и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е с правно основание чл.390 и следващите от ГПК. Образувано е по повод постъпила молба от „Балканстрой-инженеринг” ООД, гр.Кърджали, с искане за допускане на обезпечение на бъдещ негов иск против Община Кърджали за сумата от 240 318.81 лева с ДДС, представляваща стойността на неизплатени СМР, извършени от дружеството-молител, съгласно договор №7947-03/05.10.2011 год. за изпълнение на малка обществена поръчка за строителство и договор №8113-03/09.02.2012 год. за изпълнение на малка обществена поръчка за строителство и издадени фактура с №**********/27.08.2014 год. на стойност 157 702.85 лева с ДДС; фактура с №**********/30.05.2014 год. на стойност 32 329.88 лева с ДДС и фактура с №**********/27.06.2014 год. на стойност 50 286.08 лева с ДДС, чрез налагане на запор на сметките на длъжника в ТБ «Д» АД, гр.София и в ТБ «Общинска банка» АД, гр. София, с изключение на средствата,постъпили като субсидия от държавния бюджет, съгласно чл.520, ал.1 от ГПК. Съдът, като съобрази обстоятелствата по делото, прие за установено следното: Към молбата за обезпечение на бъдещите искове са приложени заверени копия от : данъчни фактури №**********/27.08.2014 г..; №**********/30.05.2014 г. и №**********/27.06.2014 г; от Договор № 8113-03/09.02.2012г. за изпълнение на малка обществена поръчка за строителство и Договор № 7947-03/ 05.10.2011г. за изпълнение на малка обществена поръчка за строителство; справка по чл.366 от ГПК; Банкова референция на „РАЙФАЙЗЕНБАНК” ЕАД, гр.София и извлечение от сметка 411 на „Балканстрой-инженеринг” ООД, гр.Кърджали,за периода 01.01.2014 г.- 28.02.2015 г. по парт.1 на името на Община Кърджали. Съгласно разпоредбата на чл.391, ал.1 от ГПК, обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и то ако искът е подкрепен с писмени доказателства или ако бъде представена гаранция в определения от съда размер. Т.е. обезпечение на иска се допуска при наличието на няколко предпоставки, поставени при това в отношение на кумулативност помежду им, а именно наличие на допустим и вероятно основателен бъдещ иск, при който без допускането на поисканото обезпечение за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, и то ако искът е подкрепен с относими писмени доказателства или ако бъде представена гаранция в определен от съда размер. Дори да се приеме в казуса, че приложените към молбата за обезпечение и цитирани по – горе писмени доказателства, обуславят вероятната основателност на бъдещия иск, то направеното в това производство искане определено е неоснователно, не само поради отсъствие на първата, както беше посочено императивно изискуема се предпоставка за наличие на обезпечителна нужда, но и заради изрична законова забрана. И това е така, защото съгласно чл. 393, ал. 1 от ГПК, обезпечение на иск за парично вземане срещу държавата, държавните учреждения, общините и лечебните заведения по чл.5, ал.1 от ЗЛЗ, не се допуска. Нормата е императивна и въвежда забрана за допускане на обезпечение срещу конкретен кръг изчерпателно изброени субекти, когато предмет на спора е парично вземане към тях. Ирелевантен за приложението на това правило на чл. 393, ал. 1 от ГПК е вида на иска, доколкото забраната за допускане на обезпечението не е свързана с вида на защитата, а с характера на спорното материално субективно право, предмет на делото, което следва да е парично вземане към държавата, държавните учреждения, общините и лечебните заведения по чл.5, ал.1 от ЗЛЗ. В настоящия казус ответникът по бъдещия иск за парично вземане е община Кърджали, т.е. субект, попадащ между изчерпателно изброените субекти, срещу които не се допуска обезпечение на иска. Дори и мотивът на законодателя да забрани обезпечението на тези искове срещу общините, да е само осъществяваните от тях публичноправни функции, приложението на разпоредбата на чл. 393, ал. 1 от ГПК не може да се ограничава единствено до средствата по бюджетните сметки на общините, както това е поискал молителя в това производство, цитирайки разпоредбата на чл.520, ал.1 от ГПК. Следва в този смисъл изрично да се посочи, че цитираната разпоредба на чл.520 от ГПК, и в настоящата й редакция, е приложима досежно друго по характер производство - изпълнителното, и прилагането й винаги предполага наличие на съдебно решение с изпълнителна сила. Приложението на тази разпоредба не следва да се свързва с възможността за налагане на обезпечение в едно обезпечително производство, преди бъдещият процес да е завършил с влязъл в сила осъдителен съдебен акт. В настоящото обезпечително производство не е налице законова конкуренция на правните норми на чл.393, ал.1 от ГПК и на чл.520 от ГПК. В този смисъл следва изрично да се посочи и това, че императивните разпоредби, каквато е и цитираната норма на чл.393, ал.1 от ГПК, не могат да се тълкуват нито ограничително, нито по аналогия. В аспекта на изложеното и ръководната съдебна практика, обективирана и в определение № 764 от 11.05.2012 г.,постановено по в. ч. т. д. № 601/2012 г. по описа на ПАС, определение № 362 от 25.02.2014 г, постановено по в. ч. т. д. № 199/2014 г. по описа на ПАС, определение № 396 от 12.03.2012 г, постановено по в. ч. т. д. № 272/2012 г. по описа на ПАС и определение № 388 от 22.05.2014 г., постановено по ч. т. д. № 1307/2014 г. на I ТО , ТК на ВКС. Ето защо и на основание чл.391, във връзка с чл.393,ал.1 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за допускане на обезпечение на бъдещ иск от „Балканстрой-инженеринг” ООД, гр.Кърджали против Община Кърджали за сумата от 240 318.81 лева с ДДС, представляваща стойността на неизплатени СМР, извършени, съгласно договор №7947-03/05.10.2011 год. за изпълнение на малка обществена поръчка за строителство и договор №8113-03/09.02.2012 год. за изпълнение на малка обществена поръчка за строителство, и издадените фактури, чрез налагане на запор на сметките на длъжника в ТБ «Д» АД, гр.София и в ТБ «Общинска банка» АД, гр. София. Определението може да се обжалва с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на молителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
|