Решение по дело №1895/2018 на Окръжен съд - Бургас

 

 Р Е Ш Е Н И E

 

№5                                      13.02.2020 година                                  гр.Бургас

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският окръжен съд                                                      граждански състав

на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година

публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова

                      ЧЛЕНОВЕ:

Секретар Станка Чавдарова

като разгледа докладваното от съдия Д.Динкова

гр.дело номер 1895 по описа за 2018 година.

 Производството по делото е образувано по искова молба от  „Лиам Годфри“ ООД – в ликвидация, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас 8000 ж.к. Лазур, бл. 123, партер, представлявано от ликвидатора Даниел Йорданов Хаджиатанасов, за осъждане ответницата Д.М. О`К., гражданка на Ирландия, с постоянен адрес ****, и съдебен адрес в гр.Пловдив, ул.“Мали Богдан“ №24, да заплати на ищцовото дружеството сума в размер на 50 000 евро, представляващи неплатена от ответницата продажна цена за недвижим имот с идентификатор 07079.613.326.2.5  по договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт №175, том 1, рег.№1538, дело №160/2015 год. на нотариус Онгян Желев с рег.№133 на НК, ведно със законната лихва върху сумата от подаването на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. 

Ищецът твърди, че ответницата закупила недвижимия имот с нот.акт №175, том 1, рег.№1538, дело №160/2015 год. на нотариус Онгян Желев с рег.№133 на НК, с който се задължила да плати цялата продажна цена в размер на 50 000 евро в шестмесечен срок от деня на сделката, т.е. до 05.12.2015 год., по посочена в нотариалния акт банкова сметка. ***, че до датата на подаване на исковата молба това задължение не е изпълнено. Сочи се, че ответницата не отрича съществуването на задължението и дори по повод планирана сделка за продажба на имота предоставила нотариално заверено пълномощно от ирландски нотариус на М.Г.,  включително я упълномощила да получи цената. Твърди се, че по независещи от ищеца причини не се стигнало до финализиране на сделката и ответницата все още дължи на дружеството сумата от 50 000 евро. 

Заявява се, че по повод подадена от дружеството молба за издаване на европейска заповед за плащане  е образувано ч.гр.д.№1226/2018 год. по описа на БОС, но след издаването на заповедта за плащане ответницата е подала възражение, което е причината за завеждането на установителния иск за вземането, изменен в осъдителен за присъждане на незаплатената цена.  

В съдебно заседание претенцията се поддържа, ангажират се доказателства.

Ответницата е депозирала писмен отговор чрез упълномощен адвокат, с който твърди, че ищцовото дружество е било задължено да заплаща наемни вноски по  сключен договор за наем и никога не е изпълнявало задължението си. Прави възражение за прихващане с насрещни вземания от договора за наем.   

В съдебно заседание оспорването се поддържа, ангажират се доказателства.

Бургаският окръжен съд, с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните са сключили договор за продажба във формата на  нот.акт №175, том 1, рег.№1538, дело №160/2015 год. на нотариус Онгян Желев с рег.№133 на НК, с който ищецът продал на ответницата недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.613.326.2.5, находящ се в гр.Бургас, на административен адрес ****, срещу продажна цена в размер на 50 000 евро, платима в шестмесечен срок от сключване на договора по изрично посочена банкова сметка ***. С подписване на договора в изискуемата от закона форма за валидност е настъпил вещно-прехвърлителния му ефект, с което задължението на прехвърлителя е изпълнено и е възникнало задължение в тежест на приобретателя за заплащане на продажната цена.

Ответницата не оспорва твърдението на ищеца, че задължението за заплащане на цената не е изпълнено в уговорения срок. С отговора на исковата молба въвежда възражение за съдебно прихващане с насрещно вземане, което в съдебното заседание на 15.10.2019 год. е конкретизирано като вземане в размер на 53 996,64 евро, представляващо дължима наемна цена по договор за наем на недвижим имот за периода от 01.07.2015 год. до 01.03.2017 год.

Преди всичко следва да се посочи, че в отговора, а и в хода на производството, липсва позоваване на извънсъдебно прихващане от 01.03.2017 год., каквото позоваване има в писмените бележки на ответницата. С оглед на това съдът изобщо не дължи произнасяне по въпроса настъпил ли е погасителния ефект на прихващането с подписването на анекса от 01.03.2017 год., а дължи обсъждане единствено на възражението за съдебно прихващане с насрещното вземане за наемна цена.

