Присъда по дело №453/2024 на Районен съд - Провадия

МОТИВИ към присъдата по НОХД № 453/2024 по описа на Районен
съд ******

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
депозиран от Районна прокуратура-****** обвинителен акт против С. З. П., с
ЕГН ********** от гр. ******, за това, че на 24.11.2024г., в гр.******, обл.
******, без надлежно разрешително, съгласно Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите, в нарушение на установените правила
в чл. 30 от ЗКНВП — „Забранява се производството, преработването,
търговията, съхранението, вноса, износа, реекспорта, транзита, пренасянето,
превозването, предлагането, придобиването, използването и притежаването на
растенията, наркотичните вещества и техните препарати по списъка на чл. 3,
ал. 2, т.1", държал високорисково наркотично вещество - коноп /марихуана/, с
нетно тегло 0.39 грама, със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 15.59 %, на стойност 7,80 лв., включено в Приложение
№ I към чл. 3 т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата, като наркотични - Списък I: „Растения и вещества с висока
степенна риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с
тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина", като
случаят е маловажен - престъпление по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от
НК.
Производството по делото се проведе при условията и реда на глава
XXVII от НПК, като по искане на подсъдимия бе проведено съкратено
съдебно следствие. Същият, при условията на чл. 371, т. 2 от НПК призна
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът намери, че
направените самопризнания се подкрепят от събраните в бързото
производство доказателства, поради което не бе проведен разпит на
свидетелите и вещото лице и не се събираха доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание, участващият в производството представител на
ВРП поддържа възведеното против подс.П. обвинение, като счита същото за
доказано, както от обективна, така и от субективна страна. По отношение на
наказанието заявява, че същото следва да бъде наложено при условията на
чл.54 от НК, в максималния размер от 1 000 лева „Глоба“, предвид в случая
превес на отегчаващи вината обстоятелства - многократното осъждане на
подсъдимия, включително за държане на наркотични вещества и управление
на МПС след употреба на наркотични вещества, както и за други
престъпления и неговите лоши характеристични данни. Като смекчаващо
обстоятелство единствено намира самопризнанието направеното от
подсъдимия, допълвайки и че ниското количество и стойност на държаното
наркотично вещество, са отчетени от държавното обвинение именно като
такива, обосноваващи маловажен случай на деянието.
Подс. П. участва в производството лично и с надлежно упълномощен
защитник - адв.Г.. По време на бързото производство не отрича държането на
процесното вещество. В хода на съдебното следствие подс. П. прави
самопризнания, като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт. С последната си дума сочи, че съжалява за
постъпката си.
1

Защитникът на подс.П. - адв.Г. не оспорва изложените в обвинителния
акт факти, но изтъква, че в случая, е налице хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК,
доколкото и според константната практика на ВКС тази разпоредба има
приложение по отношение на всички състави, които са предвидени в НК ,
включ. и за маловажния случай, видно от ТР № 113/1982 г. на ОС и аргументи
за което сочи – незначителността на обществената опасност в случая,
обусловена от твърде малкото установено количество наркотично вещество и
неговия паричен еквивалент, от личността на дееца, който на практика се
изтъква, че имал критично отношение към извършеното, поради и факта, че
признава всички обстоятелства около стореното, подробно е описал какво и
как се е случило, съдействал е за разкриване на обективната истина и е
участвал доброволно във всички действия свързани с разследването. Счита, че
обремененото съдебно минало на подсъдимия не следва да бъде определяно в
конкретния случай като утежняващо отговорността обстоятелство, предвид,
че деянията за които е осъждан са извършени в много млада възраст, малко
след навършване на пълнолетие, когато психо-физиологическите особености
характерни за тази възраст, определят и по-ниската степен на самоконтрол
при реализирането им. По отношение обстоятелството, че подзащитния й е
понесъл наказание за извършване на подобно деяние, то същото намира, че
сочи за занижен регулаторен контрол при употребата на съответните
наркотични вещества, което се приема за смекчаващо отговорността
обстоятелство. Не счита, че по делото са налице събрани лоши
характеристичните данни за подс.П. и се противопоставя на изтъкнатите
такива от страна на обвинението свързани с липсата на постоянна трудова
ангажираност на подсъдимия, употребата на алкохол и криминалистичните
регистрации в заявителския материал. Алтернативно, моли да се определи
наказание в минимален размер, с оглед факта, че подсъдимия няма постоянен
трудов доход и не притежава и движимо и недвижимо имущество.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид становището на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
На 24.11.2024 г., около 03.50 часа, св. М., св.Д. Д. и св.Ж. Ж. -
полицейските служители при РУ ******, като автопатрулен дежурен екип
извършвали обход в гр. ******, обл. ****** - по ул. *****. В близост до
сградата на Община ******, забелязали да се движи лице от мъжки пол на
което решили да извършат рутинна проверка. Предприемайки действия за
осъществяване на същата, установили, че познават лицето, а именно – подс. С.
П., който им бил известен като криминално проявен, включително и по
„линия“ на наркотиците. Ето защо го попитали дали притежава вещества или
премети забранени от закона, при което подс.П. извадил от джобовете си
вещите, които носел, като между тях била кутия от цигари. В същата
полицейските служители открили ръчно свита цигара, съдържаща суха
зелено-кафява на цвят растителна маса, за която подс.П. казал, че е с
марихуана и я предал доброволно, за което бил съставен съответният
протокол.
От заключението по назначена в хода на бързото производство физико -
химична експертиза се установява, че от извършените качествени и
количествени анализи на представения за изследване обект е констатирано, че
същият представлява тютюн и високорисковото наркотично вещество коноп
/марихуана/, с нетно тегло 0,39 грама, с процентно съдържание на активния
2

