики и стандарти на оперативната
хирургия ,както и съобразно изискванията на съответната клинична пътека. Установеното
усложнение - дислокация на ставната повърхност е факт ,по отношение на който и двете
вещи лица сочат ,че възможна причина е упражнен натиск върху фрактурата ,падане или
агресивно раздвижване на коляното.Сочат също така ,че фиксиращите елементи са
отстранени по-рано от необходимото преди още да е налице костно срастване ,както и че за
продължителността на последното е от значение и обстоятелството ,че ищецът страда от
придружаващо заболяване ,водещо до остра остеопороза, което забавя този
процес.Следователно установеното усложнение се дължи на фактори ,които нямат никаква
връзка с предприетите действия от страна на лекарския екип в ответната болница
,извършил операцията на фрактурата на ищеца ,която както се каза е осъществена
съобразно всички стандарти в оперативната хирургия и добрите медицински
практики,поради което няма основание да се приеме наличие на „лекарска грешка „ или
некачествено лечение . Предвид това приема се от настоящата инстанция ,че противоправно
действие или бездействие от страна на лицата , на които ответното болнично заведение е
възложило работата ,както един от елементите на деликта ,остава изцяло неустановен
,поради и което искът с правно основание чл.49 от ЗЗД е изцяло неоснователен. Пак поради
4
същата причина изцяло неоснователен е и евентуално предявеният иск с правно основание
чл.45 от ЗЗД спрямо втория ответник .,поради което същите следва да бъдат отхвърлени.
До същите фактически и правни изводи е стигнал и първоинстанционния съд с решението
,предмет на обжалване ,което се явява правилно и като такова следва да се потвърди.
С оглед на този резултат на въззиваемата страна МБАЛ „ Д.“ ЕООД следва да се присъдят
разноски съобразно представен списък – 4 800 лв. с ДДС заплатено адвокатско
възнаграждение.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260184/21.07.2021г. постановено по гр.д.53/20 г. по описа на
ОС – Стара Загора.
ОСЪЖДА В. Т. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес гр.С., ул. *** № 9. вх.Б, ет.4, ап.4 да
заплати на МБАЛ „Д." ЕООД, ЕИК ***, гр.Р., бул. Г. Д. № 42 разноски за настоящата
инстанция в размер на 4 800 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването на
страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5