№ 33241
гр. ///////, 16.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20231110128190 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № от 18.07.2024 г., подадена чрез Единния портал за
електронно правосъдие на 17.07.2024 г., от „/////////“ ЕООД, ЕИК /////////, със седалище и адрес
на управление гр. ///////, ул. „/////////“ № 52-54, чрез процесуалния представител юрисконсулт
И.И., с която се иска съдът да измени постановеното на 20.06.2024 г. решение № 12149 по гр.
д. № 28190 по описа на СРС, 90 състав за 2023 г. в частта за разноските, като намали и
присъди в полза на процесуалния представител на ищеца И. К. Д. – адв. Д. М. адвокатско
възнаграждение за осъщественото на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. безплатно
процесуално представителство в размер под установения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум, предвид реално
осъществената процесуална защита, актуалната съдебна практика и без присъждане на ДДС.
Ответникът по молбата Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ /////////, с
адрес на упражняване на дейността в гр. ///////, бул. „//////////////“ № 125-2, ет. 5, офис 5.3,
представлявано от управителя Д. М. М., е взел становище по същата в срока по чл. 248, ал. 2
ГПК. Счита молбата за изменение на постановеното решение в частта за разноските за
неоснователна.
Съдът намира молбата на ответника, подадена чрез процесуалния му представител
юрисконсулт И.И. за допустима, като подадена в срок, но неоснователна по следните
съображения:
С Решение № 12149 от 20.06.2024 г., постановено по гр. д. № 28190 по описа на СРС,
90 състав за 2023 г. съдът е уважил изцяло предявените обективно съединени в условията на
евентуалност искове като е прогласил нищожността на клаузата от Договор за паричен заем
№ ********** от 17.08.2018 г. за заплащане на такса за бързо разглеждане на кредит на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 143, ал. 1, и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, както и на клаузата
от Договор за паричен заем № ********** от 13.04.2020 г. за заплащане на такса за бързо
разглеждане на кредит на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 143, ал. 1, и чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП, осъдил е на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД “/////////////” ЕООД с ЕИК: /////////, със
седалище и адрес на управление: гр. ///////, 1421, р-н „//////////////“, ул. „/////////“ № 52-54,
представлявано от З.С.Р. – управител, чрез юрк. И.И., да заплати на И. К. Д. ЕГН
**********, със съд. адрес гр. ///////, бул. „//////////////“ № 125-2, ет.5, оф.5.3, чрез адв. Д. М.,
сумата от 47.67 лв., представляваща такса за бързо разглеждане на кредит ведно със
законната лихва от депозиране на исковата молба 22.05.2023 г. до окончателното изплащане
1
по Договор за паричен заем № ********** от 17.08.2018 г. и на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД “/////////////” ЕООД с ЕИК: /////////, със седалище и адрес на управление: гр. ///////, 1421, р-н
„//////////////“, ул. „/////////“ № 52-54, представлявано от Здравко Стаменов Райчев – управител,
чрез юрк. И.И., да заплати на И. К. Д. ЕГН **********, със съд. адрес гр. ///////, бул.
„//////////////“ № 125-2, ет.5, оф.5.3, чрез адв. Д. М., сумата от 71.58 лв., ведно със законната
лихва от депозиране на исковата молба 22.05.2023 г. до окончателното изплащане ,
представляваща недължимо платена сума за такса за бързо разглеждане на кредит по
Договор за паричен заем № ********** от 13.04.2020 г., и анекси към него. С решението
ответникът е осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско
възнаграждение за предоставената по отношение на ищеца И. К. Д. от Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ /////////, с адрес на упражняване на дейността в гр.
///////, бул. „//////////////“ № 125-2, ет. 5, офис 5.3, представлявано от управителя Д. М. М.
безплатна правна помощ в размер на 960 лв. с ДДС, предвид пълното уважаване на
предявените претенции, като съдът е направил преценка за основателност на направеното от
ответника възражение за прекомерност на претендирания от процесуалния представител на
ищеца размер на адвокатско възнаграждение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, като е
намалил същото до предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минимум по всеки иск.
Съдът намира, че разноските по делото са правилно определени и присъдени. На
първо място ответникът твърди, че в случая не следва да намери приложение разпоредбата
на чл. 2, ал. 5 от посочената Наредба № 1 от 09.07.2004 г., тъй като предявените обективно
съединени установителна и осъдителна искови претенции засягат един правопораждащ факт
– договор за кредит, което предполага еднаква защита по двата иска. Процесното съдебно
производство е протекло при предявени от страна на ищеца общо четири искови претенции
– съответно установителен иск за прогласяване нищожността на клаузата от Договор за
паричен заем № ********** от 17.08.2018 г. за заплащане на такса за бързо разглеждане на
кредит и осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца получена без
основание сума в размер на 47,67 лв., представляваща такса за бързо разглеждане на кредит
ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба 22.05.2023 г. до окончателното
изплащане по Договор за паричен заем № ********** от 17.08.2018 г., както и предвид
присъединяването към настоящото производство на основание чл. 213 ГПК на гр. д. №
28241/2023 г. по описа на СРС, 90 състав – съответно на установителен иск за прогласяване
нищожността на клаузата от Договор за паричен заем № ********** от 13.04.2020 г. за
заплащане на такса за бързо разглеждане на кредит и осъдителен иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца получена без основание сума в размер на 71,58 лв.,
представляваща недължимо платена сума за такса за бързо разглеждане на кредит по
Договор за паричен заем № ********** от 13.04.2020 г., и анекси към него. Според чл. 2, ал.
5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един
от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. Според трайно
установената съдебна практика размерът на възнаграждението за безплатно осъществена
правна помощ се определя съобразно размера на уважената, респ. отхвърлена част от иска,
т.е. според защитения интерес, при отчитане действителната фактическа и правна сложност
на делото – в този смисъл Определение № 50256 от 12.04.2023г. по т.д. № 1014 от 2022г.
по описа на I ТО на ВКС, Определение № 429 от 15.06.2023г. по ч.т.д. № 413/2023г. по описа
на I ТО на ВКС и др. Ето защо, съдът е отчел сходството на правния спор, предмет на всяко
едно от двете обединени производства, както и че претенциите на ищеца произтичат от два
отделни договора за заем, а именно Договор за паричен заем № ********** от 17.08.2018 г.
и Договор за паричен заем № ********** от 13.04.2020 г., като на процесуалния
представител на ищеца е определено адвокатско възнаграждение за два иска, всяко от които
2
на стойност 480 лв. с ДДС.
На следващо място, твърдението на ответника, че на процесуалния представител на
ищеца не се следва възнаграждение в присъдения размер, доколкото целеният от ищеца
резултат е можело да бъде постигнат и с предявяването единствено на осъдителните
претенции, също се явява неоснователно. Това е така, тъй като съгласно принципа за
диспозитивното начало в гражданския процес предметът на делото и обемът на дължимата
защита и съдействие се определят от страните, а пътят на защита, избран от ищеца,
доколкото е допустим от закона, не подлежи на контрол за целесъобразност от страна, както
на съда, така и на ответника. В случая обективното съединяване на посочените искове не е
забранено от закона и не представлява недопустимо кумулиране на претенции, предвид
което и съдът намира, че с оглед липсата на други индиции за обратното, не е налице
твърдяната злоупотреба с процесуални права от страна на ищеца.
Следва да се отбележи, че действително решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-
438/2022 г. е задължително за националните съдилища, но не задължава последните при
всеки случай на направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК да намаляват размера на
присъденото адвокатско възнаграждение под определения в процесната Наредба минимум.
Доводите на ответника, че към присъденото адвокатско възнаграждение не следва да
се дължи ДДС, тъй като същото не е било реално заплатено от ищеца, а представлява
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ, съдът намира също за
неоснователни. Съгласно Определение № 50088 от 10.05.2023г. по т.д. № 1445/2021г. по
описа II ТО на ВКС и при безплатна адвокатска помощ по чл. 38 ЗАдв. се дължи ДДС, но
при доказване на обстоятелството, че адвокатът е регистриран по ДДС. На л. 53 от делото е
представена справка, от която се установява, че предоставилото на ищеца безплатна
адвокатска помощ дружество е надлежно регистрирано по ДДС с № BG/////////, поради което
съдът намира посоченото обстоятелство за установено, а присъдената добавка към
определеното адвокатско възнаграждение под формата на ДДС, за дължима.
От изложеното следва извод за неоснователност на отправеното от страна на
ответника искане за изменение на постановеното на 20.06.2024 г. решение в частта, с която
са присъдени разноски на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ /////////, с
адрес на упражняване на дейността в гр. ///////, бул. „//////////////“ № 125-2, ет. 5, офис 5.3,
представлявано от управителя Д. М. М. в посочения размер за осъществената в полза на
ищеца безплатна адвокатска защита.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № от 18.07.2024 г., депозирана от „/////////“
ЕООД, ЕИК /////////, със седалище и адрес на управление гр. ///////, ул. „/////////“ № 52-54, чрез
процесуалния представител юрисконсулт И.И., с която се иска съдът да измени
постановеното на 20.06.2024 г. решение по настоящото гражданско дело № 28190/2023 г. по
описа на СРС, 90 състав в частта, с която са присъдени разноски на Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ /////////, с адрес на упражняване на дейността в гр. ///////, бул.
„//////////////“ № 125-2, ет. 5, офис 5.3, представлявано от управителя Д. М. М., за предоставена
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. безплатна адвокатска помощ на ищеца И. К. Д..
Определението подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от връчването
му на ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4