компонент тетрахидроканабинол 15,59 %, като е посочено, че конопът
/марихуана/ и тетрахидроканабинолът са поставени под контрол в Списък I -
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина“ от Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични във връзка с чл.3, ал.2 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/. Видно от
приложения по делото Протокол за оценка на наркотични вещества е
определена и стойността на наркотичното вещество в размер на 7,80 лева.
Описаната фактическа обстановка, такава каквато е очертана и в
обстоятелствената част на обвинителния акт на ВРП, съдът прие за
установена, като се позова на направените самопризнания на подс.П. по реда
на чл. 371, т. 2 от НПК, които се подкрепят от доказателствата събрани в
досъдебната фаза и надлежно приобщени към делото по реда на чл. 283 от
НПК, а именно: показания на св. М., св.Д. Д. и св.Ж. Ж. - служители РУ -
******, ОДМВР – ******, съдебно- химическа експертиза, от писмените
доказателства - справка за съД.ст, справка за характеристични данни,
протоколи за доброволно предаване и оценка, справка за регистрирани
неприключени съдебни производства.
Показанията на разпитаните по бързото производство свидетели св. М.,
св.Д. Д. и св.Ж. Ж. касателно относимото към предмета на предявеното на
подс.П. обвинение съдът кредитира като кореспондиращи, съответни на
събраните писмени доказателства и подкрепящи направеното от подсъдимия
признание за държаното от същия наркотично вещество.
Съдът изцяло кредитира и извършената в тази връзка ФХЕ, която
намира за компетентно изготвена, непредубедена и обоснована, отговаряща
пълно и конкретно на поставените задачи интересуващи процеса.
Позовавайки се на направените самопризнания на подсъдимия и
доказателствата събрани в хода на бързото производство, които са
непротиворечиви и последователни, съдът приема за установени
обстоятелствата посочени в обвинителния акт. Съдът намира, че същите,
обсъдени поотделно и в своята съвкупност установяват описаната фактическа
обстановка в нейната пълнота и цялост, поради което изцяло основава на тях
своите правни изводи.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен
състав прие от правна страна , че подс.С. П. е осъществил от обективна и
субективна страна състав на престъпление по чл.354а, ал.5, вр.ал.3, т.1 от НК.
От обективна страна, на 24.11.2024г., в гр.****** подс. П. без надлежно
разрешително е държал високорисково наркотично вещество -
коноп/марихуана/ с наркотична субстанция тетрахидроканабинол - 15, 59% , с
нетно тегло на растителната маса от 0,39 грама и стойност 7,80 лева.
Съгласно Конвенцията на ООН за психотропните вещества от 1971 г.,
ратифицирана от Република България и Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите, конопът е наркотично вещество и подлежи на
контрол. Представлява високорисково наркотично вещество и е включен в
Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол на наркотичните
вещества и прекурсорите е, в което приложение са изброени растенията и
веществата с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния
ефект от злоупотреба с тях и които са забранени за приложение в хуманната и
3

ветеринарната медицина. Конопът /марихуана, канабис/ фигурира в Списък №
1 от Наредбата за растенията и веществата като наркотични, приета с
Постановление на МС № 293 от 27.10.2011 г., обн. ДВ бр. 87 от 04.11.2011 г., в
сила от 10.11.2011 г.
Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗКНВП, законът се прилага за всички растения
и вещества, класифицирани като упойващи и психотропни вещества, и
препаратите, в които те се съдържат, като в чл. 4, ал. 1 от същия закон е
предвидено, че списъците по чл. 3, ал. 2 съдържат общоприетото
международно непатентно наименование на веществата (INN) и други
наименования: непатентни, тривиални, акроними, кодови и/или наименования
съгласно номенклатурата на Международния съюз за чиста и приложна химия
(IUPAC), а в ал. 2 - за препаратите и за аналозите се прилагат същите мерки за
контрол, както за наркотичните вещества. Съгласно § 1, т. 12 от
ЗКНВП "препарат" означава всеки разтвор, смес или материал, в което и да е
физическо състояние, съдържащи едно или няколко наркотични вещества в
терапевтични или нетерапевтични дози. В настоящия случай, изследваната
растителна маса е смес от тютюн и марихуана и представлява препарат, по
смисъла на закона, с марихуана за който по силата на чл. 3, ал. 1, т. 1
ЗКНВП важат същите правила, както и за "чистите" наркотични вещества,
поради което и е инкриминирано цялото количество с посочения активен
компонент и тегло.
По делото е установено изпълнителното деяние, посочено в състава на
престъплението с предмет описаното високорисково наркотично вещество -
„държане“, което се определя като осъществяване на фактическа власт върху
веществото. Несъмнено установена от събраните по делото доказателства е
непосредствена лична фактическа власт от подсъдимия върху процесното
наркотично вещество.
Безспорен по делото е също и другият обективен елемент от състава на
разглежданото престъпление - липсата на надлежно разрешително за държане
на високорискови наркотични вещества, издадено в полза на подсъдимия.
Императивната норма на чл. 30 от ЗКНВП забранява производството,
преработването, търговията, съхраняването, вносът, износът, реекспортът,
транзитът, пренасянето, превозването, предлагането, придобиването,
използването и притежаването на растенията, наркотичните вещества и
техните препарати от списъка по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП. Доколкото по
делото не се установи подсъдимият да е държал високорисковото наркотично
вещество, въз основа на лицензия за придобиване, преработване, съхраняване
и употреба на същата, издадена при реда и условията на ЗКНВП и от органите
по чл. 16 и чл. 18 от същия закон, то следва да се приеме, че посочените
действия, подсъдимият е осъществил незаконно, в нарушение на установения
за това ред и без надлежно разрешение за същото.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, при пряк
умисъл, тъй като подсъдимия е съзнавал обществената опасност на същото,
доколкото е бил наясно, че държи високорисково наркотично вещество и няма
издадено разрешение за това. Предвиждал е общественоопасните последици и
пряко е целял настъпването им. Умисълът на подсъдимия е обхващал
обстоятелствата, че упражнява фактическа власт върху наркотичното
вещество по описания по-горе начин и от вид и със съдържание, без надлежно
разрешение за това.
В случая, извършеното от подсъдимия престъпление разкрива
4

признаците на маловажност по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, с оглед и на което
е налице привилегирования състав по ал.5, на чл.354а от НК.
Този извод се предпоставя от спецификите на настоящия случай,
относими към неговата тежест /обстоятелства, при които е извършено
престъплението, особености на неговия механизъм, характеристики на
предмета - вида и стойността на същия, евентуални вредни последици от
извършеното, подбуди и др./ - от една страна и личността на подсъдимия - от
друга, както и всички други обстоятелства, релевантни за степента на
обществена опасност и морална укоримост на извършеното и които сочат, че
конкретно осъщественото деяние разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на други извършени
престъпления от същия вид. В коментирания казус количеството и стойността
на процесното наркотично вещество не е значитална, установена е една цигара
със съдържимост на същото – за лична употреба. От значение са и данните за
личността на подсъдимия – подс.П. е в млада възраст, трудово
ангажиран,предмета на престъплението е бил предаден с протокол за
доброволно предаване от същия, който и изразява и съжаление за стореното.
В този смисъл и съдът не намира за основателни изложените от
защитата доводи за оневиняване на подсъдимия П. на осн.чл.9, ал.2 от НК, тъй
като извършеното деяние осъществява в пълен обем признаците на
инкриминираното му престъпление, в това число и обществена опасност,
която не сочи на малозначителност.
Съгласно чл.9, ал.2 от НК е престъпно деянието, което макар и
формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление,
поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата
обществена опасност е явно незначителна. Малозначително според съдебната
практика е това деяние, което или въобще не може да окаже отрицателно
въздействие, тъй като е лишено от значение по начин, че не застрашава реално
съществуващите отношения, поради което не е обществено опасно, или без да
се изключва обществената му опасност може да обоснове явна
незначителност, т. е. такава ниска степен, че не е достатъчно, за да бъде
определено извършеното като престъпление.
И двете визирани хипотези изключващи престъпния характер са
неприложими към настоящия случай при така установените факти по делото и
конкретика на казуса, като разглежданото деяние безспорно е в рамките на
тази обществена опасност, която законодателят е имал предвид при
криминализацията на държането на наркотични вещества. Количествените и
качестветените показатели на наркотичното вещество, които в случая са
малки са важни, но не трябва да се абсолютизират, защото и ако малкото
количество или ниската стойност на предмета на посегателство са дотолкова
решаващи за обществената опасност на деянието, че позволяват
пренебрегването на всички останали обстоятелства, престъпният характер би
бил изключен a priori. Установеното също и обстоятелство, че наркотикът е за
лична употреба и като последица от нея, деецът уврежда само собственото си
здраве, не може да се приеме, а така и че защитените от наказателната норма
отношения, свързани с охраната на общественото здраве не са били поставени
под заплаха или тяхната увреда не е била в риск, изхождайки от останалите
елементи на противоправната проява и в частност това, че същата не е
прецедент в живота на подсъдимия в който съставът на престъплението е
реализиран от лице, многократно осъждано, по отношение на което
5

поправянето и превъзпитанието се е оказало безуспешно- индикатор за
обществената опасност на самия деец, както и за субективните параметри на
извършеното, които на свой ред отхвърлят малозначителността на деянието
при неговата цялостна оценка от гледна точка на способността му окаже това
негативно влияние върху обществения ред, което е имал предвид
законодателят при криминализирането на дейността. В доктрината и
практиката последователно и категорично се поддържа становището, че
степента на обществената опасност на деянието се определя от комплекс от
обстоятелства, сред които безспорно са качествата, особеностите и нагласите
на субекта, които дават отражение върху неговите обективни характеристики.
В случая, високата степен на лична обществена опасност на дееца изключва
възможността за приложение на чл.9, ал.2 от НК, противно на изтъкнатите в
подкрепа на обратното от страна на защитата доводи.
Относно вида и размера на наложеното наказание, съдът взе предвид
следното:
За извършеното от подс.П. престъпление по чл354а,ал.5, вр.ал.3 от НК
се предвижда наказание „Глоба“ - до 1000 лв. При определяне размера на
наложеното наказание, съдът взе предвид смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, превесът на последните, който предпостави
определяне на наказанието на подсъдимия в размер на максимално
предвиденото, а именно - от 1 000 лева.
Съдът не отчете като смекчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелство сравнително малкото държано количество наркотично
вещество и стойност, тъй като счете, че именно тези обстоятелства са такива
даващи основание за квалификация на извършеното по привилегирования
състав на престъплението по чл.354а, ал.5 от НК, което е пречка същите да се
преценяват повторно в контекста на индивидуализацията на наказателната му
отговорност /Решение № 485 от 18.12.2023 г. на ВКС по н. д. № 949/2023 г., II
н. о., НК/.
Смекчаващите в случая обстоятелства - младостта на подсъдимия,
поведението на същия по време на бързото производство, чрез дадените
обяснения и признание и пред Съда са непротивопоставими на отегчаващите
такива - силно обремененото му съдебно минало, което сочи на трайно
установени отрицателни ценностни модели, незачитане на правата и
интересите на гражданите и цялостния установен в страната правов ред, а така
и готовност към нарушаването му. В този смисъл и същите наред с
отрицателните данни за личността на П., обуславят висока степен на
обществена опасност на извършителя. Подс.П. е осъждан с влезли в сила
съдебни актове, за различни по вид престъпления, преобладаващо свързани с
употреба на наркотични вещества, като последното такова /по НОХД
№51/2023 г. по описа на РС-******/е за деяние по чл.354а, ал.5 от НК,
осъществено на 19.01.2023 г. - в изпитателен срок на наложено му наказание
/по НОХД №1045/2020 г.по описа на РС-******/за управление на МПС след
употреба на наркотично вещество - обстоятелство, което несъмнено обуславя
извод, че деянието предмет на настоящото производство, реализирано от
подсъдимия не се явява случаен факт в живота му и няма инцидентен
характер, а е израз на трайно формирани отрицателни нагласи за
несъблюдаване на установения правов ред. Това дава основание на съдът да
счете, че и предходните осъждания не са изпълнили в цялост целите на чл. 36
от НК за превъзпитание и поправяне на извършителя. След като наказанията,
6

наложени с предходните осъждания не са могли да мотивират П. да се
въздържа от осъществяване на престъпни деяния и в частност държане на
наркотици, не може да се очаква, че друг размер различен от максималния,
предвиден в чл. 354а, ал. 5 от НК би могъл да изпълни целите на чл. 36 от НК,
а и съобразявайки, че в абсолютна стойност максималният размер на
предвиденото наказание за престъпление по чл. 354а, ал. 5 НК поначало не е
прекомерен, и в случая той се явява адекватна санкция на държавна принуда,
съответен на степента на обществената опасност на деянието и дееца.
Доколкото процесната проява не се явява изолирана в живота на подсъдимия,
то и посоченото оправдава оказването на по-сериозно въздействие върху
личността й с цел поправянето й и бъдещото й въздържане от престъпно
поведение, свързано с наркотични вещества. Подсъдимият работи и има
доходи, поради което наказанието не може да се разглежда като прекомерно
високо.
В случая не могат да бъдат споделени изтъкнатите от страна на
защитата аргументи обосноваващи смекчаващи отговорността обстоятелства,
а именно, че съдебното минало на подсъдимия П. е обусловено от деяния
осъществени малко след навършване на пълнолетие на същия, а така и, че
извършването на подобно деяние, за което е понесъл наказание сочи за
занижен регулаторен контрол при употребата на съответните наркотични
вещества, доколкото тези констатации не съответстват на обективните факти
отразени в справката съД.ст на лицето, видно от която датите на предходните
деяния не са позиционирани непосредствено след 18 г. възраст а и с оглед, че в
конкретния по делото случай не са налице данни за физическа зависимост у
подсъдимия към марихуана, респ. данни за същинско психично заболяване.
С оглед и на посоченото, настоящият съд счита, че така наложеното на
подс.П. наказание в този си вид и размер, в максимална степен би изпълнило
целите на наказанието визирани в чл.36 от НК.
На основание чл.354а, ал.6 от НК съдът отне в полза на Държавата
остатъка от наркотично вещество и постанови унищожаването му.
С оглед изхода на делото, на осн.чл.189, ал.3 от НПК, съдът присъди в
тежест на подсъдимият направените в хода на бързото производство разноски
в размер на 96,48 лв. по сметка на ОД на МВР гр. ******.

РАЙОНЕН СЪДИЯ
7

Номер на акта:	2
Дата:	15 януари 2025 г. (в сила от 31 януари 2025 г.)
Съдия:	Елена Симеонова Геренска

Дело:	20243130200453
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	3 декември 2024 г.

Присъда по дело №453/2024 на Районен съд - Провадия

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите