РЕШЕНИЕ
№ 784
гр. Бургас, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Нася Ив. Япаджиева
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20232100500907 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на А. Л. П.
– ответник по предявения иск, чрез адв. Стоянов, срещу Решение №62/14.02.23г.,
постановено по гр.д.№158/22г. по описа на Районен съд Несебър, в частта, с което
въззивникът е осъден да заплати на „Пайонир Девелопмент“ ЕООД, гр. София, сумата
в размер на 4690.14 лв., представляваща сбор от такси за поддръжка за 2019 г., 2020 г.
и 2021 г. (по 1563.38 лв. за всяка от годините), дължими по Договор за поддръжка и
управление на „Курортен апартаментен комплекс Emerald Resort Ravda“ № ММС-S1-
PD/196-09.06/21.09.2006 г.; сумата в размер на 462.06 лв., представляваща лихва върху
главницата за 2019 г., дължима за периода от 16.02.2019 г.- 12.03.2020 г. и 09.04.2020
г.- 10.02.2022 г.; сумата в размер на 303.55 лв., представляваща лихва върху
главницата за 2020 г., дължима за периода от 16.02.2020 г.- 12.03.2020 г. и 09.04.2020
г.- 10.02.2022 г.; сумата в размер на 156.33 лв., представляваща лихва върху
главницата за 2021 г., дължима за периода от 16.02.202 1 г.- 10.02.2022г.; сумата в
размер на 1803 лв., представляваща направени разноски, съразмерно на уважената част
от исковете, а по сметка на Районен съд- Несебър сумата в размер на 138.50 лв.,
представляваща половината от заплатено възнаграждение на вещото лице по
допуснатата съдебно-графологичната експертиза.
Според въззивника, макар да е приел, че ответникът има качество на
потребител, съдът неправилно е изтълкувал клаузата по т.2 от договора, досежно срока
му на действие – предвид изтичане на срока и клауза за автоматично подновяване,
договорът е преустановил действието си, в т.ч. за процесния период, поради което не е
налице основание – облигационна връзка между страните, на която да се дължат
процесните суми, а претенция на основание неоснователно обогатяване не е
предявена.
На второ място въззивникът обосновава тезата си, че договорът е нищожен,
1
поради липса на предвидената в закона писмена форма с нотариално удостоверяване
подписите на страните. На следващо място излага съображения за процесуални
нарушения, изразяващи се в недопускане до разпит на свидетел, за установяване
неизпълнение от страна на ищеца на поетите с договора задължения.
Въззиваемият – ищец „Пайонир Девелъпмънт“ – ЕООД – гр.София
представя в срока по чл.263, ал.2 ГПК писмен отговор на въззивната жалба.
Въззиваемата страна излага съображения в подкрепа извода на съда, че след като
ответникът не е заявил желание за прекратяване на договора с изтичане на срока,
договорът се е превърнал в безсрочен и обвързва страните. Аргументи излага в
подкрепа изводите на съда, че договорът не е сключен при условията на чл.2 ЗУЕС,
има комплексен характер – включва елементи на договор за поръчка и договор за
изработка и на принципа на свобода на договарянето е валиден и обвързва страните.
Въззиваемата страна изразява становище, че не са допуснати нарушения при отказа да
се разпита като свидетел съпругата на ответника.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена
в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните и
обсъди събраните по делото доказателства, намира че първоинстанционният съд е
установил релевантните за спора факти и обстоятелства, относно придобиване от
ответникът А. Л. П. и съпругата му Н. А. П. на право на собственост на недвижим
имот - Апартамент № ***, с площ от 111.02 кв.м., в сграда ***, в курортен
апартаментен комплекс ПИ 467, 468, 480 в кв.22.
Установил е сключен на 21.09.2006 г. между ответника А. Л. П. и Н. А. П., в
качеството си на Възложители и ищцовото дружество „Пайонир Девелопмент“ ЕООД,
в качеството им на Мениджър, договор за поддръжка и управление на горепосочения
комплекс, с който е възложено на ищцовото дружество срещу възнаграждение да
извършва целогодишна техническа поддръжка, организационно и административно
управление на комплекса. От своя страна ответника П. се е задължил да заплаща на
ищеца възнаграждение в размер на 1 евро без ДДС за квадратен метър площ от
собствения му недвижим имот, платимо авансово за текущата година в срок до 15.02.
на текущата година. Договорът бил сключен за срок от 5 години, считано от момента
на въвеждане на Възложителя във владение в закупения от него недвижим имот в
процесния комплекс и автоматично се подновявал на всеки пет години и за същия
период от време. Уговорено било че договорът се прекратява при писмено взето
решение, не по-късно от 4 месеца преди изтичане на всеки петгодишен срок, от
собствениците, притежаващи повече от ¾ от застроената площ на комплекса за
неподновяването му /раздел IV, т. 9/.
Съдът е установил постигнато споразумение от 18.12.2012 г. към
горепосочения договор, сключено между „Пайонир Девелъпмънт“ ЕООД, „Емералд
Хоспиталити“ ООД и „Емералд Хоспиталити 2013“ ЕООД, с което ищецът е
прехвърлил всички свои права и задължения по договорите със собствениците на
„Емералд Хоспиталити“ ООД и последното е встъпило в правата и задълженията на
„Пайонир Девелъпмънт“ ЕООД. Установил е, че от стопанската дейност на „Емералд
Хоспиталити“ ООД, са отделени и възложени на „Емералд Хоспиталити 2013“ ООД
управлението и поддръжката на комплекса.
Поради това и на осн. чл.272 ГПК, въззивната инстанция препраща към
мотивите на първоинстанционното решение в тази им част.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе
предвид твърденията на страните, представените доказателства и като съобрази закона
намира, че същото е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. И в
тази част въззивната инстанция препраща към подробните и аналитични мотиви на
2
първоинстанционния съд на осн. чл.272 ГПК.
По изложените във въззивната жалба оплаквания, само по които въззивният
съд дължи произнасяне на осн. чл. 269 ГПК, следва да се каже:
Претенцията срещу ответникът се основава на сключен между страните
договор със смесен фактически състав, за изработка и поръчка, в който е уговорено, че
същият има за предмет посочените дейности, касаещи „Курортен апартаментен
комплекс Emerald Resort Ravda“. Те включват техническа поддръжка на съоръженията
за общо ползване, организация на вътрешния ред и режима на достъп в комплекса,
външна охрана на комплекса, поддръжка на общи инсталации, подземни и надземни
съоръжения, дворното пространство, зелените площи, детска площадка, басейни,
атракциони, санитарни дейности, допълнителни услуги и т.н. Претенцията не е
предявена по реда на ЗУЕС, за поддръжка и управление на общи части на сграда в
режим на етажна собственост, (нито при условията на чл.2, нито по реда на чл.51) в
който случай възражението на ответниците би могло да е основателно.
Въззивната инстанция намира за неоснователно възражението на
въззивника, касаещо прекратяване на договора, поради изтичане на срока му на
действие. Според настоящия състав, с изтичането на срока на договора, по аналогия с
чл.236 ЗЗД, след като страните са продължили изпълнението си по него, договорът е
продължил действието си като договор без определен срок. По делото няма
доказателства, а и твърдения, някоя от страните да е поискала прекратяването му,
поради което съдът приема, че и към процесния период ищецът и ответника са
продължили да са в облигационни отношения и дължат да изпълняват поетите
задължения.
При така изложените съображения съдът намира, че в процесния период
страните са били в договорни отношения, ищецът е изпълнявал, макар чрез трето лице,
задълженията си по договора, а ответникът не е изпълнил задължението си за
заплащане на съответното възнаграждение по договора. Исковете са основателни.
Първоинстанционното решение, с което са уважени е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените във
въззивното производство съдебно – деловодни разноски, в размер на общо 1875 лева,
от които 900 лева – адвокатско възнаграждение, 862 лева – възнаграждение за особен
представител на ответника, 113 лева – държавна такса за въззивно обжалване.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №62/14.02.23г., постановено по гр.д.№158/22г.
по описа на Районен съд Несебър.
ОСЪЖДА А. Л. П., БУЛСТАТ *********, с постоянен адрес: ***, да заплати
на „Пайонир Девелопмент“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Георг Вашингтон“ № 20, представлявано от Красимира
Тодорова Тодорова-Хрисантова, сума в размер на 1875.00 лева - направени във
въззивното производство съдебно – деловодни разноски.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване на осн.
чл.280, ал.2, т.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4