Ищецът представя пълномощно от 17.05.2017 год., с което ответницата е признала задължението си към него в размер на 50 000 евро и е упълномощила М.Г.да заплати горната сума по ликвидационната сметка на дружеството, след като получи цената от продажбата на имота, за което е снабдена с друго пълномощно (по-четливо копие се съдържа в ч.гр.д.№1226/18 год.). От справка по партидата на дружеството се установява, че към момента на подписване на горния документ „Лиам Годфри“ ООД вече е прекратено с решение №243/09.06.2016 год. по т.д.№603/2015 год. по иск с правно основание чл.517 ал.3 от ГПК, потвърдено с решение №111/27.09.2016 год. по т.д.№233/2016 год. на БАС – последното недопуснато до касационно обжалване с определение №140/09.03.2017 год. по т.д.№ 2565/16 год. на ВКС.   

Ответницата представя договор за наем на недвижим имот от 01.07.2015 год., с който отдала под наем самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.613.326.2.5, находящ се в гр.Бургас, на административен адрес **** на „Лиам Годфри“ ООД срещу месечен наем в размер на 2 500 евро. Представят се приемо-предавателни протоколи от 01.07.2015 год. и 01.03.2017 год., с първия от които имотът е предаден на наемателя „Лиам Годфри“ ООД, а с втория е върнат на наемодателя.  Представен е и анекс от 01.03.2017 год., с който страните са се съгласили, че прекратяват действието на наемния договор, признават взаимните си задължения, произтичащи от нот.акт №175/2015 год. в размер на 50 000 евро и от договора за наем в размер на 53 996,64 евро и извършват  прехващане на насрещните вземания, като разликата на по-голямото вземане на „Лиам Годфри“ ООД се опрощава.

Доказателствената сила на двата документа – договор за наем от 01.07.2015 год. и приемо-предавателен протокол от същата дата са оспорени от ищеца, като неавтентични (неподписани от Лиам Годфри), а приемо-предавателните протоколи и анекса и като неверни, с твърдения, че дружеството не е осчетоводявало такива операции и че документите са съставени за нуждите на настоящото производство.

От справка по партидата на дружеството се установява, че Л. Г.е вписан като управител на „Лиам Годфри“ ООД в електронния търговски регистър от пререгистрацията с вписване  20080926144307 до 10.02.2010 год. и от 29.04.2011 год. до 05.01.2017 год. След 05.01.2017 год. като управител е вписан другия съдружник – М.Годфри. 

От двете съдебно-графически експертизи, изготвени от в.л.Н. се установява, че подписите за „наемател“ в договора за наем от 01.07.2015 год. и „приемаща страна“ в приемо-предавателен протокол от същата дата не са изпълнени от Лиам Годфри.  Първата експертиза е изготвена въз основа на свободни сравнителни образци – подписи в документи, а втората – въз основа на експериментални образци, създадени специално за нуждите на делото. Вещото лице е констатирало съвпадения по някои общи признаци на изследваните подписи – транскрипция, обработеност, свързаност,  частично по наклон и различия по разтегливост по хоризонтала и преобладаваща форма на движението при изписване. Установени са 11 различия по частни признаци, подробно описани в обстоятелствената част на двете заключения и онагледени в приложенията като отметки в червен и зелен цвят, които според вещото лице са устойчиви, т.е. те се повтарят и в изследваните обекти (документи), и в сравнителните образци – подписи, положени пред нотариус, и дават основание за категоричното заключение, че подписите не са изпълнени от Лиам Годфри. В съдебно заседание на 14.01.2020 год. вещото лице Н. е пояснил, че с по-голяма тежест в обсъждането се ползват различията в частните признаци на почерка, които са характерни за всички обекти и не е установена вариантност при изписването им, която по някакъв начин да поставя под съмнение изводите му. Според него, съвпаденията по три общи признака като транскрипция, обработеност и свързаност   са насочващи, но не са определящи при изготвяне на заключението, предвид превеса на различията в частните признаци, които са значително повече на брой.

Заключението на вещото лице Н. се преценя от съда като пълно, обективно и вярно, въпреки оспорването му от ответника. Всички различия в частните признаци на подписите, установени от вещото лице, са видими и ясни – напр. свързването на двата елемента на буквата „L“, изписването на горния, вертикален елемент на буквата „f“, направлението на движение в хоризонталния елемент на буквата „r“ и др. Въз основа на неговото изследване категорично се установява, че договора за наем от 01.07.2015 год. и протокола от същата дата са неавтентични, което прави оспорването им от ищеца успешно. Освен това, изводите за неавтентичност на двата документа са логически свързани с поведението на ответницата. След подписването на анекса от 01.03.2017 год., с който насрещните задължения на страните са погасени с прихващане и опрощаване, ответницата е подписала пълномощно с достоверна дата (датата на заверката и апостила), с които е признала задължението си за заплащане на цената по нотариалния акт и е упълномощила М.Г.(нейна леля според показанията на св.Великова) да я заплати по ликвидационната сметка на дружеството. Такова поведение може да бъде обяснено само с неверните изявления на лицата, подписали анекса, и с липсата на действителен договор за наем, по който „Лиам Годфри“ ООД да дължи сумата от 53 996,64 евро. Родствените отношения между всички лица, подписали оспорените документи, са такива, че им позволяват да постигат уговорки, различни от обичайните, включително да договорят симулативно.

Договорът за наем на недвижим имот от 01.02.2015 год., представен от ищеца, както и свидетелските показания, се явяват неотносими към спора и към тезата на ищеца, че за същия имот е бил подписан валиден договор с друг наемател за същия период. Видно е от договора за наем, че „Сънуорлд пропъртийс БГ“ ООД, представлявано отново от Лиам Годфри, е отдало под наем два офиса, намиращи се обаче на друг административен адрес – ул.“Хан Крум“ №15Б. За нуждите на облигационния договор за наем не е било необходимо наетия имот да се идентифицира по друг начин, освен с местонахождението си, но е очевидна разликата в административните адреси, тъй като на ул.“Хан Крум“ №15 подномер А и Б има две отделни сгради. Свидетелите също изнасят факти за имота на ул.“Хан Крум“ №15Б.  Въпреки неотносимостта на тези доказателства, съдът приема, че ответницата няма насрещно вземане от договор за наем, тъй като единствените доказателства, чрез които го установява, са неавтентични и неверни.

Задължението за заплащане на цената по нотариалния акт не е изпълнено доброволно и не е погасено по друг начин, ето защо на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД ответницата следва да бъде осъдена да го изпълни, като заплати сумата от 50 000 евро на продавача.

Възражението за прихващане е неоснователно по съображенията, изложени по-горе.

Ищецът е поискал да му бъдат присъдени разноски и искането му е основателно с оглед изхода на спора. Такива е направил в настоящото производство и по ч.гр.д.№1226/2018 год., по което е издадена европейската заповед за плащане, като общия размер на разноските възлиза на 14 522,66 лв.

Мотивиран от така изложените съображения, Бургаският окръжен съд

 

                                                       Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Д.М. О`К., гражданка на Ирландия, с постоянен адрес ****, и съдебен адрес в гр.Пловдив, ул.“Мали Богдан“ №24, да заплати на „Лиам Годфри“ ООД – в ликвидация, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас 8000 ж.к. Лазур, бл. 123, партер, представлявано от ликвидатора Даниел Йорданов Хаджиатанасов,

 сумата от 50 000 (петдесет хиляди) евро, представляващи неплатена от ответницата продажна цена за недвижим имот с идентификатор 07079.613.326.2.5  по договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт №175, том 1, рег.№1538, дело №160/2015 год. на нотариус Онгян Желев с рег.№133 на НК, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 14.12.2018 год. до окончателното  ѝ изплащане.

           ОСЪЖДА Д.М. О`К, гражданка на Ирландия, с постоянен адрес ****, и съдебен адрес в гр.Пловдив, ул.“Мали Богдан“ №24, да заплати на „Лиам Годфри“ ООД – в ликвидация, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас 8000 ж.к. Лазур, бл. 123, партер, представлявано от ликвидатора Даниел Йорданов Хаджиатанасов разноски в първоинстанционното производство и в производството по ч.гр.д.№ 1226/2018 год. в размер на 14 522,66 лв. (четиринадесет хиляди петстотин двадесет и два 0.66) лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                         ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: