Р Е Ш Е Н И Е
№…….. 9.08.2019 г. гр.Плевен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Плевенски окръжен съд, ІII-ти въззивен наказателен
състав
На двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛОЯН
ГЕРГОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН
РАДКОВСКИ Мл.с.СИЛВИЯ ДАСКАЛОВА
Секретар : ПЕТЪР ПЕТРОВ
Прокурор : ДОЙЧО ТАРЕВ
Като разгледа докладваното от член - съдията КАЛОЯН
ГЕРГОВ
ВНОХД № 406 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе в
предвид следното:
Производство по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.
Производството
пред въззивната инстанция е образувано по мотивиран протест на РП-Л. против Присъда №11 от 26.03.2019г., постановена по НОХД № 442/2018г.
по описа на РС – Л.. В протеста се сочи,че от мотивите на
първоинстанционния съд не става ясно по какви съображения същия е приел,че
подсъдимия В.П.С. е реализирал състава на чл.354а,ал.5 вр. с ал.3,т.1 от НК,а
не вменения му по чл.354а,ал.3,т.1 от НК като се акцентира върху
обстоятелството,че количествените измерения на предмета на престъплението не обосновават
евентуалната направа на такъв извод.По-нататък се твърди,че степента на
обществена опасност и морална укоримост на деянието и дееца не са по-ниски от
типичните като постановените спрямо ответника по протеста осъждания не са
постигнали целения поправителен и възпиращ ефект,а оказаното съдействие в хода
на разследването следва да се третира като смекчаващо вината обстоятелство,но
не и като основание за преквалифициране на деянието,така както това е сторил
първоинстанционния съд.В заключение се прави искане за отмяна на атакуваната
присъда и постановяването на нова,с която се упражни правомощието на въззивната
инстанция по чл.336,ал.1,т.1 от НПК с оглед наличността на претендирано
обвинение.
Процесуалният
представител на ОП-Плевен поддържа подадения протест като се консолидира с
изложените в него мотиви и приема,че случая не следва да се третира като
маловажен с оглед установените в практиката критерий като предлага ответника по
протеста да бъде бъде признат за виновен и санкциониран по първоначално
възведеното му обвинение.
В съдебно заседание
ответникът по въззивния протест В.П.С. се явява лично и със защитник адв.Д.М.
от ВАК и адв.А. от ПАК като практически не изразява аргументирано становище по
същия.
Защитниците намират
атакувания съдебен акт за правилен и молят за неговото потвърждаване с оглед
обоснованата преценка на фактите имащи отношение към възприетата от РС-Л.
правна квалификация.
С атакувания съдебен акт Левченски
районен съд е признал подсъдимия В.П.С.
*** за виновен в това,че на 08.10.2018г., в лек автомобил „БМВ 316i”, с рег.
№ ***собственост
на А. А. А. от гр.Л. без надлежно разрешително, издадено от органите по
чл.16 от Закона за контрол на
наркотичните вещества и прекурсорите и в нарушение на чл.30 от същия, държал
високорискови наркотични вещества коноп (марихуана), подлежащ на контрол
съгласно Приложение №1 към чл.3, ал.2 от Закона за контрол на наркотичните
вещества и прекурсори – списък І, включващ „Растения и вещества с висока степен
на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”, а именно:
марихуана (наркотичен коноп), с нето тегло 8.092 грама на стойност 48.56 лв.,
съгласно Постановление №23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, поради което и на
основание чл.354а, ал.5, във вр. с ал.3, т.1, във вр. с чл.373, ал.2 от НПК,
във вр. с чл.58а от НК го осъдил на наказание глоба в полза на държавата в
размер на хиляда лева като признал подсъдимия за невинен по повдигнатото
обвинение по чл.354а, ал.3, т.1 от НК и го оправдал по същото.
РС-Л. със същия съдебен акт
на основание чл.354а, ал.6 от НК отнел в полза на държавата веществените
доказателства: 7.892 грама наркотично вещество коноп (марихуана), количество
останало след направеното изследване за нуждите на назначената физико – химична
експертиза, предадено с протокол на служител в ОД на МВР – Плевен, като поставил
неговото унищожаване заедно с опаковките по ХЕ №Н-305/2018г. намиращи се при
домакин на РУ – Л. като възложил на основание чл.189, ал.3 от НПК направените
деловодни разноски по досъдебното производство в размер на 69.41 за изготвяне
на физико – химична експертиза в тежест на подсъдимия.
Плевенският окръжен съд, като се запозна със събраните
по делото доказателства, протестирания съдебен акт, и доводите на страните,
намира за установено следното:
Въззивният
протест е подаден в срока по чл.319 от НПК, отговаря в пълна степен на
изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустим и следва да
бъде разгледан.
Разгледан
по същество протестът е основателен.
Разпоредбата на чл.14 от НПК задължава съда да взема решенията си
по вътрешно убеждение,което следва да е базирано на обективно,всестранно и
пълно изследване на всички обстоятелства по делото.Всяко отклонение от този
принцип компрометира изводите както по фактите,така и по правото и очертава
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и липса на възможност
страните да узнаят как е формирано вътрешното убеждение на първостепенния съд,а
въззивния съд - да упражни контрол върху установения за това формален процес,в
т.см. Решение № 280/11.07.13г. по н.д. № 865/13г. и Решение № 182/29.03.2013г.
по н.д. № 309/13г. на ВКС.ВКС е имал възможност нееднократно също така да
посочи,че в мотивите си съдилищата следва да посочат не само въз основа на
какви доказателства са приели за установени съответните факти,но и какви са
правните им съображения относно авторството и съставомерността на деянието,за
да може да се твърди,че вътрешното им убеждение е изградено
законосъобразно,като изводите не следва да страдат от вътрешна
противоречивост,която да препятства упражняването на контрол от страна на
горестоящия съд.
Анализът на атакуваната
присъда сочи,че РС-Л. е осъдил В.С. за престъпление
по чл.354а, ал.5, във вр. с ал.3, т.1 от НК съобразно
възприетата цифрова квалификация в диспозитива на присъдата,но не е посочил,че
деянието е представлява „маловажен случай“,какъвто е текстуалния прочит на
закона.На следващо место отсъства аргументиран и безпротиворечив най-вече
анализ защо е прието,че деянието следва да бъде преквалифицирано по така
възприетия текст.РС-Л. в мотивите си е приел,че няма данни С. да употребява
наркотични вещества и полевия уред не е установил същия да е употребил
такова,но същия е игнорирал както фактическото изявление на С. при проверката
за употреба на марихуана предходната вечер,което е отразил във възприетата от
него обстоятелствена част,така и факта,че управлението на моторни превозни
средства следва да се извършва от водачите без същите да са под влияние на наркотични
вещества,т.е. спазването на законовите задължения неправилно е интерпретирано
като обстоятелство,което разкрива по-ниска степен на обществена опасност на
дееца и деянието.Впрочем ако ответника по протеста управляваше МПС под
въздействието на наркотични вещества, то това щеше да е основание за ангажиране
на отговорността му и по друг текст на материалния закон.
Първоинстанционният съд е бил длъжен
да обсъди внимателно всички обстоятелства от значение за правната квалификация
на деянието,а между тях несъмнено следва да се откроят в настоящия случай опита
на В.С. да се отклони от проверката,неговата неправоспособност като водач на
МПС управляващ при това нерегистирирано такова на процесната дата, видно от
фотоалбума към огледния протокол,обременената съдебна биография – осъждан по
пет дела за разнородна престъпна дейност и с осем криминалистични регистрации.Обсъждането
на всички тези относими обстоятелства наред с количествените и стойности
характеристики на предмета на деянието,които неправилно са подценени от РС-Л.,
биха формирали вероятно други изводи по правната квалификация,които обаче няма как
да бъдат изведени,т.к. присъдата не
може да почива на предположения и въобще да страда от пороци при формиране на
вътрешното убеждение на съда,които да създават неяснота каква е действителната
му воля,а още по-малко да липсва произнасяне по обвинението, за което е
предадено на съд съответното лице.
Коментираните нарушения на
процесуалните правила при изготвянето на мотивите от първата инстанция са
достатъчно тежки, за да се счете,че е
налице абсолютно основание по смисъла на чл. 348, ал.
3, т.2 от НПК,което
обуславя отмяна на атакуваната присъда и
връщане на делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд
поради тяхната неотстранимост от въззивния съд.
Развитите
пред Плевенски ОС доводи от страните, следва да се съобразят от първостепенния
съд при новото разглеждане на делото,ако са основателни, т.к. е безпредметно на
този етап контролиращия състав да взема становище по тях.
По изложените съображения и
на основание чл.334 т.1 вр. с чл.335, ал.2 вр. с чл.348, ал.3, т.2 от НПК,
Плевенски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Присъда №11 от 26.03.2019г.,
постановена по НОХД № 442/2018г. по описа на РС – Л..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане
от друг състав на първоинстанционния съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.