№ 14446
гр. София, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20241110106171 по описа за 2024 година
Производството е исково по молбата на „Т...“ ЕАД, ЕИК: ...,
представлявано от А.С.А., със седалище срещу К. И. М. с ЕГН:**********, с
адрес: гр.С/адрес/ с назначен по делото особен представител адв. Б. с искане за
постановяване на решение, с което да се установи, че К. дължи на „Т...“ ЕАД
сумата от 2 657 ,80 лева, от които 2202,11 лева - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2020г. до
11.2021г., мораторна лихва за забава в размер на 436,67 лв. за периода
15.09.2021г. до 23.10.2023г., както и суми за дялово разпределение от 15,09 лв.
- главница за периода 09.2020г. до 11.2021г. в и мораторна лихва за забава в
размер на 3,93 лв. от 15.11.2020г. до 23.10.2023г. ведно със законните лихви
върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на сумите, които суми се излага, че са предмет на
издадена и оспорена заповед по чл.410 от ГПК от 27.11.2023г. по ч.гр.дело №
62302/2023 г. по описа на СРС.
Поддържа се, че ответникът е с абонатен № 285806 и е собственик на
топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к„Люлин“, бл.154, вх.А, ет.9,
ап.38 и използвала доставяна от дружеството топлинна енергия през периода
от месец май 2020г. до ноември 2021г., които не са заплатени.
Излага се още, че сградата - етажна собственост, в която се намира
1
имотът, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с фирма „Т." ООД, което дружество е конституирано като
трето лице – помагач на ищеца при правен интерес на основание чл. 219, ал. 1
ГПК. Моли се да бъде постановено решение, с което да се приеме за
установено, че ответникът дължи претендираните суми. Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв, с който се иска се оспорва
като се излага, че не е налице облигационна връзка между ответника и ищеца;
оспорва се количеството топлоенергия на сочената стойност; оспорва се и
претенцията за дялово разпределение като се навежда, че не се доказва
сключен договор за това. Оспорват се представените копия на фактури;
навежда се давност.
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, в
редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.150 ЗЕ
постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие.
От договор за покупко-продажба на недвижим имот от 23.11.2021г. ,
обективиран в НА с № 161, том I, рег. № 2148 дело с № 138/2021г., се
установява, че от ноември месец на 2021г. ответната страна К. не е била
собственик на исковия имот – апартамент с № 38, находящ се в София и с
площ от 83.32 кв.м. тъй като е прехвърлила правото си на собственост на
2
трето по делото лице Весела И. М..
От заключението на вещото лице по СТЕ, което съдът е приел без
възражения от страните, се установява, че този имот е с аб. № 285806 при
ищеца, със сключен договор за монтаж на измервателни уреди и без
монтирани такива. Вещото лице сочи, че в исковия имот не е имало
отоплителни тела и узаконен водомер за топла вода като за исковия период не
е бил осигуряван достъп за отчет. Сумата за БГВ като топла вода е било
осъществявана при условията на неподсигурен достъп на база две лица на
основание чл.69, ал.2, т.2 от Наредба Е – РД / 04-1 и стойността й за исковия
период е в размер на 2370.17 лева. Стойността на сумата за сградна
инсталация и имот е в общ размер на 148.79 лева.
Вещото лице отговаря и за правилно изчислена стойност на ТЕ отдадена
за сградна инсталация и БГВ, както и че количеството за ТЕ, нужно за
подгряване на един куб. вода за БГВ включва и технологични разходи по
сградната инсталация – собственост на потребителите, а топлата вода се
изчислява по Методика по реда на чл. 69, ал.2, т.2 от Наредба Е –РД – 04-1.
Съгласно действащите за този период ОУ, приети с Решение № ОУ-
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР– чл.33, ал.1 от ОУ, клиентите на
топлофикационното дружество са длъжни в 30 дневен срок от датата на
публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
топлофикация, да заплатят стойността на потребеното количество енергия.
Ответникът не оспорва и публикуването на месечните дължими суми на
интернет страницата на ищеца. Съдът е сезиран със заявлението по чл.410 от
ГПК на 14.11.2023г., поради което погасени по давност с изтичане на 3
годишен срок от датата на изискуемостта на съответното вземане са
вземанията, чиято изискуемост е настъпила в периода преди 14.11.2020г. или
за месеците от 01.05.2020г. до 01.12.2020г. или за сумата от 101.19 лева за
стойност на сградна инсталация и за 1411.32 лева за стойност на БГВ по
данни на вещото лице по СТЕ.
От заключението на вещото лице по ССчЕ, което е прието от съда без
възражения, се установява, че общото задължение на ответника към ищеца се
формира по прогнозни стойности в размер на 298191 лева като след
изравнителните сметки са били в размер на 2202.11 лева за ТЕ. Стойността на
услугата за дялово разпределение е от 15.09 лева с лихва от 3.93 лева. Сумата
3
за ТЕ за месеците от май до ноември на 2020г. вкл. е в размер на 1153.90 лева –
виж таблица 4 на стр. 4 от заключението, които са покрити с давност съгласно
стореното възражение досежно главницата. Сумата за главница след датата
23.11.2021г. е изцяло неоснователен тъй като от този момент насетне
ответната страна не е била носител на вещни права върху имота и не е имала
качеството потребител по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ и за всички, начислени
след тази дата суми като задължения към топлофикационното дружество
исковете са неоснователни. Остават дължими като непокрита с давност и
търсена от ответната страна като собственик/ потребител на ТЕ само сумите,
които се търсят за периода от 01.12.2020г. до 23.11.2021г. Съгласно
заключението на вещото лице и дадените от него стойности по таблица 4 на
стр.4 стойността на сумите за този промеждутък е от 843.88 лева за месеците
от декември на 2020г. до април вкл. на 2021г. Или искът за главницата за
стойност на доставена за имота ТЕ следва да бъде уважен като основателен
само за сумата от 843.88 лева.
Искът за лихва върху претендираната главница за ТЕ е изцяло
неоснователен тъй като се търси за вземания в периода, в който ответната
страна К. вече не е била собственик на имота.
Стойността на задължението за цена на услугата за дялово
разпределение е от 14.03 лева за исковите месеци.
Неоснователен обаче се явява искът за мораторна лихва в размер на 3.93
лева върху стойността на услугата за дялово разпределение за периода от
15.11.2020г. до 23.10.2023г. Липсва предвиден срок за плащане от страна на
потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава
след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция за
сумата от 3.93 лв. се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Исковете са частично основателни съобразно изложените по – горе
мотиви, а именно за сумата от 843.88 лева за доставена ТЕ за имота за
месеците от декември на 2020г. до април вкл. на 2021г. и за сумата от 14.03
лева за стойност на услуга за дялово разпределение ведно със законните
лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението в
4
съда – 14.11.2023г. до окончателното изплащане на сумите.
С оглед изхода от настоящото дело и съобразно чл.78, ал.1 от ГПК и
вмененото с ТР 4/2013г. на ОСГКТ т.12 задължение за исковия съд да присъди
с решението си и разноските в заповедното производство, то в тежест на
ответника следва да се възложат разноските по исковото и заповедното
производства съобразно уважената част или редуцирания сбор от 549.73 лева
за държавна такса по гр.дело с № 6171/ 2024г. и гр.дело с № 62302/ 2023г., за
100 лева за възнаграждение на юрисконсулт по исковото и заповедното
производства, 565 лева за възнаграждение на особен представител и 800 лева
за възнаграждения на вещите лица по СТЕ и ССчЕ.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т...“ ЕАД, ЕИК: ...,
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр.С/адрес/, че К. И. М. с ЕГН: ********** , с адрес: гр.С/адрес/ с
назначен по делото особен представител адв. Б. на основание чл.422, ал.1
ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД дължи на „Т...“ ЕАД
следните суми:
843.88 лева главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от декември на 2020г. до април вкл. на
2021г. ведно със законовата лихва за забава от върху нея от датата на подаване
на заявлението в съда – 14.11.2023г. до окончателното изплащане на сумата
като ОТХВЪРЛЯ иска до горницата за пълния размер от 2202.11 лева;
стойност на услугата за дялово разпределение за периода от 09.2020г. до
11.2021г. в размер на 14.03 лева ведно със законовата лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.11.2023г.
до окончателното изплащане на сумите като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
размер от 15.09 лева, които суми са предмет на издадена заповед по чл. 410 от
ГПК от 27.11.2023г. по ч.гр.дело с № 62302 по описа на СРС за 2023г. и
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т...“ ЕАД, ЕИК: ..., представлявано от
изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр.С/адрес/
спрямо К. И. М. с ЕГН:**********, с адрес: гр.С/адрес/ с назначен по делото
5
особен представител адв. Б. искове за установяване на вземания в полза на
„Т...“ ЕАД за сумата от 436,67 лв. като вземане за мораторна лихва върху
главницата от 2202.11 лева за периода 15.09.2021г. до 23.10.2023г., както и
иска за мораторната лихва за забава върху главницата от 15.09 лева размер на
3,93 лв. от 15.11.2020г. до 23.10.2023г., които суми са предмет на издадена и
оспорена заповед по чл.410 от ГПК от 27.11.2023г. по ч.гр.дело № 62302/2023
г. по описа на СРС и
ОСЪЖДА К. И. М. с ЕГН:**********, с адрес: гр.С/адрес/ с назначен
по делото особен представител адв. Б.
да заплати на „Т...“ ЕАД, ЕИК: ..., представлявано от изпълнителния
директор, със седалище и адрес на управление: гр.С/адрес/ на основание
чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от 549.73 лева разноски по гр.дело с № 6171/
2024г, и ч.гр.дело с № 62302/ 2023г. по описа на СРС.
Решението е постановено с участието на лице – помагач на ищеца
дружество „Т.“ ООД и може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6