№ 50648
гр. София, 12.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110142048 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба подадена от Д. И. Б., чрез адвокат Д. Г. срещу „Сити
Кеш“ ООД, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване
установителни искове за признаване на установено в отношенията между страните, че чл. 11,
ал. 1, уреждащ дължимата неустойка по Договор за потребителски кредит № 1034749 от
12.03.2024 г., както и чл. 6, ал. 2 от Договор за потребителски кредит № 1034749 от
12.03.2024 г., уреждащ разходите за изнвънсъдебно събиране на вземания в тежест на
потребителя са нищожни.
В исковата молба се твърди, че на 12.03.2024 г. между Д. И. Б. в качеството й на
кредитополучател и „Сити Кеш“ ООД в качеството му на кредитор е сключен договор за
потребителски кредит № 1034749. Твърди се, че договорът за заем е сключен при следните
условия: главница 1 000, 00 лв., дължима на 6 погасителни вноски, уговорен бил фиксиран
лихвен процент в размер на 50 % и годишен процент на разходите в размер на 62, 68 %,
посочено е, че общодължимата сума е в размер на 1 189, 62 лв. Ищцата сочи, че съгласно чл.
5 от сключения договор кредитополучателят се задължава да предостави в рамките на 3 дни
от сключването на договора едно от обезпеченията: безусловна банкова гаранция за период
от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната
редовна вноска по погасяване на кредита, обезпечаваща задължение в размер на общата
сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или
поръчителство на едно или две физически лица, като при един поръчител – осигурителният
му доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна
заплата за страната, при двама поръчители – размерът на осигурителния доход на всеки един
от тях следва е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната,
да не са поръчители по други договори за кредит, сключен с кредитора, да не са
кредитополучатели по договори за кредити, сключени с кредитора , по които е налице
1
неизпълнение, да няма кредити към банки или финансови институции с класификация
различна от редовен , както по активни така и по погасени задължения, да представят
служебна бележка от работодателя си или друг документ, удостоверяващ размера на
получавания доход. Сочи, че в чл. 11 от договора е уговорена неустойка, според която
кредитополучателят ще дължи сумата от 646. 38 лв. в случай на неизпълнение на
задължението по чл. 5 да предостави обезпечение. В исковата молба се твърди, че за ищцата
е било невъзможно предоставянето на подобно обезпечение и че неустоечната сума е
начислена към общото задължение и разсрочена в погасителния план заедно с вноските за
главница и лихва по кредита, което е довело до увеличаване на дължимата сума. Според
ищцата клаузата на чл. 11 от сключения договор противоречи на добрите нрави и на това
основание е нищожна. Твърди, че уговорената неустойка не притежава присъщите за
неустойка функции, а с нея се цели да се заобиколи ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Посочените аргументи са за това, че тя би се дължала и при редовно и в срок изпълнение на
основното договорно задължение за погасяване на вноските, че при неосигуряването на
обезпечение кредиторът не би могъл да претърпи повече вреди, отколкото при пълно
неизпълнение на основното задължение, за това че излиза от обезпечителната си функция
поради факта, че е уговорено да се предостави не преди, а след сключването на договора, че
се нарушава принципът на равнопоставеност на страните. От друга страна ищцата навежда
твърдения за неравноправност на същата клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като с
нея била кумулирана неустойка за забава заедно с мораторна лихва в противоречие с чл. 33,
ал. 1 ЗПК. Твърди се, че клаузата не е индивидуално уговорена, изготвена е предварително и
потребителят не е имал възможност да влияе върху нейното съдържание.
Оспорва се валидността и на клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора, с която се уговаря,
че в тежест на потребителя са всички разходи по извънсъдебно събиране на вземането –
писма, съобщения, посещения на адрес и др. Според ищцата тази такса по естеството си
представлява също неустойка, защото е обвързана с неизпълнението на договорни
задължения. Според ищцата същата противоречи на чл. 33 ЗПК, тъй като се търси още едно
обезщетение наред с дължимото за забава за действия, които кредитодателят може и да не е
извършил. Поддържа още, че претендираната такса противоречи на чл. 10, ал. 2 ЗПК, според
която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за управление на
кредита, както и отново се твърди наличие на неравноправност по смисъла на чл. 143 ЗЗП.
Иска се уважаване на предявените искове и прогласяване нищожността на чл. 11, ал.
1 и чл. 6, ал. 2 от Договора за потребителски кредит, сключен между Д. И. Б. и „Сити Кеш“
ООД. Претендира разноски, включително и адвокатско възбаграждение по чл. реда на чл. 38,
ал 1, т. 2 ЗАдв.
Приложени са писмени документи, чието приемане като доказателства се иска по
делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от „Сити Кеш“ ООД, подаден чрез
адв. Х. М. чрез ЕПЕП. Ответникът оспорва основанието на предявените искове. Твърди, че
неустоечната клауза е уговорена за неспазване на конкретно задължение по договора, има
2
фиксиран размер и двете страни са били наясно с размера и преди настъпване на факта на
неизпълнение на задължението, което обезпечава. Твърди се, че тя е индивидуално
уговорена и в случай на сбъдване на факта на неизпълнение е уговорено да се разсрочи в
полза на длъжника като в погасителния план ясно е определен начинът на изчисляване на
вноските. Ответникът счита клаузата за валидна, тъй като ищцата е могла при несъгласие с
нейното основание и формиране както да не сключи договора, така и да се откаже от него по
реда на чл. 29 ЗПК. Счита, че ищцата неправилно се позовава на чл. 33 ЗПК, доколкото
нормата урежда правило при забава на погасяванията на потребителя, а в процесния случай
неустойката е уговорена за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение,
а не при забавено изпълнение. Оспорва наличието на неравноправност на клаузата за
неустойка, тъй като уговорките били уговорени индивидуално с потребителя на разбираем
език при прозрачно определен механизъм за отпускане и издължаване на сумата, като по
този начин той е имал яснота относно финансовите последици при неизпълнение на
задължението си. Ответникът оспорва твърденията за нищожност на чл. 6, ал. 2 от
процесния договор като основното съображение е, че разходите за извънсъдебни действия не
представляват такси по договора и че те се различават от таксите за допълнителни услуги,
посочени в Тарифата на търговеца.
Представя писмени документи под опис, които иска да бъдат приети като
доказателства.
Исковата молба е редовна и допустима, ищецът е страна по процесния договор и цели
с уважаването на исковете да бъде постигнат правен резултат по отношение на валидността
му, респективно размерът на задълженията му.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме, че
съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове за прогласяване на нищожност
на чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 1034749 на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД поради противоречието на тази разпоредба с добрите нрави и за прогласяване
на нищожност на чл. 6, ал. 2 от Договор за потребителски кредит № 1034749 на основание
чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД поради противоречието му със закона.
По доказателствената тежест:
В тежест на ищеца по установителните искове е да установи всички възражения в
исковата молба за нищожност на клаузите от договора, а именно противоречието с добрите
нрави и противоречието със закона.
В тежест на ответника е установи наличие на валидно основание за плащане, респ.
получаване на сочените паричну суми като неустойка и такси.
По доказателствените искания:
Представените от страните документи следва да бъдат допуснати за събиране като
писмени доказателства, защото са допустими, относими и необходими за изясняване на
делото от фактическа страна.
3
Съдът указва на страните, че съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 04.02.2025 г. от 15.55 часа, за когато да се
призоват страните.
ДА СЕ ИЗГОТВИ служебно препис от отговора на исковата молба и приложенията
за връчване на ищеца, доколкото същият е подаден чрез ЕПЕП.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от връчване на настоящото определение
да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на СРС в размер на 19 лв.
за изготвяне на преписи от отговора на исковата молба и приложенията за връчване на
ищеца, съгласно чл. 102з, ал. 3 ГПК по чл. 102з, ал. 3 ГПК вр. чл. 73, ал. 3 ГПК вр. чл. 23, т. 2
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата., като го
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на дадените указания в срок може да бъде
осъден по чл. 77 ГПК.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства представените с исковата
молба и отговора документи.
УКАЗВА на процесуалния представител на ищеца да завери вярно с оригинала
съгласно чл. 32 ЗАдв документа, наименуван „Тарифа“.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание могат да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на
спора. ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че постигнатото по общо
съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто
съдебно решение, а и спестява на страните половината от разноските за държавна такса, тъй
като половината от внесената ДТ се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
4
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на
правосъдието (http: //www. justice. government. bg/MPPublicWeb/default. aspx?id=2).
Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма "Спогодби", която предлага безплатно
провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички страни по висящи
граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма "Спогодби" можете да получите в Центъра за
спогодби и медиация в гр. С., бул. "Цар Борис ІІІ" № 54, ет. 2, ст. 204. Работно време за
медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч. Консултации с граждани - вторник и четвъртък
от 10 до 15 ч.; Дежурен медиатор - тел. 02/8955423; За повече информация: Мариана
Николова, Мария Георгиева - тел. 02/8955423, spogodbi@mediatorbg. eu; www. srs. justice. bg.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде постановено
неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за
ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото
по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за
ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение. На ищеца да се връчи
и препис от отговора на ИМ.
Определението не подлежи на обжалване
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5